ЕК разреши да се удължи срокът за подаване на заявления по Кампания 2017

ЕК разреши да се удължи срокът за подаване на заявления по Кампания 2017, съобщиха от пресцентъра на МЗХ.
Европейската комисия представи проект на Регламент за промяна на крайната дата за подаване на единното заявление за подпомагане за 2017 г.
Проектът беше подложен на писмено гласуване от държавите членки на Европейския съюз като процедурата предвиждаше в случай на негативен вот или бележки, те да бъдат изпратени на ЕК до 13 часа на 3 май 2017 г. След приемането на регламента предстои неговото публикуване в Официалния вестник на ЕС.
Удължаването на срока засяга всички схеми и мерки за директни плащания, преходна национална помощ и мерките по Програмата за развитие на селските райони, за които се кандидатства с единното заявление за подпомагане и засяга само кампания 2017.
Всяка държава може да вземе самостоятелно национално решение дали да удължи срока и с колко дни. Максимално най-дългото удължаване може да бъде до 15 юни 2017 г. При удължаване на стандартния срок, автоматично се продължава подаването на заявления със санкция с 25 календарни дни след фиксираната дата на удължаването.
Подобна възможност имаше също през 2015 г. и 2016 г. И през тези две години България използва възможността да удължи периода на подаване на заявления без санкция до края на май. След това тече 25-дневният срок със санкция за закъсняло подаване.

Ивайло Тодоров: Има индикации европейските средства за земеделие да бъдат намалени след Брекзит

Слабото управление на Министерството на земеделието и храните и кадровите промени във ведомството предизвикаха масовите протести на земеделците и животновъдите, заяви Ивайло Тодоров от Асоциацията на земеделските производители.
Според него е възможно след Брекзит да бъдат намалени европейските средства за земеделие и редовното правителство трябва да започне дискусия по въпроса с ЕК. Само в рамките на няколко месеца, по време на управлението на служебното правителство, имаше повече протести и протестни декларации от страна на земеделските производители отколкото по времето на всяко друго правителство, каза Ивайло Тодоров.
Причината за това е слабото управление на МЗХ от кабинета на Герджиков.Служебното управление стартира с кадрови промени, продължиха кадровите промени, със спиране на обществени поръчки, които бяха изключително важни. Част от тези проблеми по директните плащания бяха свързани именно с обществените поръчки. Това говорене с “този не си е свършил работата” или “тук ще спрем поръчката” работеше в първите седмици. После трябваше да се свърши определена работа, която очевидно ръководството не успя.
Има индикации европейските средства за земеделие да бъдат намалени след Брекзит и да се усвояват по-трудно от производителите, коментира Тодоров. Ние правихме своите разговори в Брюксел именно по повод на следващия програмен период след 2020 г. Стартирахме този дебат и това е последната точка, която отправихме към ръководството на министерството и тя е изключително важна – да се започне дебат по отношение на промените в ОСП и то с целия сектор.
Земеделските производители са отправили 10 приоритета към бъдещото редовно правителство. Най-важните сред тях са изготвянето на реалистичен график за изплащане на евросредствата за 2016 г., създаване на график за прием по ПРСР поне до 2020 г., създаването на единен фермерски регистър, който да синхронизира работата между институциите.

Доставките по схема „Училищен плод“ се увеличават

Образците за кандидатстване по Училищните схеми за доставка на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти за новата учебна 2017/2018 година са изготвени.
Право да кандидатстват за доставки на плодове, зеленчуци и мляко в детски градини и училища в страната имат учебни заведения, производители на плодове и зеленчуци, на мляко и млечни продукти, организации и групи на производители на плодове и зеленчуци, еднолични търговци, търговски дружества и кооперации, а също общини - с учебните заведения, които се намират на тяхната територия.
Учебните заведения могат да участват във всяка от схемите самостоятелно или като изберат един заявител, имащ право да кандидатства за доставки. Ако учебното заведение не желае да участва самостоятелно, то трябва да избере заявител на базата на три предложения за доставка на продуктите по съответната схема. Важно условие е поне едно от предложенията да е към производител.
Съгласно сега действащата Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“ заявления за участие в Училищните схеми за учебната 2017/2018 година се подават от 2 май. Документи за кандидатстване се приемат в областните дирекции на Фонд „Земеделие”.
На 26 април с Постановление на МС беше приет проект за изменение и допълнение на наредбата, съгласно който за текущата година приемът на заявления е от 15 май до 15 юни. ДФ „Земеделие“ има готовност да се съобрази с новите промени и да отвори прием след обнародването им в Държавен вестник. С измененията броят на доставките по схема „Училищен плод“ ще се увеличи от 40 на 45 доставки на година за всички заявители, подали документи по новия ред.

Държавен фонд „Земеделие" преведе над 4 млн. лв. по мярка 10 „Агроекология и климат"

Държавен фонд „Земеделие" преведе над 4 млн. лв. по мярка 10 „Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г.
Извършеното плащане по мярката за Кампания 2016 е за заявления с направление „Традиционни практики за сезонна паша", както и за такива, които имат и направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство".
Финансовото подпомагане на земеделските стопани е осигурено 75% от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и 25% - от националния бюджет.

Площите, засети с картофи се увеличават

Площите, засети с картофи, се увеличават. За 2016 година площите бяха увеличени с 20-25 %. Тази тенденция ще се запази и през 2017 година, заявиха от Националната асоциация на картофопроизводителите.
За година на българския пазар са необходими около 500 хил. тона картофи. Миналата година получената продукция в страната е била доста по-малко – към 100-120 хил. тона. Останалото количество е дошло от чужбина – Полша, Германия, Белгия, Холандия, Египет, Гърция, Турция.
Шефът на асоциацията вярва, че ако се подпомагат  тези земеделски производители, които засаждат картофи, у нас ще могат да се произведат към 200 хил. тона и така ще се покрият поне наполовина нуждите на местния пазар.
На пазара вече има и пресни ранни картофи, но те са много скъпи за отглеждане и в близките десетина години страната ни  едва ли ще може да изнася подобни продукти, убедени са от Асоциацията.

Агрополитиката

Красимир Коев представи възможностите за финансиране по Националната лозаро-винарска програма

Красимир Коев представи възможностите за финансиране по Националната лозаро-винарска програма

Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното инж....

Пазари, борси, цени

Близо 700 проби на вина от всички балкански страни се състезаваха в седмия Балкански международен винен конкурс

Близо 700 проби на вина от всички балкански страни се състезаваха в седмия Балкански международен винен конкурс

Близо 700 проби на вина от всички балкански страни се състезаваха в седмия Балкански...

Хранителна индустрия

БАБХ издаде актове за спиране на дейността на екарисажа в Шумен

БАБХ издаде актове за спиране на дейността на екарисажа в Шумен

БАБХ е издал актове за спиране на дейността на екарисажа в Шумен. Констатирани са...

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия