МИГ-овете, които не бива да пропускаме

Що е то Местна Инициативна Група /МИГ/и какви са възможностите й Петя Генова от Берковица разбрала отдавна. През 2007 г. тя е връзки с обществеността на общината и започва активно да работи за създаването на МИГ. Пред групата журналисти , поканени на семинар по проект „Нови хоризанти на ОСП“ в Приключенска къща по ПРСР „Русалиите“ тя сподели как МИГ-овете помагат на хората да развият идеите си за бизнес./ Очакваме с нетърпение интервюто, което нейния герой Кръстан Кръстанов от Годеч ще даде за „Агробизнесът“

„Създаването на МИГ не бе лесна задача, но аз обичам градивните предизвикателства. За да отговорим на критериите, трябваше общината да наброява над 10 000 души, ние бяхме такава. Но беше по-добре да се обединим със съседна община. Годеч отговори на поканата ни, „запретнахме“ ръкави и успяхме“, връща се назад в годините Генова.
Тя и колегите й отчитат, че общността може да генерира нови идеи, които реално се осъществяват със сравнително малки финансови инвестиции, като се използват максимално тукашните ресурси. Правят проучване относно силните и слабите страни на общините, възможностите им и разработват стратегията за местно развитие. Тя е утвърдена и финансирана от Програмата за развитие на селските райони. И я изпълняват успешно.

„През 2007 г. подходът ЛИДЕР бе интегриран в Програмата за развитие на селските райони и това ни откри нови възможности. За прилагането му основни инструменти са МИГ и стратегията - все пак в основата му е разбирането, че местните стратегии за развитие са много по-ефективни, защото идеите се генерират от местните хора и се прилагат на местно равнище от самите тях. Открихме, че ЛИДЕР е инструментът, който работи добре, приспособява воденето на политика към различните нужди на населените места. При него решенията се вземат тук, а не някъде по върховете. Че при нас заработи успешно, потвърждават добрите практики, реализирани чрез него. Примерите не са един и два“, спомня си Петя.
МИГ действа като мини разплащателна агенция, уточнява тя. Проектите, реализирани през местната инициативна група, са от най-различно естество – със стопанска насоченост, за доставка на техника, за откриването на автосервизи и за преработващи цехове. Изградени са спортни и детски площадки, оформени са градинки, реновирани са сгради. Инвестициите, осигурени чрез МИГ, допринасят за устойчивото развитие на района, убедена е Генова.

МИГ „Берковица-Годеч“ е сред отличниците през миналия програмен период. Средно по единайсет проекта са подавани във всеки от седемте обявени приема. Сключените договори за реализацията им са 47. Изплатените за осъществяването им средства възлизат на почти 1,2 милиона лева. Под 4 процента са неусвоените от МИГ пари, изтъква тя.
В новия програмен период групата е под надслов „Водено от общностите местно развитие“. Стратегията й вече е одобрена, дори повечето от мерките са отворени. Не малък е и интересът, защото хората осъзнаха, че има смисъл в тези проекти, за да останат тук и да имат реализация на идеите си. 25 са внесените предложения само по мярка 6.4 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“, разказва Петя.

„Направеното дотук и това, което тепърва ще бъде реализирано чрез нашето сдружение, допринася за устойчивото развитие на района, за подобряване жизнения стандарт на хората и за разкриването на работни места. Активизира се местната общност, развиват се обществените услуги, решават се икономически, социални и екологични проблеми. Значи сме на правилния път, нали?“, смята Генова, която обещава да работи все така активно за популяризиране на сдружението.
Постигнатото от МИГ „Берковица-Годеч“ и „Водено от общностите местно развитие“ доказва, че сдружението защитава истински ценности, то е движеща сила за промяна и развитие. Показало е, че иновативно и се явява мощен инструмент за напредъка на селските райони. Затова такива МИГ-ове не само, че не бива да бъдат пропускани, но и трябва да бъдат търсени, категорична е Петя Генова.

Биопроизводството – възможности, пречки, перспективи или просто любов

Цветан Цеков е сред най-големите производители на био плодове не само  у нас, но и на Балканския полуостров. Неговите овощни градини са разположени на площ от 560 декара край Ботевград. За да отговаря на всички стандарти и изисквания, продукцията му не съдържа пестициди, химически торове и генно модифицирани организми. Цеков е от 15 години в този бизнес. Продава не само у нас, но и в чужбина. С него говорим за случващото се в тази нелека сфера, за проблемите в сектора – породени от пандемията, бюрокрацията  и не само.

-Господин Цеков, защо решихте да се занимавате със земеделие?

-Решението ми  не е спонтанно. По образование съм агроном, завършил съм Аграрния университет в Пловдив. И след като поработих 15 години в друга сфера, се захванах с нещо което ми е на душата, което знам как се прави.Естествено проучих възможностите, реализацията, пазара, търсих съвети на специалисти, консултирах се с опитни хора. Инвестирах  в овощарство  и  защото ми направи  впечатление,  че българските  плодове са твърде малко в големите търговски вериги, които заемат основен дял от пазара. Прецених,  такава инвестиция е не само нужна, но  ще е рентабилна, има бъдеще. Започнах през 2005  г. и направих „професионална“ овощна градина с цялата необходима базаза развитието й, с модерните технологии в отглеждането на плодовете. През 2010 г. монтирахме конструкцията против градушки. Изградихме плодохранилище.Влагаме във всичко, за да сме конкурентни. Овощната градина с правилната структура, но без базата за съхранение  губи своя смисъл. Инвестициите трябва да са свързани една с друга, иначе са  обречени.

 -Къде изнасяте продукция? Какви трудности срещате?

-Изнасяме за Западна Европа, повече за Германия. Но там се „борим“ с местните производители, които имат доста по-големи възможности от нас. Оставям на страна факта, че субсидиите им са по-големи. Те може да лавират заради подпомагането, което им сваля драстично  себестойността.  На Запад докато не изкупят местното  производство,  не търсят друга продукция. Това правило не важи у нас. Тук търговските вериги, които са монополисти, на 1 тон наша продукция продават 100 тона чужда. Факт е, че родните плодове и зеленчуци се появяват само в определени  сезони, в останалото време преобладава вносът. Тази тенденция трябва  да се обърне. Като вкусови качества нашата продукция  превишава многократно чуждата и това е всеизвестен факт.

-Каква е актуалната ситуация в сектора сега, имам предвид извънредното положение, обявено заради пандемията от корона вирус?
-Трудностите са  големи. Не може да изнасяме плодове за консумация заради проблеми с транспорта, предизвикани от затварянето на границите. Опитваме да експортираме нашите плодове за преработка - у нас няма  такива предприятия. При нас има много сезонен труд, а хората не може да работят –  няма как  да осигурим превоз, за да стигнат до градините, заради евентуалното струпване на хора. Търсим решения, опитваме се с всички позволени и законни начини да преодоляваме трудностите, защото при нас работата не спира, тя е непрекъсната – без почивен ден, независимо от лошото време или противоепидемичните мерки.

-Конкурентоспособна ли е българската продукция от плодове?

- Не особено по много причини. Овощарите ни са  демотивирани, защото нямат пазари. За да се увеличи пазарът е нужен план, съобразен с браншовите организации, но и  правилното подпомагане е изключително нужно. В  цял свят този сектор  се подпомага  с много  сериозен ресурс. Нали знаете, че ние може две години да не приберем реколта заради климата, примерно. Неколкодневни ниски температури съсипват тотално  плодните пъпки – те измръзват. Липсата на работна  ръка, включително специалисти, също е сериозен проблем. Тук е ролята на държавата – да даде едно рамо. Всичко може да се промени с трайни  политики и целенасочена стратегия.
-Но ние не обичаме много да се сдружаваме.
-Поради факта, че липсва стратегия,  производителите нямат стимул да се обединяват. Ако не се сдружат, няма как  да излязат на големите пазари – малки са и не успяват да ги задоволят. За да стигнат до тях, трябва да инвестират. А големите инвестиции стават с проекти, които позволяват, примерно създаването на съвременни логистични бази. Преди две  години всички организации на производители поради неправилно третиране бяха подложени на всевъзможни сериозни проверки. И се получава един омагьосан кръг, който  не дава възможност за развитие на сектора.

-Какво означава неправилно третирани?

-Министерството на земеделието позволява сдружаване и то е регламентирано.Но ако членовете  на обединението кандидатстваме с проекти, от  Държавен фонд „Земеделие“ ни считат за свързани лица. Отговаряме на всички условия и изисквания, но не може да ни одобрят. Трябва да бъде разрешен този проблем, защото без някои сериозни инвестиции, които се осигуряват в значителна част от случаите и с проекти, стопанството не може или трудно  функционира. А  сдруженията  са своеобразна гаранция за добра логистика, спад на разходите, богата информация и пласиране на продукцията. Да не забравяме и че биопроизводството не е лесна работа. То е много любов, към това, което правиш и цяла философия. Необходими са наистина много знания, за да намериш нужните средства за растителна защита и подхранване. Изискванията са много и трябва да се спазват стриктно, не са едно и две ограниченията. Разрешените за използване препарати са по-скъпи. Площите трябва да отговарят на определени условия. Пропускането на нещо по веригата, може да доведе до необратими последици, да се стигне дори до фалит.

 -А  климатичните промени, как се отразяват те на сектора?

-Те са сериозен бич, особено късните  студове и  слани. Тази година те унищожиха над 90 процента от продукцията на колегите от Русенско и Силистренско. Проблем и то не малък са засушаването и  градушките. Нямаме изградена национална  противоградна система – затова станахме първите, построили преди десетина години противоградна конструкция. Ефектът от нея е огромен. Нашите градини са в полупланински и планински район, това ни дава възможност да поливаме от реките, та успяваме да елиминираме в известна степен сушата.Ние сме безсилни срещу природата, тя е голяма, велика сила. Затова е задължително  създаването на политики, предназначени  за реалните производители. Необходимо е да имат условия за инвестиции и  реинвестиции. Държавната помощ е нужна, защо не в осигуряване на субсидирана заетост за сектора или в преустановяването на лошите практики в биопроизводството, които носят много негативи на реалните  биопроизводители.

- Не дават ли такава възможност европроектите?

 - Европейските средства безспорно са възможност. Благодарение на оперативните програми бяха създадени много овощни градини. Но освен грижи, те искат също ноухау, база, технологии, техника. Еврофинасирането дава шанс  за по-смели и по-модерни решения.

Ние монтирахме по Програмата за развитие на селските райони  конструкция против градушки – първата в страната и проектът ни бе оценен по достойнство. Съоръжението представлява мрежи от поликарбонатни нишки, опънати върху бетонни стълбове и ни е изключително полезно. Оказа се наистина много успешна и още по-необходима система, която в голяма степен предпазва продукцията ни. Закупихме  специализирана овощарска техника. Изградихме  система за капково напояване и  хладилни складове за съхранение на реколтата. Това ни позволява  целогодишна доставка  на плодове за магазините.  Продължавам да мисля, че с малко помощ от държавата и с европарите може да си върнем славата на най-добрите производители на плодове и зеленчуци. Защото ние сме  наистина добри!

Консервационно земеделие? Минимална обработка на почвата- максимална полза за природата

 Даниела Димитрова е от Силистра и е юрист по образование. Вместо да разрешава различни правни казуси, тя обработва 26 хиляди декара масиви в крайдунавската област. Стопанството им отглежда традиционните зърнени култури - пшеница, царевица, ечемик, и техническите рапица и слънчоглед.

Това е  накратко нейната визитка.

А за по-разширената й версия трябва да потърсим отговори на различни въпроси. Защо и как екологичното земеделие се превърна в мисия за Даниела Димитрова? Кога юристката се запали по каузата? Колко усилия положи, за да прилага на цялата стопанисвана от нея земя само добрите екологични практики? Какви проблеми разрешава по този нелек път? Цялото интервю  с Даниела Димитрова можете да намерите  в рубриката за конкурса „Еврофермер на годината“ . Тук  Даниела Димитрова отговаря на читателски интерес за ползата от екологосъобразната технология в земеделието.

Изпраща ни снимка от полето в землището на с.Професор Иширково, Силистренско,/ където е с баща си Йовко Димитров и човека който ги въведе в тази технология Георги Мантарлиев  /с  уговорката, че всичките 26 000 дка земя в тяхното фамилно стопанство се обработват съобразно екологичните изисквания:Екологосъобразна, устойчива технология, чрез поглъщане на въглерода в почвата. Ефективна технология, която предпазва почвата от  ерозия, предпазва водите от замърсяване, подобрява биологичното разнообразие  и биологична активност на почвата.

  „На практика използваната от нас технология е съвкупност от различни добри  земеделски практики,“ казва Димитрова и изброява:

  • Минимално увреждане на почвата, чрез намалено или никакво обработване с цел подобряване на почве­ната структура, подобряване на биоразнообразието и обогатяването й с органични вещества;
  • Оранта с обръщателен плуг отсъства напълно;
  • Директна сеитба или сеитба след минимални обработки;
  • Постоянна почвена покривка (остатъци от предходната култура или покривни култури), която предпазва почвата от ерозия, съхранява въглерода, съхранява водата, до­принася за подтискането на плевелите, всичко това спомага за биологичната активност на почвата създава се така наречената „жива почва“;
  • Разнообразни видове сеитбооборот и комбинации от култури, които насърчават почве­ните микроорганизми и възпрепятстват вредителите по растенията и плевелите;
  • Внасяне на биологични продукти в почвата, които от една страна спомагат за структурирането на почвата, разграждането на   остатъци от предходната  култура и от друга спомагат за биологична активност на почвата,  почвеното плодородие, като минерализират почвата и по този начин осигуряват храна за следващата култура;
  • Внасяне на азотофиксиращи бактерии които улавят азота от атмосферата и го дават като храна на растенията, чрез корените;
  • Намалено използване на химични азотни торове;
  • Внасяне на бактерии които отключват фосфора в почвата (в почвата има достатъчно фосфор, но от неправилни агротехнически мероприятия той бива заключен).

     Сама по себе си тази технология без дълбоки обработки, съхранява въглерода в почвата, предпазва от ерозия, пази водите от замърсяване с нитрати и фосфати, подобрява биологичната активност и биоразнообразието в нея и за да постигнем всичко това е необходимо да се използват всички споменати по-горе добри земеделски практики едновременно.

Практикуването на тази технология наричаме консервационно земеделие.

Този иновативен подход при отглеждане на зърнени и технически култури има следните добри страни:

  1. Създава ефективно, устойчиво и конкурентно земеделие, което се бори с климатичните промени;
  2. Намалява парниковите емисии в атмосферата;
  3. Намалява употребата на химични торове и пестициди;
  4. Бори се с ерозията;
  5. Подобрява биологичното разнообразие;
  6. Опазва водите от замърсяване с нитрати и фосфати;
  7. Създава биологична активност на почвата и почвено плодородие;
  8. Намалява употребата на горива, поради намалени обработки;
  9. Намалява стойността на разходите;
  10. Технология, която е напълно адаптирана към почвите и климатичните условия в България.

Стопанствата които практикуват тази технология са, както в северна така и в южна България, площите върху които се прилага са около един милион и половина декара.

Недостатъци при използване на този иновативен подход при отглеждането на зърнени и технически култури:

  1. Период на преход от конвенционално към консервационно земеделие адаптирано към опазване на околната среда и климат ;
  2. Липсват стимули за практическо разпространение иобучения по тези иновативни, ефективни, екологосъобразни технологии.
  3. Липсва нормативна уредба, която да гарантира запазването на физическите блокове, върху които се отглеждат култури по описаната технология.

 Консервационното земеделие цели стимулиране на земеделското производство като оптимизира употребата на селскостопански ресурси и като помага да се ограничи деградацията на земите чрез интегрирано управле­ние на наличната почва, води и биологични ресурси в комбинация с външни добавки.

Механичното обработ­ване се заменя от биологично смесване на почвата, чрез което микроорганизмите, корените и другата почве­на фауна поемат функциите по обработването и балансирането на хранителните вещества.

 

 

 

Иван Вълков, управител на фирма „България УайнПауър“: Нормативни промени затрудняват лозарите

В средата на януари влязоха в сила промените в Наредба 6  за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор до 2023 г.Те не бяха приети еднозначно от бранша. Обобщеното мнениена недоволните от документа представя Иван Вълков, който управлява  фирма   „България УайнПауър“ от 2015 година.  Дружеството на този етап стопанисва 3800 декара лозови масиви вЮгоизточен  и Централен лозарски район.

ащо  смятате, че промените в наредбата пречат на окрупняването на лозовите стопанства?

- Концентрацията на по-голяма площ  дава възможност за по-успешното използване на почвено-климатичните  условия за дадени сортове лозя. Точно сортовете  са важно условие за постигане на висока  устойчивост на отрасъла. 11 на сто от вписаните 3870  в националния регистър лозарски стопанства гледат  82 процента от масивите. Тях може да наречем специализирани,защото по-голямата част от прихода им  се формира от добива на грозде. Те  дават 85% от продукцията. При тях е налице по-добро технологично равнище.Справятсе по-добре с липсата на квалифициран персонал, могат да си позволятспециализация на кадрите. В малките стопанства реколтата е основно за  лична употреба.  Това, което им остава, обикновено се продава на нерегламентирани пазари или е предмет на натурална размяна. Много са на брой, но притежават малък дял площи и дават по-малко продукция.Развитието на малки лозарски проекти обикновено не е съобразено с нуждите на винопроизводствотои блокира стоковостта на отрасъла.  В наредбата е записано, че максималният размер на разходите по проект или проекти, подадени от един кандидат в рамките на един прием, е  1, 5 милиона лева. По-ниският лимит е  неадекватна на сегашната ситуация в бранша регулационна мярка. С окрупняването в лозарството идва и задълбочаване на специализацията, настъпва изместване на съотношението на променливите към постоянните разходи в отрасъла, тъй като по-високата наситеност с капитали е свързана с по-оптимално равнище на постоянните разходи. Чрез нея се постига ниска себестойност за производство на качествена продукция, която ни отличава от тази на конкурента.  Не е правилно с промени в наредбата да си оскъпяваме продукцията!

- Според Вас  намаленият  лимит  лишава големите собственици от правото да кандидатстват и ги принуждава да правят конверсията с години.

- Стопанства с площ от 30 хектара  ще трябва  да разделят терена и да кандидатстват два пъти  - досега програмата позволяваше  цялата площ да влезе с всички допустими дейности като засаждане и конструкция плюс допълнителни техники по отглеждането – почво-укрепителни и ерозионни мероприятия и капково напояване. Стандартно договорите с ДФЗ са двугодишни. Сегазаради ограничението в площите проектът трябва да се разсрочи във времето – да се кандидатства отново и отново.Тоест стопанства от 60 хектара ще трябва да кандидатстват три пъти в действащия и един път в следващ програмен период. Данните сочат,  че старите лозя у нас са 46 200 хектара, те имат нужда от подновяване, а  с тази  промяна ще бъдат загубени завинаги!Ако производител реши да ги подмени  и размерите на изкорененитеотговарят на изискванията, разрешителното за презасаждане от Изпълнителната  агенция по виното и лозата  е с тригодишен срок.То ще изтече преди  да може  да се възползва от дадените му права за презасаждане.Намалените  наполовина лимити  принуждават  лозарите  да търсят възможности за разделяне на  площите си на отделни фирми, които да кандидатстват независимо една от друга. Те ще  бъдат обвинени, че създават „изкуствени условия“ - причина, поради която ще им бъде отказано финансиране.

- Какво ви кара да мислите, че не е взет под внимание опитът  от последните три приема?

- Считаме, че увеличаването на получателите на помощта е  мотив без покритие, поради факта, че в последния период на прилагане на програмата не се стигна до ефективно класиране   и 100 процента използване на предвидените средства. За последната година се наложи втори прием заради ниска усвояемост, който не  доведе до желания ефект.

- Считате  идеята за  не финансиране  на дейности за площи, които не са били през  последната година до датата на приема в стопанството за  абсурдна?

- Всички, които наемат стари лозя и ги добавят към стопанствата,  за да ги обновят, ще трябва да чакат една година, преди да получат право да бъдат финансирани. Това е неприемливо. Защо да се наемат или да се купуват лозя и да се поддържат цяла  година, без гаранции, че ще има прием по мярката? Защо да се  бере грозде, което има неподходяща сортова структура и няма на кого да се продаде?  Това е голямо ограничение по пътя към  подмладяването  на лозарския ни фонд.

- От бранша сте против въвеждането на технологична карта по образец към инвестиционния проект по мярката „Преструктуриране и конверсия на лозя“.

- Твърди се, че това изискване е въведено,  за да се гарантира, че възстановяването на разходите за дейностите ще бъде съобразено с подхода за пределни цени и изискването за ефективно разходване на европейски средства. Към настоящия момент всички одобрени заявители по мярката предоставят технологични карти, но те не са по образец. За целта е разписана и дефиниция за понятието „операция“.  Не съществува образец, който да може да обхване безкрайното многообразие от технически и технологични решения, използвани в нашите проекти, който да е приложим и да доведе до резултат. Няма уважаваща себе си научна институция, която да се съгласи с подобно нещо и да го изработи.И пояснявам - в България има 5 основни винарски района с много подрайони,  различни по своята специфика. Според световната система  на ФАО в таксономичния  списък на почвите у нас влизат  около 45 вида.Към това многообразие следва да бъде добавено множеството от  параметри, като съдържание на микроелементи,pH, електропроводимост, механичен състав, обемна плътност, хумус и т. н.,  които различават почвите във всеки отделен блок.  А останалите параметри като релеф, климат, посадъчен материал, конструкция, формировки, иригационни системи, дренажи и технологии за отвеждане на водите и други?  Всяка дейност, преди да бъде включена  в проекта, се обследва, а след това се приемат най-добрите решения при подготовката му. Практиката до момента е единствената адекватна, възможна и приложима за работа. Ако МЗХГ  въведе  определени принципи в направата на проекти те,  това е  друго нещо. Да не забравяме, че трябва да се обновят лозарските региони и карти  от 2006 и 2009 г. за  територията на страната,  като се актуализират  данните с валидните към момента обстоятелства и  т.н.

- Защо смятате, че мярката  „Събиране на реколтата на зелено“ е популистка? Нали тя ще се прилага, само когато трябва  да се предотврати криза с дълготраен и  дестабилизиращ ефект.

- Предвиждат се 1 милион лев аза петгодишната програма. Даже за непрофесионалиста е ясно, че няма как да стане.Има много нужни и далеч по-ефективни мерки, които трябва да се приемат  в интерес на  лозарите.На първо място да спре масовото влагане на спирт от пшеница или други зърнени култури в ракията – тя  трябва да е  от грозде. Да се  наложи контрол върху влагането на хиляди тонове захар в евтините вина. ИАЛВ може да упражнява контрол върху качествата на вината – за страната и за износ. Нейната роля е да не допуска ментета да напускат България и да се руши авторитетът ни.

/ Продължава в следващия брой/

Интервюто взе Янка Апостолова

Законът, Агрополитиката, Говори Брюксел

Вицепремиерите Томислав Дончев и Красимир Каракачанов с изявление за медиите

Вицепремиерите Томислав Дончев и Красимир Каракачанов с изявление за медиите

Събота, 11 Юли 2020

Вицепремиерите Томислав Дончев и Красимир Каракачанов с изявление за медиите в Министерския съвет. "За мен...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Нови технологии за стабилен доход в растениевъдството

Нови технологии за стабилен доход в растениевъдството

Петък, 03 Юли 2020

Доходността на растениевъдния сектор зависи пряко от количеството и качеството на реколтата. Всеки регион...

Реколта, Пазари, Цени

 България трябва да прибере 5 млн. тона пшеница

България трябва да прибере 5 млн. тона пшеница

Петък, 10 Юли 2020

 Категорично не бива да има притеснения за зърнения баланс на България, както и за...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

Започнаха кръстосаните проверки за Кампания 2020

Започнаха кръстосаните проверки за Кампания 2020

Четвъртък, 09 Юли 2020

 ДФ „Земеделие“ уведомява всички кандидати за подпомагане по схемите и мерките на директните плащания,...

Иновации, Обучение, Агросвят

Иновативен проект за качеството на въздуха в София ще получи финансиране от ЕС

Иновативен проект за качеството на въздуха в София ще получи финансиране от ЕС

Сряда, 08 Юли 2020

Европейската комисия и Френският регионален съвет на О дьо Франс,като управляващ орган на „Иновативни...


Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.