С изискването за минимален процент български продукти се създадат географски бариери за свободното движение на стоки

Ограничен избор, по-високи цени, риск от дефицит на стоки ще доведе искането в обектите за търговия с храни, които имат оборот над 2 млн. лв., част от количествата на определени групи предлагани продукти да са произведени в България
 С въвеждането  на изискването ще се създадат географски бариери за свободното движение на стоки, което е предпоставка за намаляване на вноса на чуждестранните продукти и на такива, които не са взаимозаменяеми с български. Всичко това е свързано и с редица неблагоприятни последици за потребителите като поради недостиг на български стоки, чрез които да се покрие минималният процент, риск от некачествени продукти в разрез с мотивите за здравето на гражданите, посочват от КЗК.
Специалистите са категорични, че по този начин разпоредбата поставя в привилегировано положение не само българските спрямо чуждестранните доставчици, но и малките спрямо големите търговци на дребно.
Изискването за минимален процент български продукти ограничава и възможностите на търговците на дребно сами да определят стратегията, чрез която да привличат потребителите. Пазарната икономика се основава на взаимодействието между търсенето и предлагането, поради което естествените пазарни механизми, а не регулации биха създали предлагане, което да удовлетвори насрещното търсене, аргументират се в КЗК.
От Комисията напомнят, че в сега действащата нормативна уредба са предвидени средства за защита на българските производители от нелоялни търговски практики от страна на търговците на дребно, поради което не е необходимо въвеждането на допълнителни мерки за ограничаване на конкуренцията.
Ще се ограничи свободното движение на стоки, създавайки риск от връщане назад във времето към дефицит на плодове и зеленчуци извън сезона, който беше характерен за периода преди либерализиране на външната търговия, пише в становището.

XXVII Национално състезание за бармани ще се проеведе на 19 и 20 април в София

XXVII  Национално състезание за бармани ще се проведе на 19 и 20 април в София, съобщиха от Асоциацията на барманите в България. Националното Първенство на БАБ ще  излъчи двама бармани ,който ще представят България на световното първенство по барманство в Копенхаген.
 Участниците трябва да се регистрират и да изпратят рецептите си съгласно определените от организатора условия.  В деня на състезанието кандидатите трябва да използват същата рецепта, с която са заявили участието си. В противен случай може да бъдат дисквалифицирани от състезанията.
България е  единствената страна, която от 2010 г. насам всяка година печели медали на Световното първенство на барманите в резултат от наложените високи професионални стандарти, коментира президентът на Българската асоциация на барманите Пенчо Пенчев.
 През 2015 г. Българинът Васил Колев спечели за трети път световното първенство за бармани. Той спечели в най-оспорваната категория "Изборът на бармана" срещу представителите на още единадесет страни. Колев поставя рекорд в историята на Международната асоциация на барманите, тъй като никой друг не е успявал да спечели три световни титли. Българинът  триумфира и през 2011 година в Полша, а  през 2012 година в Китай.
Коктейлът, който донесе най-престижното световно отличие за бармани , се казва „Розови сълзи“. В него има домашно направена съставка, която допълва букета от вкусове и съдържа нашенска мащерка.
Коктейлът „Розови сълзи“:
30 мл Джим Бим Хъни
15 мл Реал джинджифил
20 мл ликьор Монин праскова
100 мл фреш портокал
12 капки Де Кайпър Класик битер
20 мл домашно направена съставка от 500 мл Монин дъвка, 600 мл вода, 8 гр. мащерка, 5 гр. джинджифил, 1 гр карамфил, 1 пръчица канела, розов грейпфрут обелен

Mултинационалните компании произвеждат по-евтини храни за източния пазар заради по-ниската ни платежоспособнос

Българската агенция по храните ще направи изследване на чужди продукти, които се продават в търговските вериги у нас. Повод за това е словашкото изследване, което доказва, че мултинационалните компании използват различни рецепти за храните, предназначени за пазарите в Източна и Западна Европа.
На среща на министрите в Брюксел страната ни ще се присъедини към Чехия, Словакия, Унгария и Полша, които протестират срещу производството на храна с друго качество за техните граждани. Законът не ограничава съставките на даден продукт, стига те да са изписани на етикета, казва д-р Камен Николов от Агенцията по храните:
Ако обаче има разминаване между това, което е обявено на етикета, и това, което съдържа продуктът, тогава вече говорим за нарушение и трябва да бъдат налагани санкции. Словашкото изследване все пак провокира интереса на нашия контролен орган и проверки ще има.
След като беше съобщено за такива данни в Словакия, ние нямаме много полезни опции, така че и ние ще направим необходимото, за да видим какво има на нашия пазар. Според д-р Николов мултинационалните компании произвеждат по-евтини стоки за източния пазар заради по-ниската ни платежоспособност. Противодействието на това явление е информиран избор и въвеждане на стандарти за всички основни храни у нас.

670 000 тона храна отиват на боклука

670 000 тона храна отиват на боклука. С нея за година и половина могат да се нахранят всички българи, живеещи под прага на бедността. Това заяви Цанка Миланова от Българската хранителна банка.
 Въпреки промяната на закона и отпадането на ДДС за дарените храни, той не работи.Съответните министерства не са изготвили нужните нормативни документи и това спира кандидат-дарителите, стана ясно от думите на Миланова.
МЗХ трябва да определи кои храни могат да бъдат дарявани, МТСП - кои хора подлежат на подпомагане, а МФ как ще се отчита дарението.
От 1 януари догодина от ДДС трябва да се освободят хранителните стоки, които са дарени 30 дни преди изтичането на срока им на годност. За да не се начислява данък, стойността на даренията на година не трябва да надхвърля 0.5% от общия годишен оборот на данъчно задълженото лице.
Промените бяха въведени, за да се стимулират големите хранителни вериги да даряват храна, вместо да я изхвърлят.

Потреблението на риба в световен мащаб е нараснало шест пъти

Потреблението на риба в световен мащаб е нараснало шест пъти, сочи изследване на WWF Германия и Университета в Кил.
Европейският съюз е най-големият вносител на риба и морска храна в света, а по-голяма част от вноса произлиза от развиващите се страни. Ако запасите продължат да намаляват, това ще се отрази тежко на най-бедните страни, които в най-висока степен зависят от морската храна
Изследването  показва, че до 2050 г. рибните запаси на планетата ще са в състояние да изхранят нарастващото население на Земята. Освен заради ефекта върху природата този въпрос е важен и от гледна точка на хранителната сигурност на човечеството.
Доклад на FAO сочи, че 31,4% от рибните запаси в света са подложени на свръхриболов, 58,1% са експлоатирани до биологичните им предели и едва 10,5% от рибните запаси са обект на умерен улов.
Жителите на ЕС изяждат средно по 23 кг риба и морска храна на година. Оказва се, че португалците са еврошампиони по консумация на риба с 56,8 кг на човек годишно. Следва Литва с 43,4 кг, Испания 42,4 кг, Финландия (35,6 кг) и Франция 34,6
Според природозащитната организация WWF  борбата срещу прекомерния улов все още не дава значителни резултати. Здравето на океаните е в опасност, а свръхексплоатацията застрашава сигурността на прехраната на хората в развиващите се страни.

Пазари, борси, цени

1500 са регистрираните казани за варене на домашна ракия у нас

1500 са регистрираните казани за варене на домашна ракия у нас

1500 са регистрираните казани за варене на домашна ракия у нас. 60% от тях...

Хранителна индустрия

Агенцията по храните извършва засилени проверки на обекти за производство и търговия с риба

Агенцията по храните извършва засилени проверки на обекти за производство и търговия с риба

Българска агенция по безопасност на храните извършва засилени проверки на обекти за производство и...

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия