Ситуацията в страната илюстрира належащата необходимост държавата да създаде условия за провеждане на повече фермерски пазари, където земеделските производители да могат да продават продукцията си директно на потребителя. Това от една стана ще доведе до засилена конкуренция и от друга ще намали зависимостта от големите хранителни вериги. Това е позицията на Българския фермерски съюз, който изпрати писмо до Министерството на земеделието и храните, за да се включи в подготовката на конопроекта за скъсяване на веригата за доставка на хранителни продукти.

„Тази мярка ще премахне множество прекупвачи и търговци, които добавят надценки по цялата верига, оскъпявайки крайната цена за потребителите“, посочва Георги Стоянов, председател на БФС. 

В момента земеделските стопани продават зеленчуци, плодове и мляко на изключително ниски изкупни цени, докато крайните потребители плащат значително по-високи суми в магазините. За съжаление, фермерите са най-слабата страна в този процес – те не могат сами да определят цените си, а са зависими от условията, наложени от посредниците, обяснява Стоянов.

„Това е призив за помощ към управляващите. От години се говори за хранителна сигурност, но е време да се предприемат конкретни действия. Цялата верига – от производителя, през преработвателя и търговеца, до крайния магазин – трябва да стане по-ефективна и конкурентоспособна“, допълва той. В момента системата е неефективна, а стоките често преминават през три-четири различни нива на прекупвачи, което води до допълнително оскъпяване.

Стоянов подчертава, че още един фактор, който утежнява положението на българските фермери, е вносът от други страни в ЕС, където земеделските производители получават значително по-високи субсидии. Това им позволява да намалят производствените разходи и да предлагат по-конкурентни цени, за разлика от българските стопани, чиито разходи остават високи и продукцията им става по-малко конкурентоспособна.

„Разходите за производство непрекъснато растат – за семена, торове, гориво – но изкупните цени остават ниски. Това принуждава много фермери да отказват работа с големите търговски вериги и прекупвачите. В същото време пазарът остава разпокъсан и неорганизиран, вносителите разполагат със силно лоби, а държавата сякаш е забравила за малките земеделски производители“, заключава Георги Стоянов.

Български фермерски съюз е готов да си сътрудничи с всички организации в подкрепа на родното производство. 

Инвестициите в сектор „Земеделие“ достигат над 2,2 млрд. лева годишно, което представлява около 7-8% от инвестициите в икономиката на страната. Това обяви министърът на земеделието и  храните д-р Георги Тахов по време на официалното откриване на Х-ия Мегафорум за агробизнес, вино, храни и оборудване в Пловдив. Той представи актуални данни за състоянието на аграрния отрасъл, като отбеляза, че селското стопанство запазва своята стабилност, осигурява заетост на 6% от населението и формира около 4% от БВП. „Позитивни тенденции се наблюдават и в търговията със селскостопански стоки, като през 2023 г. положителното салдо надхвърля 1,7 млрд. евро, с ръст от близо 9% спрямо предходната година.

В своето приветствено слово министър Тахов подчерта значението на форума като уникална платформа за обмен на опит, иновации и бизнес партньорства, която привлича участници и търговци не само от България, но и от редица чуждестранни пазари. „Международните изложби „АГРА“, „Винария“ и „Фуудтех“ са сред най-престижните събития в Югоизточна Европа за агробизнес, лозарство, винарство, храни и напитки“, отбеляза д-р Тахов и допълни, че „изложението вече се е утвърдило като модерно средище на аграрния сектор, което насърчава инвестиционното мислене и създава нови възможности за развитието на земеделския бизнес“.

„Важното е, че в земеделието се връща нормалният ритъм и прогнозируемостта, за което ръководният екип на Министерството на земеделието и храните работи целенасочено“, заяви министър Тахов. Той подчерта, че чрез законодателни инициативи и стратегически интервенции ще бъде създадена благоприятна среда за развитие на сектора, което ще подпомогне конкурентоспособността на българското селско стопанство.

Министър Тахов изрази увереност, че Международните изложения „АГРА“, „Винария“ и „Фуудтех“ ще допринесат за развитието на българския агробизнес, като предоставят платформа за нови партньорства, споделяне на добри практики и представяне на най-добрите продукти от сектора.

Десетото издание на мегафорума, част от 33-тата Международна земеделска изложба, е най-мащабното до момента, разгръщайки се на 40 900 кв. м изложбена площ, включително пет палати и открити площи. В изложението участват 620 фирми от 25 държави, а посетителите ще имат възможност да се запознаят с над 50 иновации в областта на растениевъдството, животновъдството, винарската индустрия и хранително-вкусовата промишленост.

Лозаро-винарският сектор се подпомага с близо 26 млн. евро годишно. Това каза министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов при откриването на традиционния празник на лозарите и винарите в с. Брестовица, община Родопи, област Пловдив. Той поясни, че благодарение на интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г., секторът има възможност да инвестира и да повишава своята конкурентоспособност, за да представи продукти, отговарящи на предизвикателствата на 21-ви век.  „В момента в Държавен фонд „Земеделие“ продължава прием, с краен срок 15 февруари, на заявления по интервенциите "Инвестиции в лозаро-винарския сектор" и "Инвестиции в екологични съоръжения", съобщи министър Тахов. Той бе категоричен, че държавата чрез всички нейни структури, ще продължи да подпомага сектора не само с европейски средства, но и през националния бюджет.

Земеделският министър отбеляза вековните традиции при производството на вино в района на Брестовица. „Районът е утвърден като един от най-добрите за производство на хубаво вино, което намира своите пазари в целия свят. Тук се е запазила традицията и приемствеността между поколенията“, каза още той.  По думите му, над 100 хектара са новите лозови насаждения през изминалата година в страната, а засадените площи с винени лозя в България са 55 хил. хектара.  Министър Тахов отбеляза, че страната ни споделя напълно европейската политика за високи стандарти за производство на индивидуализирани, екологично чисти и здравословни гроздови и винени продукти.

Кметът на община Родопи Павел Михайлов посочи, че за жителите на Брестовица и целия регион е огромна чест, че в официалното заразяване днес  взе участие министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов. Той посочи, че Брестовица официално е вписана като столица на виното от няколко години. „Тук се прави страхотно вино. Пожелавам Свети Трифон да бди над вас не само днес, а и през цялата година. Да направим така, че да имаме качествена и добра реколта. Бъчвите да са пълни с ароматно вино“, каза още Павел Михайлов.

В района на Пловдив общата площ с винени лозя е 6 963 хектара, от които с бели вина 2 880 хектара, a с червени вина 4 083 хектара. Основните сортове за производство на бели вина са Мискет червен, Мускат отонел Ркацители, Совиньон блан, Шардоне, Тамянка и Димят. По данни на Изпълнителна агенция по лозата и виното, произведеното винено грозде от реколта 2024 е 13 766 тона. В района са регистрирани 42 винопроизводителя. Произведеното вино от реколта 2024 за област Пловдив е над 8 млн. литра.

След зарязването на лозята по време на празника бяха връчени награди в традиционни за Брестовица конкурси.

От 18 до 22 февруари престижният форум ще начертае тенденции в индустрията

Международната изложба за лозарство и винарство ВИНАРИЯ 2025 ще събере водещи производители, иноватори и експерти между 18 и 22 февруари 2025 г. в Международен панаир Пловдив. 32-рото издание на престижния форум обещава впечатляващо участие на бутиковите изби, новите винени проекти и традиционните производители. Те ще представят  подбрани  селекции от вина и колекции от висококачествени напитки.

През последните години бутиковите винарни се утвърдиха като значим фактор в индустрията. Те съчетават ръчен труд, страст и иновации, за да предложат автентични вина с изразен характер. В рамките на ВИНАРИЯ 2025 тези малки, но забележителни производители ще покажат лимитирани серии вина, произведени с внимание към всеки детайл – от подбора на лозята до бутилирането. Очаква се силно присъствие на утвърдени български изби, които отглеждат местни сортове като Мавруд, Рубин, Широка мелнишка лоза, но експериментират и с редки, възродени за страната ни разновидности.

ВИНАРИЯ 2025 ще бъде сцена за амбициозни български и чуждестранни брандове, чийто идеи и концепции за първи път ще бъдат демонстрирани на българската аудитория. Винопроизводители от Италия, Гърция, Испания ще направят премиерите на най-добрите си селекции именно в Пловдивския панаир. Посетителите ще имат възможност да опитат вина от органично грозде, натурални плодови колекции и новаторски блендове, които все повече набират популярност сред ценителите. За първи път у нас италиански производител ще представи 100% портокалово вино, което покори средиземноморските ценители. В рамките на форума ще се проведат майсторски класове, дегустации на наградените продукти и презентации на премиум вина и високоалкохолни напитки. Сред най-очакваните моменти на изложението ще бъдат Международните дегустации и Конкурсът „Златен ритон“ за най-добрите вина и спиртни напитки.

На изложението посетителите ще имат възможност не само да открият нови вкусове, но и да се запознаят с техника, машини и материали за винопроизводството. Те ще бъдат експонирани в технологичната зона - Палата 11, на панаирното градче. Професионалистите в сектора ще намерят най-новите технологии за лозаро-винарство и модерно оборудване от водещи европейски производители. Изложението ще предостави възможност за създаване на нови партньорства, сключване на търговски сделки и обмяна на опит между професионалистите в индустрията.

И тази година  „Градът на виното и деликатесите“ в Палата 8 ще предложи на посетителите незабравимо винено изживяване, допълнено от изискани гурме изкушения. Съчетавайки традиция, иновация и страст към виното, ВИНАРИЯ 2025 обещава да бъде събитието, което ще зададе тенденциите за предстоящата година.

Пресцентър на Международен панаир Пловдив