С Т А Н О В И Щ Е: До г-жа Десислава Танева Министър на земеделието, храните и горите

  От Светлана Боянова – Председател на Управителния съвет на Сдружение с нестопанска цел „АгроХъб.БГ“


УВАЖАЕМА Г-ЖО ТАНЕВА,

Във връзка с публикуваната на електронната страница на Министерство на земеделието, храните и горите покана за предоставянето на становища и предложения по Проект на Наръчник на добрите земеделски практики от полза за климата и околната среда относно кои от добрите земеделски практики, представени в списъка са работещи и могат да намерят място като мерки в Стратегическия план за подпомагане в Новия програмен период АгроХъб.БГ прави следното становище:

  1. Относно законовата основа за Наръчник на зелени практики

Считаме, че самата покана на сайта на МЗХГ поставя под съмнение доколко подобен Наръчник е в съответствие с предвидената процедура за изготвяне на Стратегическия план съгласно проекта на Регламент за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на Общата селскостопанска политика (стратегическите планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на Регламент (ЕС) No 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕС) No 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета.

В допълнение ви обръщаме внимание, че Постановление 142 на Министерски съвет на Р България детайлно указва реда, по който следва да се структурира изготвянето на всяка една от програмите, финансирани по линия на ЕС за периода 2021-2027 г. Съгласно чл.10, ал.1, т.1 от това ПМС отговорният орган за изготвянето на Стратегическия план на Р България за ОСП е назначената от Вас Тематична работна група. В изпълнение на разпоредбите на ПМС 142 Тематичната работна група е органа, който след като обсъди трите икономически анализа, подготвени за целите на трите

SWOT анализа, следва да идентифицира потребностите, да ги приоритизира и да предложи мерките, които да залегнат в Стратегическия план.

На база на двата ни коментара ние категорично считаме, че подобен Наръчник не може и не е правилно да послужи за основа за мерките, които да залегнат в Стратегическия план. Още повече дискусията по подобни евентуални мерки трябва да се извърши в рамките на обсъждането на анализите и идентифицираните потребности по съответните цели на ОСП свързани с климата и околната среда, а не самоцелно.

  1. В резултат на коментара ни по т. I следват и още коментари свързани със същността на Наръчника предмет на обсъждане, а именно:
  2. Статутът на документа е неясен: тези практики препоръчителни ли са - на стр.3 пише, че те имат информативна цел, но не е ясно кой и как е идентифицирал необходимостта от подобна нужда, а според нас това е важно! Защото ако това са земеделските производители, то би могло да се очаква, че те ще бъдат по-мотивирани да използват този Списък не само с информативна, но и с практическа цел. Ако са препоръчителни, кой ги препоръчва? - ЕК или екип/организация/проект, оторизирани от ЕК?, научна организация? - ако да, коя?, МЗХ? - ако да, на база на какви данни/нужди? Всички тези въпроси поставят необходимостта от изясняване на легитимността на документа. В тази връзка, една от основните ни препоръки е уводът да бъде кардинално редактиран: в момента той е написан по начин, който оставя впечатление и отправя послание, че документът е подготвен заради определени законодателни предложение и очаквано финансово подпомагане от ЕЗФРСР.
  3. Липсва фокус върху:

-          връзката между земеделските практики и тяхното влияние върху климата и околната среда, както и защо и как тази връзка е важна за земеделските стопани;

-          целта на документа и

-          прозрачност по отношение на това кой – организация, екип…. – е автор на този документ и в какво качество – консултант или друго?

  1. Не е ясно въз основа на какви данни и анализи е формулиран списъкът, събрани по какъв начин и в какъв период от време: Пример: на стр.9 се казва, че ,, ще бъдат представена кратка информация за практики, насочени към опазване на околната среда и климата, с отбелязване както на някои от предимствата, така и на слабостите им“ – тук обаче далеч не става ясно кой и как определя предимствата и слабостите на дадена практика? Не е ясна и целта на първите няколко глави от документа – до стр.7 включително – така, както те са дадени към момента още повече засилват впечатлението, че този документ е подготвен не поради конкретни нужди на земеделските стопани, а поради определени приоритети в новата ОСП. В противен случай, този документ ще изглежда просто като отговор на определено формално изискване, а не като подготвен да бъде в полза на земеделските стопани.
  2. Документът е прекалено общ и абстрактен. Аргументите, че изредените практики ще доведат до финансови икономии, по-високи добиви и съответно – по-високи печалби, са на място, но са прекалено общи. Освен това се смесват практики, които са сравнително утвърдени у нас, с такива, които определено са иновативни. Това определено обърква и отново навежда на въпроса за целта на документа – ако искаме да разпространяваме вече и без това отдавна съществуващи практики, означава, че субектът на този текст е земеделският производител без особена мотивация да се развива и прилага вече известни с ползите си практики. Ако е така, този тип документ не е това, което ще го накара да промени начина си на работа. От друга страна, ако искаме да разпространяваме иновативни практики, отново този тип документ не е най-доброто решение. Конкретни примери, по модела на EIP-AGRI  practice-abstracts, биха били по-полезни.

 

III.       Коментари по конкретните текстове

Текстовете на места са неразбираеми, неясни или непълни. Липсват ключови сектори и дейности, обект на ОСП.  Например:

  1. В текста има недотам ясни формулировки като "анализа на данните, при обработката на които се прави предложение за вземане на решение", "почвовземане" и т.н.
  2. Според нас в Наръчника не е достатъчно изяснена същността на прецизното земеделие и какви са ползите от него. Основните ползи са не толкова от намаляването на използването ПРЗ, вода и торове, колкото от повишаване ефективността на производството в стопанството - било то растениевъдно или животновъдно (включително и от употребата на ветеринарно-медицински препарати, ПРЗ, вода и торове)! В тази връзка прецизното земеделие позволява по-адекватното изпълнение на интегрираното управление на вредителите (акцентирано в предходни елементи на документа).
  3. В абзац от глава III, т. 4 (стр. 19-20):

Проактивните технологии предоставят различни възможности за вземане на решения във всеки етап от тяхното реализиране, т.е. във всеки етап от развитието на растенията или състоянието на използваните ресурси. Следователно, предложението за успешно решение ще зависи не само от това, дали фермерите имат вече натрупани знания и опит за правилно прилагане на добри практики в отделните етапи от отглеждане на културните растения, а от анализа на данните, при обработката на които се прави предложение за вземане на решение.

Този текст не казва нищо. На първо място, технологията не може да е про-активна, на второ място, не се разбира какво следва от етапността на решенията – че „предложението за успешно решение“ (кое предложение? - на новата технология? - на консултанта? - на самия фермер?) ще зависи най-вече от анализа на данните – какво на анализа? - резултатите? - качеството на входящите данни?... Вместо това би било по-стойностно, ако се опише съвсем накратко конкретен случай, който да илюстрира тезата, каквато и да е тя.

  1. На стр. 20 е записано изброяване на технологии и инструменти на прецизното земеделие, но в така съставения списък няма нито една технология (има дигитални карти, GPS устройства, мобилни устройства и т.н.).
  2. На стр. 20 твърдението че "прецизното земеделие изисква фермерът да разполага със специализиран софтуер за обработка на данните" не е вярно, тъй като той може да ползва това като услуга.
  3. Каква е целта на текста на стр. 21-22 относно "Опазване на насажденията с маслодайна роза" ?
  4. На стр. 26 торене с променлива норма - внася повече тор на по-силните зони и по-малко на по-слабите е неприложимо за стопанствата, които могат технологично да си го позволят, тъй като там не стои въпросът растенията да се оставят недохранени.
  5. На стр. 30 - междинни култури - дефиницията се разминава с тази за междинните култури за целите на Директните плащания. Следва да се изчисти, за да не се създава объркване при прилагането на добрите земеделски практики.
  6. В частите посветени на биологичното земеделие, интегрирано производство на растения и растителни продукти, прецизно земеделие липсва списък с предимствата и недостатъците от тяхното приложение, каквито са посочени в описанията на други практики.
  7. Почти никъде не се споменава за практики, свързани с горското стопанство, а това е един от фокусите на новата ОСП, целите свързани с устойчиво развитие и мерките за опазване на климата, почвите и водите.
  8. В Наръчника на добрите земеделски практики липсват технологии свързани с прецизното напояване, технологии в животновъдството и пчеларството.
  9. В наръчника са намерили място практики, насочени към устойчиво ползване на водни ресурси, към ограничаването на емисиите на амоняк във въздуха и нитрати във водите, които са свързани с регулации на общоевропейско ниво. Не е обърнато внимание обаче на въпроси, по които няма общи законови уредби, като ограничаване на емисиите от изгаряне на изкопаеми горива (CO2 например) или мерки за социална устойчивост (подобряване на условията на труд на наетите в стопанството).
  10. В глава VII, която разглежда как земеделските производители могат да се възползват от СЗИСС – AKIS, земеделският производител е представен основно като получател на „актуална технологична и научна информация, разработена чрез изследвания и иновации“. Би било добре ако се добави кратко описание на това какво точно представлява СЗИСС – AKIS и какви взаимодействия между различните участници в нея се очаква да се случва, а не просто да се изреждат какви актьори тя включва! Между впрочем това следва да е добре разписано в анализите и идентифицираните потребности, а не в Наръчника.

