Таня Дъбнишка:Повече Европа за единна Европа

„Повече Европа за единна Европа“- това е най-благоприятният сценарии от 5-те сценария за бъдещето на Общата селскостопанска политика, предложени от ЕК, защото страни като България и Румъния, присъединили се най-късно към ЕС, имат да извървят дълъг, нелек и сериозен път, за да достигнат европейските нива. Това заяви изпълнителният директор на Асоциацията на земеделските производители Таня Дъбнишка.
Над 30 организации от всички сектори в селското стопанство се подписаха под Позицията на земеделската общност в България.Зад документа, внесен в правителството, застават основните организации на производители, организации от преработвателната индустрия, представители на синдикатите и научната общност, коментира Дъбнишка.
Базисни приоритети на България следва да бъдат недопускането на орязването на финансирането на ОСП след 2020 и прехвърлянето на по-голяма финансова тежест към отделните страни членки, поради факта, че всяка държава има различни възможности.
Уникалността на внесената обща позиция е, че тя изключва възможността срещу правителството да излязат различни земеделски производители, тъй като вече е постигнат консенсус в агросектора. Това от своя страна пък дава свободата на кабинета да използва свободно всички инструменти на дипломацията, за да защити по най-добър начин българските интереси, посочи още Дъбнишка.
Друга основна цел е преработване, осъвременяване, вкарване в адекватна обвивка на Общaта селскостопанска политика на ЕС след 2020 поради факта, че досега програмата е била формирана от големите и богати страни членки на ЕС, като за малките такива като България , е трудно да влязат в тази кройка.

Браншовите организации представиха позицията на земеделската общност относно бъдещата ОСП

Браншовите организации представена позицията на земеделската общност относно бъдещата Обща селскостопанска политика след 2020 г.
В Декларацията се акцентира върху геостратегическото значение на селскостопанския сектор, върху неговата значимост за икономиката на страната и развитието на селските райони, върху необходимостта от постигането на икономически жизнеспособен, конкурентен на единния европейски пазар и пазарно ориентиран аграрен сектор, способен да обезпечи продоволствената сигурност чрез снабдяване с качествени храни на достъпни цени, както и да предостави обществени и екологични стоки и услуги в полза на обществото.
ОСП е най-силната връзка на всички 28 страни в ЕС и земеделието е изконен и важен отрасъл, изискващ не само обща политика, но и внимание и подкрепа посредством общия европейки бюджет както за селско стопанство, така и за селските райони.
Значимостта на бюджета на ОСП се обуславя от факта, че той представлява 40% от общия бюджет на ЕС за периода 2014-2020 г.
Позицията и Декларацията са подписани от тридесет и две неправителствени организации в сектор „Земеделие“.
На среща с премиера Бойко Борисов бяха обсъдени актуални въпроси във връзка с предстоящите преговори за бъдещата ОСП и приоритетите в сектора, както и текущи въпроси, касаещи основни принципни теми като състоянието и перспективите за износ на български земеделски стоки за страни извън ЕС.

Румен Порожанов ще изработи стратегия за управление и развитие на поземлената собственост

Румен Порожанов да изработи стратегия за управление и развитие на поземлената собственост и да внесе проект за законодателен акт, поиска Парламентът.
Докладът трябва да включва анализ на нормативната регулация на обществените отношения в земеползването - относно собствеността, ползването, опазването и управлението на земеделските земи, както и стратегия за управление и развитие на поземлената собственост.
Наясно съм, че темата за поземлените отношения е сериозна, каза Румен Порожанов.Уверявам ви, че сектор "Земеделие" не е в тежко функционално състояние и е обединен около общата селскостопанска политика, обърна се министърът към депутатите.

Институтите по аграрна икономика от българска и полска страна търсят решение на предизвикателствата в земеделието

Българо-Полска научна конференция се проведе в София на тема „Селското стопанство и селските райони на България и Полша в ОСП през 2014-2020 и след 2020”.
 Международната конференция се организира от Института по аграрна икономика в София към Селскостопанска академия съвместно с Института по икономика на селското стопанство и продоволствието – Национален изследователски институт във Варшава и Аграрния университет в Пловдив
Институтите по аграрна икономика от българска и полска страна търсят решение на предизвикателствата в земеделието.
Във връзка с ролята на земеделската наука, проф. Николов отбеляза, че има ясни сигнали от страна на новото ръководство на Министерство на земеделието, храните и горите, че би желало администрацията да базира все повече от политическите си решения на солидна научна експертиза.
 Институтът по аграрна икономика трябва да бъде по-активен и да се включи в другите сфери на селскостопанската наука. Няма научен продукт, няма сорт, няма технология, която да трябва да се внедри в практиката и тя да не се нуждае от научна икономическа оценка“, убеден е председателят на ССА.
 На научния форум бяха представени научни доклади в 5 пленарни сесии в областта на земеделието и развитието на селските райони през настоящия програмен период на ОСП, както и визия за бъдещото развитие на земеделието в Европа след 2020 г.
Специална пленарна сесия беше отделена на младите учени, които представиха постери със свои научни изследвания в земеделието.

България и Турция подписаха протокол за сътрудничество в областта на земеделието

Зам.-министър Цветан Димитров и Али Реджеп Назли, генерален директор на Дирекция международни отношения и Европейски съюз на Република Турция подписаха протокол за сътрудничество в областта на земеделието.
Двете страни обсъдиха въпроси,  свързани с растениевъдството, рибарството и аквакултурите,  търговията със селскостопанска продукция, както и животновъдството и здравеопазването на животните. В областта на рибарството и аквакултурите двете страни ще обменят информация и научни данни и ще си сътрудничат в областта на опазването и рационалната експлоатация на рибните ресурси в Черно море, включително в борбата с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, както и обмяна на опит при изкуствено развъждане на калкан.
Турската страна заяви, че българските животновъди могат да изнасят живи овце за разплод, угояване и клане в Турция, като са придружени с допълнителна декларация в съответствие с ветеринарно-санитарните условия, определени от Министерството на храните, селското стопанство и животновъдството на Република Турция.
В рамките на визитата си заместник-министър Цветан Димитров се срещна и със заместник-министъра на храните, земеделието и животновъдството на Република Турция, Мехмет Даниш. На срещата двамата се договориха да бъде организиран селскостопански бизнес форум, чиято цел е увеличаване на обема на селскостопанската търговия между двете страни.

Пазари, борси, цени

Млекопроизводители отчитат спад при директните продажби  на млякото за лична консумация

Млекопроизводители отчитат спад при директните продажби на млякото за лична консумация

В производството на млечни продукти през 2017 са вложени допълнително 20,1 млн. литра сурово...

Хранителна индустрия

Greenyard затвори заради щам на бактерията листерия

Greenyard затвори заради щам на бактерията листерия

Един от най-големите доставчици на плодове и зеленчуци в света Greenyard  затвори своя завод...

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия