Значение на растителните масла
Растителните масла се получават предимно от семена на растения (соя,
рапица, слънчоглед, фъстъци и др.) и по-рядко от плодове – палмово и
маслинено масло. Те са естери на мастните киселини с глицерина и
варират по структура, състав, начин на използване и влияние върху
здравето на човека. Според основната си квалификация те биват наситени,
мононенаситени и полиненаситени.
Основно значението на растителните масла се свежда до използването им
като незаменим компонент в храната на човек - източник на енергия и
участие в жизненоважни физиологични функции. Те не се синтезират в
човешкия организъм и трябва да бъдат набавяни с храната. Според
най-общите медицински и диетични предписания тяхното участие в дневната
дажба трябва да бъде минимум 10 до 30% от калоричния баланс на човека.
Освен за хранителни цели растителните масла имат многостранно
приложение, като разтворители, бои, смазочни средства, в козметиката и
медицината и за различни индустриални цели. Тяхното значение нарасна
много в последно време с използването им като биогорива (биодизел) за
транспортни цели.
ПРОИЗВОДСТВО НА РАСТИТЕЛНИ МАСЛА В СВЕТА
Общи количества
Само за краткия период от 2005 до 2009 г. то се е увеличило от 118.9 на 137.1 млн. тона, или с 15.3% (годишен ръст от 3.8%)
Производство на основните растителни масла
Количеството на произведените в света основни растителни масла през
2009 г. е представено във фиг. 2 като милиони тонове, а във фиг. 3 -
като относителни величини (%).
Палмовото масло в последните години измести соевото и през 2009 г. е
твърдо на първо място с 45.1 млн. тона, или 32% от общото производство.
Заедно с твърдото масло на палмовите ядки то достига около 36%.
Доскорошният лидер на растителните масла - соевото масло, отстъпи на
второ място в световния баланс с 37.3 млн. тона (27% от общото
производство). Соята обаче запазва ролята си на основна стратегическа
култура за земеделието с това, че е основният и незаменим източник на
пълноценен протеин за животновъдството. Като бобова култура
съдържанието на протеин в семената е около два пъти по-голямо от
това на мазнините, в противоположност на рапицата и слънчогледа, при
които това отношение е обратно. Вследствие на това соята има
по-голямо значение като протеинова култура (с производството на соев
шрот), отколкото като маслодайна. |
|
Цялата статия изисква регистрация...
|