Агенцията по храните конфискува животни без ветеринарномедицински свидетелства

Aгенцията по храните конфискува 15 животни. Без ветеринарномедицински свидетелства за произход  са една крава и четиринадесет телета. Констатираното е изключително сериозно погазване на ветеринарномедицинското законодателство на Р България, както и това на ЕС.

Не са извършвани мероприятия по Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите в България – по-конкретно не са били ваксинирани за син език, Заразен нодуларен дерматит, антракс, не са взимани и кръвни проби за изследване и за други опасни за човешкото здраве болести.

Няма данни дали животните са изследвани за бруцелоза и туберкулоза – други особено опасни болести, предавани на хората. Не са били представени и задължителните записи за лекуване на животните и карентните срокове след евентуални лечения – най-важната мярка за овладяване на антимикробната резистентност при животни и хора.

Животните са били потенциално опасни за здравето на животните и хората.
С цел предотвратяване на опасността от разпространяване на заразни болести в страната, както и защита здравето на консуматорите, съгласно действащото законодателство в областта на ветеринарната медицина (съгласно чл. 139а и чл. 139б от Закона за ветеринарномедицинската дейност) животните са умъртвени по хуманен начин и насочени за обезвреждане в екарисаж.

Агенцията ще продължи безкомпромисно да изпълнява своите задължения с цел осигуряване на нормална бизнес среда за отглеждане на животни, както и за гарантиране правото на консуматорите на безопасна храна и опазването им от зоонози и антимикробна резистентност.

Kaufland България инвестира 250 000 лв. в развитието на българското земеделие

Kaufland България  ще инвестира 250 000 лв. в развитието на българското земеделие. Партньор на компанията е Световната банка, а проектът е за сертифициране на български производители на плодове и зеленчуци по световната програма Good Agricultural Practice.

Програмата гарантира високо качество на продукцията, като успоредно с това оптимизира процесите по добив и отглеждане на плодове и зеленчуци. Сертифицирането дава възможност на производителите както да оптимизират и подобрят процесите във фермите си, така и отваря за тях път да пласират продукцията си на пазари, извън територията на страната. Сред сферите, които сертификатът засяга, са безопасността на храните, проследимостта, гаранция на качеството, безопасните и здравословни условия на труд за работниците, интегрираната борба с вредителите, както и третирането на почвите, торенето и устойчивото използване на водните ресурси.
Вече има 11 сертифицирани производители, като сред тях има стопани, отглеждащи броколи, зеле, паталджани, ябълки, сливи. Предвижда се скоро да има още 15 бенефициенти. Досега направената инвестиция от страна на Kaufland е била 26 000 лв., но за втория транш тя ще се увеличи значително и ще достигне 250 000 лева.

Отговорното производство на хранителни стоки е водеща тема в европейски и световен мащаб. Съвместната ни работа с родните производители е сигурен начин да подкрепим местната продукция, а така и качеството на плодовете и зеленчуците, достигащи до потребителите, заявяват от Kaufland  България.

През годините компанията  е доказала, че партнира на местните производители не само като им осигурява достъп до пазара, но и дава сигурност, че продукцията им ще намери реализация.

Мариана Кукушева: Законът за храните е закон, който касае националната сигурност

Ако има националнa каузa, която e важнa и актуалнa в момента, това трябва да е новият Закон за храните, защото поставя на фокус здравето на потребителя, заяви Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.
 Според нея Законът за храните е закон, който касае националната сигурност. И за приемането на този закон, изработен от всички браншови организации, от представители на изпълнителната и контролната власт, приет и изработен от работна група, създадена по време на мандата на Десислава Танева и отстояван политически от парламентарната група на ГЕРБ, е крайно належащо.  
Ние нямаме нормативна българска законова основа, върху която да стъпи контролният орган и да наложи санкция с цялата тежест на европейското законодателство. Законът за храните, който действа в момента, не реферира към европейските регламенти, към тяхното нарушаване и към техните санкции. Ако има нарушение, което се прави от огромен производител от световен мащаб, БАБХ няма на какво да стъпи нормативно.
 За хлябът, който се произвежда у нас мога да кажа, че се произвежда изцяло с българска суровина.Всички пшенични хлябове се произвеждат изцяло от българска пшеница. Останалите са от миксове, в които суровината не е произведена у нас. За това обаче къде и как е произведена, има ли ГМО производителят е длъжен да информира на етикета съгласно регламент 1169.
С хляб посрещаме и изпращаме живота. Затова нашата отговорност е огромна и неслучайно през последните две години диетолозите са категорични, че хлябът е част от здравословния хранителен режим. Това беше постигнато благодарение на доброто ни партньорство.

