Иновациите – възможност за по-доброто бъдеще

Мит ли са  иновациите в селското стопанство, проследяемостта на храната и цифровизацията в земеделието, подпомага ли се инвестирането в иновации и какви решения предлага докладът от Давос – това са само малка част от въпросите, на които търсим отговорите със заместник-председателя на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи Галина Пейчева-Митева

 -Прилагането на научните постижения в практиката не изостава ли у нас, иновациите не се ли ограничават само с новата техника, какви са наблюденията ви?
-Иновациите в сектор земеделие и хранителни системи изостават спрямо другите икономически отрасли. Има тепърва  зараждащи се технологични иновации, с потенциал да доведат до бърз прогрес в устойчивостта, обхватността и ефективността на хранителните системи.
Прилагането на прецизно земеделие за оптимизиране на ресурсите и водата, развитието на генна редакция за подобряване на семената, употреба на иновативни биотехнологии за растителна защита и устойчиво управление на почвите, както и внедряване на алтернативни и възобновяеми източници на енергия са примери за иновации, които тепърва навлизат или ще навлизат в агросектора. Може би областта, където най-много се приближават доклади и реалност, е събирането, използването, анализирането и търговията с биг дейта ( технологиите, които позволяват на големите компании по света да предвидят следващата ни покупка, маршрут или поведение в мрежата) с цел вземане на оптимизирани бизнес решения, както също  натрупване на ноу хау и анализ на риска. Блок чейн технологията (която може да записва транзакции, направени между двама потребители, по  ефективен, сигурен начин) също има огромно и съвсем обозримо бъдеще в лицето на проследяемостта на произхода и безопасността на храната. С оглед на многото избухващи непрекъснато скандали –  например скандалът с конското месо от 2013 г., отравянето с меламин и т. н., консуматорите ще изискват, а доставчиците ще трябва да предоставят все повече прозрачност и проследимост на храната,  която консумираме. Прецизното земеделие също към момента е в зародиш в България, но започва да се прилага все по-масово,  тъй като освен всичко останало, има изключително позитивен икономически ефект върху стопанствата. Важен, но малко известен факт е, че използването на иновативни биотехнологии за растителна защита и устойчиво управление на почвите и в момента е факт на големи площи у нас, като това е напълно частна стопанска инициатива, която не е обвързана с никакъв вид подпомагане или финансиране с европейски или национални средства. Тя е продиктувана от интереса на мениджърите на земеделски стопанства към  запазване на почвеното плодородие и производство на качествена продукция с по-ниска себестойност и по-висока добавена стойност.

-    Каква е ролята и връзката между селското стопанство, Европейския съюз и държавата в прилагането  на иновациите както на европейско, така и на национално и регионално равнище? Има ли роля  държавата  в насърчаването на иновациите в селското стопанство?
Европейският съюз и държавата може да бъдат сериозни катализатори за насърчаване внедряването на иновациите в селското стопанство. Създаването на ясна и дефинирана регулаторна рамка и комбинирането й с облекчения и стимули за тези, които внедрят и използват иновативни технологии и решения, ще предизвикат интереса на бизнеса и ще доведат до по-широкото възприемане на иновациите. Много иновации са свързани и със сериозни капиталови инвестиции, наличието на подпомагане ще е сериозен тласък и стимул за агробизнеса в посока внедряването им. В последните два програмни периода инвестирането в цифрови решения не беше изведено като национален приоритет. Към настоящия момент средствата само за инвестиции в цифрови решения и технологии за прецизно земеделие са от изключително частен характер и зависят от икономическите възможности на отделното земеделско стопанство или предприемач.

-Може ли  иновациите да постигнат търсената висока ефективност в селското стопанство?  Какви са заложените цели на цифровизацията в земеделието и какво е общото между доклада от Давос и националната стратегия?
- За мен като фермер е радостно, че и  докладът от Давос,  и националната стратегия за иновациите идентифицират нуждата от трансформация на глобалните хранителни системи и агросектора. И двата документа ясно посочват, че има силна необходимост от ускоряване на въвеждането и използването на  цифровите технологии, които да подобрят качествено ефективността на производството. В националната стратегия са заложени десет основни цели: по-високи продажни цени за продукцията на земеделските стопани и производство в обем, който да задоволи търсенето; по-добро управление на риска, включително и  от природни бедствия; по-високи добиви; намаляване на вредните последици от земеделието върху околната среда; намаляване на посредниците в агрохранителната верига и скъсяване на веригата на доставка; по-ефективни канали на дистрибуция на продукцията; увеличаване на ефикасността и прогнозирането; намаляване на измамите; разнообразяване на производството и незначителни разходи; подобряване  условията на труд на земеделските стопани. Помощта и подкрепата на държавата и Европейския съюз са много нужни, за да  направим необходимите стъпки и инвестиции, да достигнем нивата на технологизация и цифровизация, които са възможни.

- Не липсват ли на българския фермер знания за добри  практики, които трябва да се прилагат съобразно местните особености, климата и състоянието на почвите?
-    Според проучване  на Министерството на земеделието и храните, проведено между 258 земеделски стопанства с обща обработваема площ 601 936 декара,  на въпроса „Запознати ли сте със същността на цифровото земеделие” мнозинството от анкетираните – 49 процента, отговарят, че  не са запознати, 27 сто казват, че са частично запознати, 19 % са средно запознати, а едва 5 процента от респондентите определят себе си като запознати в голяма степен. Тоест, за да насърчим определен процес, той трябва да получи необходимата публичност и подкрепа.

-    На икономическия форум в Давос са коментирани иновации за усъвършенстване  доставката на храни в световен мащаб. Има ли наистина такива, които биха довели до бърз прогрес в устойчивостта, обхватността и ефективността на тази сфера? Защото алтернативни източници на протеини, прилагане на технологии за анализ на храната и промяна в сроковете на годност звучат, меко казано екзотично, но пък блокчейн-системата е напълно приложима.
-    Докладът от Давос  разглежда цифровизацията на земеделието на макро равнище и дава много смели и технологично-напреднали решения.Той идентифицира дванадесет трансформативни приложения на технологиите, които може да постигнат значително отражение върху хранителните системи до 2030 г. Те са разделени най-общо в три подгрупи. Първата, която е промяна на търсенето, се изразява в развитие на алтернативни източници на протеини, прилагане на технологии за анализ на храната за контрол на качеството,  безопасността и проследяемостта, развитие на нутри генетика за персонално хранене. Втората подгрупа промотира връзките между звената с цел създаване на вериги с добавена стойност чрез мобилни услуги за доставка, употреба на биг дейта и напреднал анализ на застраховане и използване на блок чейн технологията за проследяване. Третата обхваща прилагането на прецизно земеделие за оптимизиране на ресурси и водата, развитието на генна редакция за подобряване на семената, употреба на иновативни биотехнологии за растителна защита и устойчиво управление на почвите, както и внедряване на алтернативни и възобновяеми източници на енергия. Ясно е, че форумът в Давос обикновено изпреварва националните стратегии с години и е мястото, където се събира световният икономически, мениджърски и хуманитарен елит и талант,  за да даде посоката за бъдещето ни.  Ние сме тези които  произвеждат храната и носят отговорност към бъдещето на всички ни, ясно осъзнаваме тази отговорност и работим с визия за едно дългосрочно и устойчиво бъдеще.

Разговора води Янка Апостолова

Цветелина Николова: България може да се конкурира с най-големите световни винени брандове

Цветелина Николова е управляващ директор на винарските изби Катаржина Естейт, Белица Уайнъри, както и на дистрибуторската компания за вина и високоалкохолни напитки Платинум Брандс. Има бакалавърска степен по политология и магистърска по международни икономически отношения. Завършила е престижния международен институт OIV ( International Organization of Vine and Wine), Франция, с две дипломи: „Мениджмънт в сектора на винопроизводство и лозарство“ от университета СупАгро ( Монпелие, Франция) и „Магистър на науките по винен мениджмънт“ от OIV. Цветелина Николова бе обявена за „Млад мениджър“ на 2012 г. и е сред десетте финалисти на престижния национален конкурс „МЕНИДЖЪР НА ГОДИНАТА“ за 2015, 2016 и 2017 г. По нейна идея е издаден богато илюстрован пътеводител на българските вина и традиции в подкрепа на проект за създаването на общ национален бранд "Wines of Bulgaria". Инициатор и автор е на различни проекти, свързани с разпознаваемостта на България като производител на качествени вина у нас и по света. В навечерието на 14 февруари, когато отбелязваме Деня на лозаря, говорим с нея за виното, тенденциите в бранша, посланията и последните постижения на Катаржина Естейт.

- Госпожо Николова, Катаржина Естейт отново се представи отлично на престижно състезание. Достойно бе участието ви в най-големия конкурс за вина в Китай – China Wine and Spirits Awards, Best Value. С какви награди се върнахте от източната страна?
- Нашите вина отново завоюваха златни медали. С пълно единодушие за най-добро качество в съотношение с цената журито определи на сляпа дегустация вината 11 Harvest Cabernet Sauvignon 2016 и Encore Malbec 2017. Призът, който получиха, е двоен златен медал. Голяма гордост за Катаржина Естейт е и наградата за най-добро българско вино за Encore Malbec 2017. Високата оценка е последвана и от още два златни медала за Encore Syrah 2017 и Le Rouge 2017. Сребро беше отсъдено за Question Mark Gold 2015, а Katarzyna Reserve 2012 получи бронзов медал. Конкурсът China Wine and Spirits Awards се провежда два пъти в годината и е признат за най-влиятелният и определящ потребителското мнение форум.

- Вие сте начело на една от най-награждаваните наши изби. Как толкова дълго държите палмата на първенството и сте на гребена на вълната?
- Това е съвкупност от твърде много неща. Лесно е, когато имаш визия, посока, определени цели, стратегии, които следваш и знаеш къде искаш да отидеш. Когато си наясно, с кои международни брандове искаш да се състезаваш, за да може да си част от тях на международната сцена. Разбира се, необходимо е постоянство в качеството на продукта. Тогава нещата се случват. Но искам дебело да подчертая, че това няма как да стане без стабилния екип, който стои в основата на цялата компания. Екипът е изключително важен. Знаем къде искаме да отидем и вървим, като следваме световните тенденции.

- Какви са последните тенденции във винарството?
- При белите вина се търси повече совиньон блан, но това е по-скоро вид мода и смятам, че до две години шардонето отново ще е по-предпочитаното. При розето се наблюдава повишаване на продажбите, все по-търсено е. Много хора вече пият през зимата бяло вино и розе, а преди не беше така. Същото важи за червеното – увеличава се броя на хората, които го консумират и през лятото. В червените вина интересни и за българите, и за чужденците са местните български сортове, те предлагат по-различно усещане и концепция, добре са приети и зад граница. Купажните вина не са толкова търсени, а преди години беше обратното. Но ситуацията се променя приблизително през пет години. Стараем се да следим тенденциите и да не изоставаме.

- Може ли да се говори за мода във виното?
- Да, може, много хора – основно от бранша, няма да приемат такова твърдение, но това е истината. Във виното, както и във всичко останало има мода.

- Трудно ли се налагат нови марки у нас?
- Нови марки се налагат доста трудно, но трябва да отговорим на търсенето на пазара. Почти всеки сезон правим нови вина, нови брандове. Нямаме неуспешна марка досега, която да не е приета бързо. Важно е да се познава и пазара, защото е специфичен.

- Има ли кауза, която да обедини българските винопроизводители, може ли да излязат с общ винен бранд?
- Това е идея, върху която доста работя, моя цел и посока, в която се опитвам да вървя. Не е лесно, но мисля, че по-реално е избите да се обединят по региони, а след това да последва голямото обединение и по-активните да излязат с общ бранд. Вероятно не всички ще са съгласни, но важното е, че има насока и цел. Все повече от нас разбират, че ще успеем когато сме заедно. На мен ми е ясно, че на големия пазар няма как да продаваме само вино на Катаржина. Затова са нужни колегите от другите изби. Добре е да сме повече и да предлагаме разнообразие, да налагаме българското. Въпреки че всичко става бавно, аз съм оптимист.

- Страната ни конкурира ли се с големите винопроизводители, възможно ли е това?
Със сигурност е възможно, защото страната ни е уникална. Невероятно добро съчетание имаме на климата и почвите, освен това много инвестиции са направени в бранша. Произвеждаме отлични вина с добра визия. България може да се конкурира с най-големите световни брандове. Най-важното е да има постоянство в качеството и производителите да имат собствени лозя. Разбира се, това се доказва с участието в големите световни конкурси. Най-лесно и най-бързо виждаме резултатите по този начин. Когато нашите мостри се оценяват все по-добре, това означава постоянство в качеството, доказателство е, че следваме световните тенденции, имаме определен стил, към който се придържаме и ни оценяват заслужено.

- Вие колко лозя гледате?
- Имаме 7500 декара в района на Свиленград. Една част са до село Мезек, другите са на няколко километра. От около седем години имаме и 800 декара биолозя. При тях прилагаме единствено традиционните методи, не използваме никакви конвенционални препарати и пестициди, а само биопрепарати. Съдовете ни също са сертифицирани с био сертификат. Биолозето се гледа трудно и винаги има много рискове. Ние засега се справяме. Миналата година пуснахме серия биовина „Callisto”, която е много успешна и добре приета от хората. Българският потребител всъщност все още не се интересува много от био вина, налагаме ги по-скоро като нова марка. Когато клиентът забележи че е био, това се превръща допълнителен плюс - за разлика от много европейски страни като Франция и Германия, например. Там биопроизводството е на първо място. Много държат на него и хората го търсят.

- Какво ново и интересно се случва с Катаржина Естейт?
- Пуснахме няколко бели вина и розета, но работим и върху още нови бели. Новите червени ще представим в края на годината. Следваме последните наши насоки – развитието на биовината, работа повече в лозята и по-големи инвестиции в тях. Когато имаме висококачествено лозе, получаваме отлично грозде и произвеждаме добро и качествено вино.

- Има ли вече създадена винена култура в България?
- От 2003 година, откакто сме на пазара, работим ежедневно в тази посока.. И смело мога да твърдя, че тя се повишава с всяка изминала година. Последните две-три години винената култура расте с бързи темпове. Все повече българи пият вино и търсят информация за него.

- А винен туризъм у нас ?
- Вече са поставени основите на този бизнес и той се развива все по-добре през последните години. Има много голям потенциал, има накъде да върви. Убедена съм, че в следващите пет години ще се развива все по-добре и Катаржина Естейт ще е неотменна част от него. Имаме идея да направим много красиви неща, работим в тази посока и когато сме готови, ще обявим официално. Нужно е, трябва усилено да работим, за да популяризираме България като част от световните винени дестинации.

- Дали българското вино може да отправи послание към света?
- Да, определено може и работим много за идеята – тук сме, има ни, заслужаваме. Имам няколко проекта, свързани с повишаване имиджа на България като страна, силна във винопроизводството - имаме всички качества и дадености. Трябва гордо и смело да вървим напред и да покажем на света, че сме на винената карта. Нашата цел е да привлечем все повече чужденци - да посетят България, да видят богатствата й, да се отбият в нашите изби, да дегустират нашите вина. От многобройните си срещи съм установила, че чужденците променят мнението си тотално, когато дойдат у нас и опитат българско вино – дотогава просто не знаят много за родното производство, а след това стават негови горещи почитатели. Оценяват нашите вина и разбират, че те твърде успешно може да конкурират френските, италианските, калифорнийските брандове.
Разговора води Янка Апостолова

Даниела Димитрова : Мисията да правиш земеделие от и за бъдещето

Даниела Димитрова е от Силистра и е юрист по образование. Вместо да разрешава различни правни казуси, тя обработва 26 хиляди декара масиви в крайдунавската област. Стопанството им отглежда традиционните зърнени култури - пшеница, царевица, ечемик, и техническите рапица и слънчоглед – това е накратко нейната визитка. А за по-разширената й версия трябва да потърсим отговори на различни въпроси. Защо и как екологичното земеделие се превърна в мисия за Даниела Димитрова? Кога юристката се запали по каузата? Колко усилия положи, за да прилага на цялата стопанисвана от нея земя само добрите екологични практики? Какви проблеми разрешава по този нелек път?

- Госпожо Димитрова, защо решихте да се захванете със земеделие?
- Така съм възпитана, с това съм закърмена. Баща ми навремето работеше в селскостопанския сектор, продължи и след промените и аз винаги съм имала пред себе този пример. Завърших право, бях в чужбина, но той ме убеди, че моето място е тук, в родния край и през 2002 година се върнах. Тогава се „влях” в семейния бизнес. По онова време татко работеше сам, с двама администратори. Започнах с практиката – директно на полето. После се захванах с управлението на дружеството. Сега аз основно движа дейностите, но той помага, напътства, консултира.

- Как решихте, че ще развивате екологично земеделие?
- Искам пак да уточня, че правим не био-, а екологично земеделие. Икономическата част на всеки вид дейност е ясна, работата е насочена към по-добрите резултати, към оцеляването и развитието, опитът осигурява нови възможности. Но трябва да си даваме сметка, как работим и да внедряваме екологични технологии. Моят мироглед е, че ми пука какво правим с природата и какво оставяме за поколенията. Това беше основната причина, поради която се насочихме към екологичното земеделие.

Винарството е бизнес, който носи престиж на България

Наталия Гаджева и Константин Стоев, съуправители на Винарско имение „Драгомир“:

Наталия Гаджева и Константин Стоев имат особено летоброене. Когато мери времето Наталия Гаджева казва, че вече има 26 реколти. А Константин Стоев измерва времето от момента, в който е повярвал на българските автохтонни видове грозде, за да ги включи в превъзходните вина на винарско имение „ Драгомир“. В общото им летоброене обаче има една много важна година – 2006-та. Шест месеца, след като се ражда малкият им син, Наталия и Константин решават, че ще поемат сами по пътя на винопроизводството с всички рискове, надежди, съмнения и нарастващо желание да сътворят собственото вино. И на 28 юли 2006 година регистрират Винарско имение „Драгомир“. Дванадесет години по-късно Наталия и Константин правят следващата голяма крачка в бизнеса си – инвестират близо 3 милиона лева за изграждането на свои масиви лозя и нова винарска изба край село Брестник, Пловдивско.

Беноа Мате: Защо да усложняваме нещата, когато може всичко да е по-лесно?

  • Отглежда главно пшеница, ечемик, рапица, зелен грах и боб.
  • Фермер от 1994 г. насам.
  • Обработва 290 ха земя,околносните на гр. Ниевр, Франция.
  • През 2018 г. синът му се присъединява и диверсифицира фермерския бизнес чрез стартиране на производството и търговията със сламени бали за коневъдството и за изолационен материал.
Роден съм преди пристигането на мобилния телефон, за мен това бе революция, както и за другите хора от моето поколение, казва Беноа. Сега той приема смартфона за своето „новото джобно ножче”,което винаги е в джоба му, това е неговият нов важен спътник на работното място.
В ежедневието си ние ние работим с оборудване, което представлява значителна инвестиция и което изисква много поддържане, следователно е ценно. Изобщо не е лесно да се поддържа, но начинът, по който управляваме поддръжката, се е развил много малко от 60-те години на миналия век! Ние приспособяваме машините си с помощта на отпечатани инструкции, записваме нещо на самозалепваща се бележка, която се озовава в кабината на трактора ... В промишлеността поддръжката се наблюдава много по-строго. Мислех, че новите решения може да успеят да допринесат за по-добра подкрепа и проследяване на начина, по който управляваме нашите машини.
Това наблюдение го накара да разработи приложението FlipAgri, което е лесно за използване и съобразено с изискванията на фермерите при управлението и поддръжката на техния машинен парк. Това безплатно приложение позволява на фермерите да въвеждат подробности за оборудването и да свържат данните с всяка друга информация: инструкции за употреба, история на обслужване, списъци с части и др.
FlipAgri се използва от фермери, кооперации на селскостопански машини и земеделски производители.

Агрополитиката, Говори Брюксел

Държавните горски предприятия ще изкупват малки имоти в горски територии

Държавните горски предприятия ще изкупват малки имоти в горски територии

Държавните горски предприятия да възстановят изкупуването на малки поземлени имоти в горски територии, които...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Месодайното животновъдство се разраства

Месодайното животновъдство се разраства

През последните три години месодайните говеда в България са се увеличили  от 85 870...

Форуми, Анализи, Коментари

АЗПБ  организира фестивал „ От българско по- българско за нашата трапеза”

АЗПБ организира фестивал „ От българско по- българско за нашата трапеза”

За да си припомним вкуса на българското, за да не забравяме за българските традиции...

Пазари, Борси, Цени

Евростат: България е изнесла 10 000 тона пчелен мед за страни от ЕС

Евростат: България е изнесла 10 000 тона пчелен мед за страни от ЕС

20 май се отбелязва  като Световен ден на пчелите  По данни на Евростат миналата...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

Откриха нова производствена линия на завод за производство на олио в Карапелит

Откриха нова производствена линия на завод за производство на олио в Карапелит

Добра инвестиция с 200 нови работни места. Това е индустриализацията и повишаването на доходите....

Иновации, Обучение, Агросвят

БТПП организира Кръгла маса на тема „Предизвикателства пред държавната администрация за развитието на иновациите и технологиите”

БТПП организира Кръгла маса на тема „Предизвикателства пред държавната администрация за развитието на иновациите и технологиите”

Съветът по иновации при БТПП организира Кръгла маса на тема „Предизвикателства пред държавната администрация...


Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.