Земеделските производители от държавите от Вишеградската четворка, Литва, България и Румъния обсъдиха Комюникето от Комисията към ЕП

Представителите на земеделските производители от държавите от Вишеградската четворка, Литва, България и Румъния, които представляват земеделските камари от Регион „Три морета”, обсъдиха Комюникето от Комисията към Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Бъдещето на прехраната и селското стопанство.
 Те настояват да се затвърдят исканията относно ОСП след 2020 г., както са  ги изразили  в Декларацията от Братислава. Наблягат върху необходимостта от силна ОСП след 2020 г. с подходящи финансови ресурси, които да осигурят икономическата жизнеспособност н фермерите и да могат да изпълнят икономическите, екологичните и социалните измерения на устойчивото развитие.
 Те пледират за запазването на директното подпомагане, където активните фермери, за които селското стопанство е основен източник на доход, да бъдат основните бенефициенти. Директните плащания и особено схемата за единно плащане за площ гарантират стабилността и осигуряват ликвидността на фермерите. Доказали са ролята си за подпомагането на устойчивото развитие на земеделието и поддържането на жизнеспособно производство на храни.
 Според тях общите финансови ресурси не могат да бъдат заменени от национално съфинансиране, а  таваните на директните плащания трябва да бъдат въпрос на доброволен избор от държавите членки. При нов начин на предоставяне на директните плащания може да се стигне до финансови рискове, в случай на късно одобрение на Стратегическите планове от страна на Комисията.  В този случай държавите членки трябва да имат законови гаранции, за да изплащат директните плащания без прекъсване, с цел да избегнат негативните последствия от липсата им.

Четири мерки са предвидени в новата Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор

Четири мерки са предвидени в новата Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор – „Популяризиране в трети държави“, „Преструктуриране и конверсия на лозя“, „Инвестиции“ и „Застраховане на продукцията“. 
Мерките „Популяризиране в трети държави“ и „Преструктуриране и конверсия на лозя“ се прилагат успешно и в рамките на настоящата програма,  а мерките „Инвестиции“ и „Застраховане на продукцията“ се включват в новата програма, с цел модернизиране и повишаване на конкурентоспособността на сектора, както и за подобряване на процеса на управление на риска.
Целта на мярка „Инвестиции“ е  подобряването на общите резултати на винарските предприятията и адаптирането им към изискванията на пазара, както и повишаване на тяхната конкурентоспособност.  Предвиждат се изпълнението на дейности, насочени към изпълнението на инвестиции за подобряване на материални и нематериални активи – съоръжения за преработка и инфраструктура на предприятията в лозаро-винарския сектор, както и на структурите и средствата за предлагане на пазара.
По критерии за допустимост допустими за подпомагане са винарски предприятия от лозаро-винарския сектор, които са вписани в лозарския регистър, както и организации на винопроизводители и междубраншови организации.
По Мярка „Застраховане на продукцията“основната цел е запазването на доходите на производителите на грозде при загуби в продукцията, свързани с природни бедствия, неблагоприятни климатични условия, болести  и нашествия от вредители.

Eвродепутати иницираха онлайн петиция за пълна забрана на употребата на неоникотиноидите

Eвродепутати иницираха онлайн петиция за допитване сред обществеността , с която настояват  пред правителството в Берлин и пред Брюксел за пълна забрана на употребата на неоникотиноидите.
Лобистки кръгове около големите германски химически концерни в продължение на дълги години възпрепятстват налагане на забрана за използване на неоникотиноидите. Обществото трябва да окаже пълен натиск върху политиците за да се запази природата.  На 22 март се очаква членовете  на комисията по растителна защита към ЕС да вземат нови решения по въпроса.
Copa Cogeca пък поиска Брюксел да провери кой от сега разрешените неоникотиноиди   може да се използва от земеделските производители. Според експертите на Copa Cogeca актуалната оценка за рисковете от употребата на неоникотиноиди, направена от Европейската агенция по храните не може да послужи като оправдание за пълната им забрана.

Обсъдиха насоките за развитие на растителната селекция

Българо – Холандски семинар „Перспективи в агроиндустрията“  се състоя в София. Темите, които бяха дискутирани са бъдещето на агроиндустрията, както в България и Холандия, така и в световен мащаб. Насоките  за развитие на растителната селекция - приложения на геномиката и метаболомиката,  качеството на семената и контрола,  селекционни права, бъдещето на селекцията при животните и предизвикателствата пред контрола на качеството, безопасността на храните и оценка на риска.
Лектори и участници в семинара  бяха водещи холандски и български изследователи и експерти. Форумът е организаран от Агробиоинститутът и Селскостопанска акадедемия, а
съорганизатори са посолството на Холандия, Съвместен геномен център – СУ “Св. Климент Охридски, Министерство на земеделието,  изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол;Българска Агенция по Безопасност на Храните и Център за оценка на риска по хранителната верига.

Българското биологично земеделие е изправено пред сериозни предизвикателства

Българското биологично земеделие е изправено пред сериозни предизвикателства и иновациите са ключови за развитието му. Около това мнение се обединиха участниците в Конференцията “Биологичното земеделие в България: повече иновации за по-добри резултати“.  Конференцията бе организирана от Фондацията за за биологично земеделие “Биоселена”
Пари за нови биоферми у нас няма – европейските субсидии са изчерпани, затова и 2018-та е обявена за нулева година, а вече одобрените фермери не могат да заявяват нови площи и да разширяват стопанствата си. Според нов Регламент на ЕС за биологичното производство, който ще влезе в сила от 1 януари 2021, фирми, които предлагат на пазара дори един-единствен продукт, който няма сертификат за биологично производство, няма да имат право да носят в името си думите „био“ и „еко“, за да не заблуждават потребителите.
 Един от проблемите, които пречат на развитието на сектора, е качеството на контрола и сертификацията. Някои от сертифициращите фирми си позволяват да нарушават правилата, а сегашната нормативна уредба не позволява да се упражнява ефективен надзор. Иновациите са решението за много от проблемите на биопроизводството. Субсидиите са много важен инструмент за да бъдат биопродуктите по-достъпни за потребителите, но сами по себе си недостатъчни за създаване на устойчив биосектор.

Агрополитиката

Румен Порожанов: Искам коректни отношения със земеделския бранш

Румен Порожанов: Искам коректни отношения със земеделския бранш

Искам коректни отношения със земеделския бранш. Заедно да си направим...

Пазари, борси, цени

Български яйца ще бъдат изтеглени от търговската мрежа заради птичи грип

Български яйца ще бъдат изтеглени от търговската мрежа заради птичи грип

Български яйца ще бъдат изтеглени от търговската мрежа заради птичи грип. Те са от...

Хранителна индустрия

Производителите на мляко и млечни продукти привеждат дейността си в съответствие с новите изискванията

Производителите на мляко и млечни продукти привеждат дейността си в съответствие с новите изискванията

Министерството на земеделието и храните предприе редица инициативи и мерки, имащи за цел от...

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия