На 18 ноември в Комисията по земеделие и развитие на селските райони в Европейския парламент ще се проведе изслушване за възможните последици от споразумението на ЕС с Меркосур.

 По време на изслушването ще се анализира влиянието на споразумението върху страните от ЕС и пазарите на земеделски продукти.

Споразумението беше сключено на 28 юни 2019 г. след преговори, продължили 20 години. Европейският съюз и Меркосур (най-голямото междудържавно обединение в Южна Америка) постигнаха политическо споразумение за амбициозно, балансирано и всеобхватно търговско споразумение.

Малко след подписването му браншови организации и сдружения в България изказаха сериозни притеснения, че родната продукция ще стане непродаваема заради очаквания внос от страните от Меркосур. Заговори се и за нов срив на цените на българския пчелен мед. Водещо притеснение стана и опасността от навлизането на нови пестициди от Южна Америка чрез замърсена продукция.

На предстоящото изслушване ще се разискват въздействието върху околната среда, социалното и икономическо въздействие на споразумението, като особено внимание ще се обърне на влиянието върху селското стопанство и продуктите от него

По време на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел, министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева представи декларация на България, с която страната ни призовава в регламента за преходните правила на Общата селскостопанска политика (ОСП) да се включи възможността за прилагане на Преходната национална помощ. Като същата да продължи да се прилага до приемането на правилата на новата ОСП. Документът е подкрепен от Кипър, Чехия, Унгария, Полша и Румъния.

  Министър Танева обясни, че националната помощ би допринесла за осигуряване на сигурност и приемственост при предоставянето на подкрепа на земеделските стопани. Тя подчерта, че финансовите нива не трябва да бъдат по-ниски от тези за 2020 г. „Предвид актуалното състояние по преговорите за Реформата на ОСП, считаме за напълно обосновано прилагането на преходен период от поне една година преди пристъпване към въвеждането на реформираната политика“, посочи министър Танева.

 Сред аргументите, които тя представи е, че преустановяване на Преходната национална помощ ще доведе до внезапно и значително намаляване на доходите на засегнатите земеделски стопани. Това би застрашило осигуряването на работни места и развитието на селските райони.

Преходният пакет, съдържащ двете предложения, предназначени да гарантират непрекъснатостта на подкрепата по ОСП за земеделските производители и други бенефициери в преходния период предвижда удължаване на приложимостта на съществуващата правна рамка и адаптирането на някои правила, за да се гарантира приемствеността на ОСП до влизането в сила на новата система.

България, Кипър, Чехия, Унгария, Полша и Румъния призовават в Регламента за преходните правила на ОСП да се включи възможността за прилагане на Преходната национална помощ, предвидена в член 37 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, на финансови нива, не по-ниски от тези за 2020 г.

Нашето предложение е подкрепено със следната обосновка:

• Предложените преходни правила се основават на съществуващите правила и схеми,които в момента се прилагат и е логично да се включи Преходната национална помощ, която е част от съществуващата правна рамка;
• Продължаването на Преходната национална помощ би допринесло за осигуряване на сигурност и приемственост при предоставянето на подкрепа на съответните земеделски стопани и избягване на внезапно и съществено намаляване на подкрепата за сектори, по отношение на които се предоставя преходна национална помощ;
• Преустановяване на преходната национална помощ означава внезапно и значително намаляване на доходите на засегнатите земеделски стопани, което би застрашило осигуряването на работни места и развитието на селските райони;
• Преходната национална помощ се финансира от националния бюджет и е бюджетно неутрална за ЕС;
• Бързото споразумение по предложенията за реформа на ОСП остава приоритет и изключването на преходната национална помощ от Регламента за преходните правила на ОСП би предрешило дискусията по темата в рамките на реформата на ОСП.

Като се вземат предвид аргументите по-горе, призоваваме за удължаване на преходната национална помощ.

 Българският еврокомисар за цифровата икономика и общество Мария Габриел откри днес 16-тия Виенски икономически форум, провеждащ се в австрийската столица под мотото „Пазарната икономика - 30 години след падането на желязната завеса“.

 Форумът на високо равнище, целящ насърчаването на икономическото сътрудничество между страните от Адриатическо до Черно море, събра премиери на държавите от региона, министри, икономически организации.

 „1989 г. отбеляза началото на прехода към политическа промяна и към пазарна икономика в Централна и Източна Европа. За някои от членовете на Виенския икономически форум, годината доведе до членство в ЕС. За други – все още не. Въпреки че Европейският съвет не успя да постигне съгласие през октомври за започване на преговори за присъединяване на Северна Македония и Албания, ангажираността на Европейската комисия с европейската перспектива пред Западните Балкани остава по-силна от всякога. Интегрирането на региона в ЕС продължава да бъде важна стратегическа политика в наш взаимен интерес. Очаквам ЕС да разгледа отново този въпрос преди май 2020 г. “, заяви Мария Габриел.

 Тя наблегна, че ЕС ще продължи да оказва подкрепа на региона, а това включва и цифровата свързаност. Продължава интензивната работа по изпълнението на Цифровата програма за Западните Балкани, каквато ЕС прилага за първи път по предложение на българския еврокомисар. За кратко време бяха реализирани важни постижения: регионално споразумение за намаляване тарифите за роуминг, разгръщане на широколентов достъп с техническа подкрепа от ЕС за 30 млн.евро, сътрудничество в киберсигурността чрез проект за 8 млн.евро. Държавите от региона вече са много активни и в Европейската седмица на програмирането с 1795 дейности. Освен това, в Западните Балкани са в процес на подготовка шест цифрови иновационни хъбове.

  Мария Габриел съобщи и новината, че Северна Македония вече е част от европейската програма за сътрудничество в областта на високоизчислителните технологии – програмата EuroHPC.

Следващата стъпка трябва да бъде преминаване от цифров дневен ред към програма за иновации за Западните Балкани. Триъгълникът на знанието вече е реалност. Време е да се инвестира в иновации. Поредното пътуване е пред нас в обща стратегия за знания“, насърчи държавите от региона Мария Габриел.

 Тя очерта и приоритетите напред за ЕС и неговите съседи, след като цифровият единен пазар вече е факт. В политиката за насърчаване на иновациите са особено важни три елемента. Първият е преодоляване на пропастта в недостатъчните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност. Нужно е ЕС да се съсредоточи върху проекти, свързани с ключови текущи предизвикателства като образование, борба с рака, изменение на климата или интелигентни градове.

  Второ, Европа няма да успее в иновациите, ако не се съсредоточи върху хората. За целта е нужно не само образование и учене през целия живот, но и по-тясно включване на европейските компании, МСП, стартъпи, инвеститори в регулаторната работа. Третият елемент е справянето с уязвимостите във все по-несигурната среда. Потенциално на риск са изложени всички: избори, медии, енергийни или телекомуникационни мрежи, банки, болници, самите граждани. Според Мария Габриел трябва по-добре да се предвиждат и управляват тези рискове, а политическите решения – икономически или индустриални, да подобряват общата устойчивост.

 „През последните години свършихме много работа за завършването на цифровия единен пазар. Предстои обаче още много, за да оформим европейския си път в цифров вид. Трябва да се убедим, че нашето лидерство, основано на иновации и водено от ценности, ще даде възможност да имаме повече европейски цифрови шампиони от световна величина. Основната цел остава да се покаже стабилна и убедителна политическа ангажираност да се предприеме всичко необходимо, така че Европа да стане глобална цифрова сила“, заключи българският еврокомисар.