Производството на сертифициран овощен посадъчен материал е бъдещето печелившо производство в овощарството

Производството на сертифициран овощен посадъчен материал е бъдещето печелившо производство в овощарството, заяви директорът на Института по овощарство Стефан Гандев.
Той представи насоките за развитие на института за 2018 г. като припомни, че през 2018 г. институтът ще бъде домакин на Третия международен симпозиум „Диви родственици на градинарските култури“, организиран под егидата на Международната организация по градинарски науки  ISHS.
Основните направления в научноизследователската работа са насочени към оценка и управление на нови генетични ресурси при основните овощни култури, оценка на селекционен материал и селекция на нови сортове, притежаващи устойчивост към биотични и абиотични стресови фактори. Разработват се и съвременни технологични решения за производство на ябълки, както и технологични подходи за оптимизиране производството на овощен посадъчен материал. Въвеждат се биологични подходи при размножаването и отглеждането на орехи, праскови, кайсии и сливи.

Победителят в Националния конкурс за млад фермер ще се състезава за Европейската награда

За трета поредна година евродепутатът Владимир Уручев провежда Национален конкурс за млад фермер в сътрудничество с Министерство на земеделието, Националната служба за съвети в земеделието и Асоциацията на земеделските производители в България.
Победителят в Националния конкурс ще представи България на Европейския конгрес на младите фермери в Брюксел и ще се състезава за Европейската награда за млад фермер.Европейският конгрес сe инициира за пета поредна година от евродепутатите от Групата на Европейската народна партия в Европейския парламент – Нуно Мело ot Португалия и Ещер Херанс - Испани с подкрепата на Конфедерацията на португалските фермери  и испанската Асоциация на младите фермери.
 Целта на инициативата е да насърчи младите земеделски производители в селските райони и да направи по-видима тяхната дейност.
Право на участие за Европейската награда имат всички европейски фермери под 40-годишна възраст. Печелившият проект от всяка страна-членка ще се състезава с конкурентите си на европейско ниво.
 Основни критерии за оценка на проектите са използването на ноу-хау, нови методи и нови форми на технологиите в даден сектор или регион, чрез използването на иновативни методи в селското стопанство.

Земеделските производители от държавите от Вишеградската четворка, Литва, България и Румъния обсъдиха Комюникето от Комисията към ЕП

Представителите на земеделските производители от държавите от Вишеградската четворка, Литва, България и Румъния, които представляват земеделските камари от Регион „Три морета”, обсъдиха Комюникето от Комисията към Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Бъдещето на прехраната и селското стопанство.
 Те настояват да се затвърдят исканията относно ОСП след 2020 г., както са  ги изразили  в Декларацията от Братислава. Наблягат върху необходимостта от силна ОСП след 2020 г. с подходящи финансови ресурси, които да осигурят икономическата жизнеспособност н фермерите и да могат да изпълнят икономическите, екологичните и социалните измерения на устойчивото развитие.
 Те пледират за запазването на директното подпомагане, където активните фермери, за които селското стопанство е основен източник на доход, да бъдат основните бенефициенти. Директните плащания и особено схемата за единно плащане за площ гарантират стабилността и осигуряват ликвидността на фермерите. Доказали са ролята си за подпомагането на устойчивото развитие на земеделието и поддържането на жизнеспособно производство на храни.
 Според тях общите финансови ресурси не могат да бъдат заменени от национално съфинансиране, а  таваните на директните плащания трябва да бъдат въпрос на доброволен избор от държавите членки. При нов начин на предоставяне на директните плащания може да се стигне до финансови рискове, в случай на късно одобрение на Стратегическите планове от страна на Комисията.  В този случай държавите членки трябва да имат законови гаранции, за да изплащат директните плащания без прекъсване, с цел да избегнат негативните последствия от липсата им.

Четири мерки са предвидени в новата Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор

Четири мерки са предвидени в новата Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор – „Популяризиране в трети държави“, „Преструктуриране и конверсия на лозя“, „Инвестиции“ и „Застраховане на продукцията“. 
Мерките „Популяризиране в трети държави“ и „Преструктуриране и конверсия на лозя“ се прилагат успешно и в рамките на настоящата програма,  а мерките „Инвестиции“ и „Застраховане на продукцията“ се включват в новата програма, с цел модернизиране и повишаване на конкурентоспособността на сектора, както и за подобряване на процеса на управление на риска.
Целта на мярка „Инвестиции“ е  подобряването на общите резултати на винарските предприятията и адаптирането им към изискванията на пазара, както и повишаване на тяхната конкурентоспособност.  Предвиждат се изпълнението на дейности, насочени към изпълнението на инвестиции за подобряване на материални и нематериални активи – съоръжения за преработка и инфраструктура на предприятията в лозаро-винарския сектор, както и на структурите и средствата за предлагане на пазара.
По критерии за допустимост допустими за подпомагане са винарски предприятия от лозаро-винарския сектор, които са вписани в лозарския регистър, както и организации на винопроизводители и междубраншови организации.
По Мярка „Застраховане на продукцията“основната цел е запазването на доходите на производителите на грозде при загуби в продукцията, свързани с природни бедствия, неблагоприятни климатични условия, болести  и нашествия от вредители.

Eвродепутати иницираха онлайн петиция за пълна забрана на употребата на неоникотиноидите

Eвродепутати иницираха онлайн петиция за допитване сред обществеността , с която настояват  пред правителството в Берлин и пред Брюксел за пълна забрана на употребата на неоникотиноидите.
Лобистки кръгове около големите германски химически концерни в продължение на дълги години възпрепятстват налагане на забрана за използване на неоникотиноидите. Обществото трябва да окаже пълен натиск върху политиците за да се запази природата.  На 22 март се очаква членовете  на комисията по растителна защита към ЕС да вземат нови решения по въпроса.
Copa Cogeca пък поиска Брюксел да провери кой от сега разрешените неоникотиноиди   може да се използва от земеделските производители. Според експертите на Copa Cogeca актуалната оценка за рисковете от употребата на неоникотиноиди, направена от Европейската агенция по храните не може да послужи като оправдание за пълната им забрана.

Агрополитиката

Красимир Коев представи възможностите за финансиране по Националната лозаро-винарска програма

Красимир Коев представи възможностите за финансиране по Националната лозаро-винарска програма

Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното инж....

Пазари, борси, цени

Близо 700 проби на вина от всички балкански страни се състезаваха в седмия Балкански международен винен конкурс

Близо 700 проби на вина от всички балкански страни се състезаваха в седмия Балкански международен винен конкурс

Близо 700 проби на вина от всички балкански страни се състезаваха в седмия Балкански...

Хранителна индустрия

БАБХ издаде актове за спиране на дейността на екарисажа в Шумен

БАБХ издаде актове за спиране на дейността на екарисажа в Шумен

БАБХ е издал актове за спиране на дейността на екарисажа в Шумен. Констатирани са...

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия