Седмият Национален агро семинар ще събере на едно място земеделски производители и търговски компании

Националната асоциация на зърнопроизводителите организира Седми Национален агро семинар под надслов „Хоризонти пред българското зърнопроизводство“. Традиционният двудневен форум на Асоциацията ще се проведе на 30 ноември – 1 декември 2017 г. в Гранд хотел Пловдив.
Събитието отново ще предложи разнообразна програма, включваща дискусионен панел по водещи за бранша теми и въпроси, а така също представяне на устойчиви земеделски практики и последни нововъведения при производствените фактори. Гост-лектори на форума ще бъдат доказани имена от страната и чужбина, които ще споделят пред фермерите своя опит в областта на управлението на почвеното плодородие и почвените обработки no-till и strip-till.
Седмият Национален Агро Семинар ще събере на едно място земеделски производители, представители на институции, на търговски компании, на научните среди и на медиите от сектора. Благодарение на утвърдения изложбен формат делегатите ще могат да посетят щандовете на водещите компании – производители и вносители на продукти за растителна защита, подхранване, семена, земеделска техника и софтуерни решения.

Интензивните процеси на преструктуриране водят до повишаване на конкурентоспособността на българското земеделие

Интензивните процеси на преструктуриране, окрупняване и модернизация на производствените структури водят до повишаване на конкурентоспособността на българското земеделие, сочи анализът за състоянието на земеделието и влиянието на ОСП върху него.
През последните десет години се наблюдава тенденция на увеличение на българския аграрен износ, особено силно изразена след присъединяването на страната към ЕС. От малко над 2 млрд. лева през 2006 г., в периода 2013-2016 г. стойността на селскостопанския износ се движи вече между 7 и 8 млрд. лева. Нараства делът на селскостопанските стоки в общия износ на страната. През последните седем години този дял варира около 16 – 18%, при около 9 – 12% в периода 2000-2008 г.
Традиционно търговията с аграрни стоки формира положително външнотърговско салдо, което след присъединяването на България към ЕС отбелязва тенденция на устойчив ръст – от около 300 млн. лв. за 2006 г. до над 2,3 млрд. лв. през 2016 г. Наблюдава се постепенно пренасочване на търговските потоци към държавите от ЕС за сметка на други партньори - през последните години ЕС формира около 74 - 75% от аграрния стокообмен.
Наблюдава се концентриране на земята в по-големите стопанства - през 2013 г. тези с размер над 50 ха стопанисват над 85% от използваната земеделска площ. Средният размер на ИЗП в едно стопанство нараства от 4,4 ха през 2003 г. до 15,2 ха през 2013 г. Делът на необработваната земя от общата площ със селскостопанско предназначение намалява от 4,9% през 2007 г. на 1,7% през 2016 г., като едновременно с това се отчита почти трикратно намаление на размера й за същия период.

Румен Порожанов:Всички сме обединени от целта българските продукти да са конкурентноспособни

Винените и кулинарни дестинации са важни както за туризма, така и за българските производители. Те ще дадат възможност уникалните родни вина и продукти да достигнат до повече потребители, включително и чужденци, заяви министърът на земеделието и храните Румен Порожанов, който заедно с министъра на туризма Николина Ангелкова представиха съвместната инициатива „Сподели България“.
Ще бъдат разработени 12 винено-кулинарни дестинации и предложени за обществено обсъждане с всички заинтересовани страни – хотелиери, туроператори, производители на вино и храни, общини.
Министерство на земеделието се стреми да подкрепи усилията на българските производители да съхранят и възродят производството на автентични наши продукти по традиционни рецепти, посочи министър Порожанов. Той припомни, че страната ни е вписала в европейския регистър две защитени географски указания – „Горнооряховски суджук” и „Българско розово масло”. В европейския регистър на храните с традиционно специфичен характер са вписани още „Филе Елена”, „Луканка Панагюрска”, „Роле Трапезица”, „Кайсерован врат Тракия” и „Пастърма говежда”. „България има регистрирани на европейско ниво и 54 вина със защитени наименования. Това ни подрежда на осмо място в ЕС по продукти със защитени наименования“, отбеляза министърът на земеделието.
През последните години са изградени значителен брой винарни с места за дегустации и отсядане. Много от тях са разположени в близост до популярни туристически забележителности, съчетани със съответната туристическа инфраструктура, което позволява пакетирането им в общ туристически продукт.
Всички ние сме обединени от целта българските продукти да се утвърдят на нашия пазар, да се подобри тяхната конкурентност и да се осигури достъп до нови пазари, на които те да заемат своето достойно място“, каза още министър Порожанов.
Министър Николина Ангелкова отбеляза, че разработвайки допълнителни маршрути се покачва ръстът на посещенията на всеки един от обектите и България се търси все повече като страна, която предлага качество. Тя обясни, че дестинациите ще бъдат дигитализирани и включени в платформата "Аз обичам България”, която рекламира 100-те национални туристическа обекта.

