Даниела Димитрова е от Силистра и е юрист по образование. Вместо да разрешава различни правни казуси, тя обработва 26 хиляди декара масиви в крайдунавската област. Стопанството им отглежда традиционните зърнени култури - пшеница, царевица, ечемик, и техническите рапица и слънчоглед.

Това е  накратко нейната визитка.

А за по-разширената й версия трябва да потърсим отговори на различни въпроси. Защо и как екологичното земеделие се превърна в мисия за Даниела Димитрова? Кога юристката се запали по каузата? Колко усилия положи, за да прилага на цялата стопанисвана от нея земя само добрите екологични практики? Какви проблеми разрешава по този нелек път? Цялото интервю  с Даниела Димитрова можете да намерите  в рубриката за конкурса „Еврофермер на годината“ . Тук  Даниела Димитрова отговаря на читателски интерес за ползата от екологосъобразната технология в земеделието.

Изпраща ни снимка от полето в землището на с.Професор Иширково, Силистренско,/ където е с баща си Йовко Димитров и човека който ги въведе в тази технология Георги Мантарлиев  /с  уговорката, че всичките 26 000 дка земя в тяхното фамилно стопанство се обработват съобразно екологичните изисквания:Екологосъобразна, устойчива технология, чрез поглъщане на въглерода в почвата. Ефективна технология, която предпазва почвата от  ерозия, предпазва водите от замърсяване, подобрява биологичното разнообразие  и биологична активност на почвата.

  „На практика използваната от нас технология е съвкупност от различни добри  земеделски практики,“ казва Димитрова и изброява:

• Минимално увреждане на почвата, чрез намалено или никакво обработване с цел подобряване на почве­ната структура, подобряване на биоразнообразието и обогатяването й с органични вещества;
• Оранта с обръщателен плуг отсъства напълно;
• Директна сеитба или сеитба след минимални обработки;
• Постоянна почвена покривка (остатъци от предходната култура или покривни култури), която предпазва почвата от ерозия, съхранява въглерода, съхранява водата, до­принася за подтискането на плевелите, всичко това спомага за биологичната активност на почвата създава се така наречената „жива почва“;
• Разнообразни видове сеитбооборот и комбинации от култури, които насърчават почве­ните микроорганизми и възпрепятстват вредителите по растенията и плевелите;
• Внасяне на биологични продукти в почвата, които от една страна спомагат за структурирането на почвата, разграждането на   остатъци от предходната  култура и от друга спомагат за биологична активност на почвата,  почвеното плодородие, като минерализират почвата и по този начин осигуряват храна за следващата култура;
• Внасяне на азотофиксиращи бактерии които улавят азота от атмосферата и го дават като храна на растенията, чрез корените;
• Намалено използване на химични азотни торове;
• Внасяне на бактерии които отключват фосфора в почвата (в почвата има достатъчно фосфор, но от неправилни агротехнически мероприятия той бива заключен).

     Сама по себе си тази технология без дълбоки обработки, съхранява въглерода в почвата, предпазва от ерозия, пази водите от замърсяване с нитрати и фосфати, подобрява биологичната активност и биоразнообразието в нея и за да постигнем всичко това е необходимо да се използват всички споменати по-горе добри земеделски практики едновременно.

Практикуването на тази технология наричаме консервационно земеделие.

Този иновативен подход при отглеждане на зърнени и технически култури има следните добри страни:

1. Създава ефективно, устойчиво и конкурентно земеделие, което се бори с климатичните промени;
2. Намалява парниковите емисии в атмосферата;
3. Намалява употребата на химични торове и пестициди;
4. Бори се с ерозията;
5. Подобрява биологичното разнообразие;
6. Опазва водите от замърсяване с нитрати и фосфати;
7. Създава биологична активност на почвата и почвено плодородие;
8. Намалява употребата на горива, поради намалени обработки;
9. Намалява стойността на разходите;
10. Технология, която е напълно адаптирана към почвите и климатичните условия в България.

Стопанствата които практикуват тази технология са, както в северна така и в южна България, площите върху които се прилага са около един милион и половина декара.

Недостатъци при използване на този иновативен подход при отглеждането на зърнени и технически култури:

1. Период на преход от конвенционално към консервационно земеделие адаптирано към опазване на околната среда и климат ;
2. Липсват стимули за практическо разпространение иобучения по тези иновативни, ефективни, екологосъобразни технологии.
3. Липсва нормативна уредба, която да гарантира запазването на физическите блокове, върху които се отглеждат култури по описаната технология.

 Консервационното земеделие цели стимулиране на земеделското производство като оптимизира употребата на селскостопански ресурси и като помага да се ограничи деградацията на земите чрез интегрирано управле­ние на наличната почва, води и биологични ресурси в комбинация с външни добавки.

Механичното обработ­ване се заменя от биологично смесване на почвата, чрез което микроорганизмите, корените и другата почве­на фауна поемат функциите по обработването и балансирането на хранителните вещества.