Споменаването на EIP-AGRI не предава същината на партньорството, а именно фермерът да е в центъра, да е инициаторът на иновацията. Съветите в тази глава как земеделските  „да получат информация за предстоящи обучения“ и „напълно безплатни консултации“ от НССЗ не се докосват до посланието на EIP-AGRI фермерите да бъдат мотивирани да станат равнопоставени участници в СЗИСС, в която те да могат да поставят проблемите си в дневния ред на учените и да участват в намирането на решения в интерактивен процес на иновация (смисъла на под-мярка 16.1).

Не са обсъдени и възможности за сдружаване/коопериране на земеделските стопани с цел подобряване на показателите за устойчивост и опазване на ОС при производството, което, от организационна гледна точка, е ключов пропуск.

В заключение се надяваме нашата градивна критика да бъде взета под внимание както от страна на МЗХГ, така и от страна на земеделските стопани и сме готови като единствения цифров иновационен хъб за земеделие в България да допринесем за изготвянето на качествен Стратегически план по ОСП в областта на цифровизацията на българското земеделие и селски райони със знания и експертиза и особено с опита на всяка една от организациите и експертите – членове на АгроХъб.БГ, който е официално регистриран и в Каталога на цифровите иновационни хъбове на ЕС.

Суважение:

Светлана Боянова

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Животновъдите получават SMS за доказване на обвързаната подкрепа

Животновъдите получават SMS за доказване на обвързаната подкрепа

Петък, 18 Септември 2020

Всички животновъди, които са кандидатствали по схемите за обвързана подкрепа за Кампания 2020 г....

Компании, Събития, Анализи

Trijumf Selection на сръбската изба Vinarija Aleksandrović бе обявено за най-доброто вино на Балканите за момента

Trijumf Selection на сръбската изба Vinarija Aleksandrović бе обявено за най-доброто вино на Балканите за момента

Събота, 19 Септември 2020

Trijumf Selection на сръбската изба Vinarija Aleksandrović бе обявено за най-доброто вино на Балканите...

Реколта, Пазари, Цени

Въвеждат по-строги мерки за етикетирането и предлагането на храни с имитиращи продукти

Въвеждат по-строги мерки за етикетирането и предлагането на храни с имитиращи продукти

Петък, 18 Септември 2020

 Въвеждат се по-строги изисквания към етикетирането и предлагането на храни, в производството на които...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

На 21 септември приключва приемът на заявления по мерките COVID 1 и COVID2

На 21 септември приключва приемът на заявления по мерките COVID 1 и COVID2

Събота, 19 Септември 2020

До 21 септември ДФ „Земеделие“ приема документи по извънредните мерки COVID 1 и COVID2....

Иновации, Обучение, Агросвят

Уебинар на тема „Какво трябва да знаете, преди да започнете търговски обмен с Япония“

Уебинар на тема „Какво трябва да знаете, преди да започнете търговски обмен с Япония“

Неделя, 13 Септември 2020

На 15 септември 2020г. информационното бюро на EU-Japan EPA ще проведе уебинар на тема...


Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.