Влез
 
Актуално
FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

FPSS slide image

Агробизнесът - списание за евроинтеграцията в сектора

В броя четете...

И в България, и в Румъния фермерите са недоволни от големите разлики в субсидиите между старите и новите страни членки. Според румънските експерти френските селскостопански производители, галениците на общата селскостопанска политика, получават 21% от общия селскостопански бюджет в сравнение с 10% за Италия и Испания и съвсем скромните 0.5% за Румъния и 0,35% за България (виж стр. 12). Румънски земеделци предложиха на българските си колеги да се обединят в борбата си за изравняване на земеделските субсидии между старите и новите членки на ЕС. Предложението бе отправено на 31 август в Тимишоара по време на среща на Регионалния съвет на националните организации на земеделските производители, на която присъства и представител на „Агробизнесът”. В началото на октомври румънски земеделци ще изпратят в Брюксел делегация от 10 души, която ще настоява пред Европейската комисия за изравняване на плащанията за земеделците от старите и новитe страни на ЕС. В Тимишоара бе предложено към тази делегация да има и двама български представители от Асоциацията на земеделските производители в България, която е член на Регионалния съвет. Очаква се в края на настоящата и през следващата година значително да се вдигне градусът на дебатите за бъдещето на ОСП в контекста на новия бюджет на Европейския съюз след 2013 г. Засега еврокомисарят по земеделието, румънецът Дачиан Чолош, предпочита да изслушва различните гледни точки. Според запознати, пожелали анонимност, той подготвя своето предложение и е възможно да го представи още тази есен. „Подготвили сме искане за референдум, на който ще поставим въпроса за изравняване на субсидиите, получавани от българските фермери и от европейските им колеги.” Това каза в Добрич председателят на браншовия съюз на животновъдите в България Господин Господинов. По негови данни българските фермери получават 40% от субсидиите, които се изплащат в другите държави от Европейския съюз. „Очакваме идеите и предложенията на земеделските производители, браншовите организации и неправителствения сектор за формиране на общата селскостопанска политика след 2014 г.”, обяви Светла Боянова, зам.-министър на земеделието. Само че българските и румънските фермери искат равенство в евросубсидиите още сега... Още...
Тези стандарти влязоха в сила от 2 август и прилагането им е доброволно. Продуктите, произведени по тях, носят наименованието „Стара планина“ и имат специално отличително лого. Картинката представлява стилизирано планинско било в цветовете на българския трикольор на зелен фон. Знакът е собственост на Асоциацията на месопреработвателите в България, която участва активно в изработването на стандартите. Всяка фирма, която желае да го ползва, ще плаща по 120 лв. на година на асоциацията и ще сключва лицензионен договор. Договорът ще се регистрира в Патентното ведомство. Какво определят стандартите Регулациите се отнасят за най-масовата и най-търсена група месни продукти - малотрайните, сред които кайма, кебапчета, кюфтета, карначета, кренвирши, наденици, салам. Всички те ще се правят от свинско, говеждо или птиче месо без консерванти и оцветители. Не се допуска влагане на соя, картофено нишесте, фибри, механично обезкостено месо и др. За сравнение - според задължителните БДС стандарти, действали до 1999 г., в кренвиршите например е било разрешено влагане на от 2.5% до 5% соя, уточниха от НВМС. Стандартите разрешават използването на някои Е-та, макар и в строго фиксирано количество. Според технолози те са необходими за производството. Става въпрос за натриев ацетат Е262 и натриев цитрат Е331, аскорбинова киселина Е300 (витамин С) и нейните соли (Е301, Е315, Е316), фосфати (Е450, Е451, Е452), нитритна сол (Е249). Фирмите, които желаят да произвеждат по стандартите, подават заявления до регионалните звена на Държавния ветеринарно-санитарен контрол. Оттам обещават контролът върху продуктите „Стара планина“ да е толкова стриктен, че у потребителя да не остава съмнение, че нещо е афиширано като качествено, а на практика не е. Засега ветеринарните доктори присъстват физически в предприятията, където се работи по стандартите, за да следят дали се спазва разписаното. Още...

Новият брой

09-2010
Big_Iron

Архив


Изберете година на архива
Rimex_LOGO

Актуални новини

CiBANK
abonament
Via Expo
AG_Connect

Европейски съюз

RIMEX представя...

Rimex_Case
Rimex_all

RSS абонамент