Момчил Тодоров: Защо юрист решава да се захване със земеделие

Въпросът изглежда нелогичен? Възможно е, но Момчил Тодоров не мисли така. 37-годишният земеделец от Враца, още от тийнейджър помага на татко си в полската работа. Оре, сее, пръска и прави всичко необходимо, свързано с нивите. Момчил, брат му Петър и баща им Тошко гледат 7500 декара в околностите на селата Баница, Мало Пещене и Голямо Пещене. Базата на семейната фирма на Тодорови ЕТ „Биос-Талвег” е в Баница. Тя дава хляб на още пет души.За ежедневието на един юрист в земеделското дружество, сред механизаторите и на полето е следващият разговор.
Господин Тодоров, защо решихте да се занимавате със земеделие?
Краткият отговор е: защото е в кръвта ми. А по-дългият започва от 1997 г., когато баща ми се регистрира като земеделски производител. Започна със собствената земя, оставените около 120 декара от родителите му. С брат ми бяхме ученици, но помагахме. После започнахме да наемаме и да арендоваме ниви. Така сега обработваме 7500 декара. И аз, и брат ми сме юристи, но тук, при нивите, се чувстваме отлично. Юриспруденцията прелива от бюрокрация. Вече не е за мен, и Петър счита така. Двамата може да работим всичко на полето. Справяме се също и с чиновническата дейност.
Занимавате се със зърнопроизводство, какви култури сеете?
Окончателно се спряхме на пшеница, царевица и слънчоглед. Пробвахме и рапица, гледахме я 6-7 години, но само веднъж ни се получи качествена - есента беше хубава, вкорени се навреме, разви се добре, даде достатъчно добиви. Почвата ни е тежка тук, по-студено е, сигурно затова не успяваме. Имахме и зеленчукова градина две години. Но със зеленчуците пазарът е труден. Консервните фабрики вземаха продукцията, но не плащаха навреме. Бавеха много парите и се отказахме. По борси и тържища също не върви. Не може да предложим ниски цени, а като поискаме фактури, ни гледат странно и искат по-бързо да напуснем. От ечемика избягахме заради непостоянния пазар. Ако едната година се търси, другата – не. И с фуражния беше същата ситуация – имаше моменти, когато го държахме до февруари. Затова сега разчитаме на най-ликвидните култури – пшеница, слънчоглед и царевица. Съгласно зелените плащания сяхме тази година и люцерна – тя е азотфиксираща култура. Заради зелената насоченост на площите не я третирахме. Оставяхме угар, но с люцерната е по-добре. Хубавото е, че за нея има пазар.

Агрополитиката

Пазари, борси, цени

Fanaost е най-доброто сирене, отличено  на престижния международен конкурс  World Cheese Awards

Fanaost е най-доброто сирене, отличено на престижния международен конкурс World Cheese Awards

Норвежко сирене от типа Gауда e короновано за най-добро сирене по време на престижния...

Хранителна индустрия

Aгенцията за безопасност на храните спря от разпространение в търговската мрежа спанака с листа от татул

Aгенцията за безопасност на храните спря от разпространение в търговската мрежа спанака с листа от татул

Aгенцията за безопасност на храните  спря от разпространение в търговската мрежа спанака със съмнение,...

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия