Агробизнесът

По седем теми протичат обсъжданията, като първата е едно по-засилено изискване - т.нар. зелени изисквания, свързани с опазване на околната среда от страна на всеки земеделски стопанин, и ако не ги спази, той не може да си получи субсидията на декар, което е нещо ново". Това коментира Светлана Боянова,директор на Института за агростратегии и иновации.

Боянова съобщи, че португалското председателство на ЕС е публикувало в петък документ, в който са показани темите, по които има съгласие и по които още трябва да се търси компромис. Както и че председателството има амбицията през май да се финализират нещата.

През 2018 г. Еврокомисията е дала своето виждане как трябва да изглежда ОСП, след това Европейският съвет е решил през юли 2020 г. какви да бъдат парите, а през октомври същата година Съветът на министрите каза какво иска да види в регламента. След това Европарламентът прие своята позиция и през ноември започнаха т.нар. триалози. Оттогава са проведени 7 такива срещи между трите институции.След т.нар. зелени изисквания има и „екосхеми", които са също нещо ново.

Боянова подчерта, че има нов модел на прилагане на Общата селскостопанска политика . „Не вече да отговаряш на някакви изисквания, за да се получи субсидията, а накрая, когато я получиш, трябва да има някакви резултати с количествени и качествени измерители". По сериозно разминаване между ЕП и Съвета е за т.нар. социална условност.

„ЕП иска така както задължително се спазват екологичните изисквания, земеделският стопанин да прилага цялото законодателство, свързано с трудово-осигурителни отношения и това да бъде предпоставка и условие за получаване на субсидията за площ. ЕП иска това да е задължително, докато Съветът все още няма позиция по въпроса. Тринадесет страни членки, сред които и България, казаха, че това – като опции, които се предлагат от председателството, няма да могат да го прилагат и предлагат по друг начин да се прилага социалната условност", обясни Боянова.

Боянова съобщи, че Европарламентът предлага ново определение – „Нов фермер", който да бъде подкрепен по линия на директните плащания. ЕП предлага и специална схема по директните плащания, допълнителна, която да бъде за засилване на конкурентоспособността, като директно годишно плащане, като от Съвета още няма отговор по тази идея.

Боянова подчерта и, че „много ключова тема е намаляване на плащанията и таван на плащания".

По тази тема ЕП напълно подкрепя ЕК за деградация - в зависимост от субсидиите да получаваш намалени плащания и над 100 000 евро да си е изцяло таван. Съветът досега много настойчиво поддържа позицията това нещо да бъде доброволно, страните членки сами да преценяват, да не е задължителен таванът.

И също много ключова разлика – докато ЕК и ЕП предлагат всичките схеми да влизат в изчисляването на това намаляване и таван на плащанията, то съветът предлага това да се ограничи само до основното плащане на площ.Тя посочи, че България още няма окончателна позиция по тавана на плащанията.

Даниела Димитрова е от Силистра и е юрист по образование. Вместо да разрешава различни правни казуси, тя обработва 26 хиляди декара масиви в крайдунавската област. Стопанството им отглежда традиционните зърнени култури - пшеница, царевица, ечемик, и техническите рапица и слънчоглед.

Това е накратко нейната визитка.

А за по-разширената й версия трябва да потърсим отговори на различни въпроси. Защо и как екологичното земеделие се превърна в мисия за Даниела Димитрова? Кога юристката се запали по каузата? Колко усилия положи, за да прилага на цялата стопанисвана от нея земя само добрите екологични практики? Какви проблеми разрешава по този нелек път? Цялото интервю с Даниела Димитрова можете да намерите в рубриката за конкурса „Еврофермер на годината“ . Тук Даниела Димитрова отговаря на читателски интерес за ползата от екологосъобразната технология в земеделието.

Изпраща ни снимка от полето в землището на с.Професор Иширково, Силистренско,/ където е с баща си Йовко Димитров и човека който ги въведе в тази технология Георги Мантарлиев /с уговорката, че всичките 26 000 дка земя в тяхното фамилно стопанство се обработват съобразно екологичните изисквания:Екологосъобразна, устойчива технология, чрез поглъщане на въглерода в почвата. Ефективна технология, която предпазва почвата от ерозия, предпазва водите от замърсяване, подобрява биологичното разнообразие и биологична активност на почвата.

„На практика използваната от нас технология е съвкупност от различни добри земеделски практики,“ казва Димитрова и изброява:

Минимално увреждане на почвата, чрез намалено или никакво обработване с цел подобряване на почвената структура, подобряване на биоразнообразието и обогатяването й с органични вещества;
Оранта с обръщателен плуг отсъства напълно;
Директна сеитба или сеитба след минимални обработки;
Постоянна почвена покривка (остатъци от предходната култура или покривни култури), която предпазва почвата от ерозия, съхранява въглерода, съхранява водата, допринася за подтискането на плевелите, всичко това спомага за биологичната активност на почвата създава се така наречената „жива почва“;
Разнообразни видове сеитбооборот и комбинации от култури, които насърчават почвените микроорганизми и възпрепятстват вредителите по растенията и плевелите;
Внасяне на биологични продукти в почвата, които от една страна спомагат за структурирането на почвата, разграждането на остатъци от предходната култура и от друга спомагат за биологична активност на почвата, почвеното плодородие, като минерализират почвата и по този начин осигуряват храна за следващата култура;
Внасяне на азотофиксиращи бактерии които улавят азота от атмосферата и го дават като храна на растенията, чрез корените;
Намалено използване на химични азотни торове;
Внасяне на бактерии които отключват фосфора в почвата (в почвата има достатъчно фосфор, но от неправилни агротехнически мероприятия той бива заключен).

Сама по себе си тази технология без дълбоки обработки, съхранява въглерода в почвата, предпазва от ерозия, пази водите от замърсяване с нитрати и фосфати, подобрява биологичната активност и биоразнообразието в нея и за да постигнем всичко това е необходимо да се използват всички споменати по-горе добри земеделски практики едновременно.

Практикуването на тази технология наричаме консервационно земеделие.

Този иновативен подход при отглеждане на зърнени и технически култури има следните добри страни:

Създава ефективно, устойчиво и конкурентно земеделие, което се бори с климатичните промени;
Намалява парниковите емисии в атмосферата;
Намалява употребата на химични торове и пестициди;
Бори се с ерозията;
Подобрява биологичното разнообразие;
Опазва водите от замърсяване с нитрати и фосфати;
Създава биологична активност на почвата и почвено плодородие;
Намалява употребата на горива, поради намалени обработки;
Намалява стойността на разходите;
Технология, която е напълно адаптирана към почвите и климатичните условия в България.

Стопанствата които практикуват тази технология са, както в северна така и в южна България, площите върху които се прилага са около един милион и половина декара.

Недостатъци при използване на този иновативен подход при отглеждането на зърнени и технически култури:

Период на преход от конвенционално към консервационно земеделие адаптирано към опазване на околната среда и климат ;
Липсват стимули за практическо разпространение иобучения по тези иновативни, ефективни, екологосъобразни технологии.
Липсва нормативна уредба, която да гарантира запазването на физическите блокове, върху които се отглеждат култури по описаната технология.

Консервационното земеделие цели стимулиране на земеделското производство като оптимизира употребата на селскостопански ресурси и като помага да се ограничи деградацията на земите чрез интегрирано управление на наличната почва, води и биологични ресурси в комбинация с външни добавки.

Механичното обработване се заменя от биологично смесване на почвата, чрез което микроорганизмите, корените и другата почвена фауна поемат функциите по обработването и балансирането на хранителните вещества.