На 20.01. 2023 се проведе втора среща на бъдещия регионален хъб за биоикономика- Пловдив. Инициатор на инициативата е Аграрен университет- Пловдив, представен от ректора проф. д-р Христина Янчева, заместник-ректора по научна и проектна дейност проф. д-р Владислав Попов и доц. д-р Петър Борисов. Те приветстваха участниците в срещата- представители на публичния и частния сектор, които демонстрираха интерес и желание за подкрепа на начинанието по време на първата среща по темата през ноември 2022 г.
Проф. Христина Янчева представи на участниците присъединяването на Аграрен университет- Пловдив като пълноправен партньор в BIOEAST Bioeconomy Educational Hub - образователна мрежа от шест европейски университета в областта на биоикономиката (https://bioeast.eu/2022/12/16/conference-conclusion-bioeconomy-education-a-bioeast-perspective-setting-the-bioeast-universities-network/ ). Целта на мрежата, създадена от Инициативата за развитие за биоикономика, базирана на знанието в страните от Централна и Източна Европа BIOEAST, е повишаване на нивото на образование и научен капацитет в държавите-членки и трансфер на знания и умения. Проф. Янчева подчерта, че за развитието на тази така важна за Европа и света област - кръговата биоикономика, е нужно висококачествено образование. За съжаление, в много страни, включително България, капацитетът за такова развитие е недостатъчен. За тази цел, Аграрен унверситет- Пловдив от няколко години активно разработва обучителни програми по биоикономика със съдействието на водещи европейски университети- във Вагенинген, Нидерландия, в Дъблин, Ирландия и в Болоня, Италия, чийто учени обучават и наши преподаватели. С новоразкритите курсове по биоикономика и с членството си в образователната мрежа BIOEAST и европейския университетски алианс UNIgreen, Аграрен университет- Пловдив поставя в България началото на амбициозната цел той да се превърне в национален център за биоикономика, както и да работи за включване на специалността в регистъра на професиите.
Създаването на регионален хъб за биоикономика в област Пловдив е логичното продължение на заложените от университета цели. Проф. Владислав Попов подчерта, че такъв тип организации на висши училища, фирми в областта на агро-храните, горските и био-базираните ресурси, професионални браншови организации и държавни, научни и публични институции, вече съществуват в Европа, като стремежа на Европейската комисия е да бъдат създадени поне 100 "живи лаборатории" по агроекология и биоикономика в различните държави в следващите години. Членовете на хъба ще могат да допринасят за дейноста му със своите знания и практически опит, както и ще представляват интересите и визията на техните общности относно био- базирани решения, технологии и добри практики за рециклиране на органични продукти и вещества; ще се обучават служители и ще се повишава капацитета на мениджърите.
Г-жа Марияна Хамънова от Клийнтех, партньор на Аграрен университет в EIT Food Hub- България, допълни, че една от основните задачи на бъдещия хъб ще е да се разработват иновационни инструменти, технологии и материали за създаване за кръгова икономика на регионално ниво спрямо локалните нужди, които да бъдат тествани, демонстрирани и имплементирани директно при местния бизнес. Ще се разработват и различни бизнес модели, при които да бъдат ангажирани и други участници по веригата на стойността, с оглед на това да бъдат елиминирани неефективни процеси и да бъдат включвани нови, ефективни, в контекста на кръговата икономика.
Г-жа Карина Ангелиева, бивш заместник-министър на иновациите и растежа, посочи важността на реалното въздействие от хъба, а именно конкретни, измерими и качествени резултати за местната икономика, земеделие, промишленост, образование. Според нея е нужно да се създаде работеща регионална екосистема, съставена от академични и научни институции, бизнес, публични органи и регионални власти, крайни потребители и граждански организации. Тя предложи първата работна година от създаването на хъба да бъде посветена на разработване на пилотни научно-изследователски проекти, които да бъдат тествани в реални бизнес условия и да бъдат приложими към конкретните нужди на областта. Може да бъдат инициирани и състезания за млади предприемачи и учени, които да разработват решения и дори да се създадат стартъпи.
Г-жа Ангелиева отбеляза нуждата от изработване на регионална иновационна стратегия по биоикономика с помощта на местните власти. Тя изрази съгласие, че образованието в сферата на биоикономиката и популяризиране на професията е изключително важно, за да има развитие. Тя е на мнение, че хъбът трябва да бъде регионален център за комуникация и информация относно достъп до финансиране на инвестиции в кръговата икономика и споделяне на добър опит. Важно условие за успех на инициативата също е да има инвестиции във физическа изследователска инфраструктура, технологичен център, където да се извършва разработването и тестването на решенията. Г-жа Ангелиева изрази надежда, че пловдивският регионален хъб ще може да кандидатства по програма на Хоризонт Европа за координиращ център на мрежа от хъбове по биоикономика в балканския регион през 2024 г.
Проф. Владислав Попов допълни, че работата на Аграрен университет- Пловдив по интегриране на знания и дейности по биоикономика на местно и европейско ниво, е стартирала още през 2016 г. и е време да се приложат на практика действия в България.
Всички участници се обединиха около идеята за регистриране на юридическа форма на Регионалния хъб и за по-нататъшната работа в тематични работни групи по под-области на регионалната биоикономика.
Срещата продължи с онлайн включване на водещи учени от университетите във Вагенинген, Нидерландия и Центърa по биоикономика BIOrbic, Ирландия, които са партньори в съвместния проект на Аграрен университет- Пловдив CAPBIO4BG (https://capbio4.bg/html/) - част от Националната програма на МОН „Европейски Научни Мрежи". С участниците в Регионален хъб - Пловдив бяха дискутирани теми от взаимен интерес, свързани с картирането на биоикономиката в региона, обновената стратегия за научни изследвания в областта на биоиконмиката на Аграрен университет- Пловдив, както и насоки за развитие на биоикономиката в България.
