Хранителни стоки се предлагат на българския пазар с различен състав и качество спрямо същите продукти в Западна Европа

Хранителни стоки, произведени от европейски компании, се предлагат на българския пазар с различен състав и качество спрямо същите продукти в Западна Европа, установяват проверки, направени от Българската агенция за безопасност на храните за безалкохолни напитки, детски храни и сирена, заяви министърът на земеделието Румен Порожанов.
Към момента е установено, че в безалкохолните напитки, произведени за българския пазар, захарта е заменена с изоглюкоза  Разминаване има и при детски храни. Сирената, предлагани в България, пък имат отклонения във вкуса - в продуктите за западния пазар вкусът на мляко е по-силно изразен, каза Порожанов.
Български експерти са купили от супермаркети в Австрия и Германия храни на водещи компании, произведени в тези две страни, както и в Италия, Швейцария, Дания и други.
Oчаква  се ресорните министри на България и други източноевропейски държави, установили същото разминаване, да сезират еврокомисаря за защита на потребителите за премахване на тази несправедливост.Цените на тези продукти са съпоставими в Западна и Източна Европа.

Равнищата на цени за „Храни и безалкохолни напитки” са най-високи в Дания и най-ниски в Полша и Румъния

През 2016 г. равнищата на цени за потребителски стоки и услуги се различават значително между страните от ЕС,  по данни на Евростат.
 Дания (139% от средното за ЕС) има най-високо равнище на цени, следвана от Ирландия (125%), Люксембург и Швеция (по 124%), Финландия и Обединеното кралство (по 121%).
Най-ниско е равнището на цените в България (48%), докато в Полша (53%) и Румъния (52%) е около половината от средното за ЕС. С други думи, равнищата на цени за потребителски стоки и услуги в ЕС варират почти три пъти между държавите с най-ниски и най-високи равнища на цени.
Равнищата на цени за група „Храни и безалкохолни напитки” са най-високи в Дания и най-ниски в Полша и Румъния.
През 2016 г. ценовото равнище на сравнима кошница от стоки в група „Храни и безалкохолни напитки" в ЕС е повече от два пъти по-високо в най-скъпата страна в ЕС по отношение на най-евтината. Ценовите равнища са в диапазон от 62% от средното за ЕС равнище в Полша и Румъния до почти 150% от средното в Дания (148%), следвана от Швеция (126%), Австрия (123%), Люксембург (121%), Ирландия и Финландия (по 120%).
Стоките от група „Алкохолни напитки” са най-скъпи в Ирландия и Обединеното кралство
Ценовите равнища на стоките от група „Алкохолни напитки” показват значителни разлики в страните - до три пъти. Най-ниските ценови равнища са регистрирани в България (56% от средното), следвана от Унгария (67%), Полша (68%) и Румъния (69%). Най-високите цени са наблюдавани в Ирландия (175%) и Обединеното кралство (162%), следвани на разстояние от трите северни членки на ЕС - Финландия, (135%), Швеция (128%) и Дания (122%). Трябва да се отбележи, че тези големи ценови различия се дължат основно на различното данъчно третиране на тези продукти в държавите от ЕС.

Полски компании ще инвестират в производството на млечни продукти в България

Полски компании имат интерес да инвестират в производството на млечни продукти в България.
Заместник-министърът на икономиката Александър Манолев разговаря с представители на „Lactalis“ – една от най-големите фирми в Европа в производството и търговията с млечни продукти. Те посочиха, че отдавна проучват българския пазар и имат конкретен интерес за стъпване на него. Александър Манолев представи възможностите за инвестиции и акцентира на облекченията за големи инвеститори, които страната ни предлага.
Заместник-министър Манолев е на посещение в полската столица Варшава за участие в срещата на министрите на икономиката и министрите, отговарящи за кохезионната политика на страните от Вишеградската група (В4), Словения, Румъния, България и Хърватия. По време на визитата му е предвидена среща и със заместник-министъра на развитието на Полша Йержи Квиечински.

Рибопроизводители се срещнаха с министър Теменужка Петкова

Риболовци и рибопроизводители от Кърджали настояват за поддържане нормално ниво на водата в язовир „Кърджали" през цялата година, а през размножителния период на рибата водата да не се източва от него, за да има нормални условия рибата да хвърля хайвера си.
Рибопроизводителите се срещнаха с  министър Теменужка Петкова, която им обеща помощ.НЕК е компанията, която се занимава със стопанисване на стената на язовира, а управлението на водните ресурси е в правомощията на МОСВ , обясни министър Петкова.
 Според нея  по всяка вероятност ще се наложи промяна на нормативната уредба, свързана с управление на водите, която да премахне ограниченията и така ще се създаде по–добра среда за риболовната дейност.
 Язовир „Кърджали" е най-значимият водоем в страната за развъждане на риба. В него се отглежда около 50% от сладководната риба в България и няма аналог в света по количеството есетрови риби.
Рибопроизводителите от този район изнасят около 5 тона хайвер годишно или близо 99% от целия износ на хайвер в България. Освен есетрови риби, се отглежда също шаран, сом и пъстърва.

Министерството на земеделието държи на запазването на традиционния характер на българските млечни продукти

Министерство на земеделието се обяви в защита на българското кисело мляко.  От Министерството не подкрепят предложението за промяна на БДС стандарта за киселото мляко.
Българският институт по стандартизация  ще разгледа на 16 юни две предложения на Дирекция “Политики по агрохранителната веригa,  които могат коренно да променят състава на българското кисело млякo.
 Подпис под предложението е сложила директорката на посочената дирекция Лора Пастухова-Джупарова  за промяна в съдържанието и съотношението на двата основни щама бактерии – Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus, което би променило микробиологията на киселото мляко.
Според нормативните изисквания подобно предложение не може да бъде внесено, ако то не бъде подкрепено от поне три организации. И в документа е записано, че проектът се подкрепя и от Българската агенция по безопасност на храните  и фирма “Вамид 2002” ООД.
Другата промяна касае опаковките. Тя е поискана  от компания със значителен пазарен дял и централа в Гърция. В момента млеката, на които пише, че са по БДС, могат да бъдат в стъкло, керамика или полистиренови кофички до 1 кг. Сега се предлага да отпадне изискването за материала.
Министерството ще изпрати становище до Българския институт по стандартизация. На 16 юни в БИД ще  се проведе заседание на технически комитет, на който ще бъдат разгледани две предложения от страна на частни компании - за отпадане на изискванията към кофичките с мляко и за съдържанието на двата основни щама - лактобацилус булкарикус и стрептококус термофилус.
Ако това се направи, българското кисело мляко ще стане йогурт. Министерството изразява позиция, че количеството на двата основни щама в киселото мляко трябва да остане без промяна, както е записано в действащия сега БДС. Причината е, че всяко изменение ще доведе до промяна и в микробиологията на киселото мляко по стандарт, гласи становището.
Министерството на земеделието държи на запазването на традиционния характер на българските млечни продукти, които са познати в цял свят със своето качество и уникалност още от древността, се посочва в становището.

Агрополитиката

Румен Порожанов: Искам коректни отношения със земеделския бранш

Румен Порожанов: Искам коректни отношения със земеделския бранш

Искам коректни отношения със земеделския бранш. Заедно да си направим...

Пазари, борси, цени

„Бритос” пуска на пазара нов вид бира с пет вида хмел

„Бритос” пуска на пазара нов вид бира с пет вида хмел

Великотърновската пивоварна „Бритос” пуска на пазара нов вид бира с пет вида хмел. Тя...

Хранителна индустрия

Зам.-министър Цветан Димитров откри 68-та среща на Консултативния съвет на Европейския орган по безопасност на храните

Зам.-министър Цветан Димитров откри 68-та среща на Консултативния съвет на Европейския орган по безопасност на храните

Заместник-министърът на земеделието и храните Цветан Димитров откри  68-та среща на Консултативния съвет на...

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия