България се нареди на второ място по регистрирани храни с традиционно специфичен характер в Европейския съюз, след като днес бе официално вписан и „Суджук Търновски“/„Търновски суджук“. Европейската комисия (ЕК) включи българския „Суджук Търновски“/„Търновски суджук“ в регистъра по схемите за качество на храните с традиционно специфичен характер (ХТСХ). Регистрацията по схемите за качество дава право да се обозначи със специален европейски знак опаковката на продукта.  Това е седмата храна, регистрирана от България. По този начин продуктът се защитава от фалшифициране и злоупотреба.

„Суджук Търновски”/„Търновски суджук” е традиционен български траен сурово-сушен месен продукт. Приготвен от раздробено прясно месо, натурални спомагателни материали и напълнен в естествени обвивки. Произвежда се повече от 50 години, чрез прилагане на оригинална технология, която се състои в подходящо сортиране на месо, подбиране и дозиране на подправките, както и оформяне на отделните парчета под формата на подкова. По време на зреенето и сушенето се прилага характерното за националните традиционни сурово-сушени продукти пресоване, което спомага за постигане на специфичен външен вид.

Инициативата за регистрация на наименованието е на Сдружение „Традиционни сурово-сушени месни продукти“, което подаде заявление в Министерство на земеделието през 2020 г.

Заедно с ХТСХ „Суджук Търновски“/„Търновски суджук“ в Европейския регистър на ХТСХ и в Европейския регистър на Защитените наименования за произход (ЗНП) и Защитените географски указания (ЗГУ) вписаните национални продукти вече са 10. Това: ЗГУ „Горнооряховски суджук“, ЗГУ „Българско розово масло“, ХТСХ „Филе Елена”, ХТСХ „Луканка Панагюрска”, ХТСХ „Роле Трапезица”, ХТСХ „Кайсерован врат Тракия”, ХТСХ „Пастърма говежда”, ЗНП „Странджански манов мед“/„Манов мед от Странджа“, както и ХТСХ „Луканка Троянска“/„Троянска луканка“.

Неблагоприятното време и растящите цени задържат пазара на машини и оборудване за градинарство и озеленяване, който приключва годината с 15,2% спад. Почти всички видове техника са на минус. Покупките в средния сегмент бяха наказани: пропастта между високите технологии и евтините автомобили с по-ниски изисквания за качество нараства.

Продължителната суша, която намали работата по поддръжката на зелените площи, както и увеличаването на производствените разходи и по този начин на каталожните цени, доведоха до значителен спад в търсенето на машини за градинарство, градска декорация и външни площи за развлекателни и спортни функции в Италия през 2022 г.

Данните - обработени от асоциацията на производителите Comagarden въз основа на информация, предоставена от групата за проучване на Morgan - показват общ спад от 15,2% по отношение на продадените единици през 2022 г. (1403 хиляди срещу 1650 хиляди през 2021 г.), със значителни намаления за почти всички видове превозни средства. Косачките отчитат загуба от 21,4% (255 хил. продадени броя), храсторезите - 10% (273 хил.), докато моторните триони отчитат отрицателен баланс от 14,3%, с почти 369 хил. продадени броя. Ножиците за жив плет намаляват с 24,4% (94 хил.), докато загубата при тракторите за трева е по-малка (-4,2% спрямо 22 700 машини). Имаше леко увеличение при машините с нулев оборот за хоби употреба (+0,6% до 1550 единици), докато само резачките (почти 26 500) се увеличиха в сравнение с 2021 г., затваряйки годината с 10% печалба.

Като оставим настрана времето и геополитическите фактори, които не можеха да бъдат предвидени, Comagarden очаква известен спад в продажбите през годината, тъй като пазарът се успокои след силните увеличения през последните два сезона, когато извънредната ситуация на Covid доведе до по-големи инвестиции от страна на домакинствата в хоби градинарство.

„Това, което тревожи производителите“, обяснява президентът на Comagarden Ренато Чифарели, „е спадът в търсенето в средния клас на пазара, който има най-големи числа и изпитва нарастваща тенденция. Ако тази тенденция се потвърди в новия също година“, казва Чифарели, „ще имаме все по-поляризиран пазар между превозни средства от висок клас, от една страна, скъпи и достъпни за малцина, и евтини продукти, от друга, често с ниско качество и произведени в тези страни, износ на ненадеждни технологии, също и по отношение на безопасността“. „Конкуренцията от евтини продукти,“ добавя Cifarelli, „е централен проблем отвъд настоящите колебания на пазара, тъй като от италианската и европейската промишленост се изисква да спазват все по-взискателните разпоредби на ЕС, а това води до инвестиции, които влияят на крайната цена на нашите машини и рискуват още повече да разширят пропастта с тези, направени извън Европейския съюз“.

Рим, 28 февруари 2023 г

Държавата, с целенасочена и прагматична политика за развитие на лозаро-винарския сектор, ще успее в обозримо бъдеще да върне българското вино на световните пазари. Това каза заместник-министърът на земеделието Тодор Джиков в Поморие, където присъства на ритуалното зарязване на лозя по повод празника на лозарите и винопроизводителите Трифон Зарезан.

Заместник-министърът припомни, че в момента се изготвя маркетингова стратегия, с хоризонт от три години, за достъп до пазари и реклама на българското вино. „Работи се по създаването на дигитална карта на България, в която ще бъдат включени обектите за винен туризъм. Това е основата, на която трябва да стъпим, за да може секторът у нас да се развива още по-успешно, а страната ни да се утвърди като предпочитана винена дестинация“, посочи Джиков. По думите му целта е да направим българското вино конкурентоспособно на международните пазари.

„Ще маркираме на кои пазари е необходимо да присъстваме, с какво трябва да се съобразим, как и по какъв начин държавата трябва да застане зад винопроизводителите. България има нужда от сериозно присъствие на американския и азиатския пазар. В Европа има много сериозни държави, които произвеждат вино, в същото време инфлацията засегна изключително много европейската покупателна способност.

„Миналото година, лятото, паднаха тежки градушки, и сега с радост виждам възстановени лозови масиви тук, благодарение и на държавата, и на упорития труд на самите земеделски производители“, отбеляза още заместник-министърът. Джиков бе категоричен, че Министерството на земеделието трябва да защитава единствено интересите на земеделските производители, и така рамо до рамо, да се решават проблемите за развитието и напредъка на аграрния отрасъл.

На присъстващите той пожела здраве, успех и берекет, като ги поздрави за съхранението на традициите в отбелязването на този ден.

По мое разпореждане в цялата страна започнаха засилени проверки за качеството на млякото, което се внася в страната. Това съобщи министърът на земеделието Явор Гечев пред медии в село Устина. „След разговори с животновъди и сигнали от тях вчера, днес вече сме на терен, за да проверяваме количествата мляко, които влизат в страната, включително и тези от Украйна и от други европейски държави“, добави още министърът. И отбеляза, че цените не са прерогатив на Министерството на земеделието. „Ние бяхме първите, които поставихме проблема в Европейския съюз, считайки че източните държави плащат по-висока изкупна цена на млякото” каза той.

Явор Гечев посочи, че МЗм подготвя наредба за проследяемост по цялата верига, заради хигиената и качеството на храните, включително и заради сигналите за пшеницата от Украйна, както и по отношение на млякото. „Превеждаме два законопроекта, като черпим опит от колегите във Франция. Те са в защита на земеделските производители и в тях е записано, че цената на  производителя не може да се договаря, а нагоре по веригата да има пределни цени за преработка и на предлагане на пазара до крайния потребител“, обясни министърът.  Той допълни, че България е много далеч от тези модели на регулация на пазара, и че Министерството на земеделието търси възможности за максимално бързо законово регламентиране на пазара.

„Скоро ще се въведе ежедневен механизъм за наблюдение и контрол по цялата верига на доставките на храни – от производителя до щандовете в магазините. Това ще става онлайн, за да може да се засичат цените всеки ден и да се дава адекватна информация, къде се получават ценовите разлики“, обясни аграрният министър.

Явор Гечев информира, че МЗм е стартирало процедура по нотификация за предварително изплащане на 50% от украинската помощ. „В началото на следващата седмица ще бъде изпратена в Брюксел, за да може да се подпомогнат сега земеделските производители, включително и животновъдите. Чрез този  инструмент ще дадем аванс от 50% на земеделските производители, за да може да имат разполагаемост на средствата“, подчерта още Гечев.