Промените в климата и водните ресурси в ЕС – възникващи предизвикателства пред селското стопанство

За постигането на устойчиво земеделие е необходимо да има адекватно финансиране от Общата селскостопанска политика, заяви министърът на земеделието и храните  Румен Порожанов, който присъства на неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Малта.
Темата за обсъждане беше „Промените в климата и водните ресурси в ЕС – възникващи предизвикателства пред селското стопанство“.  Позицията на България, изразена от министър Порожанов е, че е добре да бъдат запазени мерките от първия и втория стълб на ОСП за смекчаване на последиците от климатичните изменения.
Той уточни, че това трябва да са мерки, които са доказали своята ефективност. Даде и пример с Програмата за развитие на селските райони като подходящ инструмент за бърз трансфер на научни знания към фермерите. Постигането на устойчиви резултати обаче е възможно едва когато се полагат индивидуални усилия от всеки земеделски производител по отношение на опазване на климата и водните ресурси.
Министър Порожанов проведе и неформални консултации с висши представители на Европейската комисия, както и с колегите си от триото, което предстои да председателства Съвета на ЕС през 2018 г. за координация на политики и приоритети.

Производството на рапица в България нараства

Производството на рапица в България непрекъснато нараства. Само за десет години площите нарастват от 15 000 ха на близо 200 000 ха., като продукцията се изнася предимно за Германия“. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните  Цветан Димитров по време на среща с представители на Комисията по прехрана и земеделие при Германския Бундестаг.
Цветан Димитров запозна немската делегация със състоянието на аграрния отрасъл у нас, като обясни, че в последно време се наблюдава неговото динамично развитие. С общи усилия трябва да работим за добро и балансирано земеделие в Европейския съюз, каза  той и  посочи, че обществото има нови изисквания спрямо хуманното отношение към животните. По думите му през следващите две години ще се работи активно в тази посока.
Българското земеделие е експортно ориентирано и външнотърговското салдо е положително. У нас се произвежда почти четири пъти повече зърно отколкото се потребява и близо 70% от износа е предназначен предимно за страните от ЕС“, обясни   Димитров.
През последните десет години се наблюдава трансформация от млечно към месодайно говедовъдство. Овцевъдството също е традиционен сектор, като в България се отглеждат около 1,5 млн. овце, посочи заместник-министърът. Той обобщи, че и другите сектори като птицевъдство, свиневъдство и биволовъдство бележат ръст
От своя страна, Фридрих Остендорф, заместник председател на Комисията по прехрана и земеделие, отбеляза, че в новоприсъединилите се държави в ЕС се наблюдават сходни проблеми в областта на безопасността на храните. В тази връзка той очаква с интерес  следващите дебати за новата Обща селскостопанска политика след 2020 г.

Десислава Танева:Позицията за защита в дебата за ОСП трябва да бъде формирана от реалния земеделски сектор

Направете така, че дебатът да остане у вас – реалните производители и да не допуснете, той да се изземе от търговски структури, които могат да правят анализи и консултации, но не са представители на хората, работещи в селското стопанство  и произвеждат земеделски продукти, заяви председателят на Земеделската комисия в Парламента Десислава Танева.
Много е важно позицията, която България ще приеме за защита в дебата за новата ОСП да бъде формирана от реалния земеделски сектор, от бенефициентите, от производителите, които пряко са усетили и недостатъците на предходните програмни периоди, но и ефекта от приложените мерки за подкрепа. Нека  дебатът и последващите кръгли маси, които ще оформят каква да бъде позицията на България да бъде и процес по единение на неправителствения сектор в земеделието, защото само по този начин той може да защити интересите си, а ние като страна по-добре да защитим националния си интерес в преговорите за новата ОСП, каза Десислава Танева
Новата визия на селскостопанската политика ще почива на бизнес логиката и това ще е един нормален сектор, каза от своя страна Димитър Зоров, който като председател на Асоциацията на млекопреработвателите и на Съюза на говедовъдите, вижда проблемите от двете страни на процеса. Според него само по този начин ще има изсветляване на сивия сектор, както и обвързването на субсидиите с резултатите.
Той препоръча да се направи балансиран подход за подпомагането, така че в края на дебатите да излезем всички по малко недоволни, а не някои отрасли да са силно облагодетелствани, а други ощетени. Според него трябва да се запазят приоритетните сектори, които бяха и досега – зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството, където се наема повече работна ръка.

Асоциация „ Биопродукти”: Не знаем какво се случва и каква ще е съдбата на биоземеделието

Биопроизводители са принуждавани да подписват декларации, че ще получат субсидии само ако има пари за обезпечаване на поетите от тях ангажименти по програмата за селските райони,  съобщиха от Асоциация "Биопродукти"
Това е било е задължително условие да бъдат приети заявленията им за подподмагане в общинските земеделски служби. Ако биопроизводителите не се подпишат, отказват да приемат документите ни и оставаме без субсидии,  каза председателят на Асоциацията Албена Симеонова.
По думите и пари за  утвърдените  биопроизводители има до края на програмния период, но  не се знае какво се случва и каква ще е съдбата на биоземеделието. От ДФЗ уверяват, че проблем с парите няма да има, а декларацията, която подписват е чисто информативна.

Работна група ще обобщава позициите на браншовите организации

Работна група ще обобщава позициите на браншовите организации, заяви председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов.
Той обясни, че решенията ще бъдат докладвани до ръководството на Министерство на земеделието, както и до ресорната комисия в Народното събрание. По думите му целта е преди края на тази година да има разработена позиция, около която целият селскостопански сектор да бъде обединен.
За управлението на сектора е изключително важно да бъде представена визията на бранша за това как да бъде структурирано европейското финансиране. Според представителите на производителите и преработвателите директните плащания трябва да се запазят, но да бъдат обвързани с качеството и продуктивността. Основен приоритет и след 2020 г. ще бъде биологичното производство и мерки за опазване на околната среда. Борбата и в новия период след 2020 г. ще бъде да се запази делът от около 40% на финансирането за земеделие от общия бюджет на ЕС.

Пазари, борси, цени

Розовият домат – царят на българските  зеленчуци

Розовият домат – царят на българските зеленчуци

Фестивал на розовия домат се проведе за втора поредна година в София. Събитието е...

Хранителна индустрия

Приключи последният етап от класирането на проектните предложения по подмярка 4.2

Приключи последният етап от класирането на проектните предложения по подмярка 4.2

Приключи последният етап от предварителното класиране на проектните предложения по подмярка 4.2. „Инвестиции в...

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия