Фермата „Под Балкана“ дава златен шанс за успешен семеен агробизнес

Таня и Никола Кулови /двамата вдясно/ заедно със сина им Яни е дъщерята Агора смело съчетават традицията и иновациите в животновъдството.

Животновъдството винаги е било неотменна част от живота на семейство Кулови. Пред тях никога не е стоял въпросът къде, в каква сфера и дали ще се реализират, но са се питали колко добитък ще гледат, ще може ли да вземат още глави или тези са достатъчно. Животновъдството е поминъкът на предците им и с него те са закърмени. Таня и Никола днес гледат около 1500 овце, кози, крави и биволи, имат пасища, обработват земя, построили са демонстрационен цех за преработка на мляко и месарски цех. Затворили са целия цикъл. Цялото това богатство е приютено във фермата „Под Балкана“. Тя се намира в карловското село Васил Левски и самото й име подсказва, че е разположена в подножието на Стара планина.
Идеята „да превърнат“ наследените караканчански овце в бизнес се заражда през 90-те години на миналия век. Стадото е наследено от бащата и дядото на Никола, които са каракачани и потомствени животновъди, като постепенно се увеличава. Семейството работи здраво, после идва и останалият добитък. През 2002 г. с кредит от Държавен фонд „Земеделие“ купуват 18 биволици. Оставят приплодите, решават да завъдят кравите, а след това придобиват и козите, май липсват само кокошките, спомня си началото Таня.


- Днес гледаме 500 овце каракачанска порода, но тук не влизат приплодите. Имаме малко и от израелската порода асаф, които са млечни – може да дадат до 450 литра годишно. Около 160 са биволите - порода Българска Мурра, над 250 са месодайните крави (сиво искърско говедо), млечните са по-малко, около 250 са козите. Обработваме и земя, нужна ни е, за да храним животните. Към 2000 декара заема люцерната, наели сме ливади и пасища. Обработваемата е към 2000 декара – за фуражните култури. Oсновната част от добитъка е от автохонни породи. Нали сме в България, трябва да държим на родното – или поне ние в това вярваме и така считаме, че е редно.

За фермата се грижи цялото семейство. Синът Яни учи зооинженерство и е на ти с животните, дъщерята Агора следва право и бори бюрокрацията. Наети са и няколко работници, но с кадрите е трудно. Не останаха у нас много хора, които са съгласни да се грижат за овце, кози, крави, независимо от заплащането, показва практиката на стопаните. И това е така навсякъде в бранша, забелязали през годините те. Младите, дори да са завършили селскостопанска гимназия, предпочитат да седят по кафенетата, да ровят в телефоните си, но не и да влязат в обора – там работата изобщо не е лека. Животните изискват непрекъснати грижи 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата, 365 дни в годината. Няма почивен ден, липсват празниците. През лятото във фермата допълнително наемат още и сезонни работници, разказва Кулова.



- Затова полагаме усилия да механизираме повечето дейности или поне тези, които изискват повече труд. Вече имаме доилна зала за кравите и биволиците. Тя е от огромна полза за нас, защото от една страна гарантира хигиената на млякото, от друга намалява и облекчава ръчния труд. Овцете и козите също се доят машинно. Но въпреки всичките агрегати, машини - с една дума механизация, без хора няма как да стане, няма как да бъде избегнат човешкият фактор в стопанството. Нашите стада са на свободна паша. През лятото овцете и биволите са по старопланинските ливади. Но все пак през зимата няма как да не ги приберем и тогава идва ред на фуража. На този етап няма да увеличаваме животните, оптимален брой са засега и дано ги запазим. С тези стада успяваме – добре обгрижени са и ни се отплащат.

Семейство Кулови разчита в голяма степен на еврофондовете. Още в първия период кандидатствали с проект по Програмата за развитие на селските райони и купили трактор с прикачен инвентар. Той върши чудесна работа в стопанството. Имат и друг проект - също за техника, по мярка 4. 1. на ПРСР. Получават плащания по мярка „Агроекология и климат“.

- Еврофинансирането е не само необходима помощ, но е и отлична възможност за инвестиции, за модернизация, за икономическо развитие. Реализацията на европроектите е шанс за нас, защото няма как да си позволим в противен случай да вложим толкова много в материална база и техника. Ако не бяха тези пари, нямаше да стигнем дотук на този етап, след двайсет-трийсет години може би, а може би и никога. Затова разчитаме на тях.

През годините Таня и Никола непрекъснато търсят начин да усъвършенстват бизнеса. Тъй като произвеждат немалко мляко, което няма кой знае колко добра цена, решават да направят цех. Така хем ще отворят работни места, хем ще реализират отдавнашна мечта за собствено производство. И това става през 2015 година с финансовото рамо на българско-швейцарската програма за сътрудничество. Тогава е отворен цехът, който е регистриран по Наредба 26 на „Министерството на земеделието, храните и горите“ за директни продажби - трети са в страната по тази мярка. Това позволява на Кулови да пласират киселото мляко, сиренето и кашкавала на фермерските пазари и по изложения. Вече имат магазин и в Пловдив. Откриват и първият у нас Демонстрационен център за преработване на мляко от редки местни породи, отворен всеки ден. Желаещите може отблизо да наблюдават целия процес по квасенето на млякото или как се сири сиренето, да опитат това и онова. Също приемат и туристически групи за посещения - в цеха, във фермата с животните, за дегустация на продуктите. Дневно цехът може да преработва средно 300 литра мляко, добито тук под Балкана, пояснява стопанката.



- Произвеждаме биволско, краве, козе и овче кисело мляко, бяло саламурено сирене, кашкавал, кефир, мътеница. Количеството продукция зависи от сезона, от това дали не е примерно агнилна кампания – тогава голяма част от млякото остава за малките. От неотдавна преработваме и месо. В месарския цех правим саздърма, пастърма, судужци, стерилизирани консерви с месо за директна консумация. Те са изцяло по местни, наши български рецепти, „башмайсторът“ е Никола. Затова вкусът им е такъв, какъвто го помним от детските години. Най-хубавото е, че нашият асортимент не съдържа консерванти. Не срещаме трудности при реализацията, защото тук имаме магазин, имаме и търговски обект в Пловдив. Освен това продаваме и от мобилна хладилна витрина. Хората вече предпочитат екологично чисти продукти и ги търсят. Да не забравяме и фермерските пазари, които също са изключителна възможност. Всяка сряда сме неотменни участници във фермерския пазар пред Министерството на земеделието, храните и горите. Срещаме се лице в лице с клиентите, ако не им хареса – ще дойдат и ще кажат, не сме анонимни.За нас е важна обратната връзка и прекият контакт с крайния потребител.
Семейство Кулови знае, че мястото му е тук – в България. С почерпения от предците опит, със съвременните знания на младите и с хъса на родителите фермата „Под Балкана“ просперира и всички те заедно виждат перспектива. Трудностите са неотменна част от работата, но те са стимулът – да се търси новото, да се внедряват иновации, но без да се забравят традициите, на които Кулови са стъпили здраво.

Теодор Пушкаров: Пчеларството е самотно занимание, но любимо

31-годишният  Теодор Пушкаров от Монтана е потомствен пчелар. Мед са произвеждали предците му и така , волю - неволю, са предопределили професионалния му път. Той и до днес пази един кошер от прадядо си и два от дядо си – потегнати са така, че да се използват и да напомнят – тук това се прави. Той  е първият пчелар от областта, регистриран по Наредба 26  за директни продажби на Министерството на земеделието, храните и горите. С финансовата помощ на проекта „За Балкана и хората” изгражда модерно помещение за преработка на мед, а с евросредства го оборудва. Теодор отглежда 150 кошера в монтанското село Меляне. Член е на Националната развъдната асоциация по пчеларство. Трудна ли е грижата за пчелите, изискват ли те много работа, къде реализира меда, може ли да се изхранва семейство по този начин – това са само част от темите, по които говорим с Теодор  Пушкаров.

Защо се захванахте  с пчеларство, нямаше ли е да е по-лесна търговията, примерно?
Вероятно това е съдбата, може да се каже, че съм потомствен пчелар. Прадядо ми още е гледал много кошери. После и дядо ми между другото вадеше мед, но само от  пет-шест кошера. И аз се въртях покрай него, помагах му. Той почина през 2001 г. и аз уж на шега се захванах. На мой приятел от селото дядо му гледаше пчели, та оттам вземах уроци. А след това познат на баща ми ми подари пчелно семейство. Така в двора „се образува“ малък пчелин. Тъкмо завърших средното си  образование през 2008 г. и бе отворена мярката „Млад фермер“ от Програмата за развитие на селските райони, която финансираше  старта  на земеделски бизнес за хора до 40-годишна възраст. Експерти от  Националната служба за съвети в земеделието ми разработиха бизнес плана. Кандидатствах сред първите, одобриха ме. За да изпълня проекта, увеличих кошерите от  67 на 150 за пет години. И оттогава само с това се занимавам. Това е занаятът, бизнесът, прехраната.

Пчелинът къде  е, защото в двора не виждам кошери?
Разположен е над селото в подножието на планината  до гората върху собствено място. Теренът първоначално беше около декар, но успях от хората да купя околните и сега разполагам с 10 декара. Много труд вложих, докато го облагородих, но сега съм доволен. Засадих стотина плодни дръвчета и 130 фиданки японска акация. Тя  е едно от най-хубавите медоносни дървета, цъфти през юли, когато почти  няма друга паша за пчелите и дъждът не й влияе лошо, цветовете не падат. Отделно съм засадил и към сто бели акации, имам още албиции, към 400 са дръвчетата.
 
Къде научихте пчеларството – само от практиката или трябваше да се ровите  в дебелите книги?
Научих е силно казало, редовно откривам по нещо ново някъде. Но иначе учих животновъдство в Аграрния университет в Пловдив. Исках екология, но случайно записах тази специалност и се оказа, че е моята. Там попаднах на точното, моето  място. Професорът ми по пчеларство Пламен Петров ми разкри един нов свят. Писах и дипломна работа по пчеларство. Та колкото и да бягам от този бизнес - (завършил съм електротехникум), съдбата там ме бута и показва – тук трябва да си, а не някъде другаде.

Младите хора предпочитат града в частност и основно чужбина, а защо ти живееш в това малко балканско селце Меляне?
И на мен ми е хрумвала идеята да запраша зад граница. Много трудно ми беше в годините на икономическата криза. Беше изключително тежко, работата не вървеше, бях затънал в заеми. Изкупната цена на меда беше много ниска. По това време вече се бях  запознал със съпругата ми Зорница и тъкмо бяхме се събрали да живеем заедно. За да оцелеем, непрекъснато искахме пари от някого. Предложих й – вземаме втория транш от „Млад фермер“, връщаме заемите, продаваме кошерите и с полученото заминаваме за чужбина. Смятах да помоля сестра ми, която учеше в Германия , да  ни съдейства. Но Зорница беше категорична, че трябва да останем  и беше права. Сега нещата се позадвижиха и не съжалявам.
 
Каква беше тази година за меда и за пчелите?
Много лоша накратко казано. Заради сушата миналото лято и през есента загубих пчелни семейства – от 170 кошерите паднаха на сто. Много дълъг период нямаше паша за пчелите. Освен това времето до декември беше сравнително топло и пчелите не се зазимиха. Сега добивите паднаха, ако през годините съм вадел по 50 килограма мед от кошер, сега имам по 30 кг. Но това лято има дъждове и постоянна паша. Хубавото сега е, че има и пчели! Зимното хранене трябва да е по-силно, но това не ме плаши.Ще го направя, важното е кошерите да са силни. Защото без пчелите ние, хората, ще закъсаме.



Успявате ли с реализацията на меда?
Справям се, обърка ни малко извънредното положение и обстановката  около ковид, но се надявам скоро ситуацията да се подобри. Зареждах девет магазина, а сега само два, но разчитам скоро да възстановя позициите си. Фермерските пазари също са добра възможност. Старая се да избягвам прекупвачите. Търсили са ме такива посредници – веднага казват, колкото мед имаш, вземаме го всичкия. И избягват въпроса за цената. Отговарям, че под 8 лева няма да го дам и в повечето случаи ми затварят телефона. Голям парадокс е цената на меда – сега е около 3,80 лв. на едро. През 2008 г тя се движеше между 3,20 и 3,80. За дванайсет години няма промяна, а колко се вдигна за периода минималната работна заплата, стоките и услугите, електроенергията, водата, горивата?!

Това е проблем и в тази връзка  150  кошера не са ли твърде много за един човек – все пак цялата грижа по този немалък пчелин пада върху вашите плещи?
Вероятно са много. От тези, които гледам, в 110 са основните семейства. Средният добив е 45 килограма  и получавам около 5-6 тона мед. Вече се замислям да ги намаля на 130, защото моята идея е по-малко кошери, но много качествени. Защото те дават и твърде качествен мед, аз от години имам постоянни клиенти, които го ценят и го търсят. Затова смятам, че е добре да имам тези кошери, за които ще полагам всички необходими грижи, без никога да спестявам нещо. Кошерът трябва да е силен, за да оцелее и при най-лютата зима. И успявам, справям се добре. Но трябва да отбележа, че това се дължи и на проектите по Селската, Българо-швейцарската и Националната програма по пчеларство.

Колко проекта имате зад гърба си?
Няколко са  – по Швейцарската програма изградих миницеха за производството на мед – изцяло ново помещение, вдигнато от основите. Вътре условията са съвременни, техниката е модерна, осигурена по 121 мярка за модернизиране на стопанствата на ПРСР, по която  също имам инициатива. По „Млад фермер“ създадох пчелина – иначе едва ли кошерите щяха да са 150 и това да е моят бизнес. По Националната програма купувах кошери, сега и сушилня.  По Швейцарската програма стигнах до фермерските пазари, които са невероятна възможност за хората да си осигурят наистина качествени продукти. За нас също са огромен шанс – да избегнем прекупвачите. И искам да подчертая, че фермерският пазар  пред земеделското министерство е на изключително равнище. Ние, които предлагаме продукцията си там, сме „държани изкъсо“, проверявани сме на място – действително ли това, което продаваме е наше производство, как го произвеждаме, отговаря ли на стандартите. Но да се върнем към проектите, програмите и мерките. Те са жизнено необходими за хора като нас, които са решили да живеят тук и сега, да създават нещо. Наясно съм, че аз също трябва влагам средства – без тях не може, макар че много хора мислят „взе едни пари по проект“. Но такива програми не бива да бъдат пренебрегвани. Подобни инвестиции трудно бих направил сам,  без евросредствата.

А проблеми нямате ли?
Най-големият сме ние, самите производители. Подливаме си вода един на друг. Ако аз кажа, че на биомагазин ще продам меда си на 8 лева, следващият след мен ще свали лев, третия – 2 лв., а четвъртият може да падне и на 4 лева. А това вече е загуба за него, но и за нас. Подбиваме си цената един на друг. Надявам се с времето да се научим да отстояваме позициите, вярвам, че ще стане. Не толкова бързо, колкото ми се иска,  решавам въпроса с ветровете в Балкана – около пчелина садя дръвчета, за да създават заслон. И това, от което аз „страдам“, е самотата. Пчеларството е самотно занимание и по цели дни, когато съм на пчелина, няма с кого дума да продумам. Случвало се е, да взема баба със себе си – тя седи под навеса, а аз от време на време се провиквам, за да чуя гласа й.

И остава ли пчеларството бизнес и в бъдеще?
Разбира се, не се отказвам, то си е моето призвание. Сега се пробвам в една малко по-различна ниша, но тя пак е пряко свързана с пчелите. Създавам  стопанство  за производство на пчелни майки с търговска цел и правя отводки – малки пчелни семейства, които предлагам на интересуващи се.  И това е също много отговорна работа – всичко става по абсолютно точен график, ако не спазиш датата, може да изгубиш 200-300 майки. Дори да преуспея в това начинание, от производството на мед няма да се откажа. И ако трябва да обобщя – пчеларството е моето амплоа, чрез него изявявам най-пълно професионалните си  качества. То е моето занимание, което най-точно съответства на моите качества, моята приказка и моята сбъдната мечта е.

От изгрев до залез на полето или къде минава пътят на успеха

Да гледаш земя и добитък е призвание за мен, смята Кръстанчо Кръстанов от Годеч. Захванал се с този нелек бизнес  още в началото на 90-те години на миналия век и така до днес.  Сега  гледа около 4500 декара земя, от които 1000 дка са пасища и ливади, 270 овце, 20 кози, 9 телета, 3 коня. Солидното стопанство иска много грижи. И макар че е завършил съобщителна техника,  Кръстанов се справя, защото земеделието и животновъдството не са му чужди. Те са в душата му. Разбира се,  огромната помощ  на  съпругата и двамата сина е факт. С Кръстанов си говорим за първите стъпки, трудното ежедневие и бъдещите възможности.

- Защо земеделие и животновъдство, господин Кръстанов. С какво ви привлече тази област от селското стопанство?
- Просто така съм отгледан и възпитан. Земеделието е поминъкът на предците ни.  Баба ми и дядо ми бяха в местното земеделско стопанство. Това работеха и ми „вляха“ тази любов към земята и към животните. Закърмиха ме с нея и тя се „врасна“ в мен. Винаги ме е теглело да вдъхна аромата на оранта, да стрия между дланите си  житните класове,  да погаля агънце. Подобна тяга при нас явно върви през поколение, защото майка ми и вуйчо ми нямаха подобни желания.

- Кога започнахте? Какво беше началото?
- Със земеделие се захванах през 1993 година, но първо през 1990-а купихме косачка. С нея обслужвах съседи, познати и така полека-лека  нещата се получиха. Мислех за бизнес и защото земята е всичко, което искам, узрях за нивите. Набавихме някаква техника, после  - през  1994 г., дойдоха овцете, а след тях и  козите. Но всичко това е много труд. Защото за земята и добитъка почивен ден няма. Те искат непрекъснато грижи. В началото беше изключително трудно – и с пласирането на продукцията, и с производството. Не винаги успявахме да приберем зърното, нямахме модерната техника.

- Да се върнем към зърнопроизводството –  то е, за да затворите цикъла или за търговия, какво сеете?
- Сеем основните  житно-зърнени култури. Имаме масиви с пшеница, ечемик,  слънчоглед,  царевица. Една част от реколтата  остава за нас, за  изхранване на животните, останалата пласираме. При зърнопроизводството няма  от 9 до 17 часа, първа и втора смяна.  Идва подходящото време и ти си на полето – ореш, култивираш, сееш, жънеш.

- Казахте, че в началото не сте имали достатъчно техника? Сега как е, успяхте ли да си набавите?
- Справихме се с помощта на еврофондовете. Кандидатствахме по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“, финансирана от Програмата за развитие на селските райони. Така си осигурихме  трактор и прикачен инвентар -  дискова брана, плуг, сеялка и мулчер  за почистване и подържане на пасища и терени. Внесохме после проект в Държавен фонд „Земеделие“,  но той остана в резервите, защото се оказа, че кошарата, която искаме да строим, не попада в необлагодетелстван район и загубихме пет точки. После пък свършиха парите. Сега имам одобрен проект към Местната инициативна група „Берковица-Годеч“ по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ за доставката на две  сеялки -  за пролетници и за есенници, валяк и  вана за мляко. Европейските пари са възможност, която  е хубаво да използваме. Чрез тях успяваме да модернизираме стопанствата, да ги превърнем  в съвременни  рентабилни предприятия. 
 
- Нека отделим малко време на животновъдството. Казахте, че искате да доставите вана за мляко. Какво правите добитото от овцете и козите мляко?
- Част от моите животни са под селекционен  контрол. Те са от така наречените чувствителни породи. Тяхно е бъдещето, защото така се постига висока продуктивност Дават мляко, от което продаваме в магазина – открихме го в началото на този век, останалото отива в мандрата. Понякога си оставяме за нас – за сирене. Пласментът е изцяло ангажимент на съпругата ми Вася. Тя е и качественият контрол – това е професията й. Има и стаж като лаборант в млекопреработвателни предприятия, та е на ти с всички изисквания. Но не е много лесно, въпреки че на думи така изглежда.

- А как стои при вас въпросът с работната ръка?
- Кажи-речи в зърнопроизводството се справяме сами. Много ми помагат двамата синове. Опитвахме да наемаме хора, но… Машините са изключително съвременни, с компютърни системи и това донякъде стряскаше. Не навсякъде в днешните селскостопански гимназии обучават младежите на съвременна селскостопанска техника.  Много по-сериозен е проблемът с  овчарите. Търсим едва ли не из цяла България. Обикаляме, питаме, молим. А за тях са създадени удобства – мебелирана стая със санитарен възел, телевизор. Знаете ли, ако за няколко часа изчезне кабелната телевизия, се надига вой.  Не разбирам, разчитат на социалните помощи, които не са кой знае колко големи, а не да изкарат прехраната си  с  труд. Подобни трудности срещат всички колеги. Обсъждаме ги и дотук – изход не виждаме. И ако ние сме близо до София и това е проблемът ни, то за другите краища какво? Няма квалифицирани работници. Овчарите от някогашните ТКЗС-та се преселиха в по-добрия свят, а днешните млади  не искат, не им е интересно това.  Аз съм научил много от баба и от дядо, но като те завърти ежедневието,  учиш в крачка. Нужни са упоритост и любов – към земята и към животните.  Вероятно ще се стигне до намаляване на добитъка – поне при мен. Защото всичко ляга на нас.

- Как успявате, какво включва  един ваш  работен ден?
- А, ставаш  още преди изгрев слънце и сядаш далеч  след залеза. Нали знаете, че при нас ден година храни, ненапразно предците ни са казвали това. И така продължава през всичките 365 дни, те като изтекат, отново. Кръговрат, но аз обичам земята и животните. Това не винаги е достатъчно. Трябва и едно рамо от държавата, при нея понякога бюрокрацията е много сериозна. Но няма да се предаваме, земеделците и животновъдите  хранят хората, всички хора – независимо да ли са вегани, вегетарианци, дали пазят диети.
А докато говорим, Кръстанов разпорежда – премести машината на оня блок, дай трактора тук, закарай животните там.  Няма почивен ден и работно време, но това е начинът, бизнесът да върви напред.

Веселина Ралчева: Опитваме се да наложим марката „Биоградините на Ралчеви“ за нашите плодове и зеленчуци и „Inaessentials“ – за биоетеричните ни масла и флорални води

Биопроизводството дава възможности, които трябва да използваме разумно

В разгара на розовата кампания е истинско предизвикателство да „хванеш“ Веселина Ралчева, защото точно тогава времето за разговори е кът. Все пак за един ден трябва да бъдат решени стотици задачи, коя от коя по предизвикателни. Но тя с помощта на цялото семейство се справя, много успешно при това. И дори намира вечерта един час, за да отговори на въпросите. А те също са доста, защото биопроизводството е тема, която интересува всички или поне повечето от нас.

Веселина, заедно със съпруга си Николай, се захваща с розите и лавандулата преди повече от 20 години. Днес на площ от около 3000 декара край Панагюрище тя отглежда още и биозеленчуци - картофи, малини, шипки, лук, тикви, слънчоглед, лимец пъпеши, спанак. Голяма част от стопанството е сертифицирано като биологично.Веселина е горда майка на три деца, които сега активно помагат и развиват биоземеделието – най-малката дъщеря е студентка, върнала се през март у нас заради пандемията.

- Госпожо Ралчева, защо решихте да се захванете със земеделие?
- Започнахме случайно. В далечната 1999 година ни върнаха 20 декара земя край Панагюрище. Не беше редно да пустее и решихме да насадим лавандула. После започнахме проучване – какво е най-добре да отглеждаме в района. Разбрахме, че до Първата световна война тук е имало розово поле. И засадихме маслодайни рози. Оказа се добър ход. В началото на този век стигнахме до извода, че трябва да затворим цикъла. Затова започнахме строежа на розоварна – на гола поляна само със собствени средства и заеми – все пак фирмата ни бе с предмет на дейност производство и преработка на етерично-маслени култури. Цялото й оборудване бе втора ръка. По-късно вече успяхме да го подменим с евросредства, най-наложителна бе доставката на нови парни котли, осигурихме и някои от дестилационните апарати.

- Тоест оперативните програми са добра инвестиционна перспектива.
- Не са единствената, но безспорно са отличен шанс. Само през миналия програмен период ние успяхме да реализираме пет-шест проекта – на стойност между 10 000 и 80 000 евро всеки. Тогава имаше гарантиран бюджет за биопроизводителите и това ни даваше свободата да планираме, да вървим стъпка по стъпка. Сега няма заделен бюджет, има само допълнителни точки в критериите за оценка и за мен това не е най-работещият подход. Знаехме, че средствата ще се изчерпат с първите приеми и кандидатствахме с проект за голяма стойност. Сега се налага да правим промени в проекта, да подписваме анекси. Но пък учим уроци – опитваме да правим възможно най-точните прогнози, за да успеем. Според мен, е редно да има гарантирани бюджети, за да планират хората по-спокойно и да кандидатстват по често с по-малки идеи за това, което им е нужно. Сега имаме голям проект по мярка 4.1. Правим склад за биопродукция, нови масиви рози и лавандула, техника и огради. Имаме утвърден и по мярка 4.2. за строеж на нова дестилерия за биопроизводството. Разширихме насажденията и настоящата малка розоварна няма да поеме цялата продукция. Намерението ни е новата дестилерия да стане своеобразен център на „ароматния” туризъм. Да е място за семинари, уъркшопове, демонстрации, курсове, примерно за лечебни и ароматни растения. Уреждаме финансирането, надявам се да стартираме скоро и искрено вярвам, че ще се получи. Евросредствата са шанс, който не бива да бъде изпускан и пропиляван. Те оказват положителен ефект върху развитието на бизнеса от една страна и обществото – от друга. Чрез тях се разкриват и нови работни места, а това е от голямо значение за хората.

- Да се върнем към земеделието, защо био? Не е ли по-трудно?
- Вероятно, но имаме плодородна земя, а какво ще стане, ако я експлоатираме безмилостно, само защото сега я имаме? Ние минахме през какво ли не в тези години, през много трудности. Все пак бизнесът с етерични масла е много консервативен, става дума за традиции от поколения. Особено трудно беше началото, положихме огромни усилия, за да пробием. През 2005 г. се сдобихме с първия биосертификат за лавандула. Тогава у нас нямаше бисертифициращ орган, затова нашия беше издаден от щвейцарска компания. И по онова време биопроизводството беше едва ли не екзотика. Много неща правехме по метода „проба- грешка“. Но не се отказахме, търсехме съмишленици и така през 2009 г. създадохме Българска асоциация „Биопродукти”, която аз оглавих по онова време. Тогава първият въпрос на всички журналисти беше - има ли биопроизводство у нас. Но тя даде тласък, обменяхме практики, получавахме информация. Тогава видях свободни ниши и възможности, затова се насочихме се към по-широк спектър култури. Бяхме първопроходци, но увлякохме хора и те поеха също по този път. Опитваме се да наложим марката „Биоградините на Ралчеви“ за нашите плодове и зеленчуци и „Inaessentials“ – за биоетеричните ни масла и флорални води.

- Това не е ли скъпо занимание, къде пласирате продукцията? Имам предвид, че за мнозинството хора био означава скъпо.
- Допреди две години почти 99 процента от продукцията ни бе за износ и продажби на едро. Но децата разработиха добър онлайн бизнес. Тяхно дело е реализацията и маркетинга, брандовете, стигането до крайния потребител. За етеричните масла вече имаме доста стабилна и вярна клиентела у нас, а от тази зима и в други страни – Германия, Великобритания, Румъния, Гърция. Излизаме постепенно и на европейския пазар. Знаете ли, много е дразнещо, когато видиш своите биопродукти на петорна цена, примерно в някоя търговска верига. Затова започнахме с фермерските пазари, водихме преговори с някои хипермаркети за нормални цени, достъпни за хората. Важно е родителите да може да си позволят подобни продукти за децата, а не само по здравословни причини.Но имаме амбицията да стигнем до възможно най-много клиенти. Трябва да се има предвид, че фермерските пазари са от изключително значение за малките производители, които не може да предложат голямо количество на магазина. И това тържище за тях е единствен шанс. Винаги ще има хора с много малко продукция. Това е най-честната търговия при която и страните постигат добра цена, изгодна за тях.

- Как се отрази извънредно положение на вашата фирма?
- Имаше известни сътресения, примерно при доставчиците на семена и торове. Те искаха предварително плащане, пазарът стана по-консервативен, забавяха се доставките. Всичко поскъпна, нямаше възможности за разсрочвано плащане. От друга страна пренасочихме силите си към производството на почистващи препарати, вместо биокозметика, флорални води и етерични масла. Опитваме се да сме гъвкави според ситуацията. Закъсняхме с някои агротехнически мероприятия, но заради лошото време. За земеделските производители бяха осигурени доста добри условия по отношение на пропускателните режими. Благодарение и на усилията на аграрното министерството към нас бяха толерантни. А лично ние бяхме „облагодетелствани“, тъй като в района нямаше голямо огнище на корона вирус. Пък и много хора се върнаха от чужбина, та сега нямаме големи проблеми с работната ръка.

- Казвате, че срещате трудности с „набавянето“ на работници? На колко хора давате хляб всъщност?
- При нас се използва наистина много ръчен труд – производството ни е такова. А много хора в работоспособна възраст са зад граница, защото там изкарват повече пари, отколкото у нас. Ние не може да си позволим западните ставки. Там и протекциите за собственото производство са големи. Не разполагаме с такива средства. Оставям на страна факта, че плащането на субсидиите, които са за биопроизводителите, е предвидено за средата на годината. Постоянните ни работници са около 50 човека в активните месеци, в розобера – над сто души се трудят на полето. Имаме петима трактористи, ръководител на стопанството, организатор производство - изобщо сериозен екип, на който винаги може да се разчита.

- Има ли бъдеще биоземеделието?
- Убедена съм, защото това е кауза.То е начин за опазване на околната среда, а още на биоразнообразието от една страна и на здравето на хората – от друга. Биопроизводството, обаче зависи от усилията на държавата, на земеделците, на браншовите асоциации и не на последно място – на науката. Вече има Национален план за развитие на биологичното производство до 2027 година. Определени са стратегическите цели. Надявам се той да оправдае очакванията и да осигури водещата позиция на страната ни в тази сфера – все пак тя е уникална с подходящите почвени и климатични условия за развитието му. България е най-големият производител на биологично розово и лавандулово масла в света. Така, че може да станем и ключов играч с традиции в осигуряването на суровини за био козметиката. Затова бъдещите ни планове са пряко свързани увеличаване на трайните насаждения. Българската роза отколе е известна в цял свят, защо ние да не използваме тази възможност, като гарантираме и съхраняването на природата. Идващите след нас ще оценят направеното.

Биопроизводството – възможности, пречки, перспективи или просто любов

Цветан Цеков е сред най-големите производители на био плодове не само  у нас, но и на Балканския полуостров. Неговите овощни градини са разположени на площ от 560 декара край Ботевград. За да отговаря на всички стандарти и изисквания, продукцията му не съдържа пестициди, химически торове и генно модифицирани организми. Цеков е от 15 години в този бизнес. Продава не само у нас, но и в чужбина. С него говорим за случващото се в тази нелека сфера, за проблемите в сектора – породени от пандемията, бюрокрацията  и не само.

-Господин Цеков, защо решихте да се занимавате със земеделие?

-Решението ми  не е спонтанно. По образование съм агроном, завършил съм Аграрния университет в Пловдив. И след като поработих 15 години в друга сфера, се захванах с нещо което ми е на душата, което знам как се прави.Естествено проучих възможностите, реализацията, пазара, търсих съвети на специалисти, консултирах се с опитни хора. Инвестирах  в овощарство  и  защото ми направи  впечатление,  че българските  плодове са твърде малко в големите търговски вериги, които заемат основен дял от пазара. Прецених,  такава инвестиция е не само нужна, но  ще е рентабилна, има бъдеще. Започнах през 2005  г. и направих „професионална“ овощна градина с цялата необходима базаза развитието й, с модерните технологии в отглеждането на плодовете. През 2010 г. монтирахме конструкцията против градушки. Изградихме плодохранилище.Влагаме във всичко, за да сме конкурентни. Овощната градина с правилната структура, но без базата за съхранение  губи своя смисъл. Инвестициите трябва да са свързани една с друга, иначе са  обречени.

 -Къде изнасяте продукция? Какви трудности срещате?

-Изнасяме за Западна Европа, повече за Германия. Но там се „борим“ с местните производители, които имат доста по-големи възможности от нас. Оставям на страна факта, че субсидиите им са по-големи. Те може да лавират заради подпомагането, което им сваля драстично  себестойността.  На Запад докато не изкупят местното  производство,  не търсят друга продукция. Това правило не важи у нас. Тук търговските вериги, които са монополисти, на 1 тон наша продукция продават 100 тона чужда. Факт е, че родните плодове и зеленчуци се появяват само в определени  сезони, в останалото време преобладава вносът. Тази тенденция трябва  да се обърне. Като вкусови качества нашата продукция  превишава многократно чуждата и това е всеизвестен факт.

-Каква е актуалната ситуация в сектора сега, имам предвид извънредното положение, обявено заради пандемията от корона вирус?
-Трудностите са  големи. Не може да изнасяме плодове за консумация заради проблеми с транспорта, предизвикани от затварянето на границите. Опитваме да експортираме нашите плодове за преработка - у нас няма  такива предприятия. При нас има много сезонен труд, а хората не може да работят –  няма как  да осигурим превоз, за да стигнат до градините, заради евентуалното струпване на хора. Търсим решения, опитваме се с всички позволени и законни начини да преодоляваме трудностите, защото при нас работата не спира, тя е непрекъсната – без почивен ден, независимо от лошото време или противоепидемичните мерки.

-Конкурентоспособна ли е българската продукция от плодове?

- Не особено по много причини. Овощарите ни са  демотивирани, защото нямат пазари. За да се увеличи пазарът е нужен план, съобразен с браншовите организации, но и  правилното подпомагане е изключително нужно. В  цял свят този сектор  се подпомага  с много  сериозен ресурс. Нали знаете, че ние може две години да не приберем реколта заради климата, примерно. Неколкодневни ниски температури съсипват тотално  плодните пъпки – те измръзват. Липсата на работна  ръка, включително специалисти, също е сериозен проблем. Тук е ролята на държавата – да даде едно рамо. Всичко може да се промени с трайни  политики и целенасочена стратегия.
-Но ние не обичаме много да се сдружаваме.
-Поради факта, че липсва стратегия,  производителите нямат стимул да се обединяват. Ако не се сдружат, няма как  да излязат на големите пазари – малки са и не успяват да ги задоволят. За да стигнат до тях, трябва да инвестират. А големите инвестиции стават с проекти, които позволяват, примерно създаването на съвременни логистични бази. Преди две  години всички организации на производители поради неправилно третиране бяха подложени на всевъзможни сериозни проверки. И се получава един омагьосан кръг, който  не дава възможност за развитие на сектора.

-Какво означава неправилно третирани?

-Министерството на земеделието позволява сдружаване и то е регламентирано.Но ако членовете  на обединението кандидатстваме с проекти, от  Държавен фонд „Земеделие“ ни считат за свързани лица. Отговаряме на всички условия и изисквания, но не може да ни одобрят. Трябва да бъде разрешен този проблем, защото без някои сериозни инвестиции, които се осигуряват в значителна част от случаите и с проекти, стопанството не може или трудно  функционира. А  сдруженията  са своеобразна гаранция за добра логистика, спад на разходите, богата информация и пласиране на продукцията. Да не забравяме и че биопроизводството не е лесна работа. То е много любов, към това, което правиш и цяла философия. Необходими са наистина много знания, за да намериш нужните средства за растителна защита и подхранване. Изискванията са много и трябва да се спазват стриктно, не са едно и две ограниченията. Разрешените за използване препарати са по-скъпи. Площите трябва да отговарят на определени условия. Пропускането на нещо по веригата, може да доведе до необратими последици, да се стигне дори до фалит.

 -А  климатичните промени, как се отразяват те на сектора?

-Те са сериозен бич, особено късните  студове и  слани. Тази година те унищожиха над 90 процента от продукцията на колегите от Русенско и Силистренско. Проблем и то не малък са засушаването и  градушките. Нямаме изградена национална  противоградна система – затова станахме първите, построили преди десетина години противоградна конструкция. Ефектът от нея е огромен. Нашите градини са в полупланински и планински район, това ни дава възможност да поливаме от реките, та успяваме да елиминираме в известна степен сушата.Ние сме безсилни срещу природата, тя е голяма, велика сила. Затова е задължително  създаването на политики, предназначени  за реалните производители. Необходимо е да имат условия за инвестиции и  реинвестиции. Държавната помощ е нужна, защо не в осигуряване на субсидирана заетост за сектора или в преустановяването на лошите практики в биопроизводството, които носят много негативи на реалните  биопроизводители.

- Не дават ли такава възможност европроектите?

 - Европейските средства безспорно са възможност. Благодарение на оперативните програми бяха създадени много овощни градини. Но освен грижи, те искат също ноухау, база, технологии, техника. Еврофинасирането дава шанс  за по-смели и по-модерни решения.

Ние монтирахме по Програмата за развитие на селските райони  конструкция против градушки – първата в страната и проектът ни бе оценен по достойнство. Съоръжението представлява мрежи от поликарбонатни нишки, опънати върху бетонни стълбове и ни е изключително полезно. Оказа се наистина много успешна и още по-необходима система, която в голяма степен предпазва продукцията ни. Закупихме  специализирана овощарска техника. Изградихме  система за капково напояване и  хладилни складове за съхранение на реколтата. Това ни позволява  целогодишна доставка  на плодове за магазините.  Продължавам да мисля, че с малко помощ от държавата и с европарите може да си върнем славата на най-добрите производители на плодове и зеленчуци. Защото ние сме  наистина добри!

Законът, Агрополитиката, Говори Брюксел

Мария Габриел: Европейският научноизследователски съвет дава стимули за развитие на новаторските идеи на българските учени

Мария Габриел: Европейският научноизследователски съвет дава стимули за развитие на новаторските идеи на българските учени

Понеделник, 23 Ноември 2020

Европейският научноизследователски съвет (EuropeanResearchCouncil, ЕНИС), който е в ресора на българския еврокомисар Мария Габриел,...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Удължават се сроковете за прием на заявления за хуманно отношение към свине и за погасяване на кредити на земеделски стопани

Удължават се сроковете за прием на заявления за хуманно отношение към свине и за погасяване на кредити на земеделски стопани

Вторник, 10 Ноември 2020

Държавен фонд „Земеделие“ взе решение за удължаване на сроковете за прием на заявления по...

Компании, Събития, Анализи

Преходът към зелена икономика и заетост в България – посока, цели, политики, възможности и предизвикателства“

Преходът към зелена икономика и заетост в България – посока, цели, политики, възможности и предизвикателства“

Понеделник, 23 Ноември 2020

Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) и WWF България, българският клон на Световния фонд за дивата...

Реколта, Пазари, Цени

Русия продължи ембаргото върху западни хранителни стоки до края на следващата година

Русия продължи ембаргото върху западни хранителни стоки до края на следващата година

Неделя, 22 Ноември 2020

Президентът Владимир Путин е подписал указ за новия срок. Забраната се отнася най-вече за хранителни...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

Общата подкрепа за производителите на картофи през 2020 г. е в размер на 3706, 62 лв./ха

Общата подкрепа за производителите на картофи през 2020 г. е в размер на 3706, 62 лв./ха

Петък, 20 Ноември 2020

Общата подкрепа за производителите на картофи през 2020 г. е в размер на 3706,...

Иновации, Обучение, Агросвят

Digital Preview - растенията се превръщат в строителни материали. Избор на дизайн, мотивиран от желанието за контакт с природата

Digital Preview - растенията се превръщат в строителни материали. Избор на дизайн, мотивиран от желанието за контакт с природата

Петък, 13 Ноември 2020

 Използването на растителни материали вместо цимент и синтетични материали се налага все повече.  Приказката...


Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.