Средната заплата в земеделския сектор у нас е 419 евро

Средната заплата в земеделския сектор у нас е 419 евро. Сравнително високото заплащане в сектора на фона на българските доходи идва най-вече заради заплатите на висококвалифицираните кадри.
Оказва се, че средната заплата в земеделието у нас вече изпреварва доходите в ресторантьорството и строителството. Икономисти пресмятат, че производителността в българските ферми е три пъти по-ниска от тази в Евросъюза. Според синдикатите нискоквалифицираните кадри в сектора рядко имат каквито и да било договори. Над 35% са в сивата икономика.
Според производители, ако от единица площ в България се вади 2 тона продукция, то в Западна Европа е 6 тона, така че нашето селско стопанство има нужда от огромни инвестиции. Българският земеделски работник засега е най-бедният в Европа, а най-богати са земеделците в Словения.

Изплатиха 3 250 301 лева на пчеларите

Изплатиха 3 250 301 лева на 1628 кандидати, изпълнили поетите ангажименти по Националната програма за пчеларство. Общият бюджет на Програмата за тригодишния период е близо 14,28 млн. лева, от които 50% са осигурени от ЕС и 50% - от националния бюджет. Определеният за 2017 г. ресурс е 4,758 млн. лв.
Целта на програмата е подобряване на условията за производство и търговия с пчелния мед и пчелните продукти, повишаване ефективността на производството, качеството и конкурентоспособността на българския пчелен мед и пчелни продукти, опазване на пчелната популация, устойчивото й развитие, осигуряване на по-добра заетост и по-високи доходи на пчеларите.
До 15 август 2017 г., бяха подадени 1648 заявления за плащане по петте отворени мерки от НПП 2017-2019 г. По мярка Д финансова помощ заявиха около 970 пчелари, които получиха 2 159 778 лв. За закупуване на оборудване за първичен добив и обработка на пчелен мед, по мярка А, бяха внесени близо 300 документа, по които са платени 340 550 лв. По мярката за рационализиране на подвижното пчеларство подпомагане от 7 500 лв. получиха 3 земеделски стопани. По мярка Б за борба с вароатозата са изплатени 709 676 лв. на 1221 пчелари. По мярката за анализ на пчелните продукти са преведени общо 32 796 лв. на 250 земеделски стопани.
Тригодишната национална програма за пчеларство, която ще се изпълнява до 2019 г., е част от селскостопанските пазарни механизми, предвидени в Общата селскостопанска политика на ЕС. Това е четвъртата поред програма, реализирана в България, след приемането на страната в ЕС.

Агрополитиката

България и Беларус обсъдиха сътрудничеството в областта на селското стопанство

България и Беларус обсъдиха сътрудничеството в областта на селското стопанство

Председателят на Селскостопанска академия проф. Васил Николов участва в VII-та...

Пазари, борси, цени

Държавната компания на Египет GASC е закупила 295,000 тона руска и украинска пшеница

Държавната компания на Египет GASC е закупила 295,000 тона руска и украинска пшеница

САЩ закриват търговското си представителство „Пшенична асоциация” в Египет,  Причината е падане на цените,...

Хранителна индустрия

За поредна година сурово-сушени продукти и деликатеси  бяха представени на изложението „Месомания”

За поредна година сурово-сушени продукти и деликатеси бяха представени на изложението „Месомания”

Фермерско зряло говеждо месо, което се произвежда по утвърдена технология и съобразено с изискванията...

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия