Георги Хаджийски, директор на фирма"Хаджийски и фамилия": Европа ни дава големи възможности, редно е да ги използваме

Пред финал е реконструкцията на млекопреработвателното предприятие "Хаджийски и фамилия" край врачанското село Градешница. От около 20 години  то е сред водещите у нас по производството и продажбата на сирена в България, а от 2008 г.  е лицензирано за търговия в Европейския съюз. Негов  директор е  Георги Хаджийски. Освен с производството на сирена и кашкавали той се занимава и със зърнопроизводство. Преди месец получи престижната  награда  „Най-отговорен земеделски стопанин“ за 2019 година. С него говорим за проблемите в млечния сектор, в животновъдството и  в земеделието като цяло.

Обновявате млекопреработвателното предприятие. Какво включва реконструкцията? Наложи ли се спиране на производството?

„ Съвместяваме всичко. Производството не е спряло за миг. Вече завършваме реконструкцията на  мандрата,  осъвременихме цеха за масло. Доставихме модерно оборудване. Вече са нови сепараторите,чакаме нови  пастьоризатор, машини за нарязване и опаковане, както и друго технологично оборудване. Реконструираме базата с проект по мярка  4. 2  от Програмата за развитие на селските райони и сключен договор с Държавен фонд „Земеделие”. Той е голяма възможност за нас, защото осигуряваме техника последно поколение от реномирани марки. Така ще модернизираме и автоматизираме производството. Мярката много добре е насочена  към действителните нужди за развитие на предприятията от бранша. Благодарение на Европейския съюз  успяваме да реализираме тези големи инвестиции.“

Вашите сирена отдавна се наложиха на българския пазар. А как стои въпросът с чужбина. Изнасяте ли продукция зад граница?

- Много малко от нашето производство е предназначено за други страни. Експортът ни е около 5 процента, основно за държави от Европйския съюз – придимно места, където има българска диаспора. Със съдействието на партньорите ни нашите продукти пътуват към Испания, Германия, Кипър, но ги пласираме най-вече на родния пазар.

Вие сте отдавна в бранша и се справяте добре по мнението на потребителите. Задържахте се на пазара, добър бизнес ли е млекопреработката?

- Добър е, но е  изключително труден. Много са нискокачествените продукти, с растителни мазнини, които са доста евтини. Те заемат сериозен дял на пазара и това затруднява реализацията на нашето производство. Това е своеобразен дъмпинг. Тъй като ние държим на качеството,  използваме само доказани суровини - това оскъпява продуктите ни. Нашите сирена и млечни деликатеси са произведени по традиционни български рецепти, без растителни мазнини и други нетипични добавки. Държим на натуралния вкус и това е нашата гордост.Друг бич е ставката от 20 на сто ДДС, ние сме сред малкото държави в Европейския съюз, в които липсва диференцирана ставка за храните. Безконтролна и  хищническа е политиката на търговските  вериги. Скачат производствените ни разходи заради повишението на тока и горивата. И макар че млякото вече е по-качествено, все още  има какво да се желае. При „малките“ стопани е труден хигиенният контрол. В Северозапада са  малко големите ферми и това води до  недостига на качествено  мляко, но ние успяваме.

Предстои ли обогатяване на асортимента и производството на нови продукти?

- Определено мислим в тази посока, разработваме нови продукти. Разчитаме на нашите специалисти. Впрочем  те също не достигат и това е проблем. Няма средни училища за майстори-сиренари. В Пловдив има много качествен ВУЗ, със добри специалисти,  но трябва да се наблегне на  практиката,  държавата и бизнесът да отделят париза оборудване и развойна дейност.Тоест  липсата на технолози затруднява бранша. Ние засега се крепим. Във фабриката хората работят отдавна и се справят добре.

Вие сте и зърнопроизводител. Какви култури отглеждате?

- В момента стопанисваме 64 хиляди декара в областите Монтана и Враца. Сеем  пшеница, ечемик, рапица, слънчоглед - три вида, царевица, малко фуражен грах и сорго. Фуражният грах е заради изискванията за зелени практики към Схемата за единно плащане на площ за опазване на почвите. Засега продаваме цялата реколта, въпреки че реализацията на граха и сорго е по-трудна. Това са по-специфични култури, които не са сред борсовите стоки. Освен това нямаме традиция,  пазарът е по-сложен, цените им са ниски. Това не ни отказва, пък и площите с тях не са много, та не ни създават големи проблеми.

Смятате ли да купите, да наемете или да арендовате още земя?

- Не, в никакъв случай. На дневен ред е редуцирането на площите. Ако са повече,  по-трудно се обработват, по-бавно се случват нещата. А в земеделието, за да има добър резултат, трябва в срок да бъдат извършвани всички дейности. Част от земите са на фондове и рентата им расте, драстично се  увеличава и това ги прави  неефективни.

А каква беше тази година за вас?

- За есенниците беше добра. Пшеницата и рапицата тръгнаха зле заради засушаването. Житото ни поникна през януари и не чакахме кой знае какви добиви,  но резултатите ни изненадаха много приятно. Трудно беше с  пролетниците. Тримесечната липса на дъжд им се отрази зле и не може да се похвалим с хубава реколта. По отношение на цените  – до преди месец бяха доста ниски, но  сега се нормализираха  и вървят нагоре. Ние имаме добра зърнобаза и това ни позволява да не продаваме веднага след прибирането. Имам надежда, че с по-високите цени ще балансираме ниските добиви.

Отдавна сте в бранша, със  зърнопроизводство се занимавате над 15 години. Какви трудности срещате сега?

- Основният проблем е засушаването – все пак земеделието е завод на открито. Но не по-малък е незаинтересоваността на държавата към конкретни проблеми в бранша и давам веднага пример – напояването. Няма политика по отношение на поливните площи, базата е разрушена, но и не се предприема нищо, за да може ние да инвестираме в мелиорациите. Имаше мярка по ПРСР, която касаеше напояване, но не стартира през целия период на прием, седем години не стигнаха на чиновниците да задвижат документите!  Пет години държавата чакаше доклад на Световната банка,  за да бъде направена законова промяна – когато става дума за монтаж на съоръжения за поливка, фермерите да имат право да ги прокарват  през терен на собственик без специално разрешение. Това би ни улеснило много. В момента има ниви с по десетина наследници, част от които дори са в чужбина, а други изобщо не живеят в тази област и това е огромна пречка. Тръбите биха минали 60 сантиметра  под горния почвен слой и по никакъв начин няма да го увредят, или пък да попречат на обработката му.Административната тежест е огромна. Липсата на единен закон в тази сфера също пречи много. Честата смяна - почти всяка година на регулациите, представлява голяма трудност. Сред основните ни проблеми е голямата разпокъсаност на земята. Комасирането на имотите изисква големи усилия не само от наша, но и от страна на държавата. Уедряването също може да бъде решено със закон. А то би помогнало за инвестициите в мелиорациите. Необходими са много средства, нужен е комплексен подход. Вече  загубихме много  пари и  е редно да бъдат предприети  мерки.

Все още не сте се отказал от идеята за животновъдството?

- Не, не съм се отказал. Но в момента това е труден бранш. Липсва работна ръка. Дълги години  нямаше целенасочена политика за животновъдството.  Плаща се на глава добитък, а не за качествено мляко, както е нужно, за да бъдат стимулирани животновъдите, а не хора, които поддържат илюзорни стада. Освен това те отделно наемат пасища, за да  получават субсидии и изяждат парите на истинските животновъди, възпрепятстват ги.  Така, че чакаме подходящ момент.

Получихте наградата „Най-отговорен земеделски стопанин“ за тази година за най-много събрани и  предадени  пластмасови опаковки от растителна защита. Как стигнахте до идеята за разделното събиране?

 - Асоциацията растителнозащитна индустрия започна преди години пилотна програма и ние се включихме - впоследствие тя бе спряна за Северозапада. Но благодарение на нашето желание и на партньорите ни от „Скала“-Райково продължихме в това направление – нали трябва да опазим и запазим природата за идните поколения. Да отбележа, че  прибирането на опаковките е безплатно за земеделците. Освен това е практика, изключително щадяща околната среда. А преди това те бяха  сериозен проблем – най-често  бяха горени край блоковете, горите или базите. На практика това  е най-добрият и единствено работещият вариант, напълно  безопасен и безплатен начин за освобождаване от празните пластмасови опаковки. Чрез разработената  специална система за събирането  и управлението им  са  преработени над 97 процента  от използваните от земеделците.  И няма  нужда да се променя,  разчитам на подкрепата на асоциацията. Пък и земеделският министър Десислава Танева обеща, през новия програмен период да продължи подкрепата на тази практика. ЖералдинКутас, генерален директор на ЕКПА коментира в  рамките на годишната конференция “За чисто земеделие и сигурна околна среда“, че постигнатите у нас резултати ще бъдат  използвани  като модел за подобни системи в Европейския съюз и  извън него.

Законът, Агрополитиката, Говори Брюксел

  Мария Габриел ще участва в конференция на тема „Западните Балкани - ясна пътна карта за пътя напред“

Мария Габриел ще участва в конференция на тема „Западните Балкани - ясна пътна карта за пътя напред“

Четвъртък, 12 Декември 2019

На 13 декември  българският комисар за иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж  Мария...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Определени са ставките за обвързана подкрепа за животните в планинските райони за 2019 г.

Определени са ставките за обвързана подкрепа за животните в планинските райони за 2019 г.

Четвъртък, 28 Ноември 2019

Със заповед на министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева са определени ставките...

Реколта, Пазари, Цени

Ниските изкупни цени продължават да са най-сериозното предизвикателство пред българските пчелари

Ниските изкупни цени продължават да са най-сериозното предизвикателство пред българските пчелари

Четвъртък, 12 Декември 2019

Ниските изкупни цени продължават да бъдат най-сериозното предизвикателство пред българските пчелари, заяви Михаил Михайлов,...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

Козевъди и овцевъди получиха 22 млн. лева обвързана подкрепа за Кампания 2019

Козевъди и овцевъди получиха 22 млн. лева обвързана подкрепа за Кампания 2019

Сряда, 11 Декември 2019

ДФ „Земеделие“ продължава изплащането на финансовата подкрепа на земеделските стопани за Кампания 2019. Днес...


Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.