ЕС отбелязва спад от 3 млрд. евро в бюджета за селско стопанство

ЕС отбелязва спад от 3 млрд. евро в бюджета за селско стопанство  след  напускането на Общността от Великобритания, заяви еврокомисарят по въпросите на земеделието Фил Хоган.
Фермерите, които използват устойчиви практики на земеделие, трябва да се възползват най-много от бъдещите субсидии. Ако искат преки субсидии, те трябва да допринасят повече за постигане на общите цели,коментира Хоган.
Според него трябва да се намери начини  за малките и средните ферми да получават повече пари. Той планира  да представи отново предложение, което Германия досега е отхвърляла, призоваващо за значително намаление на субсидиите за по-големите реципиенти.
Концентрация на земя и капитал, създаване на огромни зърнени стопанства, западащо животновъдство и намаляващо производство на плодове и зеленчуци - това е картината на селското стопанство в България днес.
Концентрацията в аграрния сектор е достигнала такива размери, че 1.5% от земеделските стопанства обработват 82% от земята, а 75% от директните субсидии се разпределят между 100 свързани физически и юридически лица. Спадът в производството на традиционни продукти е  драстичен.

Европейската комисия започва обществена консултация за бъдещето на Общата селскостопанска политика

Брюксел, 2 февруари 2017 r.  
Модернизацията и опростяването на Общата селскостопанска политика (ОСП), която е една от най-старите политики на Европейския съюз, ще му позволят по-добре да отговори на днешните социални, политически, екологични и икономически предизвикателства. Днес Европейската комисия постави началото на първата фаза на модернизацията и опростяването на Общата селскостопанска политика (ОСП), като стартира тримесечна обществена консултация. Получените отговори ще подпомогнат работата на Комисията при определянето на приоритетите в областта на селскостопанската политика за в бъдеще. Модернизираната и опростена Обща селскостопанска политика ще отговори на ключовите предизвикателства, пред които са изправени земеделските и селските райони, като в същото време ще допринесе за изпълнението на приоритетите на политиката на Комисията (особено работните места и растежа), устойчивото развитие, насочения към резултатите бюджет, опростяването и субсидиарността.
При обявяването на процеса на консултация комисарят на ЕС по въпросите на земеделието и развитието на селските райони Фил Хоган заяви: „Днес правим следващите стъпки за модернизация и опростяване на Общата селскостопанска политика за 21-ви век. С тази обществена консултация, ние каним всички заинтересовани страни и тези, които се интересуват от бъдещето на прехраната и селското стопанство в Европа да участват в оформянето на политика за всички европейски граждани. Резултатите от обществената консултация пряко ще се използват в пътната карта за бъдещата Обща селскостопанска политика, обявена от председателя Юнкер през декември. Общата селскостопанска политика вече дава значителни ползи за всички европейски граждани по отношение на продоволствената сигурност, жизнеспособността на селските райони, околната среда в селските райони, както и по отношение на приноса към предизвикателствата, свързани с изменението на климата. Чрез разработването на пътна карта за бъдещето, аз съм убеден, че тя може да донесе дори още по-големи ползи. Но трябва да я доусъвършенстваме и отново да ѝ вдъхнем сили, и разбира се, да ѝ отделим подходящо финансиране.“
Обществената консултация ще продължи 12 седмици и ще даде възможност на фермерите, гражданите, организациите и всички други заинтересовани страни да изразят вижданията си за бъдещето на Общата селскостопанска политика. Резултатите от консултацията ще се използват от Комисията при изготвянето на съобщение, което трябва да излезе до края на 2017 г. и което ще съдържа заключения за текущите резултати от Общата селскостопанска политика, както и евентуални варианти на политиката за бъдещето, основани на надеждни данни.
Резултатите от обществената консултация ще бъдат публикувани онлайн и ще бъдат представени от комисар Хоган на конференция в Брюксел през юли 2017 г.
Контекст
Стартирана за първи път през 1962 г., Общата селскостопанска политика е една от най-старите политики на ЕС, като през годините беше развита, за да отговори на променящите се предизвикателства на селскостопанските пазари. Въпреки че последните реформи датират от 2013 г., оттогава настъпиха няколко важни развития, на които Общата селскостопанска политика трябва да отговори по-ефективно: като повишената несигурност на пазара и намаляващите цени, новите международни ангажименти в областта на изменението на климата и устойчивото развитие.
Поради тези и други предизвикателства Общата селскостопанска политика трябва да бъде модернизирана, опростена, за да се намали още повече административната тежест и да бъде по- съгласувана с други политики на ЕС с цел максимално да се увеличи нейният принос към 10-те политически приоритета на Комисията, целите за устойчиво развитие и Парижкото споразумение относно изменението на климата.

Ръководството на НАЗ се срещна с министър-председателя проф. Огнян Герджиков и министъра на земеделието и храните проф. Христо Бозуков

Във връзка с отвореното писмо на НАЗ, днес представители на Асоциацията в лицето на председателя Светослав Русалов, заместник-председателите Георги Милев и Димитър Мачуганов и и.д. изпълнителния директор Ася Гочева се срещнаха с министър-председателя проф. Огнян Герджиков и министъра на земеделието и храните проф. Христо Бозуков. На проведените срещи НАЗ получи уверение както от страна на министъра на земеделието, така и от страна на премиера, че ще бъдат положени всички усилия за гарантиране на нормалния процес на работа на МЗХ и ДФЗ.
В този смисъл, предстоящите преводи по линия на директните плащания за 2016 г. ще се извършват регулярно, като МЗХ ще съблюдава спазването на указаните срокове. Според МЗХ не се предвиждат затруднения при навременно стартиране на Кампания 2017 по очертаване на площите за подпомагане.
НАЗ за пореден път заяви, че нейната тревога не е свързана по никакъв начин с кадруване, от каквото винаги се е въздържала, а е породена от опасенията за затруднения в дейността на ведомствата, вследствие на смяната на ръководни лица в ключов за сектор Земеделие период. По тази причина, НАЗ призова да не се предприема политическа чистка и по отношение на директорите на структурите на МЗХ и ДФЗ в страната.
Министър-председателят проф. Герджиков потвърди намеренията на правителството за осигуряване на максимална приемственост в управлението на административните органи.
Всички страни по време на двете срещи изразиха желанието си за поддържане на конструктивен диалог.

Български превозвачи: Няма да допуснем гръцка земеделска продукция в България

Българските превозвачи готвят ответни мерки, ако се стигне до блокада на границата, обявиха от Съюза на международните превозвачи.
Имаме готовност да протестираме чрез недопускане на гръцка земеделска продукция и риба на територията на България, било като внос или като транзит. Това са нашите мерки, които сме решили да предприемем. Гръцкия премиер пое ангажимент да не се допускат повече блокади по границите, но ние точно и ясно казахме на гръцката прокуратура, че ако се стигне до блокади, това означа, че гръцката държава не си е свършила работата, защото има текстове в гръцкото законодателство, които забраняват блокирането на автомагистрали и гранични пунктове, заявиха от Съюза на превозвачите
От миналогодишните блокади загубите за българските превозвачи са в размер на 20 милиона евро и компенсации за тях не са получени.

Животновъди се готвят за национален протес

Наредба поставя животновъдите в дискриминационно положение, затова те се готвят за национален протест.
Недоволството е провокирано от промените в Наредба 3, според които само животновъдите, които отглеждат млекодайни животни, са задължени да доказват продукцията си.
Според промените в закона, останалите направления в животновъдството - месодайно и автохтонно, са изключени от задължения.
„Ние искаме равни права и задължения за всички нас, които участваме за някакво подпомагане. А когато става въпрос за подпомагане, обвързано с производството, това само по себе си означава, че трябва да има производство, трябва то да се доказва и който, отговаря на всички изисквания, да бъде подпомогнат, коментират от Националната овцевъдна асоциация.
Според тях само на думи развитието на животновъдството  е приоритет на държавата, а на практика нищо такова не се случва.
Три са основните проблеми за фермерите, които Председателите на браншовите асоциации изтъкнаха. Първият проблем е, че млекопроизводителите имат право да преработват 30% от продукцията си, а 70 на сто трябва да дават на мандрите. Вторият проблем е, че продукцията трябва да се продава в района, в който е произведена. И не на последно място е изборът за европейско или държавно финансиране.

Пазари, борси, цени

1500 са регистрираните казани за варене на домашна ракия у нас

1500 са регистрираните казани за варене на домашна ракия у нас

1500 са регистрираните казани за варене на домашна ракия у нас. 60% от тях...

Хранителна индустрия

Агенцията по храните извършва засилени проверки на обекти за производство и търговия с риба

Агенцията по храните извършва засилени проверки на обекти за производство и търговия с риба

Българска агенция по безопасност на храните извършва засилени проверки на обекти за производство и...

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия