Влез
Забравена парола
 
Актуално

Актуални новини

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

В броя четете...

В момента рапицата е най-печелившата култура, но добивите зависят от направените през есента инвестиции. Това е съветът на експерти от BASF, изказан на семинара в Добрич. Германският експерт на компанията Андреас Шумахер убедително представи продуктите на фирмата. При растенията, третирани с карамба, полягането е не повече от 10%, докато добивите при нетретираните посеви може да намалеят наполовина, са данните на чужденеца. По думите му загубите могат да достигнат и 100%, ако не се използват инсектициди. Препоръката му е да се използва вастак срещу всички неприятели при рапицата. Препаратът не застрашава пчелите. Думите на Шумахер: „Маслодайната рапица е високорентабилна полска култура. Относително високата й цена и стабилни добиви я правят привлекателна за все повече земеделски производители. Растителната защита е ключовият фактор за успешното й производство. От съществено значение за бъдещата реколта е безпрепятственият старт, гарантиран от ефикасната борба с плевелите и качествена подготовка на растенията за презимуване. Немската практика е доказала, че 50% от добива на рапицата се формират през есента. За сравнение - този процент при другите полски култури е по-малък." Над 50% от добивът на рапица се залага през есента, когато трябва да се полагат грижите, каза на форума в Добрич техническият експерт на „Еуралис” Александър Костов. Съветът му е, че оптималният период за сеитба на културата е от 1 до 25 септември. Наблюденията му са, че рапицата е предпочитана култура, тъй като носи добра възвращаемост. Около 600 лева е изкупната й цена и има интерес към нея заради дефицита в световен мащаб. Около 45% от маслодайното растение се използват за биогорива, а останалите 55 на сто от продукцията се влагат в хранителната промишленост, каза още Костов. По негови изчисления разходите за производство на декар рапица са 104 лева. При изкупна цена от 550 лева за тон и добив от 300 кг от дка приходът е 150 лева. А при добив от 500 кг приходът скача на 275 лв. Неправилният сеитбооборот е една от причините за полягане на рапицата, са наблюденията на специалиста. Друг проблем може да се окаже гъстотата на посевите. Съветът му е оптималната норма при меркурий да е 40-50 растения. При по-голяма гъстота растенията са уязвими на болести. Торенето трябва да се извършва правилно, за да се постигне добър ефект, съветват от „Тимак агро”. Оптималното подхранване през есента гарантира нормално презимуване на културите и залагане на високи добиви. Фирмата е от пет години на българския пазар. Още...
Проф. Дирк Инзе е световноизвестен биолог с приноси в областта на преноса на чужди полезни гени в растенията, както и в контрола над техните функции. Изследванията на екипа на Дирк Инзе водят до създаването на първата богата геномна библиотека на моделния вид арабидопсис. Той е един от изследователите, открили гените, свързани с клетъчното делене, растежа и развитието. Значима е ролята на професор Дирк Инзе в реализиране на научното сътрудничество между Българската академия на науките, Агробиоинститута, Съвместния геномен център и Обединения институт за растителни биотехнологии в Гент, Белгия. В многобройни научни трудове той е съавтор с български учени. За цялостната му дейност белгийското правителство е взело решение да бъде осигурена пожизнена възможност на професор Инзе да работи с група от 10 изследователи, които да му съдействат за разработване на негови идеи. Г-н Дирк Инзе, какви са новостите, свързани с отглеждането на ГМО в Европа и в света? Има ли промени в законодателството и тенденции към разширяване на териториите, на които да се отглеждат биотехнологични култури? Една от новините в тази област е, че в САЩ вече има административна структура, която се занимава с безопасността и качеството на произвежданите храни. Тази администрация също така дава съвети и обосновани мнения по всички въпроси, свързани с качеството на храните. Другото е, че наскоро за пръв път след 1998 г., след като беше разрешено отглеждането на ГМО царевица, се даде зелена светлина за отглеждане на територията на Европейския съюз и на картоф амифлора. Сега вече всяка страна може да реши дали ще го отглежда на своята територия. В момента четири страни са дали положително становище за засяването на картоф амифлора на териториите си. Това са Чехия, Холандия, Швеция и Германия. Друг положителен момент е, че в Чехия след широкомащабни полски изследвания има промяна на общественото мнение, свързано с възприемането на ГМО, и то е в положителна посока. Как се отразяват на почвата ГМО културите и те въздействат ли по някакъв начин върху останалите култури, които се произвеждат по органичен и конвенционален подход? Правени са доста изследвания за влиянието върху почвата и в повечето случаи е установено, че отглеждането на ГМО има положителен ефект върху нея, тъй като се намалява пръскането с пестициди, и почвеното плодородие не само че не се уврежда, но дори се подобрява. Според мен органичното и биотехнологичното земеделие би трябвало да вървят ръка за ръка. Много хубав е примерът с трансгенния картоф, който е най-устойчив на една от най-тежките болести при картофите. Този продукт до голяма степен обезсмисля използването на пестициди, също така повишава добивите и прави отглеждането на картофите чисто и екологично. Към момента органичното земеделие е лукс, тъй като за него са необходими поне два пъти повече площи, за да се произведе същото количество продукция, както при конвенционалното производство. Така че, ако Европа има достатъчно свободни площи за биоземеделие, то в света териториите са доста ограничени. Според вас има ли бъдеще без ГМО? Моето мнение е, че не би било възможно развитието на човечеството да не върви успоредно с развитието на ГМО. Особено като се вземе предвид и нарастването на населението, без използване на ГМО сортове няма да съществува устойчиво земеделие. Още...

Новият брой

08-2010

Съдържание

Big_Iron

Архив


Изберете година на архива

За списанието

Партньори

Акцентите

buy cheap oem softwareНяма статии в тази категория
Rimex_LOGO

Актуални новини

CiBANK
Via Expo
AG_Connect

Европейски съюз

В миналия брой...

RIMEX представя...

Rimex_Case
Rimex_all

RSS абонамент


Най-четени

Интересно