Добивите на зърно са с 10% по-ниски спрямо миналата година

Добивите на зърно са с 10% по-ниски спрямо миналата година, но пък за сметка на това качеството е по-добро от миналогодишното, заявиха от Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Добивите са средни за страната. Очаква се да се приберат около 5,3 милиона тона зърно. Около една трета от произведеното количество се оползотворява в страната, както за хлебопроизводство, така и за изхранване на животните и за производство на фуражи. Необходими са около 1.2 млн. до 1.5 млн. тона хлебно зърно и фуражно съответно.
В Украйна тази година климатичните условия не са благоприятни, съответно ще се произведат по-малки количества пшеница и се надяваме съответно нашата реколта да може да се реализира на по-добри цени. Без европейските субсидии обаче българското зърнопроизводство е обречено, коментират от Асоциацията.

Таня Дъбнишка: Субсидирането на земеделските производители трябва да бъде обвързано с предоставяне на обществени блага

Селскостопанската политика трябва да осигурява повече ползи за справяне с изменението на климата. Това е основната теза в он-лайн дебата, заяви изпълнителният директор на АЗПБ Таня Дъбнишка.
Добри резултати в тази посока могат да бъдат постигнати с финансови поощрения на доброволна основа, без да се увеличават задължителните нива за качество. Ако задължителните нива бъдат увеличени, фермерите се нуждаят от адекватна компенсация. Така, само чрез усилията на земеделските стопани за приспособяване към изменението на климата и смекчаване на последиците от него, можем да допринесем за устойчива и конкурентна хранително-вкусова верига, която осигурява безопасна и качествена храна на потребителите в Европа и другаде по света.
За нас най-важните приоритети, по които трябва да се направи повече в рамката на ОСП, са стимулиране на инвестициите, растежа и заетостта, икономическо/социално и териториално сближаване и солидарност между държавите членки, смекчаване въздействието и адаптиране към измененията на климата, както и конкурентно участие на ЕС в глобалната търговия като по-силен играч на световната сцена.
Тъй като селскостопанското производство зависи от околната среда, земеделските производители са се ангажирали с приемането на нови управленски практики, които намаляват тяхното въздействие върху околната среда и подобряват устойчивостта. По този начин обществото извлича значителни ползи от екосистемните услуги, предоставяни от земеделските стопани, и те трябва да бъдат признати и подкрепяни за предоставянето на тези услуги и за по-ефикасно използване на природните ресурси. Земеделските стопани като мениджъри на земи играят активна и релевантна роля в приноса към екологичната устойчивост.
Управлението на земята играе ключова роля във взаимодействието между гражданите и околната среда”, се казва в т. 4 на Декларацията от Корк и в контекста на тезата на гражданите и природозащитните сдружения от допиването на ЕК, че субсидирането трябва да бъде обвързано с предоставяне на обществени блага, каквито са опазването на природата и борбата с изменението на климата.
Земеделските производители са ангажирани с тези проблеми и са част от решението им, категорична е Таня Дъбнишка.

Институтът в Садово- гарант за опазване на растителния генофонд

Председателят на Селскостопанска Академия проф. д-р Васил Николов проведе  среща с учените от Институтa по растителни генетични ресурси „Константин Малков”.
 Oбсъдeни бяха направленията на работа, приоритетите и проблемите. Проф. Николов представи визията си за развитие на Академията с акцент към израстване на кадрите; финансирането на системата; с възможността за използване на принадената стойност на интелектуалния продукт за осигуряване на допълнителни средства на авторските колективи; „цената“ на интелектуалния труд и интелектуалната собственост.
 Специално внимание беше обърнато на младите учени, като се подчерта, че от първостепенно значение за бъдещето на ССА е привличането и обучението на кадрите, които са същността и духа на всяка научна организация.
Като едни от основните проблеми, учените от ИРГР Садово посочиха липсата на целево финансиране за поддържането на растителния генофонд, остарялата материално-техническа база и редуцирания до минимум кадрови състав на Института.
Развитието и на фундаментална наука с партньорство от чужбина вече е приоритет за Академията, съвместно с насърчаването и внедряването в практиката на научно-приложния продукт на Института.
Акцент беше поставен върху популяризирането на дейностите и постигането на разпознаваемост на Академията чрез засилване на партньорство на различни нива, информационни и комуникационни дейности, чрез участието в различни регионални, национални и международни изложения за лансиране на „българското”.
„България трябва да се гордее с факта, че ние сме петата държава в света, която започва да развива организирана земеделска наука“, заяви председателят на ССА. Според проф. Николов Институтът в Садово е не само люлка на аграрната наука, а е и утвърден продължител на традициите в тази насока, доказателство за което са постиженията и наградите на колектива.
За 135 г. земеделската наука в Садово е дала на производителите 148 сорта при 28 полски и зеленчукови култури и тези заслуги на учените следва непрестанно да се пропагандират по всички медии.
Проф. д-р Николов разгледа ботаническата градина, експерименталното поле, музея на земеделската наука и някои от лабораториите към Института. Той се запозна и с дейностите на Националната генбанка и с технологията за дългосрочно съхранение на растителни генетични ресурси.
През 2017 г. ИРГР Садово беше отличен едновременно с две награди за иновации на международното изложение АГРА – за сорт сусам „Невена” за механизирано отглеждане и за сорт обикновенна зимна пшеница „Гинра”, характеризиращ се с висок добив и качество, подходящ за включване в системите за биологично земеделие.

Селскостопанска академия ще направи български кът в сградата на ФАО

Постоянният представител на България във Организацията по прехрана и земеделие -  FAO Петьо Петев посети Селскостопанска академия. На среща с ръководството на научната институция посланикът предложи Академията да направи български кът в сградата на ФАО в Рим във връзка с европредседателството.
 В структурата на Академията функционира Националният земеделски музей, който притежава огромно богатство от експонати, свързани с развитието на българското земеделие, както и бита, и културата ни. Посланик Петев разгледа и част от Националния земеделски музей и остана очарован от уникалните експонати, които се съхраняват в него.

НАЗ:Земеделската земя е невъзобновяем, незаменим и сред най-значимите за човечеството естествени ресурси

Цената на земеделската земя се е повишила над два пъти и половина за последните десет години, като в някои области на страната достига рекордни стойности по данни на Националния статистически институт.
Свободният достъп на установени в друга държава членка физически лица и корпорации до придобиване на собственост върху земеделски имоти ще засили ръста на цените и ще влоши перспективите за развитие на стопанствата, съответно и на земеделския сектор като цяло.
 По-голямата част от обработваемата земя в страната е наета, дейността на ползвателите-земеделските производители  е зависима от възходящото движение на нейната стойност и съответно е силно уязвима на агресивно навлизане на капитали на пазара. Условията за земеделие ще се превърнат в непосилни, според Асоциациата на зърнопроизводителите.
От друга страна, въпреки че ценовите равнища на земята са твърде високи в национален аспект (ниска възвръщаемост на инвестиции в земеделска земя), на ниво ЕС те са сред най-ниските. Затова са съвсем реалистични очакванията за нарастване на интереса на външни инвеститори към закупуване на евтина и плодородна българска земя.
 Европейският парламент също изрази загриженост и тревога, във връзка с изкупуването на земеделски земи от инвеститори извън земеделския сектор и лица, занимаващи се с финансови спекулации (застрахователни дружества, пенсионни фондове, и др.). В приетата Резолюция на Европейския парламент от 27 април 2017 г. относно актуалното положение във връзка с концентрацията на земеделска земя в ЕС: как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земятa,  са отправени препоръки държавите членки да използват инструменти за регулиране на пазара на земя, като заимстват опита и успешните модели на други държави членки в съответствие с разпоредбите на Договора за ЕС.
Редица държави членки прилагат защитни механизми срещу спекулативната дейност на инвестиционните фондове. Съществуващите регулации във Франция и Австрия, например, не влизат в противоречие с основните права и свободи, гарантирани от правото на Европейския съюз, но осигуряват контрол върху ползването на земеделската земя по предназначение, като са създадени: специални публични агенции, които регулират пазара на земеделски имоти, включително чрез максимален праг на рентата  или специален разрешителен режим с условието за извършване на земеделска дейност.
В Полша и Унгария част от изискванията за достъп до закупуване и наемане на земеделска земя са свързани с доказване на квалификация, опит и регистрация като земеделски стопанин. Словашката република приема конституционна промяна през 2017 г., с цел протекция на земеделската земя, съгласно която земята е дефинирана като незаменим и невъзобновяем природен ресурс, обект на специална защита от държавата и обществото.
Спазването на ангажиментите на България, произтичащи от Договора за функционирането на ЕС, предполага наличие на ефективни защитни механизми, които да възпират спекулативния интерес на инвестиционните дружества. Отчитайки спецификата на пазара на земеделска земя, на този етап страната ни не е подготвена за пълно либерализиране на режима на достъп до земеделска земя на физически и юридически лица от други държави членки.
Земеделската земя е ограничен, невъзобновяем, незаменим и сред най-значимите за човечеството естествени ресурси. В този смисъл, собствеността върху земеделската земя е от стратегическо значение за нашата страна, както по отношение на земеделието и икономиката, така и за националната сигурност.

Агрополитиката

България и Беларус обсъдиха сътрудничеството в областта на селското стопанство

България и Беларус обсъдиха сътрудничеството в областта на селското стопанство

Председателят на Селскостопанска академия проф. Васил Николов участва в VII-та...

Пазари, борси, цени

Държавната компания на Египет GASC е закупила 295,000 тона руска и украинска пшеница

Държавната компания на Египет GASC е закупила 295,000 тона руска и украинска пшеница

САЩ закриват търговското си представителство „Пшенична асоциация” в Египет,  Причината е падане на цените,...

Хранителна индустрия

За поредна година сурово-сушени продукти и деликатеси  бяха представени на изложението „Месомания”

За поредна година сурово-сушени продукти и деликатеси бяха представени на изложението „Месомания”

Фермерско зряло говеждо месо, което се произвежда по утвърдена технология и съобразено с изискванията...

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия