Приемат промени в Закона за фуражите

Правителството предложи на Народното събрание да приеме промени в Закона за фуражите.
Промените предвиждат значителни глоби, които стигат до 30 000 лв. при нарушение на забраната по регламент (ЕО) № 999/2001 за изхранване на животни със странични животински продукти. Целта е да се постигне превенция, контрол и ликвидиране на някои сериозни заболявания при животните.
С  промените ще  се повиши сигурността по хранителната верига, затова са необходими ясни правила и критерии при търговия с фуражи, предлагани чрез интернет. Измененията в Закона за фуражите осигуряват и прилагането на европейското законодателство при използването на методи за детоксикация на замърсени фуражи, както и за обучението на работещите в сектора.

Финансовата помощ по подмярка4.1„Инвестиции в земеделски стопанства” надхвърля 4 пъти определения бюджет

ДФ „Земеделие“- РА изготви анализ на подадените и договорени проектни предложения от първия прием през 2015 г. по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства”.
  Анализът  предоставя на обществото информация за това в кои области са били подавани проекти за инвестиции,  в кои области са били сключени най-много договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. По отношение на сключените договори е направен съпоставителен анализ на разпределението на договорените средства.
 Приоритетните сектори са: сектор „Плодове и зеленчуци”, сектор „Животновъдство”, сектор „Етерично - маслени и медицински култури” или проекти с комбинация от изброените сектори.
Приети са 3362 бр. заявления за подпомагане.Размерът на заявената финансова помощ по приетите заявления за подпомагане е в размер на 1232507730, 55лв. т.е. надхвърля над 4 пъти определения бюджет
 Предоставена е и информация за нивото на договаряне и на извън приоритетните сектори.

България и Беларус обсъдиха сътрудничеството в областта на селското стопанство

Председателят на Селскостопанска академия проф. Васил Николов участва в VII-та сесия на Българо-Беларуската междуправителствена комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество в  Минск.
Обсъдени бяха възможностите за развитие на взаимната търговия, сътрудничеството в областта на селското стопанство и сътрудничеството в научно-изследователските институти в областта на земеделието.
Проф. Васил Николов запозна беларуската страна с възможностите за двустранно сътрудничество в областта на селскостопанската наука. Той отбеляза, че съществува голям потенциал за сътрудничество в областта на селекцията на нови сортове растения и породи животни, изучаването и опазването на традиционни и нови технологии в растениевъдството и животновъдството, опазването и подобряването на състоянието на почвените ресурси и почвеното плодородие.
Проф.Николов разясни, че Селскостопанската академия разполага с 25 научно-изследователски института, 19 опитни станции и две експериментални бази, които биха могли да осъществяват сътрудничество с подобни институти в Беларус. Двете страни обсъдиха възможността за сътрудничество в областта на сортоизпитването и обмена на семена.
Проф. Привалов, генерален директор на научно-практическия център по земеделие запозна председателя на ССА с историята и дейността на Републиканското единно предприятие „Научно-практически център по земеделие към Националната академия на науките на Беларус“. Основните цели на Научно-практическия център по земеделие са създаването на високопродуктивни сортове и хибриди на селскостопански култури, усъвършенстване системите на семепроизводство, осигуряване интензификацията на отрасъла растениевъдство чрез развиване на зоналните системи на земеделието, адаптирайки ги към конкретни почвено-климатични условия, разработване на високоефективни технологии за култивиране, използване на торове и средства за защита на растенията.

Износът на плодове от страната бележи устойчива тенденция на увеличение

С 42,7% са нараснали засадените площи с овощни насаждения в страната през последните 5 години. Новите насаждения се създават със сортове, които са устойчиви на болести и неприятели. Това е предпоставка за осъвременяване на структурата при овощните култури, като най-активно е обновяването при черешите, ябълките и винените лозя.
Реколтираните площи се увеличават със 17,5% в сравнение с 2012 г., като получената продукция е нараснала с цели 61%. От общото производство на плодове в страната с отличаващи се резултати са сливите, черешите, кайсиите, малините и ягодите.
Тенденцията при сливите за последните пет години е към значително нарастване на реколтираните площи, производството и средните добиви. Делът им спрямо реколтираните площи на всички овощни видове, заема второ място. През 2016 г. при насажденията със сливи, от които е прибрана продукция се отчита ръст с 15,1% спрямо 2012 г.
Сливите са на първо място по обем на производството, което достига увеличение от 112% спрямо 2012 г. Значителният ръст на продукцията е резултат от повече засадени площи и по-висок среден добив от декар.
Един от най-атрактивни овощни видове в България са черешите. През последните няколко години при черешите се отчитат положителни промени в резултат на нови разработки и технологии. Тенденцията при черешите е към устойчиво нарастване на реколтираните площи, чийто дял е най-голям с 22,7%  спрямо всички овощни видове в страната. По обем на производството, черешите се нареждат на трето място след сливите и ябълките. Продукцията от череши нараства значително за периода 2012-2016 година, като достига 97,3%.
У нас кайсиите са едни от най-ценните овощни плодове и все повече нараства тяхното търсене на пазара. Прилагат се съвременни промишлени технологии за отглеждането им и почти пълно механизиране на работните дейности. Тенденцията при тях е към нарастване на производството с 52% и увеличаване на средните добиви спрямо 2012 г.
При малините има значително нарастване на реколтирани площи - с 33,9%, на производството – с 73,2% и на средните добиви – с 29,3%.
При ягодите се отчита ръст от 4,8% през 2015 г. и 8% през 2016 г. спрямо 2012 г. Средните добиви от хектар при ягодите през 2015 и 2016 година са съответно 4,1% и 20,1% спрямо 2012 г.
Въпреки, че България остава нетен вносител на плодове, в количествено изражение износа от страната през последните пет години бележи устойчива тенденция на увеличение

Малинопроизводителите ще настояват за квоти и защитни мита

Малинопроизводителите ще настояват за квоти и защитни мита, които държавата трябва да постави като искане по време на председателството на Съвета на ЕС, за да се регулира пазарът и да се защитят производителите в ЕС, заявиха от Българската асоциация на малинопроизводителите.
Производството на малини  у нас се увеличава с всяка измината. България е на трето място в Европа по производство на малини, които се изнасят за европейските пазари, но българското производство е застрашено от внос на производители извън ЕС, които през последните години успешно пробиват на българските пазари. За разлика от българските малинопроизводители  те са облагодетелствани защото нямат мита и такси към ЕС.
Малинопроизводството е дин от атрактивните отрасли в земеделието.  Търсенето нараства., заради това, че ягодоплодните и малините са продукти с висока принадена стойност и високи вкусови качества. През 2018 г. България ще е домакин на единадесетата Световна конференция на малинопроизводителите, свързана с новостите и предизвикателствата в сектора.

Пазари, борси, цени

Шпек „Бургас“ бе отличен със  златен медал на „Месомания“

Шпек „Бургас“ бе отличен със златен медал на „Месомания“

Шпек „Бургас“, традиционен продукт от серията на марка „Орехите“, бе отличен със  златен медал...

Хранителна индустрия

ЕК одобри схема „Помощ за инвестиции за изграждане на мини мандри”

ЕК одобри схема „Помощ за инвестиции за изграждане на мини мандри”

Европейската комисия одобри схема за държавна помощ „Помощ за инвестиции за изграждане на мини...

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия