България е домакин на Четвъртата международна конференция „Мир и земеделие”

България е домакин на Четвъртата международна конференция „Мир и земеделие” по проекта „Хляб на мира”. Форумът се организира съвместно от Националната асоциация на зърнопроизводителите и Министерството на земеделието, храните и горите и ще се проведе в периода между 27-29 септември 2017 г. в к.к. „Златни пясъци” под надслов „Устойчиво управление на земеделската земя”.
Българските домакини ще посрещнат дипломати, представители на земеделски министерства и на неправителствени партньори от всички държави партньори в проекта „Хляб на мира“. Официален гост на събитието ще бъде Джон Брайън от Европейския икономически и социален комитет, който е докладчик по становището на Комитета „Едно възможно реконструиране на ОСП“.
Конферентната програма включва представяне и обсъждане на позициите на всички участващи държави относно бъдещата Обща селскостопанска политика на ЕС, тържествена церемония по разчупване на Хляба на мира 2017 и предаването му на домакините през 2018 г. Естония и Латвия, както и дискусия върху засилване на обществения отзвук от посланието на проекта.
За приготвянето на Хляба на мира 2017 вече са събрани количества от произведената от всички партньорски държави ръж от реколта 2017. Българският дял от „общата“ ръж бе произведен в стопанството на зам.-председателя на НАЗ и председател на Сдружението на зърнопроизводителите – Ловеч Димитър Мачуганов. Освен за приготвянето на тазгодишния хляб, той ще бъде използван за продължаване на дарителската акция на НАЗ по предоставяне на ръжен хляб на нуждаещи се, както и за осигуряване на следващата сеитба. Отглеждането на следващата реколта от ръж е поверено на сдружението на НАЗ от Генерал Тошево – Асоциация на българските зърнопроизводители 2006.
В рамките на Четвъртата международна конференция „Мир и земеделие” е предвидена пресконференция, която ще се проведе на 28 септември от 12 ч. в хотел „Адмирал”, к.к. Златни пясъци.
Проектът „Хляб на мира“ стартира официално през 2013 г. в 12 държави от Централна и Източна Европа: България, Германия, Естония, Литва, Латвия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Чешката република, Унгария и Хърватия. Инициативата се реализира под патронажа на федералния министър на храните и земеделието на Германия – г-н Кристиан Шмид, с цел отбелязване на падането на Берлинската стена, премахването на политическите и икономическите граници, преодоляването на разделението и запазването на мира чрез разширяването на Европейския съюз на изток. Отбелязването на годишнината се осъществява чрез международната конференция „Мир и земеделие“, чието домакинство се провежда на ротационен принцип. В рамките на конференцията ритуално се разчупва т.нар. Хляб на мира, приготвен от смесена ръж, ежегодно добивана в държавите партньори и предварително изпратена към организаторите.
НАЗ е официален партньор по Проекта за България от самото му начало. Традиционно всяка година представител на Асоциацията от различен регион на страната поема отглеждането на „ръжта на мира“. До този момент реколтата през годините беше произведена в стопанствата на: Ангел Вукодинов, член на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив, бивш председател на НАЗ и настоящ член на Контролния съвет на НАЗ (за 2014 г.); Мариела Йорданова, зам.-председател на НАЗ и председател на Сдружението на зърнопроизводителите от Лудогорието (за 2015 г.); Николай Киров, председател на Съюза на зърнопроизводителите от Бургаска област, и Теодор Тодоров, председател на Съюз на зърнопроизводителите „Маркели“ – Карнобат (за 2016 г.) и Димитър Мачуганов, зам.-председател на НАЗ и председател на Сдружението на зърнопроизводителите – Ловеч (за 2017 г.).

Делегации от V4+4 обсъдиха възможностите за справяне с предизвикателствата пред глобалното земеделие

Среща на делегации от V4+4 бе проведена на 21 септември 2017 г. в гр. Вишеград, Унгария. Участниците обсъдиха въпроса за двойственото качество на хранителните продукти в рамките на общия пазар на Европейския съюз.
Делегациите подчертаха значението на проблема не само за потребителите, но и за общия европейски пазар. Те бяха категорични, че поради трансграничния си характер, проблемът може да бъде решен само с приемането на общо европейско законодателство. Отбелязаха и ролята на страните от V4+4, благодарение на която темата е на фокус в дневния ред на ЕС.
По време на срещата делегациите обсъдиха и регионалните възможности за справяне с предизвикателствата пред глобалното земеделие и хранително-вкусовата промишленост.
Участниците подписаха съвместна декларация във връзка с предложението за директива за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници след 2020 г. С тази декларация страните от V4+4 насърчават Европейската комисия да обмисли запазването на настоящите изисквания, свързани с използването на хранителни и фуражни култури, за производство на биогорива в страните от ЕС и в трети страни. Също така изразяват съгласието си, че биогоривата, които не отговарят на изискванията за устойчиво развитие, не трябва да се използват.
Участниците подписаха и декларация относно инициативата "Биоийст" на страните от Централна и Източна Европа за базирани на знанието селско стопанство, аквакултури и горско стопанство в контекста на биоикономиката.

Облекчават процедурите по Закона за опазване на земеделските земи

Отпада изискването за производителите на посевен и посадъчен материал освен като земеделски стопани да се регистрират и в Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апропация и семеконтрол, след като правителството одобри законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал.
Одобрените промени са с цел намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на 4 и облекчаването на над 30 регистрационни и лицензионни режима.
Измененията в нормативната уредба включват:
-поддържане на публични електронни регистри на интернет страниците на съответните администрации;
-утвърждаване на образци на документи и възможност за подаване на заявления по електронен път в съответствие с изискванията на Закона за електронното управление;
-отпадане на изискването за представяне на документ за платена такса, когато плащането е извършено по електронен път;
-премахване изискването за представяне на официални удостоверителни документи на хартиен носител, до които администрацията има достъп по служебен път.
Облекчават се процедурите за промяна на предназначението на земи по Закона за горите и по Закона за опазване на земеделските земи.

Дебатът за бъдещето на ОСП е дебат за бъдещето на Европа

Дебатът за бъдещето на ОСП е част от темата за целия европейски бюджет и дебат за бъдещето на Европа. Консумативният подход дайте ни защото..... не върши работа, има обратен ефект. Силните аргументи са рационалните, заяви вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев на дискусията за бъдещето на европейската Обща селскостопанска политика, организирана от Института за агростратегии и иновации.
ЕК да направи сценарии на бюджета при намаление с 10% на средствата за ОСП, поиска Румен Порожанов. Българските фермери настояват на европейско ниво да се забрани субсидирането на сектора от държавния бюджет или да се ограничи до 30 %. Една от основните теми, които се поставят непрекъснато от страните от Източна и Централна Европа е балансиране на нивата и равно разпределение на бюджета“, подчерта още министър Порожанов. Голямата тема е как ще се разпредели бюджетът между страните-членки след излизане на многогодишната финансова рамка на ЕС. Може да се окаже, че при едно такова балансиране и дори при намаление на цялостния бюджет - България, като една от последните присъединили се към ЕС страни, да има не по-малък бюджет , заяви Порожанов.
След Брекзит ще се справяме с намален бюджет или ще трябва да се плаща повече от страните членки. Защитата на Европа изисква пари Селското стопанство не е сред приоритетните политики на ЕС. Сегашната ОСП не ни дава желаните резултати, затова са нужни промени. Директните плащания могат да се обвържат с мерките за опазването на околната среда, каза представителят на ЕК Иман Бут.
ОСП има нужда от опростяване, намаляване на бюрокрацията и въвеждане на електронно управление в сектора, категорични са българските фермери. Те ще трябва да се фокусират как с по-малко ресурс да постигнат по висок резултат.

Таня Дъбнишка:Повече Европа за единна Европа

„Повече Европа за единна Европа“- това е най-благоприятният сценарии от 5-те сценария за бъдещето на Общата селскостопанска политика, предложени от ЕК, защото страни като България и Румъния, присъединили се най-късно към ЕС, имат да извървят дълъг, нелек и сериозен път, за да достигнат европейските нива. Това заяви изпълнителният директор на Асоциацията на земеделските производители Таня Дъбнишка.
Над 30 организации от всички сектори в селското стопанство се подписаха под Позицията на земеделската общност в България.Зад документа, внесен в правителството, застават основните организации на производители, организации от преработвателната индустрия, представители на синдикатите и научната общност, коментира Дъбнишка.
Базисни приоритети на България следва да бъдат недопускането на орязването на финансирането на ОСП след 2020 и прехвърлянето на по-голяма финансова тежест към отделните страни членки, поради факта, че всяка държава има различни възможности.
Уникалността на внесената обща позиция е, че тя изключва възможността срещу правителството да излязат различни земеделски производители, тъй като вече е постигнат консенсус в агросектора. Това от своя страна пък дава свободата на кабинета да използва свободно всички инструменти на дипломацията, за да защити по най-добър начин българските интереси, посочи още Дъбнишка.
Друга основна цел е преработване, осъвременяване, вкарване в адекватна обвивка на Общaта селскостопанска политика на ЕС след 2020 поради факта, че досега програмата е била формирана от големите и богати страни членки на ЕС, като за малките такива като България , е трудно да влязат в тази кройка.

Пазари, борси, цени

1500 са регистрираните казани за варене на домашна ракия у нас

1500 са регистрираните казани за варене на домашна ракия у нас

1500 са регистрираните казани за варене на домашна ракия у нас. 60% от тях...

Хранителна индустрия

Агенцията по храните извършва засилени проверки на обекти за производство и търговия с риба

Агенцията по храните извършва засилени проверки на обекти за производство и търговия с риба

Българска агенция по безопасност на храните извършва засилени проверки на обекти за производство и...

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия