"Карлсберг България" отбелязва ръст при продажбите на бира

2016 г. е най-силната година за бирената индустрия, показва проучване на пазара на компанията Nielsen.  С около 6% се увеличават продажбите на бира и със 7% стойността на продаденото пиво.
Няма разместване в българския топ три на бирите. Начело е "Загорка", следвана от "Каменица" и "Карлсберг". Разликата между първия и втория обаче се скъсява, като по продажбите само за ноември сме втори. Делът на "Карлсберг България" на българския пазар е 26.9%
Няма промяна в консумацията на бира от българите и средно през годината всеки изпива около 74 литра от пенливата течност. Това е почти колкото белгиец, показват данните на браншовата организация "Пивоварите на Европа".
Увеличението на консумацията на бира идва не от заведенията и ресторантите, които непрекъснато падат през последните 6-7 години, а от ръста при продажбите основно в хипермаркетите 18% и по-малките квартални магазини  - 4%, които са т.нар. топъл пазар, сочат данните на "Нилсен". Всяка година броят на заведенията у нас намалява с 2-3%.
Черноморието е регионът, който изпъква с най-големи продажби на кехлибарената течност. За региона на Варна ръстът е 14%, за Бургас – 10%, при средно за страната 6%. Пазарът в София и Пловдив формира около половината от продажбите на бира и задържа стабилни нивата си от 2015 г.  Най-слаби са продажбите на пиво в Северозападния регион.
Добрите резултати на "Карлсберг България" се дължат на налагането на "Пиринско" като марка номер едно у нас, на малката "бомбичка" "Шуменско" и на растящите продажби на сайдера "Съмърсби", който отбелязва ръст от 14%.
"Карлсберг България" отбелязва ръстове и при продажбите на бира във високия ценови сегмент – Carlsberg - 50%, Tuborg - 7%, чешката Budweiser Budvar  - 270% и немската пшеничена бира Erdinger - 50%. "Карлсберг България" възнамерява да пусне нов продукт с три вида ябълки и парченца от плода.

Асоциацията на млекопреработвателите предложи българските продукти в търговските вериги да са минимум 70%

Асоциацията на млекопреработвателите в България предложи българските продукти в търговските вериги да са минимум 70%.
Възможно е принципното зареждане на търговските вериги с български стоки на 70%, но да накараш търговски капитал да дели стоката на българска и вносна със сигурност би погазило доста търговски споразумения с други държави. Не е това начинът, заяви председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов
Според него у нас има свободно движение на стоки, а всяка административна намеса води до изкривявания на пазара. Те се плащат скъпо от цялата икономика. Редно е да се търси корпоративната форма, която да може да предложи българското.
Според Иванов такава търговска форма може да се създаде чрез окрупняване на производството, което ще стане по пътя на сдружаването на земеделските производители и съответно уголемяване на сдруженията и развитието на хранителна промишленост. Обединявайки се и предоставяйки стоки на пазара те могат да изкарат тотално българска стока.
Това може да стане с решение на самия бранш и стъпвайки на пазара с крупна структура. Вариантът е да си подредим нашата къщичка и да се работи по-добре, по-ефективно. Ние все още имаме недобре развити производство и търговия и оттам идва проблемът. Можем да даваме много висококонкурентна стока, да извличаме висока принадена стойност, но трябва да променим начините на производство и предлагане", поясни председателят на комисията.

Кафето в Гърция поскъпва

Кафето в Гърция поскъпва заради повишения специален данък върху потреблението. Увеличението на сервираното кафе ще бъде до 10 евроцента, а цената на дребно на кафето ще скочи с 25 на сто.
За да договори фискалните мерки с кредиторите правителството в Атина през март гласува въвеждането на този конкретен данък, който ще е прогресивен и ще се налага в зависимост от категорията кафе. Данъкът варира от две до четири евро на килограм кафе.
Годишната консумация на кафе в Гърция надхвърля 42 хиляди тона, а източници от пазара поставят под съмнение доколко тази мярка ще се окаже ефикасна. Финансовото министерство очаква приходите от този данък да възлязат на 62 млн. евро, но търговците подозират, че въпросната мярка може да доведе до бум на незаконната търговия и до укриване на данъци.

С над 29% поскъпват оранжерийните краставици

С над 29% поскъпват оранжерийните краставици и по борсите се търгуват по 2,84 лева за килограм. Цената на картофите се повишава с 1,1% до средно 0,71 лева за килограм на едро, а морковите поскъпват с 8,1% до 0,80 лева за килограм, показват данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържища.
През целия месец ноември има известно раздвижване на пазара на храни, изразено в леко поскъпване на някои основни хранителни стоки като свинско месо, ориз, риба и поевтиняване на пилешкото месо и пилешките разфасовки, прясно и кисело мляко, се посочва в анализ на ДКСБТ.
Ценовите колебания са в тесни рамки и като цяло пазарът на храни остава спокоен.Прави впечатление, че цената на кашкавала се повишава на месечна база с около 2%, стойностите на сиренето и маслото се задържат около нивата от предходния месец, а при цените на млякото се наблюдава намаление с 3-4%.

Пазарът преля от паламуд и чернокоп

Tолкова много чернокоп не е имало през последните 3-4 години, заявиха от сдружението „Черноморски изгрев”.
 Цената  на чернокопа от 15 лева на Голямата рибна борса във Варна от началото на сезона падна на 6 лв. сега, а последните количества се предлагат и по 4 лева.Уловът на сафрид е по-малко, но и неговата цена на борсата падна на 6 лева. А най-дребният сафрид се продава дори по 2 лева, по-евтино и от едрата трицона, която върви по 3 лв. Пресният и много вкусен хариб също поевтиня от 5 на 4 лв. На същата цена е и прясната барбуна. Пресен паламуд се предлага по 8 лв., а лаврак -по 9 лв./кг. Царицата на рибите -калканът също поевтиня от 28 лв. надолу и може да се намери и по 22 лв/кг.
 Хората масово купуват пресния улов по 5 и по 10 килограма наведнъж за осоляване и мариноване в буркани, както и за зареждане на фризерите с него за зимата.
На рибната борса "Краснодар" в Бургас излязоха шараните. Търговците пускат по 6 лева килото, а рибите са близо 2-килограмови. Тази година цената на шарана не само че няма да е по-висока, но може и да падне драстично,  защото имаше богата рибна есен, а фризерите са пълни с паламуди и чернокопи.
 На пристанищата експертите гледат корабите и лодките с риба под лупа. Инспектира се дали корабът е регистриран в ИАРА и в агенцията, дали спазва нужните хигиенни изисквания. Проверяват се и купувачите, които идват директно при лодките. Какво количество купуват, с каква цел, гледат се и автомобилите им. Идеята е да няма черна борса по празника, както и да се продава наистина качествена и прясна риба навсякъде. От тази седмица започват проверките и по самите тържища.

Агрополитиката

VIII годишна научна конференция „Иновации в аграрната наука за ефективно земеделие” се проведе в Шумен

VIII годишна научна конференция „Иновации в аграрната наука за ефективно земеделие” се проведе в Шумен

VIII-та годишна научна конференция с международно участие „Иновации в аграрната...

Пазари, борси, цени

Реколтата от грозде тази година е много добра - и за белите, и за червените сортове

Реколтата от грозде тази година е много добра - и за белите, и за червените сортове

Най-добрата реколта за последните пет години отчитат винопроизводителите. Според бранша всички сортове са с...

Хранителна индустрия

Kамилско мляко с женшен и чипс с вкус на мента са сред новостите на изложението "Ануга"

Kамилско мляко с женшен и чипс с вкус на мента са сред новостите на изложението "Ануга"

Kамилско мляко с женшен и веганска риба тон бяха представени на най-голямото в света...

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия