Иновациите – възможност за по-доброто бъдеще

Мит ли са  иновациите в селското стопанство, проследяемостта на храната и цифровизацията в земеделието, подпомага ли се инвестирането в иновации и какви решения предлага докладът от Давос – това са само малка част от въпросите, на които търсим отговорите със заместник-председателя на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи Галина Пейчева-Митева

 -Прилагането на научните постижения в практиката не изостава ли у нас, иновациите не се ли ограничават само с новата техника, какви са наблюденията ви?
-Иновациите в сектор земеделие и хранителни системи изостават спрямо другите икономически отрасли. Има тепърва  зараждащи се технологични иновации, с потенциал да доведат до бърз прогрес в устойчивостта, обхватността и ефективността на хранителните системи.
Прилагането на прецизно земеделие за оптимизиране на ресурсите и водата, развитието на генна редакция за подобряване на семената, употреба на иновативни биотехнологии за растителна защита и устойчиво управление на почвите, както и внедряване на алтернативни и възобновяеми източници на енергия са примери за иновации, които тепърва навлизат или ще навлизат в агросектора. Може би областта, където най-много се приближават доклади и реалност, е събирането, използването, анализирането и търговията с биг дейта ( технологиите, които позволяват на големите компании по света да предвидят следващата ни покупка, маршрут или поведение в мрежата) с цел вземане на оптимизирани бизнес решения, както също  натрупване на ноу хау и анализ на риска. Блок чейн технологията (която може да записва транзакции, направени между двама потребители, по  ефективен, сигурен начин) също има огромно и съвсем обозримо бъдеще в лицето на проследяемостта на произхода и безопасността на храната. С оглед на многото избухващи непрекъснато скандали –  например скандалът с конското месо от 2013 г., отравянето с меламин и т. н., консуматорите ще изискват, а доставчиците ще трябва да предоставят все повече прозрачност и проследимост на храната,  която консумираме. Прецизното земеделие също към момента е в зародиш в България, но започва да се прилага все по-масово,  тъй като освен всичко останало, има изключително позитивен икономически ефект върху стопанствата. Важен, но малко известен факт е, че използването на иновативни биотехнологии за растителна защита и устойчиво управление на почвите и в момента е факт на големи площи у нас, като това е напълно частна стопанска инициатива, която не е обвързана с никакъв вид подпомагане или финансиране с европейски или национални средства. Тя е продиктувана от интереса на мениджърите на земеделски стопанства към  запазване на почвеното плодородие и производство на качествена продукция с по-ниска себестойност и по-висока добавена стойност.

-    Каква е ролята и връзката между селското стопанство, Европейския съюз и държавата в прилагането  на иновациите както на европейско, така и на национално и регионално равнище? Има ли роля  държавата  в насърчаването на иновациите в селското стопанство?
Европейският съюз и държавата може да бъдат сериозни катализатори за насърчаване внедряването на иновациите в селското стопанство. Създаването на ясна и дефинирана регулаторна рамка и комбинирането й с облекчения и стимули за тези, които внедрят и използват иновативни технологии и решения, ще предизвикат интереса на бизнеса и ще доведат до по-широкото възприемане на иновациите. Много иновации са свързани и със сериозни капиталови инвестиции, наличието на подпомагане ще е сериозен тласък и стимул за агробизнеса в посока внедряването им. В последните два програмни периода инвестирането в цифрови решения не беше изведено като национален приоритет. Към настоящия момент средствата само за инвестиции в цифрови решения и технологии за прецизно земеделие са от изключително частен характер и зависят от икономическите възможности на отделното земеделско стопанство или предприемач.

-Може ли  иновациите да постигнат търсената висока ефективност в селското стопанство?  Какви са заложените цели на цифровизацията в земеделието и какво е общото между доклада от Давос и националната стратегия?
- За мен като фермер е радостно, че и  докладът от Давос,  и националната стратегия за иновациите идентифицират нуждата от трансформация на глобалните хранителни системи и агросектора. И двата документа ясно посочват, че има силна необходимост от ускоряване на въвеждането и използването на  цифровите технологии, които да подобрят качествено ефективността на производството. В националната стратегия са заложени десет основни цели: по-високи продажни цени за продукцията на земеделските стопани и производство в обем, който да задоволи търсенето; по-добро управление на риска, включително и  от природни бедствия; по-високи добиви; намаляване на вредните последици от земеделието върху околната среда; намаляване на посредниците в агрохранителната верига и скъсяване на веригата на доставка; по-ефективни канали на дистрибуция на продукцията; увеличаване на ефикасността и прогнозирането; намаляване на измамите; разнообразяване на производството и незначителни разходи; подобряване  условията на труд на земеделските стопани. Помощта и подкрепата на държавата и Европейския съюз са много нужни, за да  направим необходимите стъпки и инвестиции, да достигнем нивата на технологизация и цифровизация, които са възможни.

- Не липсват ли на българския фермер знания за добри  практики, които трябва да се прилагат съобразно местните особености, климата и състоянието на почвите?
-    Според проучване  на Министерството на земеделието и храните, проведено между 258 земеделски стопанства с обща обработваема площ 601 936 декара,  на въпроса „Запознати ли сте със същността на цифровото земеделие” мнозинството от анкетираните – 49 процента, отговарят, че  не са запознати, 27 сто казват, че са частично запознати, 19 % са средно запознати, а едва 5 процента от респондентите определят себе си като запознати в голяма степен. Тоест, за да насърчим определен процес, той трябва да получи необходимата публичност и подкрепа.

-    На икономическия форум в Давос са коментирани иновации за усъвършенстване  доставката на храни в световен мащаб. Има ли наистина такива, които биха довели до бърз прогрес в устойчивостта, обхватността и ефективността на тази сфера? Защото алтернативни източници на протеини, прилагане на технологии за анализ на храната и промяна в сроковете на годност звучат, меко казано екзотично, но пък блокчейн-системата е напълно приложима.
-    Докладът от Давос  разглежда цифровизацията на земеделието на макро равнище и дава много смели и технологично-напреднали решения.Той идентифицира дванадесет трансформативни приложения на технологиите, които може да постигнат значително отражение върху хранителните системи до 2030 г. Те са разделени най-общо в три подгрупи. Първата, която е промяна на търсенето, се изразява в развитие на алтернативни източници на протеини, прилагане на технологии за анализ на храната за контрол на качеството,  безопасността и проследяемостта, развитие на нутри генетика за персонално хранене. Втората подгрупа промотира връзките между звената с цел създаване на вериги с добавена стойност чрез мобилни услуги за доставка, употреба на биг дейта и напреднал анализ на застраховане и използване на блок чейн технологията за проследяване. Третата обхваща прилагането на прецизно земеделие за оптимизиране на ресурси и водата, развитието на генна редакция за подобряване на семената, употреба на иновативни биотехнологии за растителна защита и устойчиво управление на почвите, както и внедряване на алтернативни и възобновяеми източници на енергия. Ясно е, че форумът в Давос обикновено изпреварва националните стратегии с години и е мястото, където се събира световният икономически, мениджърски и хуманитарен елит и талант,  за да даде посоката за бъдещето ни.  Ние сме тези които  произвеждат храната и носят отговорност към бъдещето на всички ни, ясно осъзнаваме тази отговорност и работим с визия за едно дългосрочно и устойчиво бъдеще.

Разговора води Янка Апостолова

Законът, Агрополитиката, Говори Брюксел

Връчиха  наградите AGRI Awards 2025 на млади фермери

Връчиха наградите AGRI Awards 2025 на млади фермери

Петък, 14 Февруари 2025

Министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов връчи престижните награди AGRI Awards 2025...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Сектор „Месодайно говедовъдство“ е в период на динамичен растеж

Сектор „Месодайно говедовъдство“ е в период на динамичен растеж

Петък, 31 Януари 2025

Сектор „Месодайно говедовъдство“ е в период на динамичен растеж. Това каза заместник-министърът на земеделието...

Компании, Събития, Анализи

Мащабна експозиция и технологични премиери на АГРА 2025

Мащабна експозиция и технологични премиери на АГРА 2025

Четвъртък, 13 Февруари 2025

Всичко за малки и големи стопанства от 18 до 22 февруари в Международен панаир...

Иновации, Обучение, Агросвят

Международен симпозиум за биотехнологични инструменти в градинарството

Международен симпозиум за биотехнологични инструменти в градинарството

Четвъртък, 13 Февруари 2025

Macfrut, международният търговски панаир за веригата за доставки на плодове и зеленчуци, който ще...






Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.