Влез
Забравена парола
 
Актуално

Актуални новини

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

В броя четете...

Проф. Дирк Инзе е световноизвестен биолог с приноси в областта на преноса на чужди полезни гени в растенията, както и в контрола над техните функции. Изследванията на екипа на Дирк Инзе водят до създаването на първата богата геномна библиотека на моделния вид арабидопсис. Той е един от изследователите, открили гените, свързани с клетъчното делене, растежа и развитието. Значима е ролята на професор Дирк Инзе в реализиране на научното сътрудничество между Българската академия на науките, Агробиоинститута, Съвместния геномен център и Обединения институт за растителни биотехнологии в Гент, Белгия. В многобройни научни трудове той е съавтор с български учени. За цялостната му дейност белгийското правителство е взело решение да бъде осигурена пожизнена възможност на професор Инзе да работи с група от 10 изследователи, които да му съдействат за разработване на негови идеи. Г-н Дирк Инзе, какви са новостите, свързани с отглеждането на ГМО в Европа и в света? Има ли промени в законодателството и тенденции към разширяване на териториите, на които да се отглеждат биотехнологични култури? Една от новините в тази област е, че в САЩ вече има административна структура, която се занимава с безопасността и качеството на произвежданите храни. Тази администрация също така дава съвети и обосновани мнения по всички въпроси, свързани с качеството на храните. Другото е, че наскоро за пръв път след 1998 г., след като беше разрешено отглеждането на ГМО царевица, се даде зелена светлина за отглеждане на територията на Европейския съюз и на картоф амифлора. Сега вече всяка страна може да реши дали ще го отглежда на своята територия. В момента четири страни са дали положително становище за засяването на картоф амифлора на териториите си. Това са Чехия, Холандия, Швеция и Германия. Друг положителен момент е, че в Чехия след широкомащабни полски изследвания има промяна на общественото мнение, свързано с възприемането на ГМО, и то е в положителна посока. Как се отразяват на почвата ГМО културите и те въздействат ли по някакъв начин върху останалите култури, които се произвеждат по органичен и конвенционален подход? Правени са доста изследвания за влиянието върху почвата и в повечето случаи е установено, че отглеждането на ГМО има положителен ефект върху нея, тъй като се намалява пръскането с пестициди, и почвеното плодородие не само че не се уврежда, но дори се подобрява. Според мен органичното и биотехнологичното земеделие би трябвало да вървят ръка за ръка. Много хубав е примерът с трансгенния картоф, който е най-устойчив на една от най-тежките болести при картофите. Този продукт до голяма степен обезсмисля използването на пестициди, също така повишава добивите и прави отглеждането на картофите чисто и екологично. Към момента органичното земеделие е лукс, тъй като за него са необходими поне два пъти повече площи, за да се произведе същото количество продукция, както при конвенционалното производство. Така че, ако Европа има достатъчно свободни площи за биоземеделие, то в света териториите са доста ограничени. Според вас има ли бъдеще без ГМО? Моето мнение е, че не би било възможно развитието на човечеството да не върви успоредно с развитието на ГМО. Особено като се вземе предвид и нарастването на населението, без използване на ГМО сортове няма да съществува устойчиво земеделие. Още...
Решението на Русия временно да прекрати износа на жито и брашно изпрати цените до невиждани от две години нива Обилни дъждове, наводнения и суша само за няколко седмици помрачиха безоблачните перспективи пред производителите на пшеница в Източна Европа и най-вече в Русия, Украйна, България, Румъния и Казахстан. Цените на фючърсите за пшеница на световните пазари се повишиха с над 50% от юни насам и уверенията на експерти, че поскъпването засега е по-скоро спекулативно, не успяха да успокоят пазарите. Положението придоби оттенъци на паника, след като Владимир Путин, премиер на Русия, третия по големина износител на пшеница в света, забрани експорта на жито и брашно от страната в периода от 15 август до 31 декември. „Това бе напълно откачен ден (5 август, когато бе обявена забраната – бел. ред.) и бясното поскъпване създаде голяма доза несигурност, коментира участник от хамбургската борса, пожелал анонимност. Много търговци чисто и просто се оттеглиха.“ Забраната ще се отнася и до вече подписани договори, уточни говорител на правителството в Москва. България ревизира прогнозата си с 12.5% надолу Обилните валежи принудиха българското земеделско министерство да понижи с 500 хиляди тона прогнозата си за реколтата през тази година. В началото на август стана ясно, че Министерството на земеделието очаква в най-добрия случай добивите на пшеница в страната да възлязат на 3.5 млн. тона в сравнение с предишната официална прогноза за 4 млн. тона. Към началото на месеца бяха ожънати 90% от посевите с пшеница и прибрани 3.4 млн. тона. Според Васил Симов, изпълнителен директор на Българската стокова борса, ревизираните прогнози са завишени и са с 10% над реалните възможности. Въпреки спада от аграрното министерство смятат, че България все още може да изнесе съществени количества жито, тъй като вътрешното потребление възлиза на около 2 млн. тона. Проблемът е, че е дъждовете влошават качеството на зърното, предупреждават фермери, цитирани от Reuters. Затова голяма част от житото може би ще става основно за фураж. Радослав Христов, председател на Българската асоциация на зърнопроизводителите, твърди, че реколтата от хлебна пшеница ще бъде с 40% по-ниска. „В България търсенето се задоволява с количество, а не с качество”, сподели той пред Reuters. Капризното лятно време напълно попари надеждите да се повтори 2008. Тогава в страната бяха прибрани рекордните за последните четири години 4.6 млн. тона пшеница, два пъти над вътрешното потребление. През миналата година добивите се понижиха с 1.4%. Наводнените амбиции на Румъния Наводненията, освен че взеха 24 жертви, най-сетне накараха правителството да признае, че реколтата ще бъде с 15% под очакваните в началото на сезона 6.7 млн. тона. През миналата година в страната бяха добити 5.2 млн. тона от 2 млн. хектара. Към началото на август бяха прибрани 4.4 млн. тона от ожънатите три четвърти от площите с пшеница. Земеделските организации предупредиха, че загубите може да се окажат по-големи от амбициозните очаквания на правителството. Според асоциацията LAPAR реколтата може да се окаже с 50% по-малка от първоначалните прогнози, а качеството да бъде силно влошено. Теоретично страната има възможност да изнася по 2.5 млн. тона, но миналата година изнесе едва 2.3 млн. тона предимно за Испания, Италия, Ирак и Сирия. Още...

Новият брой

08-2010

Съдържание

Big_Iron

Архив


Изберете година на архива

За списанието

Партньори

Акцентите

buy cheap oem softwareНяма статии в тази категория
Rimex_LOGO

Актуални новини

CiBANK
Via Expo
AG_Connect

Европейски съюз

В миналия брой...

RIMEX представя...

Rimex_Case
Rimex_all

RSS абонамент


Най-четени

Интересно