Хранителни стоки се предлагат на българския пазар с различен състав и качество спрямо същите продукти в Западна Европа

Хранителни стоки, произведени от европейски компании, се предлагат на българския пазар с различен състав и качество спрямо същите продукти в Западна Европа, установяват проверки, направени от Българската агенция за безопасност на храните за безалкохолни напитки, детски храни и сирена, заяви министърът на земеделието Румен Порожанов.
Към момента е установено, че в безалкохолните напитки, произведени за българския пазар, захарта е заменена с изоглюкоза  Разминаване има и при детски храни. Сирената, предлагани в България, пък имат отклонения във вкуса - в продуктите за западния пазар вкусът на мляко е по-силно изразен, каза Порожанов.
Български експерти са купили от супермаркети в Австрия и Германия храни на водещи компании, произведени в тези две страни, както и в Италия, Швейцария, Дания и други.
Oчаква  се ресорните министри на България и други източноевропейски държави, установили същото разминаване, да сезират еврокомисаря за защита на потребителите за премахване на тази несправедливост.Цените на тези продукти са съпоставими в Западна и Източна Европа.

Равнищата на цени за „Храни и безалкохолни напитки” са най-високи в Дания и най-ниски в Полша и Румъния

През 2016 г. равнищата на цени за потребителски стоки и услуги се различават значително между страните от ЕС,  по данни на Евростат.
 Дания (139% от средното за ЕС) има най-високо равнище на цени, следвана от Ирландия (125%), Люксембург и Швеция (по 124%), Финландия и Обединеното кралство (по 121%).
Най-ниско е равнището на цените в България (48%), докато в Полша (53%) и Румъния (52%) е около половината от средното за ЕС. С други думи, равнищата на цени за потребителски стоки и услуги в ЕС варират почти три пъти между държавите с най-ниски и най-високи равнища на цени.
Равнищата на цени за група „Храни и безалкохолни напитки” са най-високи в Дания и най-ниски в Полша и Румъния.
През 2016 г. ценовото равнище на сравнима кошница от стоки в група „Храни и безалкохолни напитки" в ЕС е повече от два пъти по-високо в най-скъпата страна в ЕС по отношение на най-евтината. Ценовите равнища са в диапазон от 62% от средното за ЕС равнище в Полша и Румъния до почти 150% от средното в Дания (148%), следвана от Швеция (126%), Австрия (123%), Люксембург (121%), Ирландия и Финландия (по 120%).
Стоките от група „Алкохолни напитки” са най-скъпи в Ирландия и Обединеното кралство
Ценовите равнища на стоките от група „Алкохолни напитки” показват значителни разлики в страните - до три пъти. Най-ниските ценови равнища са регистрирани в България (56% от средното), следвана от Унгария (67%), Полша (68%) и Румъния (69%). Най-високите цени са наблюдавани в Ирландия (175%) и Обединеното кралство (162%), следвани на разстояние от трите северни членки на ЕС - Финландия, (135%), Швеция (128%) и Дания (122%). Трябва да се отбележи, че тези големи ценови различия се дължат основно на различното данъчно третиране на тези продукти в държавите от ЕС.

Пазари, борси, цени

Розовият домат – царят на българските  зеленчуци

Розовият домат – царят на българските зеленчуци

Фестивал на розовия домат се проведе за втора поредна година в София. Събитието е...

Хранителна индустрия

Приключи последният етап от класирането на проектните предложения по подмярка 4.2

Приключи последният етап от класирането на проектните предложения по подмярка 4.2

Приключи последният етап от предварителното класиране на проектните предложения по подмярка 4.2. „Инвестиции в...

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия