Кишата и сушата само за няколко седмици помрачиха безоблачните перспективи пред производителите на пшеница в Източна Европа и най-вече в Русия, Украйна, България, Румъния и Казахстан. Цените на фючърсите за пшеница на световните пазари се повишиха с над 50% от юни насам и уверенията на експерти, че поскъпването засега е по-скоро спекулативно, не успяха да успокоят пазарите. Положението придоби признаци на паника на световните борси, след като Владимир Путин, премиер на Русия, третия по големина износител на пшеница в света, забрани експорта на жито и брашно от страната в периода от 15 август до 31 декември. Забраната ще се отнася и до вече подписани договори, уточни говорител на правителството в Москва (вижте анализа на кореспондентката ни в Брюксел - стр. 6-7).
 Пораженията върху реколтата не променят като цяло количеството и качеството на пшеницата. Зърненият баланс на България е осигурен, ще има жито и за хляб, и за фураж.
Няма да ограничаваме износа на жито. Това заяви земеделският министър Мирослав Найденов на срещата си с Националната асоциация на зърнопроизводителите.
В Общия европейски пазар не може да се говори за криза, потвърдиха страните. Има достатъчно пшеница за нуждите на страната. За осигуряване на изхранването на населението са нужни 1.1 млн. тона хлебно зърно, за фураж – 800 000 тона, и около 240 000 тона за осигуряване на семена за следващата реколта. Формирането на цената на хляба у нас по утвърдена практика става при спазването по веригата зърно – брашно - хляб при съотношение 1:2:4.
При цена на житото 25 ст. за килограм хлябът ще струва 1 лев, а при 30 ст. за кило жито хлябът ще поскъпне с 10 - 15 процента, но не в пъти, смята земеделският министър.