ВТОРИЧНИЯТ ПАЗАР НА ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ ЩЕ ИМА КЛЮЧОВА РОЛЯ ПРЕЗ ТАЗИ ГОДИНA

През изминалата година пазарът на земеделска земя бе прогнозируем и стабилен с минимален ръст на цените от 5%. Това съобщи председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи /БАСЗЗ/ Стайко Стайков по време на семинар в Боровец, който се проведе на 12 и 13 април т.г. Според него тази тенденция ще се задържи и през настоящата година, като вторичният пазар ще оказва все по-голямо влияние. Той уточни, че има устойчив интерес за покупка на качествена и уедрена земеделска земя, като цената се влияе не само от климата и релефа, но и от размера на парцела, почвата, възможностите за напояване и сключените договори за наем.

През 2018 година Добрич отново е с най-висока цена на земята, като според реално сключени сделки максималната средна цена е била 2000 лв. за декар, а минималната 1550 лв.  За сравнение през  2017 г. сделки в района са се сключвали на максимална средна цена от 1800 лв. за декар и минимална от 1600 лв. за декар. Силистра е вторият район с най-високи цени през изминалата година, тенденция наблюдавана и през предходната година. Там най-много са плащали в размер на 1600 лв. за декар, а най-малко 1350 лв. за декар. На трето място по високи цени са градовете Варна, Русе, Плевен, Шумен, Разград, където при покупка на земя максималната цена е била 1300 лв. за декар. На най-ниски цени земята се е търгувала в Габрово и Кърджали – 400 лв. за декар, показва статистиката на асоциацията.

България е с най-раздробената земеделска земя в Европа след възстановяването ѝ в реални граници, коментира Стайко Стайков. Според него основните проблеми в развитието на пазара са свързани с липсата на специализиран закон за комасация, крайно недостатъчната инфраструктура за напояване, както и слабо развитата система за защита от градушки.

Съществен момент за развитието на бранша през тази година ще бъде предстоящото приемане на Закон за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи, смятат от БАСЗЗ. Според Венцислава Монева, член на асоциацията, философията на предложения последен проект на т. нар. Закон за земята са били в противоречие не само на Конституцията, но и на цели клонове в правото. Заложените в него текстове противопоставят собствениците на земя и ползвателите. Тя даде пример с правото ползвател на земя (но не и собственик или упълномощено от него лице) да преотдава правото на ползване на имота на трети лица. Така един наемател (притежаващ по същество правомощие да ползва имота) по силата на едногодишен договор за наем на земеделски имот, може да преотдаде (вкл. под аренда за 10 г.) същия този имот и то без изрично формулирано съгласие от страна на собственика. От БАСЗЗ очакват Министерството на земеделието да поднови диалога с браншовите организации и те да бъдат включени в работните групи по изготвянето на проекта на Закон за земята.



Все още има много неясноти относно Общата селскостопанска политика и тази несигурност притеснява сериозно фермерите, заяви Галина Пейчева-Митева, заместник-председател на БАСЗЗ. Според нея таваните на плащанията трябва да се определят на национално ниво, защото условията и заплащането на труда във всяка страна от ЕС са различни. Проблемът е, че трябва да работим на общ пазар, а в същото време нямаме еднакви условия, смята Пейчева-Митева.

От БАСЗЗ предлагат браншовите организации в земеделието да се обединят в Национална браншова камара, която да ги представлява пред институциите. Практиката показва, че често имаме общи позиции по ключовите въпроси в сектора, коментира председателят на асоциацията Стайко Стайков. Той уточни, че предстоят разговори със сродните организации за обсъждане на тази идея.

Да се създаде Национална поземлена банка, която да бъде активен участник в процесите по установяване и поддържане на консолидирани земеделски територии, предлагат още от БАСЗЗ. По този начин ще се управляват ефективно земеделските земи и ще се привличат инвестиции в селскостопанските сектори. Банката ще бъде активен участник в изпълнението на селскостопанската политика на държавата за устойчиво развитие на поземлените отношения и ще активизира пазара на земеделски земи, смятат от асоциацията.

Агрополитиката, Говори Брюксел

Държавните горски предприятия ще изкупват малки имоти в горски територии

Държавните горски предприятия ще изкупват малки имоти в горски територии

Държавните горски предприятия да възстановят изкупуването на малки поземлени имоти в горски територии, които...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Месодайното животновъдство се разраства

Месодайното животновъдство се разраства

През последните три години месодайните говеда в България са се увеличили  от 85 870...

Форуми, Анализи, Коментари

АЗПБ  организира фестивал „ От българско по- българско за нашата трапеза”

АЗПБ организира фестивал „ От българско по- българско за нашата трапеза”

За да си припомним вкуса на българското, за да не забравяме за българските традиции...

Пазари, Борси, Цени

Евростат: България е изнесла 10 000 тона пчелен мед за страни от ЕС

Евростат: България е изнесла 10 000 тона пчелен мед за страни от ЕС

20 май се отбелязва  като Световен ден на пчелите  По данни на Евростат миналата...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

Откриха нова производствена линия на завод за производство на олио в Карапелит

Откриха нова производствена линия на завод за производство на олио в Карапелит

Добра инвестиция с 200 нови работни места. Това е индустриализацията и повишаването на доходите....

Иновации, Обучение, Агросвят

БТПП организира Кръгла маса на тема „Предизвикателства пред държавната администрация за развитието на иновациите и технологиите”

БТПП организира Кръгла маса на тема „Предизвикателства пред държавната администрация за развитието на иновациите и технологиите”

Съветът по иновации при БТПП организира Кръгла маса на тема „Предизвикателства пред държавната администрация...


Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.