Дългосрочно и устойчиво развитие на аграрния сектор се постига със закони и инвестиции

Дългосрочно и устойчиво развитие на аграрния сектор се постига със закони и инвестиции, заяви министър-председателят акад. Николай Денков по време на днешната си работна среща със земеделски производители и животновъди. В хода на разговора им в Министерския съвет бяха обсъдени проблеми в сектора и възможностите за техните решения.  

Акцент беше Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони. Дискутирани бяха също начини за допълнително намаляване на административните тежести. Премиерът акад. Денков изрази готовността на правителството да продължи диалога с бранша в работен режим до намирането на най-добрите решения за българските производители, в синхрон с националните приоритети и европейските регламенти.

 

Правителството одобри годишните разчети на сметката за средствата от ЕС на Държавен фонд „Земеделие” за 2024 г.

Министерският съвет одобри годишните разчети на сметката за средствата от Европейския съюз на Държавен фонд „Земеделие” за 2024 г. Планирани са общо 3 209,29 млн. лева за финансиране на директните плащания на площ, пазарните мерки, Програмата за развитие на селските райони, Програмата за морско дело и рибарство и Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 - 2027 г. От тях 2 752,99 млн. лева са за сметка на Европейския съюз и 456,3 млн. лева са от националния бюджет.

Предвидени са 997,01 млн. лв. за развитие на селските райони. Основно плащанията ще са насочени по мярка 4 „Инвестиции в материални активи“, мярка 6 „Развитие на стопанството и стопанската дейност“, мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ и мярка 19 ЛИДЕР.

По линия на директните плащания, съфинансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, са заложени 409,38 млн. лв. по ПРСР 2014 - 2020 г. и по новия Стратегически план 2023 - 2027 г. Обхванати са направленията агроекология, биологично земеделие, подпомагане в необлагодетелствани райони и други.

За пазарни мерки в секторите на пчеларството и лозаро-винарството, както и за „Училищен плод“, „Училищно мляко“ и други схеми са предвидени 137,63 млн. лв.

За директни плащания от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, в това число по схемата за единно плащане на площ, както и за обвързани с производството плащания за животни, плодове, зеленчуци и други са определени 1 620,28 млн. лв.

По Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г. са разчетени 44,99 млн. лв.

 

 

Нови геномни техники: ЕП подкрепя зеления преход на селското стопанство

 

Улесняване на процедурата, чрез която растенията, получени чрез НГТ, се считат за еквивалентни на произведените чрез конвенционални техники

За други растения, получени чрез НГТ, ще остане необходимостта от разрешение и задължително етикетиране

Европейският орган за безопасност на храните е направил оценка на потенциалните проблеми, свързани с безопасността на НГТ

С цел устойчива продоволствена система, ЕП подкрепя опростена процедура за получени чрез НГТ растения, които са еквивалентни на конвенционалните, и по-строги правила в останалите случаи.

Парламентът прие позицията си за преговори с държавите членки по предложението на Комисията относно новите геномни техники (НГТ), които променят генетичния материал на даден организъм, с 307 гласа „за“, 263 гласа „против“ и 41 гласа „въздържал се“.

Целта е продоволствената система да стане по-издръжлива чрез разработване на подобрени сортове растения, които са устойчиви на изменението на климата и на вредители и дават по-високи добиви или които изискват по-малко торове и пестициди.

Понастоящем всички растения, получени чрез НГТ, се подчиняват на същите правила като генетично модифицираните организми (ГМО). Евродепутатите приемат предложението да има две различни категории и два набора от правила за растенията, получени чрез НГТ. Растенията, получени чрез НГТ, които се считат за еквивалентни на растенията, получени чрез конвенционални техники – „растенията от категория 1, получени чрез НГТ“, ще бъдат освободени от изискванията на законодателството за ГМО, а за останалите растения, получени чрез НГТ („растения от категория 2, получени чрез НГТ“), ще продължават да се прилагат по-строги изисквания.

Евродепутатите също така считат, че всички получени чрез НГТ растения следва да останат забранени в биологичното производство, тъй като тяхната съвместимост изисква допълнително разглеждане.

Растения от категория 1, получени чрез НГТ

По отношение на растенията от категория 1, получени чрез НГТ, членовете на ЕП искат да променят стойностите за размера и броя на модификациите, които са необходими, за да може растение, получено чрез НГТ, да се счита за еквивалентно на растенията, получени чрез конвенционални техники. За да се гарантира прозрачност, евродепутатите считат, че опаковките със семена, получени чрез НГТ, трябва да бъдат етикетирани и че трябва да се създаде публичен онлайн списък на всички растения от категория 1, получени чрез НГТ.

Въпреки че няма да има задължение за етикетиране за тези растения, ЕП иска Комисията да докладва как потребителите и производителите възприемат новите техники, седем години след влизането на правилата в сила.

Растения от категория 2, получени чрез НГТ

По отношение на растенията от категория 2, получени чрез НГТ, евродепутатите искат да бъдат запазени повечето от изискванията на законодателството за ГМО, което е сред най-строгите в света, включително процедурата за разрешаване и задължителното етикетиране на продуктите.

За да се стимулира използването на растенията от категория 2, членовете на ЕП се съгласяват да ускорят процедурата за оценка на риска за тези растения, които се очаква да допринесат за по-устойчива хранително-вкусова система, но подчертават, че т.нар. принцип на предпазните мерки трябва да бъде спазван.

Забрана на всички заявени патенти за растения, получени чрез НГТ

Евродепутатите искат пълна забрана на патентите за всички получени чрез НГТ растения, растителен материал, части от тях, генетична информация и технологични характеристики, които те съдържат, с цел да се избегнат правна несигурност, повишени разходи и нови зависимости за земеделските стопани и селекционерите. ЕП също изисква доклад до юни 2025 г. относно въздействието на патентите върху достъпа на селекционерите и земеделските стопани до разнообразен растителен репродуктивен материал, както и законодателно предложение за съответно актуализиране на правилата на ЕС относно правата върху интелектуална собственост.

Цитат

След гласуването докладчикът Йесика Полфиард (ЕНП, Швеция) заяви: „Растенията, получени чрез НГТ, са жизненоважни за укрепването на продоволствената сигурност на Европа и за да стане селскостопанското ни производство по-екологосъобразно. Новите правила ще позволят разработването на подобрени сортове растения, които могат да осигурят по-високи добиви и да бъдат устойчиви на изменението на климата или които изискват по-малко торове и пестициди. Надявам се, че държавите членки скоро ще приемат позицията си, за да можем да гласуваме новите правила преди изборите за Европейски парламент и да предоставим на земеделските стопани инструментите, от които се нуждаят за екологичния преход“.

Следващи стъпки

Парламентът вече е готов да започне преговори с държавите членки на ЕС по окончателния закон.

Контекст

Европейският орган за безопасност на храните направи оценка на потенциалните проблеми относно безопасността, свързани с НГТ. Няколко продукта, получени чрез НГТ, вече са на пазара или са в процес на пускане на пазара извън ЕС (например банани във Филипините, които не покафеняват и които имат потенциал да намалят хранителните отпадъци и емисиите на CO2).

 

БАК: Земеделските производители имат четири основни искания към властта

БАК: Земеделските производители имат четири основни искания към властта

 

Българската аграрна камара и нейните членове, които започнаха днес ефективни протестни действия след като не приеха предложението на правителството за подпомагане на бранша, настояват за:

  1. Осигуряване на бюджет по т.нар. украинска помощ за 2024, който да позволи запазване на ставките от 2023 г. за подпомагане на земеделските производители от уязвимите сектори като овощарството и зеленчукопроизводството, оранжерийното производство, лозарството, картофопроизводството, тютюнопроизводството, животновъдството и пчеларството. За сектор зърнопроизводство да се осигури бюджет за подпомагане, но не по предложената от МС методика, тъй като в нея липсва компетентна икономическа експертиза, тъй като годишната данъчна декларация за последната година категорично не може да покаже загубите на земеделските производители, които нарастват през последните три години.
  2. Приемане на пакет от законодателни инициативи за реформи в сектора с ясен времеви график – промени в Закон за собствеността върху земеделските  земи, Закон за арендата и Закон за Българската аграрна камара с правила за представителност на браншовите организации в земеделието,  Закон за кооперативите, Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, Закон за пчеларството, Закон за виното и спиртните напитки.
  3. Приемане на Стратегии за поливното земеделие в страната, за целогодишно производство на оранжерийни зеленчуци, за развитие на пчеларството и др., както и достъп на земеделските производители до субсидирана  заетост към МТСП и общините с цел гарантиране на задълбочаващия се проблем с недостига на работна ръка и невъзможността на сектора да си позволи адекватни трудови възнаграждения.
  4. Ясна позиция на държавата по т.н. Зелена сделка на ЕС без ощетяване на земеделските производители, както и преосмисляне на политиката на ЕС по отношение на търговията със земеделски продукти от трети страни, така щото да се гарантира реципрочност в стандартите на производство, за да се осигури справедлива търговия и да се предотврати нелоялната конкуренция от дъмпингов внос от трети страни.

 

06.02.2024 г.

ИЗЯВЛЕНИЕ НА CEETTAR относно НАСТОЯЩИТЕ ДЕМОНСТРАЦИИ НА ФЕРМЕРИТЕ В ЕС

Европейската организация на предприемачите в селското, селското и горското стопанство (CEETTAR) смята, че иновативните подходи, възприети от изпълнителите, вече, но не достатъчно, са взети под внимание в настоящия дебат.

В цяла Европа фермерите демонстрират, за да настояват за забавяне на движението към по-устойчиво селско стопанство. CEETTAR счита, че устойчивостта може да бъде постигната само чрез навременна програма. Някои мерки като промените в специалния данък върху дизеловото гориво трябва да бъдат смекчени с компенсаторни мерки.

Сега обаче нашият бизнес модел трябва да бъде преразгледан с оглед на предизвикателствата пред опазването на климата. Изпълнителите са част от решението на уравнението. Изпълнителите предоставят решения за прецизно земеделие на фермерите, които могат да имат незабавен достъп до тези нови технологии. Като стимулират използването на тези технологии, изпълнителите ги правят достъпни за всички земеделски производители в ЕС, големи или малки.

Чрез своите практики изпълнителите създават мост между защитата на биоразнообразието и производството на храни. Следователно дискусиите трябва да се съсредоточат върху това как да се използват максимално технологичните възможности за намаляване на потреблението на енергия, количеството напръскани пестициди и други практики, които са на път да бъдат забранени без разумни алтернативи на пазара.

CEETTAR иска да види принципа на предпазливостта на ЕС балансиран с принципа на ЕС за иновации, за да създаде печеливша ситуация между всички участници във веригата на стойността на хранително-вкусовата промишленост, в която фермерите наемат високо оборудвани машини, предоставяни от изпълнители. Дебатът трябва да бъде насочен към по-оптимистичен подход. Мисията за бъдещето все още е да се максимизират добивите, но и да се увеличи максимално опазването на околната среда.

За CEETTAR:

Европейската конфедерация на предприемачите в селското, селското и горското стопанство, създадена през 1961 г., представлява около 150 000 компании и близо 600 000 работници. Тя има за цел да представлява интересите на наземните изпълнители в Европа. През 2014 г. Европейската мрежа на горските предприемачи реши да се слее с CEETTAR, което доведе до по-силна и по-представителна единна организация, представляваща наземните изпълнители на ниво ЕС. CEETTAR има за цел да бъде проактивна сила в полза на изпълнителите и селската икономика на европейско ниво.

 

Законът, Агрополитиката, Говори Брюксел

Дългосрочно и устойчиво развитие на аграрния сектор се постига със закони и инвестиции

Дългосрочно и устойчиво развитие на аграрния сектор се постига със закони и инвестиции

Вторник, 20 Февруари 2024

Дългосрочно и устойчиво развитие на аграрния сектор се постига със закони и инвестиции, заяви...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Специализираното изложение за земеделие БАТА АГРО ще се проведе от 13 до 17 май на Летище Стара Загора

Специализираното изложение за земеделие БАТА АГРО ще се проведе от 13 до 17 май на Летище Стара Загора

Понеделник, 19 Февруари 2024

163 фирми вече са заявили участие върху повече от 33 хиляди кв.м. изложбена площ     Шестнадесетото...

Компании, Събития, Анализи

Силен интерес от страна на изложителите към EuroTier 2024

Силен интерес от страна на изложителите към EuroTier 2024

Сряда, 14 Февруари 2024

2000 изложители от 51 страни вече се записаха за водещия световен търговски панаир за...

Реколта, Пазари, Цени

АГРА, ВИНАРИЯ и ФУДТЕХ бележат ръст от 25%  и срещат науката и практиката с най-новите постижения в земеделието

АГРА, ВИНАРИЯ и ФУДТЕХ бележат ръст от 25% и срещат науката и практиката с най-новите постижения в земеделието

Вторник, 20 Февруари 2024

Изложенията АГРА, ВИНАРИЯ и ФУДТЕХ бележат ръст от 25%  и срещат науката и практиката...

Иновации, Обучение, Агросвят

Десертното грозде - звезда на Macfrut 2024

Десертното грозде - звезда на Macfrut 2024

Петък, 26 Януари 2024

От 8 до 10 май 2024 г. в Римини Експо Център ще се проведе...






Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.