БАН и ССА: Ще продължим с по- интензивни протестни действия

БАН и ССА не бягат от обслужване на българския бизнес. БАН дава 73% от патентите, а ССА притежава 90% от сертификатите за сортове полски култури и е създала над 170 нови сортове през последните 5 години, отговарящи на променящите се климатични условия. Двете академии имат стотици договори за обслужване на български предприятия, заявиха от двете институции  в отговор на изказването на министър Владислав Горанов, подценяващо и принизяващо творческия труд на българските учени.
БАН и ССА не се плашат да участват в конкурси за проекти, те и сега са успешни в тази дейност. Но зависимостта на двете е правопропорционална – колкото по-високо е държавното финансиране, толкова по-високо ще е и проектното. Към днешна дата недостатъчното проектно финансиране е следствие от недостатъчното държавно финансиране на науката.
В България и институционалното, и проектното финансиране са далеч под минимума и това ние приемаме като политика на геноцид спрямо науката. В продължение на 27 години бюджетното финансиране е толкова ниско, че е довело до прага на унищожението на потенциала на българската наука.
Младите способни учени, които се формират в БАН и ССА, масово напускат България. Очевидно е, че при тези условия двете Академии ще се развиват трудно като съвременни ефективни научни структури и са обречени на изчезване в една от страните на ЕС.
БАН и ССА са основни носители на българската наука, на българската духовност и идентичност, без които е невъзможно оцеляването на държавата ни в съвременните условия на глобализация.Надяваме се, че правителството и българският парламент няма да застанат зад изказването на министър Горанов, принизяващо творческия  ни труд.
Ние няма какво да губим, и за спасението на българската наука и националната идентичност на България ще бъдем принудени да продължим с по-интензивни протестни действия,  категорични са от БАН  и ССА.

 

Грийнпийс България представи онлайн платформата за екологично земеделие

Грийнпийс България представи на пресконференция онлайн платформата за екологично земеделие, с която ще се улесни
 споделянето на екологични земеделски практики и общуването между фермери с отговорно отношение към опазването на околната среда.
Платформата е международна и ще позволи на земеделски производители от цялата страна и Европа да общуват помежду си, да обменят добри практики, да обсъждат реални казуси и да решават заедно проблеми в работата си. България е първата страна, в която стартира новата платформа.
Екологичните и щадящи природата практики са бъдещето на земеделието, а не неговото минало, както понякога се внушава. Затова създадохме една иновативна платформа за споделяне, която да подкрепи екологичните фермери, улеснявайки комуникацията помежду им и изграждайки една общност, способна да решава много от проблемите на своите членове, казва Меглена Антонова, координатор „Екологично земеделие”
По време на пресконференцията тя представи седемте принципа на „Грийнпийс“ за екологично земеделие: хранителна независимост, насочване на ползите от производството към производителите и потребителите, разумно производство на храна, биологично разнообразие, поддържане на здрава почва и чиста вода, екологичен контрол на вредителите и издръжливи хранителни системи.
На платформата фермерите могат да открият информация за реални казуси и решения на редица проблеми, споделени от фермери от цяла Европа. Те ще могат сами да споделят актуалните проблеми в работата си, както и своя опит в областта. Преди да бъде споделена, информацията ще бъде проверявана от научния екип на „Грийнпийс“, което ще бъде своеобразен коректив за нейната достоверност и актуалност.
Представена бе и новата пилотна програма за международен обмен на фермери. Тя ще позволи на участниците да се запознаят от първа ръка с екологичните практики в десет земеделски стопанства в Белгия, Гърция, Франция и България, прекарвайки близо седмица в тях.

Грийнпийс: Система, основана върху многообразието, а не върху монокултурни полета ще реши проблема с недостиг на храна

Вместо да подкрепят скъпи експерименти,  който отклонява вниманието от вече работещи методи, световните учени трябва да се фокусират върху земеделие, което да устои на климатичните промени в световен мащаб, заявиха от Грийнпийс.
Можем да се справим с проблеми като недохранването чрез по-разнообразна диета, равнопоставен достъп до храна и преминаването към устойчиво спрямо климата екологично земеделие. Ние водим кампания за промяна на парадигмата на индустриалното земеделие - за преход към система за екологично производство на храна, коментират еколозите.
Хранителна система, основана върху многообразието, а не върху безкрайни монокултурни полета с посеви и широкоразпространена употреба на химикали ще реши проблема с недостиг на храна. Това е  моделът, който работи в синхрон с природата, вместо срещу нея. Този агроекологичен модел е подкрепен от независими учени, фермери, общности и потребители по цял свят.
Съвременните интелигентни технологии за растителна селекция, които не принадлежат на генното инженерство, са част от решението. Селекцията с помощта на маркери е технология, която дава възможност да се идентифицират култури с полезни характеристики - като например увеличено съдържание на витамин или минерал, устойчивост на климата, или устойчивост срещу болести по растенията. Това се случва на полето, за да се решат спешно кризи в селското стопанство и производството на храни; с много по-голяма ефективност от това, което генното инженерство ни е показало досега; с по-ниски разходи, както икономически, така и за околната среда.
Смислената и етична наука ясно показва, че налагането на генно-модифицирани храни, като бързо решение за хората, които са най-силно застрашени от изменението на климата, би било безотговорно. Това решение не работи.
Сушите и тайфуни във Филипините не чакат - и филипински фермери нямат време да чакат „златната кокошка“. На разположение има безопасни и ефективни възможности, с които да се помогне на фермерите да изхранват своите общности. Правителствата и филантропската общност могат да подкрепят тези усилия.

Агрополитиката

България и Беларус обсъдиха сътрудничеството в областта на селското стопанство

България и Беларус обсъдиха сътрудничеството в областта на селското стопанство

Председателят на Селскостопанска академия проф. Васил Николов участва в VII-та...

Пазари, борси, цени

Държавната компания на Египет GASC е закупила 295,000 тона руска и украинска пшеница

Държавната компания на Египет GASC е закупила 295,000 тона руска и украинска пшеница

САЩ закриват търговското си представителство „Пшенична асоциация” в Египет,  Причината е падане на цените,...

Хранителна индустрия

За поредна година сурово-сушени продукти и деликатеси  бяха представени на изложението „Месомания”

За поредна година сурово-сушени продукти и деликатеси бяха представени на изложението „Месомания”

Фермерско зряло говеждо месо, което се произвежда по утвърдена технология и съобразено с изискванията...

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия