Проф. Васил Николов: Работим за единна и силна Академия

Работим за единна и силна Академия, заяви председателят на Селскостопанска академия проф. Васил Николов при откриването на тържественото честване празника на земеделската наука „Даровете на природата“, който е професионален празник на работещите в областта на земеделската наука.
Проф. Николов поздрави учените и специалистите от системата на Академията и им пожела здраве и успехи за утвърждаване на най-добрите традиции в областта на научните изследвания.На тържествена церемония в аулата на ССА бяха връчени дипломите на новоизбраните 14 професори и 9 доценти от звената на научната институция. Бяха връчени и специални плакети за създателите на нови научни продукти- сортове и иновации, признати през 2017 г., както и на отличили се учени: на Института по полски култури – Чирпан за признаване на четири нови сорта твърда пшеница; на Института по растителни генетични ресурси „Константин Малков“ – Садово за признаване на три нови сорта сусам; на Институт по земеделие – Карнобат за признаване на нов сорт ечемик; на Институт по фуражните култури – Плевен за признаване на два нови сорта пасищен райграс, на Земеделски институт – Шумен за признаване на нов сорт стевия; на доц. д-р Пламен Христов, от Института за животновъдни науки- Костинброд, във връзка с издадени две свидетелства за полезни модели от Патентно ведомство; на проф. Теодора Петрова от Института за животновъдни науки- Костинброд за най-млад професор в системата на Селскостопанска академия.
Гостите се насладиха и на богато аранжирана изложба с постиженията на 25 научни институти, 18 опитни станции и Националният земеделски музей към Академията.
На събитието присъстваха заместник председателите на Комисията по земеделието и храните, към Народното събрание проф. Светла Бъчварова и Бюрхан Абазов, депутатът Имрен Шабанова, Чл.-кор Костадин Ганев, зам.-председател на Българската академия на науките, проф. д-р Христина Янчева- ректор на Аграрния университет- Пловдив, проф. двм Иван Въшин - ректор на Тракийския университет, Младен Младенов – изпълнителен директор на службата за съвети в земеделието, г-жа Светла Василева, председател на ФНСЗ към КНСБ. и др.

Интензитетът на финансовата помощ по подмярка 6.4 „Инвестиции в неземеделски дейности“ да бъде намален на 50%

Одобриха обхвата на дейностите за втория прием по подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“
По време на осмото заседание на Комитета за наблюдение на Програмата за развитие на селските райони за програмен период 2014-2020 г. беше одобрен обхватът на дейностите, за които ще бъде обявен втория прием на заявления за подпомагане по подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“.
Заради ограничения финансов ресурс, по подмярката ще бъдат стартирани само дейности, свързани с реконструкция на уличната мрежа, образователна инфраструктура и общински сгради, в които се предоставят обществени услуги, с цел подобряване на тяхната енергийна ефективност. Допускат се и дейности за обновяване на обществени зелени площи – паркове, градини, както и изграждане на малка по размер спортна инфраструктура. Комитетът одобри и промяната в критериите за подбор на проектните предложения по дейностите, предвидени за стартиране в рамките на втория прием по подмярката.
Предвид предстоящото обявяване на прием на заявления за подпомагане по мярка 9 „Създаване на групи и организации на производителите“, на заседанието се приеха и предложените от Управляващия орган критерии за подбор на проектните предложения.
Комитетът дискутира и одобри Индикативната годишна работна програма за 2018 г. на ПРСР, като беше взето решение интензитетът на финансовата помощ по подмярка 6.4 „Инвестиции в неземеделски дейности“ да бъде намален от до 75% на до 50%.

Европейският парламент подкрепи пълната забрана на хербицидите на основата на глифозат

Европейският парламент подкрепи пълната забрана на хербицидите на основата на глифозат до декември 2022 г. и незабавното ограничаване на употребата на веществото, , съобщават от пресцентъра на ЕП.
Парламентът се противопоставя на предложението на Европейската комисия за подновяване на спорния лиценз на хербицида за период от 10 години. ЕС трябва да изготви планове за постепенното премахване на веществото, като се започне с пълна забрана на употребата в домакинството, както и забрана за употреба в земеделието.
Според евродепутатите глифозатът трябва да бъде напълно забранен в ЕС до 15 декември 2022 г., като бъдат приети необходимите междинни стъпки за това. Оценката на риска, направена от ЕС преди подновяването на лиценза на веществото, беше изпъстрена с противоречия. Агенцията на ООН за изследване на рака и Агенциите на ЕС по безопасност на храните и химикалите, стигнаха до различни заключения относно безопасността му.
Публикуването на така наречените документи на Монсанто, вътрешни документи на компанията, която притежава и произвежда Раундъп®, чието главно активно вещество е глифозатът, предизвика съмнения за достоверността на някои от научните трудове, използвани в оценката, направена от ЕС, относно безопасността му.
Процедурата по одобрение от ЕС, включително научната оценка на веществата, трябва да се основава само на публикувани, рецензирани и независими проучвания, изготвени от компетентни публични органи. Агенциите на ЕС трябва бъдат усъвършенствани, за да могат да работят по този начин.
Европейска гражданска инициатива, която призовава за забраната на хербицида, достигна повече от един милион подписа за по-малко от година, което ще доведе до публично изслушване в парламента през ноември

Седмият Национален агро семинар ще събере на едно място земеделски производители и търговски компании

Националната асоциация на зърнопроизводителите организира Седми Национален агро семинар под надслов „Хоризонти пред българското зърнопроизводство“. Традиционният двудневен форум на Асоциацията ще се проведе на 30 ноември – 1 декември 2017 г. в Гранд хотел Пловдив.
Събитието отново ще предложи разнообразна програма, включваща дискусионен панел по водещи за бранша теми и въпроси, а така също представяне на устойчиви земеделски практики и последни нововъведения при производствените фактори. Гост-лектори на форума ще бъдат доказани имена от страната и чужбина, които ще споделят пред фермерите своя опит в областта на управлението на почвеното плодородие и почвените обработки no-till и strip-till.
Седмият Национален Агро Семинар ще събере на едно място земеделски производители, представители на институции, на търговски компании, на научните среди и на медиите от сектора. Благодарение на утвърдения изложбен формат делегатите ще могат да посетят щандовете на водещите компании – производители и вносители на продукти за растителна защита, подхранване, семена, земеделска техника и софтуерни решения.

Интензивните процеси на преструктуриране водят до повишаване на конкурентоспособността на българското земеделие

Интензивните процеси на преструктуриране, окрупняване и модернизация на производствените структури водят до повишаване на конкурентоспособността на българското земеделие, сочи анализът за състоянието на земеделието и влиянието на ОСП върху него.
През последните десет години се наблюдава тенденция на увеличение на българския аграрен износ, особено силно изразена след присъединяването на страната към ЕС. От малко над 2 млрд. лева през 2006 г., в периода 2013-2016 г. стойността на селскостопанския износ се движи вече между 7 и 8 млрд. лева. Нараства делът на селскостопанските стоки в общия износ на страната. През последните седем години този дял варира около 16 – 18%, при около 9 – 12% в периода 2000-2008 г.
Традиционно търговията с аграрни стоки формира положително външнотърговско салдо, което след присъединяването на България към ЕС отбелязва тенденция на устойчив ръст – от около 300 млн. лв. за 2006 г. до над 2,3 млрд. лв. през 2016 г. Наблюдава се постепенно пренасочване на търговските потоци към държавите от ЕС за сметка на други партньори - през последните години ЕС формира около 74 - 75% от аграрния стокообмен.
Наблюдава се концентриране на земята в по-големите стопанства - през 2013 г. тези с размер над 50 ха стопанисват над 85% от използваната земеделска площ. Средният размер на ИЗП в едно стопанство нараства от 4,4 ха през 2003 г. до 15,2 ха през 2013 г. Делът на необработваната земя от общата площ със селскостопанско предназначение намалява от 4,9% през 2007 г. на 1,7% през 2016 г., като едновременно с това се отчита почти трикратно намаление на размера й за същия период.

Агрополитиката

Пазари, борси, цени

Хлябът е силно химизиран още от полето

Хлябът е силно химизиран още от полето

Земята ни вече е уморена от химическите торове и хербициди, а хлябът е силно...

Хранителна индустрия

Стартира фестивалът на мелнишкото вино „Златен грозд”

Стартира фестивалът на мелнишкото вино „Златен грозд”

Традиционен фестивал на мелнишкото вино „Златен грозд” се провежда в Мелник. Целта на фестивала...

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия