Правителството предлага промени в Закона за марките и географските означения

Два закона се синхронизират с европейската нормативна уредба. Правителството предлага промени в Закона за марките и географските означения.
Те са изготвени във връзка с постъпило запитване от Европейската комисия за поддържането на национална закрила на географските означения за земеделски продукти и храни. Поправките целят привеждане на действащия закон в съответствие с изискванията на европейското законодателство и по-конкретно с разпоредбите на регламента относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.
Съгласно разпоредбите на документа, държавите членки нямат право да предоставят национална закрила на географски означения за земеделски продукти и храни. С влизането на закона регистрацията на географските означения за земеделските продукти и храни, направена по реда на закона, се прекратява.

Всяка година БАБХ изготвя Национална мониторингова програма за контрол на остатъци от ветеринарномедицински продукти

През 2017 година са изпитани общо 290 броя проби за наличие на антибактериални субстанции. Не са констатирани несъответстващи проби за наличие на антибактериални субстанции в храни и суровини от животински произход, съобщават от Агенцията по храните.
БАБХ счита, че взима всички законово установени мерки и предлаганите на пазара храни от животински произход са безопасни за консумация и не представляват риск за здравето на потребителите.
До края на месец септември 2017 година са извършени следните изпитвания за остатъци от антибактериални субстанции. Изследвано е месо от едри преживни животни, от свине, от дребни преживни животни, от коне, месо от домашни птици, от зайци. Изследвано е също мляко, яйца, мед и аквакултури.
 Изготвя се програма съгласно разпоредбите на законодателството, одобрява се от Министъра на земеделието и се съгласува с Европейската комисия. В тази програма са включени изпитвания на различни видове суровини и храни от животински произход за антибактериални субстанции - антибиотици, сулфонамиди и кинолони, уточнчват от Агенцията по храните.

Фермите в България злоупотребяват с употребата на антибиотици

Българите ядат месо с антибиотици, а фермерите тъпчат животните с лекарства  и се застраховат,  като дават дори на здравите животни малки дози антибиотици.Това показва седмият годишен доклад на Европейската агенция по лекарствата.
Документът анализира продажбата на антибиотици за животни в 30 европейски държави през 2015 г. Данните разкриват шокиращи факти за употребата на лекарствата у нас.Фермите в България се оказват сред злоупотребяващите с медикаментите и са класирани на осмо място сред обхванатите в проучването страни.
 У нас на 1 кг живо тегло се падат средно по 121 милиграма антибиотик, докато при отличниците стойностите са далеч по-ниски – 2 мг на 1 кг в Норвегия, 5 мг в Исландия, 12 мг в Швеция.По-лошата новина е, че у нас употребата на лекарствата заплашително расте – от 92 мг през 2011 г. и 116 мг през 2013 г. до рекордните 121 мг, цитирани в доклада.
Сериозният проблем с безконтролната употреба на антибиотици е, че така се създава резистентност на бактериите, медикаментите спират да им влияят и се налага използването на нови и все по-мощни антибиотици във все по-големи количества. Храната, която консумираме, се произвежда с големи количества антибиотици, а крайният продукт съдържа остатъчни количества от тях, изтъкват от „Активни потребители.

Около 50 тона е новата реколта от фасул, произведена в Смилян и съседните селища

Около 50 тона е новата реколта от фасул, произведена в Смилян и съседните селища от горното поречие на Арда Традиционният Празник на смилянския фасул събра хиляди гости и туристи в родопското село. с Празникът се организира за 15-а година, а организатори са кметството в Смилян, Община Смолян и местното читалище "Проф. д-р Асен Златаров".
Смилянският боб е една от малкото български храни, защитени с патент, а уникалният вкус е пословичен и популярен не само в България, но и по света, посочи заместник-кметът на Смолян Венера Аръчкова.  Кулинарният конкурс бе разделен в категории за професионални и непрофесионални готвачи. Първо място при професионалистите спечели ресторант "Родопчанка"- Смолян, а при любителите кулинари- Магдалена Ловчалиева.
Антон Тодоров получи наградите за най-млад производител и за най-атрактивен щанд. Общо 47 пана от фасулени зърна се включиха в състезанието за художествено произведени от колоритния боб. Къкрещите казани с боб чорба, с която Смилян почерпи гостите, бяха приготвени от 250 кг фасул, дарен от местните производители.

10 години наука за храните в услуга на потребителите

Зам.-министърът на земеделието и храните Цветан Димитров откри юбилейната научна конференция „10 години наука за храните в услуга на потребителите“. Организатори на конференцията са Центърът за оценка на риска по хранителната верига и Националният център по обществено здраве и анализи.
Според Цветан Димитров оценката на риска по хранителната верига трябва да се основава на научни знания и достоверни факти и да служи като основа за предприемане на адекватни законодателни и контролни мерки, управленски решения и политики.
Той припомни, че дълго време оценка на риска по хранителната верига не беше търсена при взимане на управленски решения.
След като ЕС създаде с регламент Европейския орган по безопасност на храните EFSA с цел изготвяне на научен анализ на рисковете по храни и фуражи, беше утвърден такъв подход на европейско равнище. С отделянето на Центъра за оценка на риска по хранителната верига от органа, отговорен за управлението на риска и в България ясно бяха разграничени оценката от управлението на риска. Това създава възможност за изготвяне на независима от контролния орган научно обоснована оценка на възможните рискове по хранителната верига, което е по-надежден гарант за потребителя.
Научните становища и препоръки  трябва да имат ключово значение при превенция на кризи в областта на хранителната верига, посочи  Цветан Димитров. Той акцентира върху основната роля в изпълнението на тази задача на Българския контактен център на Европейския орган по безопасност на храните.Зам.-министър Димитров подчерта, че е необходимо да се разширява сътрудничеството между науката и бизнеса и че е радващ факта, че вече има сключени споразумения между ЦОРХВ и браншови организации, които търсят научната експертиза по анализ на хранителните рискове.

Агрополитиката

Красимир Коев представи възможностите за финансиране по Националната лозаро-винарска програма

Красимир Коев представи възможностите за финансиране по Националната лозаро-винарска програма

Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното инж....

Пазари, борси, цени

Близо 700 проби на вина от всички балкански страни се състезаваха в седмия Балкански международен винен конкурс

Близо 700 проби на вина от всички балкански страни се състезаваха в седмия Балкански международен винен конкурс

Близо 700 проби на вина от всички балкански страни се състезаваха в седмия Балкански...

Хранителна индустрия

БАБХ издаде актове за спиране на дейността на екарисажа в Шумен

БАБХ издаде актове за спиране на дейността на екарисажа в Шумен

БАБХ е издал актове за спиране на дейността на екарисажа в Шумен. Констатирани са...

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия