Реализираните количества бира през 2016 г. са най-високите за последните 8 години

4 милиона лева повече акцизи влизат в държавната хазна през 2016 г. от пивоварния сектор,  отчете Съюзът на пивоварите в България  на годишното си Общо събрание. По данни на Агенция Митници постъпленията от акциз за бира през изминалата година са 81,3 милиона лева, което е 5 % повече спрямо 2015 г. Приходите от ДДС са 60 млн. лева.
Пивоварите отбелязват активен инвестиционен процес, ръст в продажбите на бира, устойчива работната заетост, силни информационни кампании в подкрепа на модерната бирена култура, изпълнени ангажименти за социална отговорност и защита на потребителите. През 2016 г. капиталовите инвестиции на всички членове на Съюза са близо 43 милиона лева. Парите са вложени в модернизиране и изграждане на нови производствени, складови и лабораторни помещения, финализиране окомплектоването на инсталации за анаеробно пречистване на отпадни води, изграждане на климатизационни системи, нови производствени апарати и IT оборудване; автоматизирани системи за бутилиране и етикетиране на готовата продукция.
През 2016 г. членовете на Съюза на пивоварите – ”Болярка - ВТ” АД, „Бритос” ЕООД, „Загорка” АД, „Каменица” АД, „Карлсберг България” АД и „Ломско пиво” АД общо са реализирали 5 181 000 хектолитра бира, което е с 2,5% повече от продажбите им през 2015 г. Запазват се тенденциите за намаляване на дела на продажбите в РЕТ бутилки, който за 2016 г. е 57,5% (срещу 60% през 2015 г) и увеличаване на дела на кеновете - 13%. Стабилни остават нивата на продажбите в стъклени бутилки  - 24% и на наливното пиво  с 5,5%.  В сравнение с 2015 г. лек ръст от 4% беше отчетен при експорта на бира. Традиционно около 93% от консумираното в страната пиво се осигурява от членуващите в СПБ пивоварни.
Реализираните от членовете на СПБ количества бира през 2016 г. са най-високите за последните 8 години. Продажбите се доближават до обемите им от 2007 и 2008 г., които бяха едни от най-успешните за бранша. Тогава бяха отчетени 5,3 млн. хектолитра бира продажби на членовете на СПБ, но при действащи към онзи момент 9 пивоварни. Постигнатите през 2016 г. резултати показват, че процесите на българския бирен пазар са идентични с общоевропейските и индустрията като цяло бележи устойчиво развитие. Пивото като висококачествен натурален продукт продължава да привлича все повече консуматори, а откриването на нови малки и  микро пивоварни  стимулира развитието на категорията с разнообразие от различни стилове и асортименти бира.“, коментира Ивана Радомирова, изпълнителен директор на сдружението.
През 2016 г. членовете на СПБ обогатяват портфолиото си с  марките: Болярка Радлер, Столично пейл бок, Каменица Старо пиво, Staropramen Dark, Плевен пиво, Пиринско Младо пиво, Grimbergen launch.  Освен тези 7 нови продукта пивоварните компании са позиционирали на пазара над 30 нови опаковки и разфасовки бира, което означава  хиляди левове инвестиции за обновената гама от бутилки, кенове, етикети и капачки.  
На Общото събрание на СПБ беше отчетено, че освен за своето бизнес развитие пивоварният бранш продължава активно да работи и да инвестира в общите си инициативи за социална отговорност. Във фокуса на вниманието са основните дългосрочни проекти, реализирани под егидата на СПБ в тази сфера: кампанията “Спортът е по-добрият начин децата да пораснат”, която има за цел да насърчава и подкрепя масовия спорт като алтернатива и превенция на експериментирането с алкохол от лица под 18 години, развитието на система за саморегулация на търговските комуникации и изпълнението на общоевропейския доброволен ангажимент на индустрията за представяне на енергийната стойност и хранителното съдържанието на марките бира.
През 2017 г. продължава и информационната кампания за качествата на категорията и ефекта от умерената консумация на бира, която за поредна година ще включва интересни събития и комуникационни дейности. Амбицията на всички е българските пивовари отново да завоюват първите места с добрите си практики в общоевропейските инициативи на индустрията и да запазят водещите си позиции по отношение на репутацията на бранша и категорията.   
За Съюза на пивоварите в България:
Съюзът на пивоварите в България (СПБ) е представителната организация на производителите на бира в страната: ”Болярка - ВТ” АД, „Бритос” ЕООД, „Загорка” АД, „Каменица” АД, „Карлсберг България” АД, „Ломско пиво” АД и техните доставчици на суровини, материали и оборудване.
От самото си основаване през 1991 г. мисията на Съюза на пивоварите е да подпомага и насърчава развитието на българската бирена индустрия, да издига професионалния статут на работещите в сектора, да популяризира устойчивия интегритет в пивопроизводството и високото качество на категорията, да промотира традициите, ритуалите и умерената консумация на пиво като част от съвременната бирена култура и модерен стил на живот.

Производството на комбинирани фуражи отбелязва ръст от 3.7%

На 19 април Управителният съвет на Съюза на производителите на комбинирани фуражи ще проведе годишно отчетно събрание, на което ще се отчете финансовото състояние  на СПКФ и ще се приеме проект за дейността на СПКФ за 2017 г.
Целта е цялостно и надеждно обслужване на консуматорите на комбинирани фуражи и постигане на висока ефективност  на производителите, като това става изцяло по изискванията на съвременната наука и технологии по хранене на селскостопанските животни.
В България има множество фуражни заводи, като някои от тях са част от птицеферми, свинеферми и телеугоителни комплекси. Такива са заводите на "Амета холдинг", "Бонмикс" в Ловеч, старозагорската "Градус", за собствени нужди произвежда "Хайпро България" в Павликени.
"Амета" отскоро е част от германската PHW Gruppe. Разградският холдинг е известен с марката си "Лудогорско пиле" и е едноличен собственик на "Фураж Росица" - Павликени. По данни на компанията капацитетът му е 8 хил. тона на месец комбинирани фуражи за различни животни.
Заводът на "Градус" в Нова Загора има годишен капацитет от 60 хил. тона, като по данни на самото дружество е един от най-големите производители в България. Производител на фураж е и заводът на "Амилум-България" до Разград, който е собственост на холандската Tate&Iyle и на американската Archer Daniels Midland Company. Основното му производство е преработка на царевица в нишесте, декстроза, сироп, а странично произвежда фураж и глутен.
Световният пазар на комбинирани фуражи се оценява на 460 млрд. щатски долара. Лидери в производството на комбинирани фуражи са Китай, САЩ, Бразилия и Мексико, където са съсредоточени 50% от всички заводи, произвеждащи комбинирани фуражи в света. Китай и САЩ държат 35% от световния пазар. 45% от общото производство на комбинирани фуражи е предназначено за птицевъдството  и 55% за животновъдството.
Производството на комбинирани фуражи отбелязва ръст от 3.7%, който се обуславя  от нарастването на животновъдството в страните от Африка и Азия.

Световноизвестната швейцарската компания „Юрокем“ купи „Агрикола България“

Световноизвестната швейцарската компания „Юрокем“ купи „Агрикола България“,  която е водеща в България компания за дистрибуция на торове.
Дружеството ще бъде преименувано на „Юрокем Агро България“. Сделката вече е одобрена от Комисията за защита на конкуренцията. „Агрикола България“ бе собственост на Agrium Europe с годишни продажби на торове около 70 хил. – 80 хил. тона, представляващо 9 % от българския пазар за дистрибуция на торове.
„Юрокем“ е водеща световна компания за торове, произвеждаща основно азотни и фосфорни торове, както и някои продукти на органичния синтез и желязна руда. В момента компанията разработва две големи находища на калиев карбонат в Русия с проектите си на зелено ВолгаКалий и Усолски калиев комбинат.
Групата със седалище в Цуг, Швейцария, експлоатира производствени мощности в Белгия, Китай, Казахстан, Литва и Русия, осъществявайки подкрепа на дистрибуторите си в Европа, страните от ОНД, Азия, Северна и Южна Америка. В световен мащаб в Юрокем работят повече от 25 хил. души.

Смарт-ферми е новата тенденцията, очертана на мегафорума за селско стопанство в Международен панаир Пловдив

Смарт-ферми – това е новата тенденцията, очертана от предпочитанията на посетителите на мегафорума  за селско стопанство в Международен панаир Пловдив.  Най-голям интерес  посетителите са проявили  към  „умните“ технологии и изделия за земеделието и животновъдството, демонстрирани на изложбата „Агра 2017“.
Фермерите  купуваха предимно трактори, инвентар, семена и овошки, торове и препарати за растителна защита. Търсени  бяха и смартпредложенията, като  компютъризирани системи за  управление на стопанствата, автоматизирани линии за хранене и обслужване на животните, многофункционална техника, последно поколение хибриди и торове, методи и съоръжения за  биопроизводство на различни култури, технологиите за безорна сеитба и за отглеждане на слънчоглед.
Специалистите от винената и хранителната индустрия също се ориентират към авангардно оборудване за преработка на суровините, защото  им дава възможност да разширят и подобрят асортимента. Те отбелязаха, че  са имали повече посетители от миналата година.
Градът на виното и деликатесите  бе препълнен през петте дни. Близо 50 000 чаши бяха използвани при дегустациите. Избите ни успешно работят с местните сортове „Мавруд“, „Рубин“, „Гъмза“ и други, които са атрактивни за международните пазари. Те впечатлиха и хилядите посетителите. И дебютанти, и големи изложители оцениха като успешно своето участие във „Винария 2017“.
Предпочитани  бяха и типичните нашенски храни и специалитети, предложени във „Фудтех 2017“.  Те грабнаха единадесет награди в конкурса „Изборът на потребителя“ в  силна конкуренция с италиански изделия.
 Фаворити станаха кисело мляко, сирена, телешка пастърма, гоорноряховски суджук, лютеница, слънчогледова халва, сушени вишни. Призьорите са заложили  на качествени суровини,  традиционни рецепти и модерни технологии, за да предложат здравословни и вкусни продукти за трапезата на българите, обясниха специалисти.

Гръцка фирма поиска 3 месеца отсрочка за да плати изкупения през 2016 г. тютюн

Гръцка фирма поиска  3 месеца отсрочка за да плати изкупения през 2016 г. тютюн. Това стана ясно на  среща на  представители на гръцката фирма и Съюза на производителите на ориенталски тютюн.
Срещата беше инициирана заради напрежението сред тютюнопроизводителите за забавените плащания на изкупения тютюн от реколта 2016 от гръцката фирма. С 9 месеца беше забавено плащането и на реколтата от 2015 г., но стопаните вече си получиха парите
До момента гръцкото дружество е изплатило 53% от парите за купения през 2016 г. тютюн, но  близо 30 семейства не са получили парите си, като общата сума е 180 000 лв. Една четвърт от производителите трябва да чакат до края на май. А сега им трябват най-много пари, за да засадят лехите за новата реколта, коментират от Съюза на производителите.
Изкупните цени тази година бяха с 2-3 лв. по-високи и средната цена стигна 7 лв. за кг.  Тютюн и това върна на полето  доста хора, коментират от Съюза на производителите на ориенталски тютюн.

Агрополитиката

Румен Порожанов: Посланията от Шестата национална среща на земеделските производители ще отекват във времето

Румен Порожанов: Посланията от Шестата национална среща на земеделските производители ще отекват във времето

Земеделието е водещият бизнес в страна. Министерството на земеделието има...

Пазари, борси, цени

Бял коняк и екзотични напитки са сред изненадите на „Винария 2018“

Бял коняк и екзотични напитки са сред изненадите на „Винария 2018“

Единственият в света бял коняк и екзотични напитки са сред изненадите на  „Винария 2018“....

Хранителна индустрия

Институтът по растителни и генетични ресурси - Садово създаде уникален сорт сусам

Институтът по растителни и генетични ресурси - Садово създаде уникален сорт сусам

Институтът по растителни и генетични ресурси - Садово, създаде уникален сорт сусам, който може...

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия