След рязкото застудяване в края на ноември, довело до затихване и прекратяване на вегетацията при есенните посеви в по-голямата част от полските райони, в началото на декември агрометеорологичните условия ще претърпят съществена промяна.

      През първите дни от месеца се прогнозира повишение на температурите и средноденонощни стойности в южните райони и по Черноморието над биологичния минимум, необходим за протичане на вегетация при зимните житни култури. Застудяване и възстановяване на относителния покой при есенните посеви се очаква през втората половина от първото десетдневие.

      През повечето дни от второто и третото десетдневие агрометеорологичните условия ще бъдат динамични, с редуващи се краткотрайни периоди със средноденонощни температури около и над климатичните норми, но в граници, които ще поддържат в покой зимните житни култури в по-голямата част от полските райони на страната. Изключения се очакват отново в крайните южни райони, където през относително по-топлите периоди ще се създадат условия за протичане на краткотрайна, забавена вегетация при есенниците, но тя няма да доведе до съществена промяна във фенологичното състояние на посевите.

   Тази година продължителното есенно засушаване забави сеитбата на пшеницата и голяма част от посевите бяха засети през ноември, след агротехническите срокове. По тази причина ноемврийските посеви ще встъпят в зимата във фаза поникване и 1-2 лист. При засетите през октомври зимни житни култури в началото на зимата ще преобладават посевите във фаза трети лист. 

   През декември прогнозираните стойности на минималните температури, до минус 9-10°С, в условия без снежна покривка и при по-продължително задържане, ще представляват опасност за поникналите, неукрепнали, късно засети ноемврийски посеви,  

      Прогнозираните валежи през месеца ще бъдат близки до климатичните норми и ще повишават нивата на влагозапасите и в по-дълбоките почвени слоеве. След падналите повсеместни валежи от дъжд и сняг през третото десетдневие на ноември, надвишили на много места в страната 50-60 l/m?, а в част от Дунавската равнина - 80–90 l/m?, настъпи увеличение на почвените влагозапаси 100см слой и бе преодолян дефицита на влага при есенните посеви.

       Дукена Жолева

      Агрометеоролог при НИМХ