Цветелина Николова: България може да се конкурира с най-големите световни винени брандове

Цветелина Николова е управляващ директор на винарските изби Катаржина Естейт, Белица Уайнъри, както и на дистрибуторската компания за вина и високоалкохолни напитки Платинум Брандс. Има бакалавърска степен по политология и магистърска по международни икономически отношения. Завършила е престижния международен институт OIV ( International Organization of Vine and Wine), Франция, с две дипломи: „Мениджмънт в сектора на винопроизводство и лозарство“ от университета СупАгро ( Монпелие, Франция) и „Магистър на науките по винен мениджмънт“ от OIV. Цветелина Николова бе обявена за „Млад мениджър“ на 2012 г. и е сред десетте финалисти на престижния национален конкурс „МЕНИДЖЪР НА ГОДИНАТА“ за 2015, 2016 и 2017 г. По нейна идея е издаден богато илюстрован пътеводител на българските вина и традиции в подкрепа на проект за създаването на общ национален бранд "Wines of Bulgaria". Инициатор и автор е на различни проекти, свързани с разпознаваемостта на България като производител на качествени вина у нас и по света. В навечерието на 14 февруари, когато отбелязваме Деня на лозаря, говорим с нея за виното, тенденциите в бранша, посланията и последните постижения на Катаржина Естейт.

- Госпожо Николова, Катаржина Естейт отново се представи отлично на престижно състезание. Достойно бе участието ви в най-големия конкурс за вина в Китай – China Wine and Spirits Awards, Best Value. С какви награди се върнахте от източната страна?
- Нашите вина отново завоюваха златни медали. С пълно единодушие за най-добро качество в съотношение с цената журито определи на сляпа дегустация вината 11 Harvest Cabernet Sauvignon 2016 и Encore Malbec 2017. Призът, който получиха, е двоен златен медал. Голяма гордост за Катаржина Естейт е и наградата за най-добро българско вино за Encore Malbec 2017. Високата оценка е последвана и от още два златни медала за Encore Syrah 2017 и Le Rouge 2017. Сребро беше отсъдено за Question Mark Gold 2015, а Katarzyna Reserve 2012 получи бронзов медал. Конкурсът China Wine and Spirits Awards се провежда два пъти в годината и е признат за най-влиятелният и определящ потребителското мнение форум.

- Вие сте начело на една от най-награждаваните наши изби. Как толкова дълго държите палмата на първенството и сте на гребена на вълната?
- Това е съвкупност от твърде много неща. Лесно е, когато имаш визия, посока, определени цели, стратегии, които следваш и знаеш къде искаш да отидеш. Когато си наясно, с кои международни брандове искаш да се състезаваш, за да може да си част от тях на международната сцена. Разбира се, необходимо е постоянство в качеството на продукта. Тогава нещата се случват. Но искам дебело да подчертая, че това няма как да стане без стабилния екип, който стои в основата на цялата компания. Екипът е изключително важен. Знаем къде искаме да отидем и вървим, като следваме световните тенденции.

- Какви са последните тенденции във винарството?
- При белите вина се търси повече совиньон блан, но това е по-скоро вид мода и смятам, че до две години шардонето отново ще е по-предпочитаното. При розето се наблюдава повишаване на продажбите, все по-търсено е. Много хора вече пият през зимата бяло вино и розе, а преди не беше така. Същото важи за червеното – увеличава се броя на хората, които го консумират и през лятото. В червените вина интересни и за българите, и за чужденците са местните български сортове, те предлагат по-различно усещане и концепция, добре са приети и зад граница. Купажните вина не са толкова търсени, а преди години беше обратното. Но ситуацията се променя приблизително през пет години. Стараем се да следим тенденциите и да не изоставаме.

- Може ли да се говори за мода във виното?
- Да, може, много хора – основно от бранша, няма да приемат такова твърдение, но това е истината. Във виното, както и във всичко останало има мода.

- Трудно ли се налагат нови марки у нас?
- Нови марки се налагат доста трудно, но трябва да отговорим на търсенето на пазара. Почти всеки сезон правим нови вина, нови брандове. Нямаме неуспешна марка досега, която да не е приета бързо. Важно е да се познава и пазара, защото е специфичен.

- Има ли кауза, която да обедини българските винопроизводители, може ли да излязат с общ винен бранд?
- Това е идея, върху която доста работя, моя цел и посока, в която се опитвам да вървя. Не е лесно, но мисля, че по-реално е избите да се обединят по региони, а след това да последва голямото обединение и по-активните да излязат с общ бранд. Вероятно не всички ще са съгласни, но важното е, че има насока и цел. Все повече от нас разбират, че ще успеем когато сме заедно. На мен ми е ясно, че на големия пазар няма как да продаваме само вино на Катаржина. Затова са нужни колегите от другите изби. Добре е да сме повече и да предлагаме разнообразие, да налагаме българското. Въпреки че всичко става бавно, аз съм оптимист.

- Страната ни конкурира ли се с големите винопроизводители, възможно ли е това?
Със сигурност е възможно, защото страната ни е уникална. Невероятно добро съчетание имаме на климата и почвите, освен това много инвестиции са направени в бранша. Произвеждаме отлични вина с добра визия. България може да се конкурира с най-големите световни брандове. Най-важното е да има постоянство в качеството и производителите да имат собствени лозя. Разбира се, това се доказва с участието в големите световни конкурси. Най-лесно и най-бързо виждаме резултатите по този начин. Когато нашите мостри се оценяват все по-добре, това означава постоянство в качеството, доказателство е, че следваме световните тенденции, имаме определен стил, към който се придържаме и ни оценяват заслужено.

- Вие колко лозя гледате?
- Имаме 7500 декара в района на Свиленград. Една част са до село Мезек, другите са на няколко километра. От около седем години имаме и 800 декара биолозя. При тях прилагаме единствено традиционните методи, не използваме никакви конвенционални препарати и пестициди, а само биопрепарати. Съдовете ни също са сертифицирани с био сертификат. Биолозето се гледа трудно и винаги има много рискове. Ние засега се справяме. Миналата година пуснахме серия биовина „Callisto”, която е много успешна и добре приета от хората. Българският потребител всъщност все още не се интересува много от био вина, налагаме ги по-скоро като нова марка. Когато клиентът забележи че е био, това се превръща допълнителен плюс - за разлика от много европейски страни като Франция и Германия, например. Там биопроизводството е на първо място. Много държат на него и хората го търсят.

- Какво ново и интересно се случва с Катаржина Естейт?
- Пуснахме няколко бели вина и розета, но работим и върху още нови бели. Новите червени ще представим в края на годината. Следваме последните наши насоки – развитието на биовината, работа повече в лозята и по-големи инвестиции в тях. Когато имаме висококачествено лозе, получаваме отлично грозде и произвеждаме добро и качествено вино.

- Има ли вече създадена винена култура в България?
- От 2003 година, откакто сме на пазара, работим ежедневно в тази посока.. И смело мога да твърдя, че тя се повишава с всяка изминала година. Последните две-три години винената култура расте с бързи темпове. Все повече българи пият вино и търсят информация за него.

- А винен туризъм у нас ?
- Вече са поставени основите на този бизнес и той се развива все по-добре през последните години. Има много голям потенциал, има накъде да върви. Убедена съм, че в следващите пет години ще се развива все по-добре и Катаржина Естейт ще е неотменна част от него. Имаме идея да направим много красиви неща, работим в тази посока и когато сме готови, ще обявим официално. Нужно е, трябва усилено да работим, за да популяризираме България като част от световните винени дестинации.

- Дали българското вино може да отправи послание към света?
- Да, определено може и работим много за идеята – тук сме, има ни, заслужаваме. Имам няколко проекта, свързани с повишаване имиджа на България като страна, силна във винопроизводството - имаме всички качества и дадености. Трябва гордо и смело да вървим напред и да покажем на света, че сме на винената карта. Нашата цел е да привлечем все повече чужденци - да посетят България, да видят богатствата й, да се отбият в нашите изби, да дегустират нашите вина. От многобройните си срещи съм установила, че чужденците променят мнението си тотално, когато дойдат у нас и опитат българско вино – дотогава просто не знаят много за родното производство, а след това стават негови горещи почитатели. Оценяват нашите вина и разбират, че те твърде успешно може да конкурират френските, италианските, калифорнийските брандове.
Разговора води Янка Апостолова

Законът, Агрополитиката, Говори Брюксел

Връчиха  наградите AGRI Awards 2025 на млади фермери

Връчиха наградите AGRI Awards 2025 на млади фермери

Петък, 14 Февруари 2025

Министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов връчи престижните награди AGRI Awards 2025...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Сектор „Месодайно говедовъдство“ е в период на динамичен растеж

Сектор „Месодайно говедовъдство“ е в период на динамичен растеж

Петък, 31 Януари 2025

Сектор „Месодайно говедовъдство“ е в период на динамичен растеж. Това каза заместник-министърът на земеделието...

Компании, Събития, Анализи

Мащабна експозиция и технологични премиери на АГРА 2025

Мащабна експозиция и технологични премиери на АГРА 2025

Четвъртък, 13 Февруари 2025

Всичко за малки и големи стопанства от 18 до 22 февруари в Международен панаир...

Иновации, Обучение, Агросвят

Международен симпозиум за биотехнологични инструменти в градинарството

Международен симпозиум за биотехнологични инструменти в градинарството

Четвъртък, 13 Февруари 2025

Macfrut, международният търговски панаир за веригата за доставки на плодове и зеленчуци, който ще...






Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.