Цветелина Николова: България може да се конкурира с най-големите световни винени брандове

Цветелина Николова е управляващ директор на винарските изби Катаржина Естейт, Белица Уайнъри, както и на дистрибуторската компания за вина и високоалкохолни напитки Платинум Брандс. Има бакалавърска степен по политология и магистърска по международни икономически отношения. Завършила е престижния международен институт OIV ( International Organization of Vine and Wine), Франция, с две дипломи: „Мениджмънт в сектора на винопроизводство и лозарство“ от университета СупАгро ( Монпелие, Франция) и „Магистър на науките по винен мениджмънт“ от OIV. Цветелина Николова бе обявена за „Млад мениджър“ на 2012 г. и е сред десетте финалисти на престижния национален конкурс „МЕНИДЖЪР НА ГОДИНАТА“ за 2015, 2016 и 2017 г. По нейна идея е издаден богато илюстрован пътеводител на българските вина и традиции в подкрепа на проект за създаването на общ национален бранд "Wines of Bulgaria". Инициатор и автор е на различни проекти, свързани с разпознаваемостта на България като производител на качествени вина у нас и по света. В навечерието на 14 февруари, когато отбелязваме Деня на лозаря, говорим с нея за виното, тенденциите в бранша, посланията и последните постижения на Катаржина Естейт.

- Госпожо Николова, Катаржина Естейт отново се представи отлично на престижно състезание. Достойно бе участието ви в най-големия конкурс за вина в Китай – China Wine and Spirits Awards, Best Value. С какви награди се върнахте от източната страна?
- Нашите вина отново завоюваха златни медали. С пълно единодушие за най-добро качество в съотношение с цената журито определи на сляпа дегустация вината 11 Harvest Cabernet Sauvignon 2016 и Encore Malbec 2017. Призът, който получиха, е двоен златен медал. Голяма гордост за Катаржина Естейт е и наградата за най-добро българско вино за Encore Malbec 2017. Високата оценка е последвана и от още два златни медала за Encore Syrah 2017 и Le Rouge 2017. Сребро беше отсъдено за Question Mark Gold 2015, а Katarzyna Reserve 2012 получи бронзов медал. Конкурсът China Wine and Spirits Awards се провежда два пъти в годината и е признат за най-влиятелният и определящ потребителското мнение форум.

- Вие сте начело на една от най-награждаваните наши изби. Как толкова дълго държите палмата на първенството и сте на гребена на вълната?
- Това е съвкупност от твърде много неща. Лесно е, когато имаш визия, посока, определени цели, стратегии, които следваш и знаеш къде искаш да отидеш. Когато си наясно, с кои международни брандове искаш да се състезаваш, за да може да си част от тях на международната сцена. Разбира се, необходимо е постоянство в качеството на продукта. Тогава нещата се случват. Но искам дебело да подчертая, че това няма как да стане без стабилния екип, който стои в основата на цялата компания. Екипът е изключително важен. Знаем къде искаме да отидем и вървим, като следваме световните тенденции.

- Какви са последните тенденции във винарството?
- При белите вина се търси повече совиньон блан, но това е по-скоро вид мода и смятам, че до две години шардонето отново ще е по-предпочитаното. При розето се наблюдава повишаване на продажбите, все по-търсено е. Много хора вече пият през зимата бяло вино и розе, а преди не беше така. Същото важи за червеното – увеличава се броя на хората, които го консумират и през лятото. В червените вина интересни и за българите, и за чужденците са местните български сортове, те предлагат по-различно усещане и концепция, добре са приети и зад граница. Купажните вина не са толкова търсени, а преди години беше обратното. Но ситуацията се променя приблизително през пет години. Стараем се да следим тенденциите и да не изоставаме.

- Може ли да се говори за мода във виното?
- Да, може, много хора – основно от бранша, няма да приемат такова твърдение, но това е истината. Във виното, както и във всичко останало има мода.

- Трудно ли се налагат нови марки у нас?
- Нови марки се налагат доста трудно, но трябва да отговорим на търсенето на пазара. Почти всеки сезон правим нови вина, нови брандове. Нямаме неуспешна марка досега, която да не е приета бързо. Важно е да се познава и пазара, защото е специфичен.

- Има ли кауза, която да обедини българските винопроизводители, може ли да излязат с общ винен бранд?
- Това е идея, върху която доста работя, моя цел и посока, в която се опитвам да вървя. Не е лесно, но мисля, че по-реално е избите да се обединят по региони, а след това да последва голямото обединение и по-активните да излязат с общ бранд. Вероятно не всички ще са съгласни, но важното е, че има насока и цел. Все повече от нас разбират, че ще успеем когато сме заедно. На мен ми е ясно, че на големия пазар няма как да продаваме само вино на Катаржина. Затова са нужни колегите от другите изби. Добре е да сме повече и да предлагаме разнообразие, да налагаме българското. Въпреки че всичко става бавно, аз съм оптимист.

- Страната ни конкурира ли се с големите винопроизводители, възможно ли е това?
Със сигурност е възможно, защото страната ни е уникална. Невероятно добро съчетание имаме на климата и почвите, освен това много инвестиции са направени в бранша. Произвеждаме отлични вина с добра визия. България може да се конкурира с най-големите световни брандове. Най-важното е да има постоянство в качеството и производителите да имат собствени лозя. Разбира се, това се доказва с участието в големите световни конкурси. Най-лесно и най-бързо виждаме резултатите по този начин. Когато нашите мостри се оценяват все по-добре, това означава постоянство в качеството, доказателство е, че следваме световните тенденции, имаме определен стил, към който се придържаме и ни оценяват заслужено.

- Вие колко лозя гледате?
- Имаме 7500 декара в района на Свиленград. Една част са до село Мезек, другите са на няколко километра. От около седем години имаме и 800 декара биолозя. При тях прилагаме единствено традиционните методи, не използваме никакви конвенционални препарати и пестициди, а само биопрепарати. Съдовете ни също са сертифицирани с био сертификат. Биолозето се гледа трудно и винаги има много рискове. Ние засега се справяме. Миналата година пуснахме серия биовина „Callisto”, която е много успешна и добре приета от хората. Българският потребител всъщност все още не се интересува много от био вина, налагаме ги по-скоро като нова марка. Когато клиентът забележи че е био, това се превръща допълнителен плюс - за разлика от много европейски страни като Франция и Германия, например. Там биопроизводството е на първо място. Много държат на него и хората го търсят.

- Какво ново и интересно се случва с Катаржина Естейт?
- Пуснахме няколко бели вина и розета, но работим и върху още нови бели. Новите червени ще представим в края на годината. Следваме последните наши насоки – развитието на биовината, работа повече в лозята и по-големи инвестиции в тях. Когато имаме висококачествено лозе, получаваме отлично грозде и произвеждаме добро и качествено вино.

- Има ли вече създадена винена култура в България?
- От 2003 година, откакто сме на пазара, работим ежедневно в тази посока.. И смело мога да твърдя, че тя се повишава с всяка изминала година. Последните две-три години винената култура расте с бързи темпове. Все повече българи пият вино и търсят информация за него.

- А винен туризъм у нас ?
- Вече са поставени основите на този бизнес и той се развива все по-добре през последните години. Има много голям потенциал, има накъде да върви. Убедена съм, че в следващите пет години ще се развива все по-добре и Катаржина Естейт ще е неотменна част от него. Имаме идея да направим много красиви неща, работим в тази посока и когато сме готови, ще обявим официално. Нужно е, трябва усилено да работим, за да популяризираме България като част от световните винени дестинации.

- Дали българското вино може да отправи послание към света?
- Да, определено може и работим много за идеята – тук сме, има ни, заслужаваме. Имам няколко проекта, свързани с повишаване имиджа на България като страна, силна във винопроизводството - имаме всички качества и дадености. Трябва гордо и смело да вървим напред и да покажем на света, че сме на винената карта. Нашата цел е да привлечем все повече чужденци - да посетят България, да видят богатствата й, да се отбият в нашите изби, да дегустират нашите вина. От многобройните си срещи съм установила, че чужденците променят мнението си тотално, когато дойдат у нас и опитат българско вино – дотогава просто не знаят много за родното производство, а след това стават негови горещи почитатели. Оценяват нашите вина и разбират, че те твърде успешно може да конкурират френските, италианските, калифорнийските брандове.
Разговора води Янка Апостолова

Даниела Димитрова : Мисията да правиш земеделие от и за бъдещето

Даниела Димитрова е от Силистра и е юрист по образование. Вместо да разрешава различни правни казуси, тя обработва 26 хиляди декара масиви в крайдунавската област. Стопанството им отглежда традиционните зърнени култури - пшеница, царевица, ечемик, и техническите рапица и слънчоглед – това е накратко нейната визитка. А за по-разширената й версия трябва да потърсим отговори на различни въпроси. Защо и как екологичното земеделие се превърна в мисия за Даниела Димитрова? Кога юристката се запали по каузата? Колко усилия положи, за да прилага на цялата стопанисвана от нея земя само добрите екологични практики? Какви проблеми разрешава по този нелек път?

- Госпожо Димитрова, защо решихте да се захванете със земеделие?
- Така съм възпитана, с това съм закърмена. Баща ми навремето работеше в селскостопанския сектор, продължи и след промените и аз винаги съм имала пред себе този пример. Завърших право, бях в чужбина, но той ме убеди, че моето място е тук, в родния край и през 2002 година се върнах. Тогава се „влях” в семейния бизнес. По онова време татко работеше сам, с двама администратори. Започнах с практиката – директно на полето. После се захванах с управлението на дружеството. Сега аз основно движа дейностите, но той помага, напътства, консултира.

- Как решихте, че ще развивате екологично земеделие?
- Искам пак да уточня, че правим не био-, а екологично земеделие. Икономическата част на всеки вид дейност е ясна, работата е насочена към по-добрите резултати, към оцеляването и развитието, опитът осигурява нови възможности. Но трябва да си даваме сметка, как работим и да внедряваме екологични технологии. Моят мироглед е, че ми пука какво правим с природата и какво оставяме за поколенията. Това беше основната причина, поради която се насочихме към екологичното земеделие.

Винарството е бизнес, който носи престиж на България

Наталия Гаджева и Константин Стоев, съуправители на Винарско имение „Драгомир“:

Наталия Гаджева и Константин Стоев имат особено летоброене. Когато мери времето Наталия Гаджева казва, че вече има 26 реколти. А Константин Стоев измерва времето от момента, в който е повярвал на българските автохтонни видове грозде, за да ги включи в превъзходните вина на винарско имение „ Драгомир“. В общото им летоброене обаче има една много важна година – 2006-та. Шест месеца, след като се ражда малкият им син, Наталия и Константин решават, че ще поемат сами по пътя на винопроизводството с всички рискове, надежди, съмнения и нарастващо желание да сътворят собственото вино. И на 28 юли 2006 година регистрират Винарско имение „Драгомир“. Дванадесет години по-късно Наталия и Константин правят следващата голяма крачка в бизнеса си – инвестират близо 3 милиона лева за изграждането на свои масиви лозя и нова винарска изба край село Брестник, Пловдивско.

Беноа Мате: Защо да усложняваме нещата, когато може всичко да е по-лесно?

  • Отглежда главно пшеница, ечемик, рапица, зелен грах и боб.
  • Фермер от 1994 г. насам.
  • Обработва 290 ха земя,околносните на гр. Ниевр, Франция.
  • През 2018 г. синът му се присъединява и диверсифицира фермерския бизнес чрез стартиране на производството и търговията със сламени бали за коневъдството и за изолационен материал.
Роден съм преди пристигането на мобилния телефон, за мен това бе революция, както и за другите хора от моето поколение, казва Беноа. Сега той приема смартфона за своето „новото джобно ножче”,което винаги е в джоба му, това е неговият нов важен спътник на работното място.
В ежедневието си ние ние работим с оборудване, което представлява значителна инвестиция и което изисква много поддържане, следователно е ценно. Изобщо не е лесно да се поддържа, но начинът, по който управляваме поддръжката, се е развил много малко от 60-те години на миналия век! Ние приспособяваме машините си с помощта на отпечатани инструкции, записваме нещо на самозалепваща се бележка, която се озовава в кабината на трактора ... В промишлеността поддръжката се наблюдава много по-строго. Мислех, че новите решения може да успеят да допринесат за по-добра подкрепа и проследяване на начина, по който управляваме нашите машини.
Това наблюдение го накара да разработи приложението FlipAgri, което е лесно за използване и съобразено с изискванията на фермерите при управлението и поддръжката на техния машинен парк. Това безплатно приложение позволява на фермерите да въвеждат подробности за оборудването и да свържат данните с всяка друга информация: инструкции за употреба, история на обслужване, списъци с части и др.
FlipAgri се използва от фермери, кооперации на селскостопански машини и земеделски производители.

Ивияна Митова: Избирам България пред чужбина

Моето мнение за чужбина се различава от това  на повечето хора. Смятам, че много млади хора са си изградили  илюзорна представа за възможностите и благата зад граница. Тук всичко това го има! Мнението е на Ивияна Митова, финансистът на търговищката фирма „Агроелит” . Дружеството е с  почти 30-годишен опит в земеделието и  е сред най-успешните у нас. Обработва повече от 100 хиляди декара земя в областта. Фирмата е основана от бащата Божидар Митов в началото на 90-те години на миналия век, а сега в мениджърския екип вече са и порасналите деца. Освен Ивияна, той включва също брат й  и сестра й. Самата тя е завършила финансов контрол и международни икономически отношения в Университета за национално и световно стопанство и се е върнала у дома, където и стените помагат.
- Защо решихте да работите у дома, в семейната фирма, а не зад граница?
- Пред мен никога не е стоял въпросът, дали да се реализирам у нас или в чужбина. Зная, че камъкът си тежи на мястото и предпочитам родната  страна. Обикновено хората, които тръгват на Запад, смятат, че там ще спечелят много, а проблемите ще са по-малко. Рядко това отговаря на истината. Да вземем за пример Франция, която през декември бе разтърсена от протести. Жълтите жилетки бяха водеща новина в много емисии. Гражданите не излязоха по улиците в Париж и останалите градове заради добър живот. Начинът на живот зад граница е различен,  липсват приятелите,  личното време е оскъдно. Тук имаме близки и  приятели, на които  може  да се  разчита и прекрасна природа. Предимствата на живота в България надделяват. Убедена съм, че  в България по-лесно може да се реализира всеки човек, който се стреми към това. Определено предпочитам да работя и да се развивам в родината, защото тук е домът ми.

Агрополитиката, Говори Брюксел

Оставаме оптимисти за бъдещето на Европа и с високо доверие в европейските институции

Оставаме оптимисти за бъдещето на Европа и с високо доверие в европейските институции

Малко повече от половината (53%) от българските граждани над 15 годишна възраст декларират, че...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

137 лозаро-винарски стопанства кандидатстват за увеличаване на конкурентоспособността

137 лозаро-винарски стопанства кандидатстват за увеличаване на конкурентоспособността

В ДФ „Земеделие“ са постъпили 137 проекта по време на първия прием по мярка...

Форуми, Анализи, Коментари

Доц. Янко Иванов, зам.-министър на земеделието: Време е да променим отношението си към храните

Доц. Янко Иванов, зам.-министър на земеделието: Време е да променим отношението си към храните

Много от българските потребители не правят разлика между маркировката върху етикета за „използвай преди“...

Пазари, Борси, Цени

Годишната консумация на вино в България е от 110 до 120 млн. литра

Годишната консумация на вино в България е от 110 до 120 млн. литра

Виненият отрасъл в България има своето стабилно място и се е доказал през годините....

Агротехника, Растителна защита

Нели Йорданова, генерален директор на АРИБ: Правилната употреба на продуктите за растителна защита гарантира защитата на човешкото здраве

Нели Йорданова, генерален директор на АРИБ: Правилната употреба на продуктите за растителна защита гарантира защитата на човешкото здраве

АРИБ представлява растителнозащитната индустрия в България. Фирмите-членове на Асоциацията имат съществена роля за насърчаване...

Иновации

Нова мониторингова система ще проследява наличието на земеделска дейност на 100% от декларираните площи

Нова мониторингова система ще проследява наличието на земеделска дейност на 100% от декларираните площи

Нова мониторингова система ще проследява наличието на земеделска дейност на 100% от декларираните площи,...


Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.