България и Египет обсъдиха начините за търговия и внос на земеделските стоки

България и Египет ще си сътрудничат в областта на земеделието и търговията със селскостопански стоки. Това стана ясно на срещата на  министърът на земеделието и храните Христо Бозуков с Н. Пр. Манал Ел-Шинауи, извънреден и пълномощен посланик на Арабска република Египет.
Манал Ел-Шинауи изтъкна, че земеделието е важен отрасъл в Египет и заяви интерес към обмяна на опит в зърнопроизводството, тъй като страната ни е водеща в преработката на слънчогледово масло в Европа.
 България има дългогодишно наследство в областта на земеделието и е позната с добрия вкус на своите продукти. За нас е важно възможността за внос от България на зърно, захари, олио, масла и пилешко месо. Страната ви предлага най-добро съотношение на качество и цена, заяви  Ел- Шинауи
Двете страни обсъдиха и начините за търговия и внос на земеделските стоки в двете държави, както и задълбочаване на сътрудничеството в областта на фитосанитарния и ветеринарния контрол.

Актуализиран индикативен график ориентира земеделските стопани за предстоящите плащания на субсидии

Държавен фонд „Земеделие“ публикува актуализиран индикативен график за предстоящите оторизации по схемите и мерките за директни плащания от Кампания 2016, които ще бъдат извършени през 2017 година.
 Графикът има за цел да ориентира земеделските стопани за предстоящите плащания на субсидии. Периодите на плащане зависят и от предоставянето на финалния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” и на всички специализирани слоеве по отношение на прилаганите схеми и мерки за Кампания 2016.
 От началото на месец март стартира и приемът на заявления за подпомагане за Кампания 2017 с нови схеми и допълнителни изисквания към тях. ДФ „Земеделие“ ще създаде необходимата организация на работа, за да получат земеделските стопани субсидиите си в срокове, максимално близки до заложените в индикативния график.

Кодексът за поземлените отношения обединява цялото законодателство за земеделските земи

Проектът  на Кодекс за поземлените отношения  бе представен на Петата национална  среща на Асоциацията на земеделските производители в България.
  Кодексът трябва да обедини цялото законодателство за земеделските земи и да гарантира устойчивост на инвестициите, защото в сегашните закони има противоречиви текстове, което засилва  бюрокрацията в сектора.
Авторите на проекта предлагат специални правила за инвестициите за напояване и учредяване на сервитути, като се дават по-големи права на сдруженията за напояване, които да планират и изграждат инфраструктурата на ниво стопанство, а държавата  да има възможност да поддържа и разширява мрежата от основни напоителни канали.
 Процесът е свързан  с комасацията на земята по собственост, за разлика от сегашния механизъм за уедряване по ползване с ежегодни споразумения между земеделците. С проекта се стимулира комасацията по собственост. Въвежда се пространствено подобно на общите устройствени планове на общините.
Идеята е да се каже ясно кои земи за какво са подходящи — за трайни насаждения, за пасища или за други култури. Всяко землище ще има карта, която да показва на потенциалните инвеститори земята за какво е отредена
Въвежда се т. нар. особен представител за имотите, известни като “бели петна“. Идеята е, ако, когато се установят такива ниви, те да се отдават за петгодишен период, както в момента се прави с държавните земи. Собствениците на такива земи, в момента, в който се заявят, ще имат правото да изберат дали да оставят действащия договор за аренда или да го прекратят.
 Целта е вместо да се разпределят “белите петна“ година за година, да бъдат вкарани в процедура, която да гарантира поне петгодишното им ползване Те ще бъдат отдавани по тръжна процедура. Търгът ще се провежда от областните дирекции “Земеделие“, които всъщност ще бъдат и особени представители. Всъщност тези земи са около 1 млн. дка и често точно те са причината за проблеми със споразуменията за уедрено ползване на земите.

Ивайло Тодоров: България постигна много в сектор “Земеделие” за 10 години членство в Европейския съюз

България постигна много в сектор “Земеделие” за 10 години членство в Европейския съюз.  Tри основни момента са показателни за този успех: Намаляване почти до минимум на пустеещите земи – от 5 млн дка през 2007-а година до 120 хил. дка днес. Постигнахме 300% ръст на доходите в земеделието,  намаляха до минимум полупазарните стопанства. Увеличиха се едрите и бизнес-ориентираните земеделски структури, заяви Ивайло Тодоров при откриването на Петата Национална среща на земеделските производители.
 От трибуната той поздрави представителите на Европейската комисия, начело с Йежи Плева, генерален директор на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, зам. министърът от служебния кабинет доц. Светла Янчева, бившите земеделски министри, които участват в юбилейното събитие.
  В срещата взеха участие над 600 земеделски производители, браншови организации и компании от аграрния бранш. Събитието се проведе в рамките на два дни, разделени в шест панела и 15 дискусии.Сред основните теми, които обсъдиха водещи експери, ръководители и браншовици бяха Общата селскостопанска политика след 2020 г., Бъдещето на европейските субсидии за земеделие, подкрепа за производство и преработка на земеделски продукти, директни плащания, поземлени отношения.
 След присъединяването си в Европейския съюз България има положителен търговски баланс, конкурентно земеделие, селското стопанство е привлекателно за младите хора и за тези, които искат да създават работни места, това каза генералният директор на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ в ЕК Йежи Плева.
 По повод директните плащания Плева каза, че в момента не се обсъжда бюджетът, той трябва да бъде разглеждан общо , не на парче. При обсъждане на въпроса за директните плащания ще бъде взето предвид становището на земеделците. Директните плащания имат огромна роля за стабилизиране на доходите на фермерите, каза той , но посочи, че към тях има и критики.
 На събитието присъства и  Румен Порожанов, който увери, че няма да има  никакъв проблем при администрирането на директните плащания и националните схеми, независимо от това кой, кога и как ще бъде в управлението на средствата. 126 млн. лв е бюджетът за държавни помощи през 2017 г.
Бюджетът за тази година за държавни помощи в земеделието възлиза на 125.8 млн. лв и допълнителни 84 млн. лв са предвидени за помощ за акцизната ставка за гориво.
По време на срещата представители на 11 земеделски и преработвателни браншови организации изразиха силна тревога от липсата на политика на приемственост в Министерство на земеделието и храните.

България е единствената страна, която в следващите години не може да подпомага биопроизводители

България е единствената страна, която на практика в следващите години не може да подпомага биопроизводители, заяви Борислав Сендов от ПП „Зелените”
Мярката за биоземеделие е изчерпана. В същия момент държавата изготвя план за развитието на биоземеделието, но в националния бюджет няма предвидени пари за биоземеделие, разчита се на европейско финансиране.
Според  Сандов друг голям проблем за биоземеделието е източването на мярката за подпомагане с евросредства от големите производители, които "заложиха своите земи в преход за биоземеделие, за да спечелят точки и така  тези производители фиктивно влязоха в преход към биоземеделие. Това се прави  с цел да получат сертификат, че са в преход към биоземеделие, а след първата година се отказват, коментира Сандов.
Според него неоникотиноидните пестициди у нас могат отново да бъдат позволени. България прави постъпки за такава дерогация и за тази година.
По искане на селскостопански производители е изготвено заявление и то в момента е в БАБХ. Агенцията трябва да се произнесе на експертно ниво и след това МЗХ да вземе решение дали да поискаме изключение от забраната. Тя е временна, докато не излезе специално поръчан доклад от Брюксел за три неоникотиноидни пестицида. За два от тях Европейската агенция по храните (EFSA) вече има резултати, които показват, че са вредни за пчелите, докато за третия все още не е ясно, тъй като от производителя - Syngenta, засега се бавят с изискана информация за изследването.

Агрополитиката

22 250 хектара  са засегнатите от вредители и болести площ

22 250 хектара са засегнатите от вредители и болести площ

6-те държавни горски предприятия работят усилено по усвояване на увредената...

Пазари, борси, цени

Проектонаредбата за мляко и млечни продукти ще влоши конкурентната позиция на българските производители

Проектонаредбата за мляко и млечни продукти ще влоши конкурентната позиция на българските производители

С предложената Проектонаредба „Производителите на мляко и млечни продукти и производителите, които разфасоват и...

Хранителна индустрия

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия