Обединени земеделци настояват за по-справедливо, равнопоставено и устойчиво подпомагане на фермерите в ЕС

Конференция за ОСП след 2020 и необходимите промени в аграрната политика на България

“През новия програмен период в ЕС и българските, и европейските фермери очакват – за по-справедливо, по-равнопоставено и устойчиво подпомагане на производителите в общността. Не е важно само колко средства усвояваме чрез ОСП, а какъв е дългосрочният ефект от тях за земеделските стопани, потребителите и развитието на регионите.” Това заяви при откриването на конференция за развитието на българското земеделие и селските райони в процеса на евроинтеграция председателят на Обединени земеделци Петя Ставрева.

Форумът се проведе в гр. Банкя, с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“ България. В него, чрез видеоконферентна връзка, участваха също председателят на парламентарната комисия по земеделие и храни Мария Белова, съветникът на министъра на земеделието и храните Мария Христова. На събитието присъстваха членове на националното ръководство на Обединени земеделци, представители на местната власт, организации на производители и фермери.

Зелената вълна в ОСП се превръща в голямо предизвикателство. От една страна насърчаването на производството на биопродукти отговоря на нарасналите очаквани от европейските потребители за достъп до качествени храни. От друга е натискът върху фермерите за повече биоземеделие за сметка на конвенционалното производство на земеделски продукти. “Позеленяването” е процес, който изисква време и има много измерения, посочи Петя Ставрева.

Тя акцентира на предложенията на Обединени земеделци за промени в ОСП след 2020. Сред тях са децентрализация  в политиката за развитие на селските райони чрез регионални програми, които са специфични за всеки регион.

Също така таван на субсидиите, който да осигури по-справедливо разпределение на европейския ресурс и да намали концентрацията на плащанията в най-големите ферми.Продължаваме да настояваме в големите търговски вериги и супермаркетите минимум 50 % от селскостопанската продукция в свеж и в преработен вид да е българско производство.

Нека не забравяме, че подкрепата за българското земеделие е важна инвестиция в стратегически сектор на българската икономиката, който продължава да предоставя работни места и да осигурява изхранването на населението, каза Петя Ставрева.

По думите й, в условия на пандемия местната власт е изправена пред много изпитания. Като ефективна мярка днес и превенция срещу бъдещи кризи от Обединени земеделци предложихме създаване на антикризисен фонд във всяка община, който да се финансира с отчисления от местните данъци и такси, посочи тя.

В условията на кризата българските села се оказаха притегателен център за много наши сънародници, което показва необходимостта от насочване на допълнителен финансов ресурс и инвестиции в модернизация на инфраструктурата и създаването на заетост, категорична е Ставрева.

От Обединени земеделци предложихме въвеждане на платформа за електронно управление на агросектора – освен чрез дистанционна комуникация и подаване на документи по електронен път, да се организира и реализацията на земеделската продукция чрез система от онлайн борси и тържища, каза тя.  Възможностите на  дигитализация и новите технологии е предпоставка за развитието на устойчиво и модерно земеделие у нас, убедена е Петя Ставрева.

Председателят на Комисията по земеделие и храни в Народното събрание Мария Белова представи актуални законодателни промени в аграрната политика на страната и подкрепата за сектора срещу  COVID 19. Тя изтъкна, че законодателството е насочено към всеки отделен бранш. Сред водещите законопроекти са тези за управление на агрохранителната верига и за храните. Мария Белова подчерта, че е необходимо да бъде подобрена комуникацията между производителите и потребителите.

Председателят на комисията по земеделие акцентира на изцяло новият Закон за розата, който регламентира на национално ниво производството и преработката на маслодайна роза.Белова припомни, че заетите в бранша бяха сред първите, получили подпомагане срещу кризата, предизвикана от COVID  19.

Други важни изменения, внесени на 23 октомври, са тези в Закона за водите, касаещи земеделските производители. Промените предвиждат, предвид сушата и тежката стопанска година, всеки земеделски производител да има право на водовземане до 50 куб.м. в денонощие за земеделски цели. Тя изрази надежда в най-кратки срокове законопроектът да бъде гледан в пленарна зала.

Мария Белова подчерта подкрепата за земеделския сектор, оказана от аграрното министерство в пандемията чрез мерките COVID 1, 2 и 3.  В изказването си Мария Белова акцентира и на необходимостта от приемането на Закон за браншовите организации.

Съветникът на министъра на земеделието и храните Мария Христова представи българската позиция за промените в Общата селскостопанска политика (ОСП).  Тя подчерта, че приетият преходен регламент предвижда 2021 и 2022 г. да останат преходни. Стратегическият план, който се изготвя в момента на национално ниво, ще влезе в сила от 2023 г. и ще обхване периода до 2027 г., посочи експертът.

Средствата по директните плащания ще се увеличат от 5.3 на 5.6  млрд. евро. Относително се запазва и финансирането по Програмата за развитието на селата и селските райони (ПРСР), добави Христова.  За следващите 7 години ОСП остава приоритетна и плащанията се запазват, което е и една от основните позиции на България.

Друга наша позиция е за изравняване на плащанията, която по думите й среща съпротива от големите държави. Въпреки това обаче ще има “доста висока степен на конвергенция, на която се дължи увеличението от 300 млн. евро в Първи стълб за директни плащания”. 

Страната ни настоява и за запазване на т. нар. обвързана подкрепа, чрез която се запазват най-уязвимите сектори, които се намират в селски райони.

Друг успех за България е включването в преходния регламент на удължаването на преходната национална помощ до 2027 г., инструмент, срещу който ЕК е твърдо против. Тя изрази надежда, че при предстоящия триалог между Съвета на ЕС, Европейския парламент и Европейската комисия този успех ще бъде запазен.

Една от основните форми в ОСП е въвеждането на т. нар. екосхеми – едногодишни плащания, които ще бъдат на хектар или животинска единица и ще заместят зелените плащания. Те ще са доброволни, но биха могли да увеличат доходите на земеделските стопани.

Друго изискване е част от директните плащания на всяка страна членка да отиват за подпомагане на малките и средните стопанства. В пакета ще има задължителен бюджет за директни плащания, които трябва да бъдат определени окончателно в триалога между ЕС, ЕП и ЕК.

На форума бяха дискутирани необходими законодателни промени в аграрната политика на страната както и подкрепата за земеделския сектор за намаляване на последиците от пандемията с Ковид – 19. Форумът обсъди българската позиция за промените в ОСП и новите възможности за подкрепа на българското земеделие чрез средствата на еврофондовете. 

Алтернативата, която дават на земеделските стопани кооперациите и сдруженията, също беше обект на дискусията. Участниците обсъдиха също необходимите промени в аграрната политика на България както и ролята на ОСП за модернизация на агросектора у нас.

 

Законът, Агрополитиката, Говори Брюксел

Мария Габриел: Европейският научноизследователски съвет дава стимули за развитие на новаторските идеи на българските учени

Мария Габриел: Европейският научноизследователски съвет дава стимули за развитие на новаторските идеи на българските учени

Понеделник, 23 Ноември 2020

Европейският научноизследователски съвет (EuropeanResearchCouncil, ЕНИС), който е в ресора на българския еврокомисар Мария Габриел,...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Удължават се сроковете за прием на заявления за хуманно отношение към свине и за погасяване на кредити на земеделски стопани

Удължават се сроковете за прием на заявления за хуманно отношение към свине и за погасяване на кредити на земеделски стопани

Вторник, 10 Ноември 2020

Държавен фонд „Земеделие“ взе решение за удължаване на сроковете за прием на заявления по...

Компании, Събития, Анализи

Преходът към зелена икономика и заетост в България – посока, цели, политики, възможности и предизвикателства“

Преходът към зелена икономика и заетост в България – посока, цели, политики, възможности и предизвикателства“

Понеделник, 23 Ноември 2020

Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) и WWF България, българският клон на Световния фонд за дивата...

Реколта, Пазари, Цени

Русия продължи ембаргото върху западни хранителни стоки до края на следващата година

Русия продължи ембаргото върху западни хранителни стоки до края на следващата година

Неделя, 22 Ноември 2020

Президентът Владимир Путин е подписал указ за новия срок. Забраната се отнася най-вече за хранителни...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

Общата подкрепа за производителите на картофи през 2020 г. е в размер на 3706, 62 лв./ха

Общата подкрепа за производителите на картофи през 2020 г. е в размер на 3706, 62 лв./ха

Петък, 20 Ноември 2020

Общата подкрепа за производителите на картофи през 2020 г. е в размер на 3706,...

Иновации, Обучение, Агросвят

Digital Preview - растенията се превръщат в строителни материали. Избор на дизайн, мотивиран от желанието за контакт с природата

Digital Preview - растенията се превръщат в строителни материали. Избор на дизайн, мотивиран от желанието за контакт с природата

Петък, 13 Ноември 2020

 Използването на растителни материали вместо цимент и синтетични материали се налага все повече.  Приказката...


Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.