Влез
Забравена парола
 

Актуални новини

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

В броя четете...

Тези стандарти влязоха в сила от 2 август и прилагането им е доброволно. Продуктите, произведени по тях, носят наименованието „Стара планина“ и имат специално отличително лого. Картинката представлява стилизирано планинско било в цветовете на българския трикольор на зелен фон. Знакът е собственост на Асоциацията на месопреработвателите в България, която участва активно в изработването на стандартите. Всяка фирма, която желае да го ползва, ще плаща по 120 лв. на година на асоциацията и ще сключва лицензионен договор. Договорът ще се регистрира в Патентното ведомство. Какво определят стандартите Регулациите се отнасят за най-масовата и най-търсена група месни продукти - малотрайните, сред които кайма, кебапчета, кюфтета, карначета, кренвирши, наденици, салам. Всички те ще се правят от свинско, говеждо или птиче месо без консерванти и оцветители. Не се допуска влагане на соя, картофено нишесте, фибри, механично обезкостено месо и др. За сравнение - според задължителните БДС стандарти, действали до 1999 г., в кренвиршите например е било разрешено влагане на от 2.5% до 5% соя, уточниха от НВМС. Стандартите разрешават използването на някои Е-та, макар и в строго фиксирано количество. Според технолози те са необходими за производството. Става въпрос за натриев ацетат Е262 и натриев цитрат Е331, аскорбинова киселина Е300 (витамин С) и нейните соли (Е301, Е315, Е316), фосфати (Е450, Е451, Е452), нитритна сол (Е249). Фирмите, които желаят да произвеждат по стандартите, подават заявления до регионалните звена на Държавния ветеринарно-санитарен контрол. Оттам обещават контролът върху продуктите „Стара планина“ да е толкова стриктен, че у потребителя да не остава съмнение, че нещо е афиширано като качествено, а на практика не е. Засега ветеринарните доктори присъстват физически в предприятията, където се работи по стандартите, за да следят дали се спазва разписаното. Още...
Институтът по лозарство и винарство в Плевен остава в системата на Селскостопанска академия и няма да бъде прехвърлен към Изпълнителната агенция за лозата и виното. Това съобщи в Плевен министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов по време на среща с представители на структурите на министерството в града. По този начин Институтът запазва статута си, който има в момента, съобщи още министърът. Институтът по лозарство и винарство – Плевен, е създаден по инициатива на Министерството на търговията и земеделието през 1902 г. като Държавна опитна и контролна станция по лозарство и винарство във връзка с филоксерната криза и масово загиване на лозята в България. Регионът на Плевен е определен като подходящ за основаване на станцията по препоръка на известния в Европа професор Пиер Виала от Парижкия земеделски институт. Държавната опитна станция е първата в България научноизследователска институция в областта на лозарството и винарството и четвърта поред в Европа и света след Италия (1872), Франция (1874) и Унгария (1898). Създадена от необходимостта за спасяване на лозарството у нас, станцията има определящо значение за възстановяване и поставяне на българското лозарство на европейско ниво с въвеждане на непознатата до този момент технология за производство на лозов посадъчен материал и изграждане на “новото” лозарство у нас. Институтът по лозарство и винарство е собственик на 15 сорта, които предлага на практиката: десертни сортове – мечта, плевен, суперран болгар, мискет плевенски, брестовица, кондарев 10, диана винени – мискет кайлъшки, слава, сторгозия, рубин, букет, плевенски колорит с двойно направление – дружба, наслада. Създаден е и се поддържа генофонд на лозата в България с 2000 сортове, клонове и хибриди, с което институтът е участник в Европейската мрежа за съхраняване на растителните генетични ресурси. Още...

Новият брой

09-2010
Big_Iron

Архив


Изберете година на архива

За списанието

Партньори

Акцентите

Забравена парола?
Въведете вашето потребителско име и е-мейл, и натиснете бутона Изпрати Парола.
Ще получите на е-мейла си нова парола. Използвайте нея за достъп..
Потребител:
Е-мейл адрес:
Rimex_LOGO

Актуални новини

CiBANK
abonament
Via Expo
AG_Connect

Европейски съюз

В миналия брой...

RIMEX представя...

Rimex_Case
Rimex_all

RSS абонамент


Най-четени

Интересно