НАДЯ МИНЕВА е изпълнителен директор на Винпром - Свищов

Познават я като силна дама, която с нежна усмивка и твърда ръка управлява успешна компания. Гордее се, че клиентите на винарната са научени да пият наистина качествени вина. Това ги кара да търсят и да опитват отново и отново различни марки, не само родни, но и чуждестранни. Крайният потребител пробва и в крайна сметка се връща към българското, а това е чудесно, убедена е тя.
Розетата на свищовския винпром са едни от най-търсените на пазара. И това е така, защото дружеството не прави компромис с качеството независимо от количеството, което предлага.
Районът е много специфичен, което позволява белите вина и розето да са с перфектни качества. Те са уникални с тероара си – тероар е френска дума и няма точен превод на български. Понятието обединява в едно почвите, климата, околната среда, определящи специфичния вкус и узряването на гроздето в определени райони, микрорайони или отделни парцели. От значение са също ориентацията и наклонът на лозето, а тези общи условия дават специфичен характер на виното.
Доказателство за верността на пътя, по който върви екипът на дружеството, и точността на стратегията са наградите от последните години. Сред най-престижните са: Commended Winner 2015 на международно състезание в английската столица Лондон за Шардоне Gorchivka 2014, златни медали за Розе AUREOS и Розе GORCHIVKA на международния конкурс Mondial du Rosé 2015 в Кан, Франция, Commended award на най-големия винен конкурс с международно значение Decanter World Wine Awards 2016 за Каберне Совиньон, GORCHIVKA 2014 и Шардоне Aureos 2015. Фирмата е отличена с над 33 медала от различни международни надпревари. Едно от най-награждаваните свищовски вина е шардоне, което и според пазара е сред най-добре позиционираните – то е с четири отличия за последния период от световни конкурси. За да представя нови реколти качествени вина, ръководството на фирмата разчита на строгия контрол при производството. Изключително добър е технологичният екип, който следи стриктно изцяло процесите, и консултантът, който проверява качеството на крайния продукт.
Налице е пълен контрол на всеки детайл от производството на истински добро вино, включително качеството на лозето, начина му на гледане, брането. За да отговаря на съвременните тенденции, през последните години фирмата поднови два от основните лозови масиви в местността Совата. Там са засадени разнообразни бели сортове – траминер, совиньон блан, мускат, както и червените каберне фран и марселан. Всички лозя са със системи за капково напояване. Модернизирана е избата. Това е начинът избата да е конкурентна на българския и на международния пазар.
За Винпром – Свищов, износът на продукцията е важен, защото това е начин да реализира големи обеми, които няма как да бъдат поети от българския пазар. Качествени вина на рентабилни цени са експортирани в Полша и Виетнам, Германия, Чехия, Швеция. В скандинавската държава изключително добре са приети белите вина и там определено ще бъдат предлагани по-големи количества. Международната партньорска мрежа бележи ръст всяка година.

ПЕТЪР ХРИСТОВ е управител на „АНТИМ АГРО” ЕООД - София

Казва, че земеделието е сложно и проблемно. Затова допринасят изкупните цени, които се колебаят и май основно надолу. Високата себестойност на продукцията гълта печалбата. И въпреки това е убеден, че секторът е перспективата, от която всички имаме нужда - за изход от икономическа криза, за благосъстоянието на населението, за развитието на страната. За него аграрният сектор е изключително важен. Дава му всичко, от което има нужда, и дори адреналин, удовлетворение, оптимизъм. Христов смята, че родните агробизнесмени са в неравностойно положение в сравнение с колегите от Западна Европа, но въпреки това се справят. Преодоляват жестоката конкуренция на бившите съветски републики, които традиционно са добри зърнопроизводители. И макар че налице е тенденция на обезценяване на земеделската продукция, има стремеж към качество и количество. Използват се качествени семена, полагат се качествени грижи, спазват се до последната точка технологиите и сроковете. Затова посевите се отблагодаряват. От „АНТИМ АГРО” предлагат качествена продукция, при това само на българския пазар, и това е тяхната сила.
Христов е сигурен, че България е златна мина. Разполага с благодатни и разнообразни почвени и климатични условия, които позволяват отглеждането на много култури. Те трябва да бъдат използвани по възможно най-добрия начин, в противен случай това ще е престъпление. Но за този уникален природен ресурс трябва да се полагат грижи и да се облагородява. Ще е нужно много по-ефективно да усвояваме средствата от фондовете на Европейския съюз. Задължително условие е да бъдат инвестирани така, че да имат дългосрочен ефект върху българското селско стопанство и развитието на страната, категоричен е той.
Проблем е изоставането на мелиорациите. Безспорно е необходимо напояване – това е бъдещето. В голяма част от землищата са налице невероятни условия за поливки, но липсват правила, бавни и тежки са процедурите и на този етап напояването е мисия невъзможна. Трудности създават силно раздробената собственост на земеделската земя и тромавите процедури за окрупняването й.
Христов смята, че в известна степен субсидиите изкривяват пазара, нужно е подпомагане на стопаните, но при ясни правила и още по-строг контрол. У нас добавената стойност куца. Когато житото се преработи в брашно, добавената стойност е почти два пъти по-висока, отколкото в произведеното и изнесено като суровина зърно.
Липсата на дългосрочна политика за развитието на земеделието също е проблем. Редно е да бъде създадена една качествена, която да бъде прилагана, независимо от това кой е на власт и кое правителство управлява. Създаването й може да бъде поверено на екип от учени, а след като бъде готова, страната няма да се отклонява от нея.
„Но да сме наясно – изцяло печеливша стратегия няма. Все пак земеделието не зависи само от хората. То не е фабрика с покрив, голямата суша и обилните дъждове, ветровете и градушките пречат много. Но ако непрекъснато учим, повишаваме знания и компетентности за климата, за почвите и за съвременните технологии, ще успеем. Редно е да отбележим, че са необходими също модерна селскостопанска техника и добре подготвени специалисти.

ЙОРДАН ИЛИЕВ е началник отдел „Агрохимия и почвознание“ при „Агрополихим” АД, Девня

Той е първият агроном на щат в дружеството. Илиев целенасочено работи върху течните торове и използването им в земеделието, тъй като са най-ефективният начин на торене. А те съвсем не са някакво супермодерно откритие. У нас течен азотен тор е произвеждан от 1984 г. Упорито прокарва идеята и насърчава земеделците да използват течен азотен тор. Най-големият проблем беше, че на фермерите им липсва ноу-хауто как да го прилагат, не разполагат с база за съхранение. Последните три години екипът на Илиев е съсредоточен върху това да извежда опити с този продукт, наученото да обобщава и съответно да предоставя технологиите за употребата му на стопаните. Все пак течният тор се прилага по-лесно, много е използван и в цяла Европа. Заедно с колегите си Илиев консултира стопаните по отношение на торовете, изготвя за всеки от тях индивидуални технологии за торене на всякакви култури, съобразени с потенциала им, със стопанството, с почвата и с другите условия, необходими, за да се приложат. Специалистите разработват и 4К технологията за прецизно торене. Тя обхваща четирите основни момента за правилно торене с минимални загуби.
На практика е отговор на четири въпроса – какво да използваме, кога да го направим, колко да сложим и как точно да го приложим. След като стопаните си отговорят на тях, ще са сигурни, че на културите ще им бъдат осигурени необходимите хранителни елементи точно в момента, когато имат нужда от тях.
Също така количеството, нужно за достигане на оптималните добиви спрямо потенциала им, ще бъде прецизирано максимално, като бъде избран и най-правилният начин за неговото подаване.
Разрешен е проблемът със съхранението на течния тор. Компанията обезпечава своите клиенти със съоръжения за складирането му под формата на гъвкави резервоари, оборудвани с помпи и всичко необходимо за използването му абсолютно безплатно. Помага и със специализирания транспорт. По този начин е преодоляно едно от най-големите препятствия, спиращи земеделците да използват тези продукти.
„Дейността на отдела, който ръководя, не остава незабелязана от земеделските стопани. Все повече експертите са търсени от производителите. Допитват се до нас за всичко. И поради тази причина екипът се разраства. Разделили сме условно страната на пет области. Така повече земеделци ще имат точните отговори на всички въпроси, които имат към продуктите на фирмата и тяхното приложение в практиката. Наистина ще сме още по-полезни на стопаните”, пояснява младият агроном.
Илиев е убеден, че консултантската дейност е много важна и без нея не може. Защото все повече земеделски производители не разчитат единствено и само на собствените си знания. Той е категоричен, че иновативното земеделие е бъдещето и затова прави всичко по силите си, за да стане то такова. Йордан го прави с упоритост, защото знае, че родните земеделци са гръбнакът на икономиката.

ГАЛИНА ПЕЙЧЕВА-Митева е регистриран земеделски производител

Гледа 17 хиляди декара земя в района на пловдивската община Раковски и старозагорската Братя Даскалови. Грижи се за 500 декара винени лозя, 260 дка лавандула, има площи с жълта акация и бял трън, кориандър, няколко хиляди декара люцерна, постоянно затревени площи за косене, отглежда и някои от традиционните зърнени култури, сред които слънчоглед и пшеница. За нея земеделието е бизнес, изпълнен с предизвикателства, много динамичен и интересен. Затова не са нужни хиляди декари ниви, а разум и предприемчивост. Върху 5 дка може да се посадят зеленчуци, върху 10 дка – да има овощна градина. Не смята, че бъдещето е само в зърнопроизводството. Затова Галя е преориентирала бизнеса си в нови направления. В портфолиото й присъстват много „нетипични“ за фермерите култури. Тазгодишната й реколта от бял трън и жълта акация вече е реализирана успешно. Кориандърът също е пласиран. Люцерната е в ръцете на животновъди и преработватели, сеното от затревените площи – също. Пшеницата от години отива за един от най-големите производители на хляб в България, което е повод за гордост на семейството. През тази година сее за първи път и 1400 декара памук в землището на Момино село. Според експертите на ДФЗ, дошли на контролна проверка, той е най-хубавият в Южна България. Много е доволна от лавандулата. Добивите от слънчоглед са доста по-високи от средните за региона, което се дължи на влагосъхраняващите практики, безорните и технологиите за съхраняване на почвеното плодородие, които ползват. Галя притежава голяма част от земята, която обработва, и следи особено стриктно за „здравето” на почвата и растенията.
„Въпреки трудните агроклиматични условия имаме успешна година. Добивите ни са добри, а разходите ниски. Имахме отлична комбинация между пролетни и есенни култури, тревни площи, люцерна. Много съм доволна от резултатите в лозята, защото са консистентни и показват, че сме на прав път. От следващия месец ще садим на площ от 101 декара маслодайна роза”, казва тя.
Пейчева е сигурна, че евросубсидиите няма да бъдат спрени, но участието на българските фермери в диалога за бъдещето им е от абсолютна необходимост за правилното им дефиниране. Никой в Европейския съюз не говори за премахване, а за преструктуриране – в това лично се е убедила на форум за бъдещето на земеделието през април в Брюксел. Пари ще има, но те ще са насочени към изпълнението на определени цели, които да доведат до устойчивост на сектора, съобразени с екологията и с околната среда. Ще бъдат свързани с биопроизводство, с опазване на почвите и водите, с предотвратяване на почвената ерозия, със запазване на биоразнообразието. Важно е българските фермери и браншови организации да участват в диалога с Европа, за да дефинират ясно общи цели и приоритети, които да защитят интереса на българското земеделие след 2020 г., категорична е Галина Пейчева-Митева.

ЛЮБОМИР ДИМИТРОВ е мениджърът в „София Кампо“ ООД

Отговаря за логистиката в пълния й обем. Неговите задачи са твърде много, задълженията – още повече. Сред тях са и техниката да е изрядна, всяка машина да е заредена с гориво, със семена, с тор, а пръскачките - с препарати. Но когато е необходимо, сяда и в трактора и в комбайна. На линия е 24 часа седем дни в седмицата.
Още като 14-15-годишен юноша Любо прави първите си стъпки в агробизнеса. Помага във фирмата през ваканциите, включва се успешно в кампаниите. Научава много – за спецификата на почвата, за новите технологии, за съвременните машини, които нямат нищо общо със старите, за времето и неговите шеги, за културите и най-добрите начини за оглеждането им, както и за хората естествено. И така узрява. Работата на полето го прави много щастлив. Там се чувства наистина на мястото си. Открива в земеделието нужното очарование, защото то дава възможността всеки да види съвсем в прекия смисъл плодовете на труда си.
В земеделието бяха инвестирани много пари - като евросубсидии по линия на директните плащания, а и по Програмата за развитие на селските райони. Но налице са случаи, в които евросубсидиите изкривяват ситуацията. Заради финансирането някои предприемачи отглеждат всякакви екзотични култури, стигна се до развиването на странни дейности, коментира той и дава за пример огромните площи с тикви, някои от които изглеждат потресаващо, и никналите по-бързо от гъбите къщи за гости, които собствениците ползват за вили и за жилища.
Въпреки това земеделието има бъдеще, сигурен е Димитров. Той е категоричен, че е най-перспективният сектор. Още повече че страната ни притежава и дава необходимите условия, климатът и почвите са в перфектната симбиоза. Но е жизненоважно секторът да бъде осигурен с кадри. До 10 - 15 години средният персонал ще е на кота нула. Няма да има оператори на земеделска техника, която е на много високо равнище. Младите не осъзнават перспективата и затова трябва да бъдат набелязани и реализирани конкретни мерки в образователната сфера. Професионалните колежи са задължителни, специалностите в селскостопанските гимназии се нуждаят от преглед и осъвременяване. Държавата се е фокусирала към туризма, младите са се ориентирали нататък и няма как да си дадат сметка, че земеделието е престижно.

Агрополитиката

Пазари, борси, цени

Украйна е изнесла над 21 милиона тона зърно от началото на текущата пазарна година

Украйна е изнесла над 21 милиона тона зърно от началото на текущата пазарна година

Украйна е изнесла над 21,36 милиона тона зърно от началото на текущата пазарна година...

Хранителна индустрия

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия