Таня Дъбнишка изнесе презентация, акцентираща на скрития потенциал на сектор „Земеделие“

Изпълнителният-директор на АЗПБ Таня Дъбнишка изнесе  презентация, акцентираща на стабилната политическа и макроикономическа среда, благоприятния бизнес климат и скрития потенциал на сектор „Земеделие“ в България.
 Според Таня Дъбнишка стратегическото ни местоположение, добре развитата транспортна инфраструктура, благоприятният данъчен режим, държавните стимули и еврофинансирането в сектора са силно конкурентно предимство на страната като търговски партньор за Турция.
Дъбнишка подчерта още значимостта на сектора в икономиката на България, изразяваща се в генерирането на допълнителни услуги и поръчки за около 4,5 млрд лв., приноса за постигане на положителна нетна търговия от агрохрани, за развитието на селските райони и заетостта, чрез което косвено участва в създаването на между 12-15% от БВП на страната.

ЕК удължава с пет години лиценза за използване на хербицида глифозат

Страните - членки на Европейския съюз, одобриха  при гласуване в апелативна комисия удължаване с пет години на лиценза за използване на хербицида глифозат, съобщи Европейската комисия.
През октомври Европейската комисия предложи  удължаване на лиценза за използване на глифозата с пет години, след като първоначалният й план за удължаване с 10 години на разрешителното не получи достатъчна подкрепа.Европейският парламент подкрепи пълната забрана на хербицидите на основата на глифозата до декември 2022 г. и незабавното ограничаване на употребата на веществото.
Европа не може да реши какво да прави с химикала, който е ключова съставка на хербицида Roundup на "Монсанто" , след като през 2015 година Световната здравна организация  постави веществото сред  канцерогенните.През март Европейска агенция по химикали  посочи, че няма доказателства, които да сочат, че глифозатът предизвиква рак при хората.
Преди Берлин се въздържаше от гласуване, но сега подкрепи решението, срещу което се обяви Франция.Три други държави - България, Полша и Румъния - които преди също гласуваха с "въздържал се", постъпиха като Германия и единствено Португалия се въздържа. Удължаването изискваше 16 държави, представляващи 65% от населението на ЕС, да гласуват "за". Страните, подкрепили решението, представляват 65.7%.

Ускорен план за действие ще регламентира вноса и износа на земеделски продукт между България и Турция

Ускорен план за действие ще регламентира вноса и износа на земеделски продукти и месо между България и Турция.  Затова се разбраха министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов и неговият турски колега Ахмет Ешреф Факъбаба.
Министър Порожанов подчерта, че планът трябва да доведе до бързи резултати в сферите, където има вече постигнати принципни договорки.
България иска да възстанови износа на месо за Турция възможно най-бързо.  Порожанов подчерта, че страната е работила усилено, за да удовлетвори турските изисквания, като по отношение на ветеринарните сертификати и необходимите документи над 90% от въпросите са изчистени. „В началото на следващата година очакваме позитивно решение първо по отношение на дребния добитък, а след това и за едрия“, обясни министърът. Той увери, че България стриктно спазва изискванията за качество на храните.
„Вместо да търсим месо от далечни страни, за мен като министър е важно да имаме възможност да купуваме от нашите съседи, когато има наличност“, заяви от своя страна Ахмет Факъбаба.
 Надявам се потенциалът в търговията в областта на земеделието и животновъдството между България и Турция да се развива и увеличава“, подчерта още Факъбаба.

УС на НАЗ разпореди провеждане на спешна мащабна информационна кампания за добив на шистов газ

УС на НАЗ разпореди провеждане на спешна мащабна информационна кампания сред населението на районите, обхванати от проектите за добив на газ, както и сред членовете на регионалните сдружения на НАЗ. Подкрепени бяха и предложения за иницииране на среща с министър-председателя Бойко Борисов и преминаване към ефективни действия, в защита на опазването на живота и здравето на жителите. Решението за предприемане на мерки ще бъде гласувано на следващото заседание на УС в края на ноември.
УС на НАЗ, както и присъстващите членове на „Асоциация на българските зърнопроизводители 2006“ и на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, бяха информирани за реалните рискове и последици от добива на газ в региона. Изяснено бе, че извличането на газ на дълбочина под 1 км е атрактивно само, ако се извършва по неконвенционален метод, тъй като добивът по традиционна технология не би бил икономически оправдан в случая. Специалисти от научните среди също потвърдиха факта, че на дълбочина над 2000 м в района, се намират скали – шисти, от които се добива шистов газ. Основателно притеснение буди и липсващото описание на технологията на добив в инвестиционното предложение на „Русгеоком БГ“ ЕАД.

ЕКПЦ: Европейският съюз трябва активно и искрено да се ангажира със своето селско стопанство

Европейската конфедерация на производителите на царевица излезе с позиция относно Общата селскостопанска политика след 2020 г.
Позицията на ЕКПЦ може да бъде обобщена по следния начин: по-силен бюджет, ограничена субсидираност, по-широк и модернизиран набор от инструменти и преразглеждане на екологичния подход.
За ЕКПЦ Европейският съюз трябва активно и искрено да се ангажира със своето селско стопанство, както и с въпросите на гражданите, които се издържат от него, като по този начин допринесе за постигането на стратегическите приоритети, определени от Европейската комисия.
 Тази възродена амбиция следва да се основава на по-силен бюджет, който все още е обект на дебати. Най-вече ОСП след 2020 г. трябва да запази своя общностен европейски характер, като ограничи субсидиарността, която се предлага на държавите членки, по-специално в рамките на Първи стълб.
ОСП след 2020 г. трябва да позволи разширяването на наличния набор от инструменти, които да подпомагат способността на фермерите да се справят с пазарни и метеорологични рискове, както и да подобряват конкурентоспособността им посредством: спасителна мрежа по време на пазарни кризи, необвързани с производството базови плащания, подобрени инструменти за управление на риска, политика съгласно инвестициите, която се стреми да подобри конкурентоспособността на европейския сектор за производство на царевица, и по-широк достъп до иновации.
Екологичният подход следва да бъде преразгледан в рамките на ОСП след 2020 г., за да спечели подкрепата на земеделските стопани. Екологизирането би трябвало да засилва индивидуалните и колективните инициативи на фермерите, вместо да отслабва производството, доходите, следователно и устойчивостта на европейските стопанства. Това е приложено нагледно и в инициативата, ръководена от ЕКПЦ, относно признаването на практики еквивалентни на екологизирането.
Като се има предвид, че Европейският съюз е на  път да стане най-големият вносител на царевица в света, европейските производители, представлявани от ЕКПЦ, искат да развият един амбициозен проект преди следващата ОСП. Целта ни е да подпомогнем постигането на високи цели на производството на царевица в ЕС, между които най-малкото да се задоволят европейските нужди”, заяви Даниел Пероб, председател на ЕКПЦ.
 Европейската конфедерация на производителите на царевица е създадена през 1984 г. и обединява организации на производители от 10 държави членки на ЕС: Германия, България, Испания, Франция, Унгария, Италия, Полша, Португалия, Румъния и Словакия, които представляват 90 % от европейските производители на царевица. ЕКПЦ е член на пет групи за граждански диалог от създаването им през 2014 г.

Агрополитиката

8.9% е ръстът в земеделският сектор през миналата година

8.9% е ръстът в земеделският сектор през миналата година

Земеделският сектор става все по-привлекателен, заяви министърът на земеделието и...

Пазари, борси, цени

10% от стойността на всяка закуска е електрическа енергия

10% от стойността на всяка закуска е електрическа енергия

Поскъпване на основните стоки и храни заради по-високите цени на тока за бизнеса прогнозират...

Хранителна индустрия

„Белла България“ направи дарение на Тракийския университет в Ямбол

„Белла България“ направи дарение на Тракийския университет в Ямбол

„Белла България“ направи дарение на Тракийския университет в град Ямбол.  Студентите във факултета по...

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия