Ивайло Тодоров: България постигна много в сектор “Земеделие” за 10 години членство в Европейския съюз

България постигна много в сектор “Земеделие” за 10 години членство в Европейския съюз.  Tри основни момента са показателни за този успех: Намаляване почти до минимум на пустеещите земи – от 5 млн дка през 2007-а година до 120 хил. дка днес. Постигнахме 300% ръст на доходите в земеделието,  намаляха до минимум полупазарните стопанства. Увеличиха се едрите и бизнес-ориентираните земеделски структури, заяви Ивайло Тодоров при откриването на Петата Национална среща на земеделските производители.
 От трибуната той поздрави представителите на Европейската комисия, начело с Йежи Плева, генерален директор на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, зам. министърът от служебния кабинет доц. Светла Янчева, бившите земеделски министри, които участват в юбилейното събитие.
  В срещата взеха участие над 600 земеделски производители, браншови организации и компании от аграрния бранш. Събитието се проведе в рамките на два дни, разделени в шест панела и 15 дискусии.Сред основните теми, които обсъдиха водещи експери, ръководители и браншовици бяха Общата селскостопанска политика след 2020 г., Бъдещето на европейските субсидии за земеделие, подкрепа за производство и преработка на земеделски продукти, директни плащания, поземлени отношения.
 След присъединяването си в Европейския съюз България има положителен търговски баланс, конкурентно земеделие, селското стопанство е привлекателно за младите хора и за тези, които искат да създават работни места, това каза генералният директор на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ в ЕК Йежи Плева.
 По повод директните плащания Плева каза, че в момента не се обсъжда бюджетът, той трябва да бъде разглеждан общо , не на парче. При обсъждане на въпроса за директните плащания ще бъде взето предвид становището на земеделците. Директните плащания имат огромна роля за стабилизиране на доходите на фермерите, каза той , но посочи, че към тях има и критики.
 На събитието присъства и  Румен Порожанов, който увери, че няма да има  никакъв проблем при администрирането на директните плащания и националните схеми, независимо от това кой, кога и как ще бъде в управлението на средствата. 126 млн. лв е бюджетът за държавни помощи през 2017 г.
Бюджетът за тази година за държавни помощи в земеделието възлиза на 125.8 млн. лв и допълнителни 84 млн. лв са предвидени за помощ за акцизната ставка за гориво.
По време на срещата представители на 11 земеделски и преработвателни браншови организации изразиха силна тревога от липсата на политика на приемственост в Министерство на земеделието и храните.

България е единствената страна, която в следващите години не може да подпомага биопроизводители

България е единствената страна, която на практика в следващите години не може да подпомага биопроизводители, заяви Борислав Сендов от ПП „Зелените”
Мярката за биоземеделие е изчерпана. В същия момент държавата изготвя план за развитието на биоземеделието, но в националния бюджет няма предвидени пари за биоземеделие, разчита се на европейско финансиране.
Според  Сандов друг голям проблем за биоземеделието е източването на мярката за подпомагане с евросредства от големите производители, които "заложиха своите земи в преход за биоземеделие, за да спечелят точки и така  тези производители фиктивно влязоха в преход към биоземеделие. Това се прави  с цел да получат сертификат, че са в преход към биоземеделие, а след първата година се отказват, коментира Сандов.
Според него неоникотиноидните пестициди у нас могат отново да бъдат позволени. България прави постъпки за такава дерогация и за тази година.
По искане на селскостопански производители е изготвено заявление и то в момента е в БАБХ. Агенцията трябва да се произнесе на експертно ниво и след това МЗХ да вземе решение дали да поискаме изключение от забраната. Тя е временна, докато не излезе специално поръчан доклад от Брюксел за три неоникотиноидни пестицида. За два от тях Европейската агенция по храните (EFSA) вече има резултати, които показват, че са вредни за пчелите, докато за третия все още не е ясно, тъй като от производителя - Syngenta, засега се бавят с изискана информация за изследването.

1.5 млрд.лв е ресурсът по схемите за директни плащания

Eксперти от общинските служби по земеделие провеждат информационни срещи за разясняване на схемите по директните плащания по кампания 2017 г.
 Целта е земеделските производители да се запознаят  с новостите при кандидатстване и с условията, на които да отговорят, както и с дейностите, които трябва да изпълняват, за да получат финансово подпомагане.
Заявленията за подпомагане през 2017 година ще се приемат от 1 март до 15 май. Общо 20 са схемите за директни плащания, по които ще може да се кандидатства през тази кампания. Финансовият ресурс, който ще бъде разпределен по тях, е приблизително 1,5 млрд. лв.

За председател на Селскостопанска академия е назначен проф. Иван Пачев

Със заповед на премиера за председател на Селскостопанска академия е назначен проф. Иван Пачев. Проф. Тотка Трифонова, която до момента заемаше този пост подаде оставка.
Проф. Пачев е роден на 24 март 1956 година в с. Торос, Ловешка област. Завършил е Харковски Национален Аграрен Университет "В. В. Докучаев", Украйна, Факултет Почвознание и Aгрохимия, специалност „Почвознание и агрохимия".
От 1986 г. до 2013 г. е научен сътрудник по почвознание и агрохимия в Института по фуражните култури - Плевен. От май 2013 г. е директор на Института по лозарство и винарство, Плевен, който е част от структурата на Селскостопанска академия.
 Има специализация по почвознание и опазване плодородието на почвата от Московски Държавен Университет. Участвал е в 4 международни и 18 бьлгарски научни проекта с общо 32 научни задачи, като на повече от тях е бил ръководител. Той има написани 97 научни труда в областта на селското стопанство, от които 81 отпечатани след защита на дисертация. 27 научни труда по химия на органичното вещество и 11 под печат. Има издадени две монографии в областта на почвеното органично вещество. Владее руски, полски и английски.

България и Ливан ще си сътрудничат в областта на иновациите, горското стопанство и земеделието

Споразумение за сътрудничество в областта на земеделието ще подпишат България и Ливан. Това стана ясно по време на среща между министъра на земеделието и храните проф. Христо Бозуков с временно управляващия посолството на Република Ливан  Сузан Музи.
Към момента взаимоотношенията между двете страни не са широко застъпени. След подписването на споразумението ще бъде разширен и съществуващият стокообмен.
Страната ни произвежда много качествени продукти, които могат да присъстват на ливанския пазар,   каза министър Бозукпов.
Между България и Ливан има огромен потенциал за сътрудничество в областта на иновациите, горското стопанство и земеделието като цяло, заяви от своя страна Сузан Музи и
 подчерта, че страната ни изнася за Ливан жито, ечемик, царевица и млечни продукти.
Сузан Музи информира за проект на неправителствена организация за жените в земеделието, който цели да запознае жени от Ливан с производството на розово масло и етерично-маслени култури.   За целта те ще посетят Института по розата и етеричномаслените култури в град Казанлък, където  ще бъдат запознати  с отглеждането на тези продукти.
Визитата ще продължи пет дни и е изцяло финансирана от Европейския съюз.

Агрополитиката

България и Беларус обсъдиха сътрудничеството в областта на селското стопанство

България и Беларус обсъдиха сътрудничеството в областта на селското стопанство

Председателят на Селскостопанска академия проф. Васил Николов участва в VII-та...

Пазари, борси, цени

Държавната компания на Египет GASC е закупила 295,000 тона руска и украинска пшеница

Държавната компания на Египет GASC е закупила 295,000 тона руска и украинска пшеница

САЩ закриват търговското си представителство „Пшенична асоциация” в Египет,  Причината е падане на цените,...

Хранителна индустрия

За поредна година сурово-сушени продукти и деликатеси  бяха представени на изложението „Месомания”

За поредна година сурово-сушени продукти и деликатеси бяха представени на изложението „Месомания”

Фермерско зряло говеждо месо, което се произвежда по утвърдена технология и съобразено с изискванията...

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия