Проданови обработват 12 хиляди декара в четири землища в общините Камено и Бургас. Една четвърт от тях са собствени, останалите са наети и арендовани. Сеят традицонните за страната зърнени култури – пшеница, ечемик, рапица, царевица, нахут. По-рядко са нивите със слънчоглед. Намалили с годините площите с него, защото е по-труден за реализация. Няма добра цена последно време, пък и вносът също я подбива допълнително. Рапицата, въпреки че е по-трудоемка, им се „получава” и е по-доходоносна, разказва Илия.
„Успяхме да й хванем технологията на рапицата. Веднага след прибирането й трябва да се обработва полето, за да използваме летните дъждове и да напоят земята, така ще има влага. Това ще гарантира качествената сеитба”, пояснява той.
Фирмата разполага със съвременна собствена база, която се намира в село Полски извор. Разполага със складове, навеси, площадки, ремонтна работилница.
„Обезпечени сме изцяло откъм материална база. Всичките ни трактори са нови, от големите са, защото малките уморяват оператора. Те са различни марки, изключително добре познати и утвърдили се в цял свят. Прикачният ни инвентар също е много съвременен. Имаме три плуга, два са ни комбайните – пак нови. Предпочитаме модерната техника, защото осигурява комфорт на механизаторите, пести време и пари. Лесно и бързо се извършват обработките. Не са проблем, примерно влажните или сухите почви”, уточнява младият еврофермер.
С този машинен парк петима мъже обработват 12-те хиляди декара. Първи на базата отиват Янчо, Илия и Георги. Те посрещат двамата работници, разпределят задачите и поемат към полето – всеки със своята машина, зачислена му за деня.
„Хората ни са млади и тепърва навлизат в земеделието. Единият има най-общи познания, защото все пак донякъде се е занимавал в тази сфера. Сега обучаваме другия работник, защото не е на ти с работата на полето. Но е млад човек и бързо навлиза. Ще се справи, убеден съм. Ние с брат ми основно „носим” кампаниите по сеитбата, торенето, пръскането, прибирането на реколтата и оранта. Това не е проблем, аз, пък и той, откакто се помним, сме все на полето. Свързани сме със земята, принадлежим си с нея”, подчертава земеделецът.
Всъщност и Илия, и Георги са учили икономика и мениджмънт. Сега Илия е четвърти курс право във Великотърновския университет. Казва, че няма никакво желание да става съдия, прокурор, адвокат или юрисконсулт. Тази сложна наука му е необходима, за да се справя с бюрокрацията в бранша. Привлякла го и защото дава много широка обща култура. Илия е семеен, горд татко на три деца – две момиченца и момченце на 5 и 3 години, а най-малкото е на шест месеца. Въпреки че не е много лесно, се старае и за тях да намира достатъчно време. При едно добро планиране това не е невъзможно, убеден е той.
„От няколко месеца много ни интересува но-тил технологията, която би компенсирала в известна степен сериозните последствия от сушата. В нейно лице виждаме възможности за оптимизиране на разходите, за нормална печалба. За въвеждането й ще се необходими нови машини. Ние имаме вече директна сеялка, сега проучваме оптималната покривна култура. В България се предлагат различни смески, търсим най-подходящата за нас. Много сме запалени по тази технология и смятам, че ще я приложим съвсем скоро върху част от нашите ниви – през лятото ще засеем покривната култура, а идната пролет - царевицата”, разказва фермерът.
Илия гледа и черешова градина. Овошките са на площ от 30 декара, но грижите за тях са любимото хоби, за спорта както се казва и изобщо не става дума за печалба.
„Градината е нова, засадена е преди три години по технология „уфо“ на Калифорнийския университет. Дръвчетата са на разстояние от 80 сантиметра, под ъгъл 45 градуса към земята на конструкция. На сърцето ми е, с голям мерак я направих, но засега нямам толкова време за нея. Когато започнат кампаниите, забравям всичко друго. Зърното ме грабва и градината остава на заден план. Надявам се, когато въведем но-тил технологията, да остане някой и друг час за фиданките. Имаме и оранжерия от 2 декара, но тя също е само хоби“, подчертава Проданов.
Към 20 март семейството вече е приключило с пролетната кампания. Площите са хербицидирани и наторени, засята е и царевицата. Проблемът е голямата суша. Годината върви с месец напред.
„Много е сухо, надяваме се на валежи през април. Защото в нашия край от 1 октомври до 20 март са паднали 136 литра на квадрат дъжд, а това е само една трета от необходимото. Обичайното количество трябва да е над 400 литра за зимния сезон. Тук в община Камено хубав дъжд валя в началото на октомври и пшеницата е много добре, на второ коляно, вече е във фаза вретенене. Липсата на влага може да създаде трудности, дано да вали в следващите периоди, за да се налее добре зърното. Рапицата ни също върви много добре, тя презимува на осми-десети лист. Торена е два пъти, надявам се на хубава реколта. Пазар на продукцията винаги има, успяваме да получим нужните цеи, реализацията не ни е проблем“, изтъква Илия.
По-голям проблем са климатичните условия, градушките нанасят сериозни поражения всяка година. Все някое землище е засегнато, няма ракетни площадки. През миналата година градушка съсипала масив от 600 декара, а там били семенните участъци на фирмата с елитно френско семе, което е много скъпо. Загубите били огромни.
„Купувам елитно френско семе и за наши нужди произвеждам – за ечемика ползвам хибриди. И тъй като държа на качеството, много ми се иска правителството да създаде държавното предприятие за превенция на неблагоприятни климатични събития в земеделието, (това поне е предвидено в гласувания проектозакон), което да управлява риска от тях. Идеята е то да извършва радиолокационно площно измерване на валежите. Освен това се чу, че ще се изградят още ракетни площадки, за да бъде покрита територията на цялата страна. Много ми се иска тези намерения да бъдат осъществени, ще са ни от голяма полза. Дейността на това предприятие ще се финансира от държавата и от земеделските стопани. Все още не е ясно какъв ще е данък „градушка“. Имаше информация, че земеделците, които получават евросубсидии за площ, ще плащат по 50 стотинки на декар, после се появи друга – за 75 ст./дка. Ще видим“, посочва Илия.
Бащата Янчо Проданов и брата Георги Проданов
Семейство Проданови не смята да увеличава обработваемата земя. Тези 12 хиляди декара са перфектният вариант като всичко – финансови постъпления, мащаб, техника. Масивите позволяват използването на големи комбайни и трактори. Същевременно площите не са много - може да бъдат огледани за ден, обработени навреме. Освен това трябва да има земя и за други фермери, които искат да се захванат с бизнеса. Илия е убеден, че точно аграрният сектор е шансът за страната ни и за хората. Въпреки че населението е застаряващо, особено в по-отдалечените от градовете селища, все ще се обърне тенденцията и младите вместо на запад, ще се върнат назад към корените си. С днешните технологии и техника може да бъде постигнато много. И ще бъде!
