95 % от черешите са умрели от студ

Големите студове през зимата и тези от последните дни са причина черешите в Кюстендил да бъдат унищожени почти 100 процента, съобщиха от   Института по земеделие в Кюстендил.
В  района на Института реколтата е напълно унищожена, възможно е да има малки количества спасени, но тепърва ще се правят проучвания. Черешите измръзнаха още при януарските студове, когато температурите паднаха до минус 29, 5 градуса.  Тази седмица температурите в района бяха минус минус 6 градуса. Щетите са 100 процентови.
Според черешопроизводителите миналата година пораженията са били по-малки, в сравнение с тази. Миналата година бяха оцелели дръвчетата във високите полета, а сега са измръзнали и там, разказаха стопани. От кюстендилския институт по земеделието отчитат, че още през януари 95% от пъпките на черешите са умрели от студ.
Най-засегнати са стопаните в Североизточна България  и в Кюстендилския район. Там, където студът е заварил овошките във фаза на цъфтеж, реколтата ще е нулева, защото пчелите не излизат при толкова ниски температури и няма да има опрашване.
Сланата е попарила голяма част от дърветата. Тези, които са успели да оцелеят, пък са заплашени от напукване заради обилните дъждове. Такива са наблюденията на Института по овощарство в Кюстендил.

Ръководството на ИАРА се срещна с рибари от Приморско и Созопол

Ръководството на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури проведе срещи с рибари от Приморско и Созопол.
На срещите бяха обсъдени наболели проблеми в сектора, като един от най-важните за рибарите бе приравняването на обикновените рибарски лодки с риболовните кораби, както и процедурите по изготвянето на документална статистика, която е задължителна за всеки собственик на риболовен съд. Рибарите засегнаха и темата за добива на бялата мида, който е разрешен само и единствено с ръчен способ.
От Агенцията призоваха рибарите да станат част от изработването на нови и полезни според тях регламенти – с идеи и други такива предстоящи срещи с тях. От своя страна пък домакините отправиха пожелание на ръководството освен ползотворна работа, част от най-наболелите проблеми да бъдат решени. А исканията им ще бъдат изпратени в официални писма до Министерството на земеделието и храните и МОСВ след започването на работа на новия кабинет.

Oбсъдиха устойчивото развитие на фуражната промишленост

Заместник изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните д-р Петя Петкова се срещна с ген.секретар на Европейската федерация на производителите на фуражи Александър Дьоринг и представители на Американската асоциация по соята – г-н Ян Ван Иес и г-н Яни Адриан Чихая и г-жа Мила Бошнакова от департамент "Земеделие" на Американското посолство.
Oбсъдени бяха въпроси свързани с взаимодействието на браншовите организации и държавните органи по отношение устойчивото развитие на фуражната промишленост, използването на нови източници на фуражи, прилагайки подхода на кръговата икономика. БАБХ представи кратка информация за производството на комбинирани фуражи в България, които изцяло отговарят на изискванията за безопасност и качество.
На срещата се отбеляза, че се поставят ясни граници между ветеринарномедицинските продукти и медикаментозните фуражи в България.
Заместник изпълнителният директор на БАБХ д-р Петя Петкова съобщи, че се работи съвместно с Министерство на здравеопазването по изготвянето на Национален план за микробиална резистентност.
Дискутира се възможността за задълбочаване на сътрудничеството между всички заинтересовани страни.
На срещата присъстваха директорът на дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“ д-р Георги Чобанова и зооинж. Пенка Манева-Кънева, началник-отдел „Контрол на фуражите“.

Започва прием на заявления за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“

Започва прием на заявления за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014-2018 година. Документи за кандидатстване ще се приемат в Централно управление на ДФ „Земеделие“ от 9 до 26 май 2017 г.
Ще се финансират само проекти, чиито краен срок за изпълнение ще приключи през финансовите 2017 и 2018 г. Индикативният бюджет по мярката е 16.4 млн. лева за 2017 г. и 28.1 млн. лева – за финансовата 2018 година.
Целта е да се повиши конкурентоспособността на винопроизводителите. Условията за кандидатстване са разписани в Наредба 2 от 4 април 2014 г. за реда за предоставяне на финансова помощ по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Последните промени в нормативния документ са обнародвани в бр. 32 от 21 април 2017 г. на Държавен вестник.
За кандидатите е важно да знаят, че основните новости в законодателството са свързани с допустимостта на лозарските имоти, за които ще искат подкрепа. Имоти, които са били обект на подпомагане през последните 10 години, няма да бъдат финансирани за същите дейности.
Друга промяна е свързана с продължителността на мониторинга, под който попадат инвестициите по мярката. С цел защита на финансовия интерес на ЕС, мониторингът на изпълнените проекти се удължава от 3 на 5 години. Въвеждат се и нови изисквания към кандидатите. Те трябва да представят свидетелство за съдимост, а „младите гроздопроизводители“ трябва да приложат към комплекта документи удостоверение за завършен 150-часов курс на обучение, диплома за завършено средно специално или висше образование в областта на лозарството.

Ниските изкупни цени принуждават хората да се отказват да отглеждат тютюн

Ниските изкупни цени принуждават хората  да се отказват да отглеждат тютюн. Седмица преди крайния срок - 30 април  са се регистрирали само 360 земеделски стопани. В сравнение с  миналата година това е в пъти по-малко, съобщават от „дирекция „Земеделие".
Тютюнът е изключен от каквато и да е подкрепа в европейските фондове. Към момента единствено държавата предоставя такава по преходната национална помощ. Финансирането, което получава секторът, е с цел производителите да се преориентират към друго производство, различно от тютюнопроизводството.
За да бъдат вписани в регистъра тютюнопроизводителите трябва да представят копие от сключените договори за изкупуване на суров тютюн, документ за правно основание за ползване на земеделските земи с площ над 5 дка, както и копие от протокола за изкупените количествата тютюн за предходната година.
Въпреки че крайният срок за регистриране на тютюнопроизводителите бе удължен с един месец, седмица преди 30 април в Кърджалийско са се регистрирали малко над 360 земеделски стопани. В сравнение с 2016 г. това е в пъти по-малко, съобщават от „дирекция „Земеделие". За област Кърджали през миналата година 1096 земеделски производители бяха заявили, че ще отглеждат тютюн.
За да бъдат вписани в регистъра тютюнопроизводителите трябва да представят копие от сключените договори за изкупуване на суров тютюн, документ за правно основание за ползване на земеделските земи с площ над 5 дка, както и копие от протокола за изкупените количествата тютюн за предходната година. Документите се внасят в общинската земеделска служба по местонахождение на тютюневите площи.

Агрополитиката

Румен Порожанов: Искам коректни отношения със земеделския бранш

Румен Порожанов: Искам коректни отношения със земеделския бранш

Искам коректни отношения със земеделския бранш. Заедно да си направим...

Пазари, борси, цени

Български яйца ще бъдат изтеглени от търговската мрежа заради птичи грип

Български яйца ще бъдат изтеглени от търговската мрежа заради птичи грип

Български яйца ще бъдат изтеглени от търговската мрежа заради птичи грип. Те са от...

Хранителна индустрия

Производителите на мляко и млечни продукти привеждат дейността си в съответствие с новите изискванията

Производителите на мляко и млечни продукти привеждат дейността си в съответствие с новите изискванията

Министерството на земеделието и храните предприе редица инициативи и мерки, имащи за цел от...

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия