По линия на директните плащания на земеделските стопани до 2020 г. ще бъдат предоставени средства от ЕС в размер на 5.4 млрд евро

Делът на обработваемата земя се увеличава, това се дължи на ръст на площите със зърнени и маслодайни култури, заяви заместник-министърът на земеделието и храните  Вергиния Кръстева при откриването на Седмия национален агросеминар на тема: „Хоризонти пред българското зърнопроизводство“, организиран от Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Според нея подкрепата в рамките на Общата селскостопанска политика е довела до увеличаване на земеделската земя в добро селскостопанско състояние и намаляване на необработваните земи. В периода 2014-2020 г.  директните плащания имат най-висок дял в страната ни в подпомагането със средства от Европейския съюз. По линия на директните плащания на земеделските стопани до 2020 г. ще бъдат предоставени средства от ЕС в размер на 5.4 млрд  евро, което означава, че ще се отпускат по около 800 млн. евро годишно.
Запазена е  възможността за опростено прилагане на директните плащания чрез Схемата за единно плащане на площ, която ще се запази до края на 2020 г. По този начин се спестява необходимостта зърнопроизводителите да се адаптират към нова, по-сложна система и значително се съкращават административните разходи. Осъзнаваме необходимостта от подкрепа на българските земеделски стопани и се стремим чрез мерките в Програмата за развитие на селските райони да предоставим  различни възможности както за инвестиционна подкрепа, така и плащания базирани на обработваеми площи.
Организираният семинар е пример за диалог със заинтересованите страни за развитието на земеделието у нас, за по-ефективно използване на публичните финансови ресурси и за просперитета на сектор зърнопроизводство, каза зам. Министърът.

Цветан Димитров: 75% от всички изнесени храни са за страните от Европейския съюз

Над 90% от потреблението на млечни продукти се задоволява от българското производство, заяви зам.-министърът на земеделието и храните Цветан Димитров при представяне на инициативата „Купувам българско“.
Тенденцията за увеличаване на дела на българските храни, които купуват домакинствата у нас е трайна, което води до ръст в производството на родни продукти, което се отразява положително и на износа, обясни Димитров. От 2009 г. насам земеделската и хранителната промишленост имат положително външнотърговско салдо, което постоянно нараства. През миналата година износът на храни и земеделски продукти от България превишава с 1,2 млрд евро вноса.
75% от всички изнесени храни са за страните от Европейския съюз. Това е най-скъпият пазар, но и най-претенциозният, което показва, че българските храни са качествени, каза още зам.-министър Димитров. Той декларира, че държавата се стреми да работи в тясно сътрудничество с бизнеса и изтъкна, че българските производители на храни успяха да спечелят доверието на потребите

Предприемат мерки за включване на проблемите, свързани с изменението на климата в Общата селскостопанска политика

Предприемат се мерки за включване на проблемите, свързани с изменението на климата в Общата селскостопанска политика. При нейното прилагане съществуват директни плащания, които увеличават стимулите за производство, което не оказва негативно въздействие върху околната среда и водните ресурси, заяви зам.-министърът на земеделието и храните Вергиния Кръстева по време на дискусия на тема: „Как може конкурентоспособността и опазването на околната среда да съществуват съвместно в българския селскостопански пейзаж“, която се проведе в рамките на Регионален форум за бъдещето на земеделието.
От земеделските производители се очаква да поддържат своята земя в добро земеделско и екологично състояние с цел запазването на селската природа, флора и фауна.  „Получаването на директни плащания задължава земеделските производители да полагат постоянни грижи за земята и околната среда. Изискванията за т. нар. кръстосано съответствие обвързват директните плащания на земеделските стопани със спазването на високи стандарти по отношение на околната среда, общественото здраве, здравеопазването на животните и растенията и хуманното отношение към животните.
Стимулира се  усъвършенстването на поливните технологии с цел намаляване разхода на вода в земеделието. В изискванията към земеделските производители са включени стандарти за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници, както и на подземните води от замърсяване и опазване на околната среда при употребата на утайки от отпадъчни води в земеделието.
Между земеделието и природната среда, в това число климатът и водните ресурси съществува много тясна връзка. Селското стопанство не може да се развива без благоприятни природни условия, но в същото време земеделието спомага за запазването на ландшафтите, водното богатство, биоразнообразието и съдейства за смекчаване на климатичните промени“, каза още зам.-министър Кръстева.

България и Саудитска Арабия подписаха споразумение за сътрудничество в земеделието

Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов и министърът на околната среда, водите и земеделието на Саудитска Арабия Абдуррахман Абдул Мохсен Ал-Фадли определиха като огромни възможностите за сътрудничество в областта на земеделието, животновъдството и рибарството между двете страни.
 Двамата разговаряха в рамките на визитата на премиера Бойко Борисов. Подписано беше и споразумение за сътрудничество в селскостопанския сектор.Документът създава възможности за изпълнение на съвместни проекти, обмяна на опит при използване на съвременни технологии в селското стопанство, животновъдството и рибарството, както и размяна на законодателства и политики, регламентиращи селскостопанския сектор.
Той ще доведе до стимулиране на търговията със земеделски продукти чрез улесняване на достъпа до пазара на всяка от страните. Страните се ангажират да насърчават инвестициите в аграрната област, реализирането на съвместни проекти в областта на селското стопанство, животновъдството и рибарството, както и други форми на партньорство от взаимен интерес.
Сътрудничеството предвижда още провеждането на семинари, работни срещи, курсове за обучение, участие в международни конференции, организиране на селскостопански изложения, срещи за насърчаване на частния сектор да инвестира в селското стопанство.

НАЗ се противопоставя на въвеждането на изискване договорът за наем да се сключва от съсобственици на земеделски земи

НАЗ се противопоставя на въвеждането на изискване договорът за наем да се сключва от съсобственици на земеделски земи, чиято собственост да възлиза на какъвто и да било процент идеални части от съсобствения имот, тъй като това ще доведе до невъзможност за сключване на наемни договори.
 При предприемането на законодателни действия, касаещи придобиване на правото на ползване, следва да се отчита съществуващата поземлена обстановка в страната – наличието на множество имоти, придобити по наследство, често с много на брой съсобственици, голяма част от които не живеят в страната или не могат да бъдат открити. В този смисъл разписването на процент е неизпълнимо условие и непреодолима пречка, която се поставя пред собствениците и ползвателите и която ще доведе до умножаване на т.нар. „бели петна“.
 В резултат, на земеделските стопанства ще им бъде отнето необходимото ниво на предвидимост и планиране при управлението на тяхната дейност, по отношение на ползването/ обработването на земята, включително – изпълнението на изискванията по схемите за директни плащания.
 НАЗ напомня, че договорите за наем останаха единствената алтернатива ползвателите да уредят отношенията си със собствениците на земеделски земи, след приетата в началото на 2017 г. рестриктивна поправка на Закона за арендата в земеделието.
Изискването за представяне на скица при вписването на договор за аренда или за наем на земеделски земи би създало допълнителна административна и финансова тежест, без да решава на практика действителния проблем. Това обстоятелство не постига търсения ефект, а именно ограничаването на измамите при сключването на договори от не собственици, тъй като на скиците като собственик при имот в съсобственост е посочен наследодателят, а не наследниците.
Правен абсурд и недопустимо е въвеждането на задължение за наемателя/арендодателя при упражняване на правото си да пренаеме/преотдаде земеделската земя или част от нея, да уведоми писмено наемодателя, при включена такава клауза. След като това изрично е посочено в договора и е дадено съгласие от наемодателя за това, нуждата от такова уведомяване става безпредметно. Настояваме да не се изисква уведомяване, тъй като това ще затрудни работата на ползвателите и ще доведе до допълнителна финансова тежест на наемателя, а от там и на самия собственик на земеделската земя. Следва да се вземе предвид обстоятелството, че при създаване на масиви за комасирано ползване често се разменят имоти от ползвателите още преди сключването на доброволно споразумение.
За НАЗ е необосновано и неприемливо значителното оскъпяване за страните на сключването на договори за аренда и за наем със срок повече от една година, чрез прокарването на задължение за нотариална заверка на съдържанието. При положение, че на нотариуса се вменява извършването на проверка за спазването на изискванията за сключване на споменатите договори, утежняването с допълнителни нотариални такси е напълно безпредметно!
По отношение на проектопредложенията за създаване на алинея 6 на чл.37б, считаме, че Вариант I ще доведе до там ползвателят, който е сключил първи договор, независимо дали за наем, аренда или съвместно ползване, да търпи негативите на други ползватели, които са сключили договор с дата след него, докато се реши спора по съответния ред, т.е. по съдебен ред. Това означава пропуснати ползи години наред до решаване на делото. Тук следва да се приложи принципа: „Първи по време-първи по право“ и да се приеме текста на Вариант ІІ, който възприема този принцип. В този смисъл в правилата, които ще се утвърдят от Министъра на земеделието, храните и горите следва да се запише, че при представяне на два договори за едни и същи имоти, предимство има договорът вписан в службата по вписвания, дори да е с по-късна дата от договор с по -ранна дата.
НАЗ възприема, като рационално, предложението за регламентиране на фиксирана такса в размер на 10 лв. (Вариант I, Параграф 10, чл.3, ал.7 от Закона за арендата в земеделието), която да се събира за вписване, изменение и прекратяване на договори за аренда и договори за наем със срок повече от една година, независимо от материалния интерес. Определянето на такава такса би облекчило сключването на договори между собственици и ползватели, включително във финансов аспект.
НАЗ настоява законодателният орган да се съобрази с гореизложените аргументи и в никакъв случай да не допуска отнемане на настоящата единствена възможност за придобиване на право на ползване върху имоти, явяващи се в съсобственост. НАЗ се противопоставя на ненужното и несправедливо административно и финансово обременяване на добросъвестните ползватели, които не бива за своя сметка да поемат негативите от злоупотребяващите с пропуски в законите лица.

Агрополитиката

Пазари, борси, цени

Fanaost е най-доброто сирене, отличено  на престижния международен конкурс  World Cheese Awards

Fanaost е най-доброто сирене, отличено на престижния международен конкурс World Cheese Awards

Норвежко сирене от типа Gауда e короновано за най-добро сирене по време на престижния...

Хранителна индустрия

Aгенцията за безопасност на храните спря от разпространение в търговската мрежа спанака с листа от татул

Aгенцията за безопасност на храните спря от разпространение в търговската мрежа спанака с листа от татул

Aгенцията за безопасност на храните  спря от разпространение в търговската мрежа спанака със съмнение,...

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия