Димитър Зоров: Продуктите от биоземеделие и биоживотновъдство трябва да са с 30% по-скъпи

Продуктите от биоземеделие и биоживотновъдство трябва да са с 30% по-скъпи. И затова е нужно да има компенсаторни плащания, заяви Димитър Зоров от асоциацията на млекопреработвателите.
Биохраните са здравословни и качествени, но това е свързано и с по-високата им цена. Десетки примери показват продукти, основно месни, с двойни и тройни надценки, но не би трябвало био охладеното свинско месо да се предлага на цена 284 лв за килограм. Проблемът е липсата на сертифицирани кланици у нас и нуждата месото да се внася или наше месо да се разфасова зад граница. Така в цената влизат таксите за товар, разфасовка и транспорт. Като се прибави и ДДС 20%, цената набъбва, коментират търговците.
Родни производители  изнасят животните си в европейски страни и ги разфасоват там. След това ги внасят с надценката на продукти, който е разфсован в ЕС, затова Земеделското министерство трябва да се насочи към сертифициране на месото,защото фермерите сами осигуряват храната на животните. Фуражи не се допускат, а лекарства- рядко и в определени дози. Биопроизводителите не могат да си обяснят високата цена на вносните биопродукти, но признават, че цената на тяхното мляко и сирене също е по- висока от тези на обикновените млечни продукти. Разликата обаче не е драстична, защото  готовият продукт, който излиза на пазара  трябва да е достъпен за хората.
 Според тях литър пастьоризирано прясно мляко без консерванти и с краткотраен срок на годност на щандовете в магазините трябва да струва 2,50 лв. Киселото мляко е  по-трудоемко и се прави в стъклени буркани. Цената за около 600 г. е  2,50 лв. При вносните продукти един литър такова пастьоризирано мляко е около 6-7 лв.

AFP: Споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада преодоля още едно ключово препятствие

Спорното споразумение за свободна търговия между ЕС и Канада преодоля още едно ключово препятствие, съобщава AFP.
Членовете на влиятелната комисия за търговия към Европейския парламент одобриха споразумението. 25 евродепутати срещу 15 гласуваха в полза на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение - CETA по време на разгорещена сесия в Брюксел, която беше прекъсната от протестиращ.
ЕС и Канада се подписаха под Всеобхватното икономическо и търговско споразумение CETA през октомври 2016 г., но едва след преодоляване на сериозна опозиция на регион в Белгия и колебанието на Австрия и други държави. Повече от две години след приключването на преговорите споразумението трябва да бъде одобрено от Европейския парламент. Сега споразумението трябва да бъде гласувано на пленарно заседание на Европейския парламент на 15 февруари.
Дори и след гласуването в Европейския парламент споразумението ще влезе в сила условно, най-вероятно във формата на премахване на тарифите за внос, тъй като е необходимо одобрението на парламентите на всички 28 страни членки, както и от страна на отделните райони в Белгия.
Поддръжници на споразумението твърдят, че то ще допринесе за увеличаване на търговията между ЕС и Канада с 20%, като европейската икономика ще печели по 12 милиарда евро на година, а Канада - 9,2 милиарда долара.

Родните производителите губят от работата си с големите търговските вериги

Делът на българските производители, които предлагат продуктите си в големите търговски вериги е в пъти по-малък от този на вносните стоки.От работата си с големите търговски вериги, много от производителите не само че не реализират печалба, но и са на загуба. Идеята на всеки бизнес са взаимните ползи, а не едната страна да печели за сметка на другата, възмущават се български предприемачи
Според българското законодателство всички цени се договарят, с изключение на тези, които се регулират от държавата. Цените се определят по два основни критерия. На първо място цената трябва да покрие разходите за производство на продукта и да донесе печалба. А на второ - цената трябва да е такава, че да е достъпна за клиентите.Когато се стигне до вдигане на цените, проблеми с обектите от основната търговия няма. Не е същото, обаче с големите търговски вериги.
След като се вземе решение за вдигане на цените има конкретни стъпки, които се следват. Новата цена на продуктите се залага и се подава дата, от която тя влиза в сила, като минимум 30 дни преди същинското вдигане на цените се подава информация към всички контрагенти. Следват преговори с всички мениджъри на търговските вериги. За съжаление, обаче тези срещи се оказват безсмислени,коментират родните производители.
Почти всяка верига отказва първа да вдигне цените, като преди всичко държи да констатира новите цени по търговската мрежа.Друг аргумент от страна на мениджърите е, че новите подадени цени според тях са твърде високи. Успоредно с това при годишните преговори се изискват и допълнителни процентни отстъпки от производителите под различна форма.
Когато големите вериги откажат да приемат новите цени, на пазара настъпва хаос. Традиционната търговия и локалните вериги продават на новите цени, а големите търговски обекти продават на старите и по-атрактивни за тях цени.Единият вариант за действие от страна на производителя е да свали всички цени и да продължи да работи на загуба. Другата опция на производителя е да спре доставките към веригите, които не са приели увеличението на цените.
В този случай веригите губят топ продукти от портфолиото си, което води до негативни финансови последствия. От друга страна производителят се лишава от продажби през големите търговски вериги, в които през годините е инвестирал сериозни средства под една или друга форма.
Веригите започват да смятат цените на производителите и доставчиците с цел дори да им ги определят. Това определяне на цената винаги е за сметка на доставчиците. Отстъпките на някои от големите търговски вериги достигат до 40%, плюс надценката им от минимум 25% на даден продукт, като в повечето случаи крайната надценка достига до рекордните 50-60%. За сравнение българският производител се бори за печалба от 2-3%.
Различни са и критериите за отстъпки към чуждите и българските производители.Чуждите вериги декларират, че работят на загуба и по тази причина не внасят корпоративен данък в държавния бюджет. В същото време българските производители, които се борят да продължат да работят, плащат 10% данък от печалбата си.

Приемат заявления за плащане по Схемата за намаляване на производството на краве мляко

Държавен фонд „Земеделие“ приема заявления за плащане по Схемата за намаляване на производството на краве мляко съгласно Делегиран Регламент (ЕС) 2016/1612 на Комисията.
304  са животновъдите, одобрени за участие в първия транш по схемата. Те могат да подават заявления за плащане най-късно до 14 февруари 2017 г. в областните дирекции на Фонда.
Животновъдите, които са реализирали планираните количества на намаление на производството на краве мляко, трябва да докажат, че през месеците октомври, ноември и декември 2016 г. действително са намалили количеството на доставките си на краве мляко към първи изкупвачи спрямо същите месеци на 2015 година.
 Фермерите трябва представят заявление по образец, към което да приложат документи, удостоверяващи общото количество краве мляко, предадено на изкупвачи за периода.
Подпомагането по Схемата за намаляване на производството на краве мляко е 0,14 евро/кг за одобрения обем краве мляко, а конкретният размер се изчислява съгласно условията на делегиран регламент ЕС - 2016/1612 на Комисията.

Цената на килограм тютюн достигна 7 лева

Изкупуването на тютюна от реколта 2016 приключва. Цената на килограм тютюн достигна 7 лв.
 Доброто качество и по–малките количества засилиха конкуренцията между търговците, което е повишило и цената за кг. суровина.. Сериозният спад в производството на тютюн започва след 2007 г., но особено осезаемо се усеща през последните години. Само през 2016 г. броят на тютюнопроизводителите  е намалял с една трета.
Добрата изкупна цена може да върне част от хората отново към тютюна, но спадът ще продължи, прогнозират тютюнопроизводителите. Според тях една част от земеделците вече са се преориентирали към други култури - отглеждане на червена капия, билки или овошки.

Пазари, борси, цени

1500 са регистрираните казани за варене на домашна ракия у нас

1500 са регистрираните казани за варене на домашна ракия у нас

1500 са регистрираните казани за варене на домашна ракия у нас. 60% от тях...

Хранителна индустрия

Агенцията по храните извършва засилени проверки на обекти за производство и търговия с риба

Агенцията по храните извършва засилени проверки на обекти за производство и търговия с риба

Българска агенция по безопасност на храните извършва засилени проверки на обекти за производство и...

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия