ГАЛИНА ПЕЙЧЕВА-Митева е регистриран земеделски производител

Гледа 17 хиляди декара земя в района на пловдивската община Раковски и старозагорската Братя Даскалови. Грижи се за 500 декара винени лозя, 260 дка лавандула, има площи с жълта акация и бял трън, кориандър, няколко хиляди декара люцерна, постоянно затревени площи за косене, отглежда и някои от традиционните зърнени култури, сред които слънчоглед и пшеница. За нея земеделието е бизнес, изпълнен с предизвикателства, много динамичен и интересен. Затова не са нужни хиляди декари ниви, а разум и предприемчивост. Върху 5 дка може да се посадят зеленчуци, върху 10 дка – да има овощна градина. Не смята, че бъдещето е само в зърнопроизводството. Затова Галя е преориентирала бизнеса си в нови направления. В портфолиото й присъстват много „нетипични“ за фермерите култури. Тазгодишната й реколта от бял трън и жълта акация вече е реализирана успешно. Кориандърът също е пласиран. Люцерната е в ръцете на животновъди и преработватели, сеното от затревените площи – също. Пшеницата от години отива за един от най-големите производители на хляб в България, което е повод за гордост на семейството. През тази година сее за първи път и 1400 декара памук в землището на Момино село. Според експертите на ДФЗ, дошли на контролна проверка, той е най-хубавият в Южна България. Много е доволна от лавандулата. Добивите от слънчоглед са доста по-високи от средните за региона, което се дължи на влагосъхраняващите практики, безорните и технологиите за съхраняване на почвеното плодородие, които ползват. Галя притежава голяма част от земята, която обработва, и следи особено стриктно за „здравето” на почвата и растенията.
„Въпреки трудните агроклиматични условия имаме успешна година. Добивите ни са добри, а разходите ниски. Имахме отлична комбинация между пролетни и есенни култури, тревни площи, люцерна. Много съм доволна от резултатите в лозята, защото са консистентни и показват, че сме на прав път. От следващия месец ще садим на площ от 101 декара маслодайна роза”, казва тя.
Пейчева е сигурна, че евросубсидиите няма да бъдат спрени, но участието на българските фермери в диалога за бъдещето им е от абсолютна необходимост за правилното им дефиниране. Никой в Европейския съюз не говори за премахване, а за преструктуриране – в това лично се е убедила на форум за бъдещето на земеделието през април в Брюксел. Пари ще има, но те ще са насочени към изпълнението на определени цели, които да доведат до устойчивост на сектора, съобразени с екологията и с околната среда. Ще бъдат свързани с биопроизводство, с опазване на почвите и водите, с предотвратяване на почвената ерозия, със запазване на биоразнообразието. Важно е българските фермери и браншови организации да участват в диалога с Европа, за да дефинират ясно общи цели и приоритети, които да защитят интереса на българското земеделие след 2020 г., категорична е Галина Пейчева-Митева.

Агрополитиката

Пазари, борси, цени

Украйна е изнесла над 21 милиона тона зърно от началото на текущата пазарна година

Украйна е изнесла над 21 милиона тона зърно от началото на текущата пазарна година

Украйна е изнесла над 21,36 милиона тона зърно от началото на текущата пазарна година...

Хранителна индустрия

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия