Влез
Забравена парола
 
Актуално arrow PR

Актуални новини

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

В броя четете...

Александър Стойков, управител на фирма „Берта“ ООД Господин Стойков, какво научихте и приложихте в живота, за да се развива успешно „Берта“ ООД? - Не съм гонил големи печалби, но фирмата е добре финансово. До мен в бизнеса е моят съдружник Иван Ангелов. Заедно се трудим и чертаем перспективите на общото ни дело. Наш консултант е фирма „Агросинч“ ООД. Техниката ни е съвременна и високопроизводителна, фирмата се развива благодарение на инвестиции в производство, каквито са качествените машини. Ключов се оказа и човешкият фактор. Ние отговаряме на необходимите агроизисквания за зърнопроизводство и това е тайната на успеха ни. Какви култури са подходящи за вашия регион? - От пшеницата отглеждаме сортовете садово и диамант. Тя е много взискателна към почвените условия. Почвите, върху които се отглежда пшеницата, трябва да се отличават с дълбок профил с мощен хумусно-акумулативен и преходен хоризонт. Хумусно-акумулативният хоризонт трябва да има поне 40 - 50 см мощност и да се отличава с рохкав строеж, добри общи физични и физико-механични свойства и добре изразена троховидно-зърнеста структура. Пшеницата лошо понася почвите, които при навлажняване силно набъбват, а при изсушаване силно се напукват. От ечемика отглеждаме предимно сорт емон. Той е нов български пивоварен ечемик. По зимоустойчивост превъзхожда другите сортове. По продуктивност също. От слънчогледа отглеждаме сорт мелдими, който е по-малко взискателен в ранните фази и се нуждае от повече топлина в по-късните фази от своето развитие. За нас е важно да опазим чисти от плевели площите, особено в началните фенофази на слънчогледа, тъй като знаем, че плевелите изнасят много повече хранителни вещества и вода от почвата в сравнение със слънчогледа. При провеждане на растителнозащитните мерки търся компетентната консултация на фирма „Агросинч“. Те отчитат степента на нападението или заплевеляването и ни препоръчват подходящ препарат при конкретните производствени и климатични условия. Напоследък като че ли рапицата е предпочитана техническа култура. Защо? - Рапицата през последните години се откроява като една от най-атрактивните култури на европейския, а вече и на нашия пазар. За нея има голямо търсене, сигурен пазар и много добра цена. За сравнение - един тон рапица у нас струва със 100 лева повече от слънчогледа. Разбира се, нашите фермери не получават, като германските например, премия за всеки хектар, засят с енергийни култури, но въпреки това са доволни от резултатите. Известно е, че у нас се построиха много мощности за биодизел (рапицата е суровина за него), които доста време стояха неизползвани поради законовите неуредици. Промените в Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, в които е предвиден график за смесване на дизела с биосъставки, както и фактът, че страната ни ще иска разрешение за нулев акциз върху биогоривата от Европейската комисия, правят рапицата предпочитана от производителите. Тя e много благодатна енергийна култура, но са нужни знания и професионализъм, за да може адекватно да се прецени в кой период да я засееш, и да разполагаш с качествена техника, за да осъществиш това, както трябва. Изискват се опит и техническо оборудване. Още...
Проф. Дирк Инзе е световноизвестен биолог с приноси в областта на преноса на чужди полезни гени в растенията, както и в контрола над техните функции. Изследванията на екипа на Дирк Инзе водят до създаването на първата богата геномна библиотека на моделния вид арабидопсис. Той е един от изследователите, открили гените, свързани с клетъчното делене, растежа и развитието. Значима е ролята на професор Дирк Инзе в реализиране на научното сътрудничество между Българската академия на науките, Агробиоинститута, Съвместния геномен център и Обединения институт за растителни биотехнологии в Гент, Белгия. В многобройни научни трудове той е съавтор с български учени. За цялостната му дейност белгийското правителство е взело решение да бъде осигурена пожизнена възможност на професор Инзе да работи с група от 10 изследователи, които да му съдействат за разработване на негови идеи. Г-н Дирк Инзе, какви са новостите, свързани с отглеждането на ГМО в Европа и в света? Има ли промени в законодателството и тенденции към разширяване на териториите, на които да се отглеждат биотехнологични култури? Една от новините в тази област е, че в САЩ вече има административна структура, която се занимава с безопасността и качеството на произвежданите храни. Тази администрация също така дава съвети и обосновани мнения по всички въпроси, свързани с качеството на храните. Другото е, че наскоро за пръв път след 1998 г., след като беше разрешено отглеждането на ГМО царевица, се даде зелена светлина за отглеждане на територията на Европейския съюз и на картоф амифлора. Сега вече всяка страна може да реши дали ще го отглежда на своята територия. В момента четири страни са дали положително становище за засяването на картоф амифлора на териториите си. Това са Чехия, Холандия, Швеция и Германия. Друг положителен момент е, че в Чехия след широкомащабни полски изследвания има промяна на общественото мнение, свързано с възприемането на ГМО, и то е в положителна посока. Как се отразяват на почвата ГМО културите и те въздействат ли по някакъв начин върху останалите култури, които се произвеждат по органичен и конвенционален подход? Правени са доста изследвания за влиянието върху почвата и в повечето случаи е установено, че отглеждането на ГМО има положителен ефект върху нея, тъй като се намалява пръскането с пестициди, и почвеното плодородие не само че не се уврежда, но дори се подобрява. Според мен органичното и биотехнологичното земеделие би трябвало да вървят ръка за ръка. Много хубав е примерът с трансгенния картоф, който е най-устойчив на една от най-тежките болести при картофите. Този продукт до голяма степен обезсмисля използването на пестициди, също така повишава добивите и прави отглеждането на картофите чисто и екологично. Към момента органичното земеделие е лукс, тъй като за него са необходими поне два пъти повече площи, за да се произведе същото количество продукция, както при конвенционалното производство. Така че, ако Европа има достатъчно свободни площи за биоземеделие, то в света териториите са доста ограничени. Според вас има ли бъдеще без ГМО? Моето мнение е, че не би било възможно развитието на човечеството да не върви успоредно с развитието на ГМО. Особено като се вземе предвид и нарастването на населението, без използване на ГМО сортове няма да съществува устойчиво земеделие. Още...

Новият брой

08-2010

Съдържание

Big_Iron

Архив


Изберете година на архива

За списанието

Партньори

Акцентите

buy cheap oem softwareПълният текст на статията изисква абонамент.
Влезте с избраните от Вас потребителско име и парола.
Rimex_LOGO

Актуални новини

CiBANK
Via Expo
AG_Connect

Европейски съюз

В миналия брой...

RIMEX представя...

Rimex_Case
Rimex_all

RSS абонамент


Най-четени

Интересно